На 27 февруари ще се състои премиерата на книгата Литургията на смъртта на протопрезвитер Александър Шмеман. Тя е издание на фондация „Комунитас“ и ще бъде представена от Знеполски епископ Мелетий (Спасов) – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, проф. дфн Калин Янакиев и Димитър Спасов – редактор на българското издание, под модераторството на Тони Николов.
Събитието ще се проведе в Книжен център „Гринуич“ на бул. „Витоша“ № 37.
Изданието включва четири беседи на о. Шмеман, изнесени през 1979 г. в рамките на летен семинар в Православния богословски институт „Св. Владимир“ и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква.
Преводът от английски е на Борис Маринов, художник на иконата „Слизане в ада“ на корицата е румънският иконописец Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров.
„Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, поне не през последните няколко столетия. Била е консервирана някъде, в някакъв изолиран отдел… И пред нас стои огромната задача да свържем нашето богословие с Евангелието, защото „ако… Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Светът е обърнат в християнството не от тънкостите на паламитските спорове, а от това невъзможно, нечувано твърдение, че смъртта беше потъпкана със смърт“.
Протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983 г.) е един от най-значимите богослови на двадесетото столетие. Роден е в Талин (Естония) в семейство на руски емигранти. Няколко години след раждането му цялото семейство се премества в Париж. Ръкоположен е за свещеник в Париж през 1946 г. в Руския западноевропейски екзархат в юрисдикцията на Константинополската патриаршия.
Първият период от неговото творчество е свързан с Православния богословски институт „Св. Сергий“ във френската столица, където работи с други изтъкнати богослови от руската емиграция. През 1951 г. със семейството си се премества в САЩ.
Този втори период от живота му е посветен на изграждането на Православната църква в Америка и на преподаването в т. нар. семинария (всъщност висш богословски институт) „Св. Владимир“ в Ню Йорк, на която е декан от 1962 г. до смъртта си. Автор е на множество богословски трудове, сред които на български са излезли От вода и дух (1997 г.), Великият пост (1998 г.), За живота на света (2004 г.), Историческият път на православието (2009 г.), Дневници (2011 г.), Неделни беседи и статии (2012 г.), Литургическо богословие (2013 г.), Срещи със Солженицин (2015 г.) и Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“ (2024 г.).
24.02.2025_08:51 | Източник: Двери на Православието 23.02.2025 |
Автор: Двери на Православието
