Във Втората нeделя от Великия пост, посветена на св. Григорий Палама, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „Света Троица“, ж.к. Гео Милев.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, протойерей Георги Димитров – председател на храма, иконом Николай Нешков, протойерей Илия Павлов, протойерей Андон Софин, заедно с протодякон Иван Петков и дякон Филип Стойчев
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от църковните певци, а тези на светата Литургия – от хора при храма.
След Великия вход бе извършено свещеническото ръкоположение на дякон Филип Стойчев, последвано от ръкоположението за дякон на Зоран Златев, който възприе името Йоан. Множеството вярващи свидетелстваше с възгласа „Достоин!“, отправяйки молитви за нововъзведените клирици.
Преди задамвонната молитва бяха осветено коливо и хлебни предложения за душевно и телесно здраве.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за тържеството на православната вяра, постигнато чрез трудовете на св. Григорий Палама срещу лъжеучението на Варлаам (XIV в.):
„Спасителят на света – Господ Иисус Христос, ни е дал възможност да се приближаваме към Него, да бъдем синове Божии, да участваме в Неговия божествен живот. Стремежът на вярващите в Христа да живеят в единение с Него се състои в освещаването им чрез придобиването на Божията благодат, в очистването на сърцата им.
В XIV в. обаче един монах на име Варлаам, грък от Калабрия, Южна Италия, изучил латинската схоластика, през 30-те години на XIV в. отишъл в Солун и издал трудове, с които се опитвал да примири латинското с източното богословие. В началото той правилно говорел за изхождането на Светия Дух от Отца, но постепенно в писанията му възникнали неправилни схващания. Бидейки агностик, той учил, че единствената възможност за познаването на Бога е чрез интелектуални упражнения, чрез разума; пределът на съвършенството на духовното възрастване пък е някакво съзерцание на Бога. Това обаче противоречи на евангелското учение, на евангелската вяра, на опита на светите Отци.
Поради това лъжеучение монасите от Света Гора помолили свети Григорий да изложи учението за умната молитва и за участието на човека в божествения живот – за това, как светиите, както и всички, приели дара на Светия Дух, които живеят по Христовите заповеди и очистват сърцата си, са причастни на Божията благодат. И това той сторил, привеждайки многобройни примери от светите Отци. От това Варлаам не се убедил, но отишъл в Цариград, разговарял с императора и с патриарха Йоан Калека. Тези спорове и смутове довели до свикването през 1341 г. на събор в Константинопол, на който присъствал сам св. Григорий Палама. Изложил томос, подписан от редица авторитетни отци от Света Гора, които излагали учението за нетварните енергии. Това учение било прието и утвърдено, а схващането на монаха Варлаам – отхвърлено.
През 1351 г. отново бил свикан събор в Константинопол и наново било изложено учението на Варлаам, както и това на св. Григорий Палама. Църквата отново затвърдила учението за нетварните Божии енергии, с които се причастяваме и които действат в нас, освещават ни и чрез които можем да познаем Бога и да се съединяваме с Него“.
За православното учение, което утвърждава, че „можем да познаваме Бога единствено и само чрез очистването на сърцето си“, Негово Светейшество сподели:
„Свети Григорий дава много примери за човеци с различна образованост – св. Атанасий бил високообразован, а св. Антоний – неграмотен, но и двамата стигат до еднаква висота на духовно съвършенство, защото имат един и същ духовен опит на очистването на сърцето. Нашата вяра не се състои в това да знаем за Бога само теоретично. Ако липсва искрената вяра и предаване себе си на волята Божия, според Господнята молитва: да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Мат. 6:10) и не се покоряваме в сърцата си Нему, то Господ ще ни каже: тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене (Мат. 15:8). Бог не благоволи към едно само теоретично богословие и разумно познаване, напротив, казал ни е: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Пряко следствие е отговорът на св. Серафим Саровски към неговия ученик Мотовилов, че целта на християнския живот е придобиването на благодатта на Светия Дух – нетварните Божии енергии, които учението на св. Григорий Палама ясно излага“.
За молитвата, като „средство за придобиване на Божията благодат“, Негово Светейшество отбеляза:
„Молитвата не е лесен труд, но ако се стараем да внимаваме в думите ѝ, ако наблюдаваме себе си и се каем за грешките си, ако сме искрени, честни пред Бога, тогава коравосърдечието ни ще се смекчи; Божията благодат ще докосне сърцата ни, ще даде сила на нашия дух, ще го оживи и ще започнем да се молим с лекота. Тогава ще разберем какво означават думите в псалмите: ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (Пс. 68:33). Не е по нашите сили да се преборим със страстите си, но ако постоянстваме в молитвата, Божията благодат ще устрои в нас царството Божие“.
Председателят на църковното настоятелство изказа благодарност към патриарх Даниил за посещението и отслужването на светата Литургия, като отбеляза, че това е първото от двадесет години посещение на Български първойерарх в поверения му храм.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
17.03.2025_08:43 | Източник: Българска патриаршия 16.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия
