Мелнишкият епископ Герасим прочете втората статия от Богородичния акатист в храм „Покров Богородичен“ в столицата

„Дните и седмиците на светата и велика Четиридесетница са време, в което Църквата ни призовава към подвига на поста – във всички негови измерения, но и към по-усърдна молитва… Във седмиците на Великия пост ние се събираме за особените последования на Великия покаен канон и на Богородичния акатист, които ни утвърждават в нашето единство като Тяло Христово и ни укрепват духовно в пътя и в подвига на поста“, с тези думи се обърна Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод към събралото се множество в столичния храм „Покров на Пресвета Богородица“, където бе прочетена втората статия от акатиста към Майката Божия.

Песнопенията бяха изпълнени от свещеници и семинаристи, под диригенството на ставр. ик. Кирил Попов. Акатистът, който се чете през времето на Великия пост е похвала на Св. Богородица заради висотата на нейната слава, която я поставя „по-горе от всички небесни и земни твари“. Химнописецът я нарича „висота, трудно достижима с човешки помисли,… глъбина, в която мъчно се прониква и с ангелски очи“. Последованието се чете през първите четири седмици на поста на части, а в петата седмица се прочита цялото.

Епископ Герасим изрази своята радост от възможността да съучаства в молитвения дух и живот на свещенството и енориашите на храма, които под Покрова на Всесветата Божия Майка и наша небесна Всецарица вървят заедно по пътя на спасението. „Храмът „Покров Богородичен“, със своята забележителна история и със своето настояще, е едно истинско украшение за духовния и църковен живот в прекрасната ни столица. Плод от порива на състрадателността и милосърдието, на стремежа към благотворителност и към даруване на радост на всички скърбящи и страдащи, този свят Божи дом – неговото духовенство и енория – извървяват достоен път, увенчаван през годините от богати духовни плодове, сред които особено ярко се откроява дейността на Енорийския център“, каза в словото си епископ Герасим и допълни, че дейността на свещенството и енориашите в годините даде и продължава да дава възможност на мнозина да споделят православната ни християнска вяра и да се просветят и утвърдят във вечните истини на православното богословие.