На 28 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Преждеосвещена света литургия в храм „Св. Димитър Солунски“, Кюстендил, в съслужение с Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, духовенството от Кюстендилска духовна околия, заедно с протодякон Александър Нешев.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.
Сред официалните лица, присъстващи на богослужението, бяха кметът на Кюстендил – инж. Огнян Атанасов, oбластният управител на обл. Кюстендил – инж. Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет – г-н Димитър Велинов, зам. кметове, народният представител г-н Николай Златарски, г-н Петър Паунов – член на Висшия църковен съвет.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за въздействието на греха върху човешката природа:
„Светата Православна църква е определила тези дни на пост за покаяние. Защо е нужно покаяние? Защото греховното състояние, в което се намираме, определено в псалмите като долината на плача…, долината на смъртната сянка (Пс. 83:7; 22:4), е състояние, в което всички човеци сме обхванати от греха. Тази дума звучи непонятно за мнозина днес, но пряко следствие от греха е смъртта. И смъртта е позната на всички.
Но смъртта не е само това, което виждаме като крайна развръзка на нашия живот – физическо разделяне на душата от тялото и безжизненост на тялото след това. Проявленията на смъртта се наблюдават в самия ни живот. Свети Павел казва в посланията си: смъртта действа в нас, а животът – във вас (ІІ Кор. 4:12).
Един от признаците на смъртта е, когато съвестта на човека не може да намери покой, когато вижда действието на лъжата и лицемерието в себе си; когато търси доброто и благото за себе си, но плодът от извършения грях е горчив и стремежът на човека остава неудовлетворен. Чрез действието на страстите и греха, ние вкусваме страданието на смъртта още в този живот.
Господ Иисус Христос дойде, за да ни върне това, което загубихме при Грехопадението, да върне човека отново при Бога. Господ Сам ни казва: дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие (Йоан 10:10). Благодатта на Светия Дух, която получаваме чрез вярата и животът по Христовите заповеди, ни оживява, но се намираме в състояние, което ни способства за покаяние. В този живот се лутаме между греха, покаянието и зова към Бога. Господ ни е дал възможността да побеждаваме греха, както Той го победи, и да се изпълват душите ни с Неговата благодат. Това е нашият стремеж, това е целта на покаянието“.
За себеотреченото следване на Божията воля, патриарх Даниил сподели:
„Има такъв израз: „той е добър човек“, но това е относително понятие. Добър човек, но обича ли Бога? Понятията за доброта, за справедливост са много разтегливи. Когато сме направили нещо лошо, искаме да го скрием, не искаме да се знае за това, не искаме да пострадаме от последиците, ако хората разберат и ни отхвърлят от себе си. Крием се. Това е действието на греха в човека. Ако обаче се покаем и обърнем към Бога: „Господи, съгреших, прости ми!“ и по Своето човеколюбие Бог ни приеме, тогава виждаме какво сме загубили и кое е истинското благо за душата, колко пълноценно и необходимо за нас действа Божията благодат в нашите души и сърца.
Човек винаги мисли за себе си, че е нещо повече от останалите. Ако не предадем себе си в Божиите ръце, ако не повярваме истински на Бога и не кажем „Господи, да бъде Твоята воля, не както аз искам, но както Ти“, то в съкровената част на нашето същество остава егоизмът, гордостта. Затова Господ ни е казал, че който не се отрече от себе си и не вземе своя кръст и не Го последва, не може да бъде Негов ученик (срв. Лук. 9:23; 14:27).
Докато не се отречем от егоизма си, от себелюбието, от своето умуване по въпросите на вярата, докато не приемем това, което Господ ни е казал, и това, което учи светата Православна църква, то нека знаем, че в нас действа грехът, в нас действа дяволът.
Добрият човек е този, който е повярвал и който се е предал на Божията воля; добрият човек – това е смиреният, кроткият човек, който няма да си позволи да направи нещо, което не е в съгласие с Божията воля. По-страшно от всичко е човек да се отдели от Бога с непослушание, с недоверие към Него. Обратният път е покаянието.
Светиите са хора, които докрай са извървели пътя на отричането от себе си, така че в тях Божията благодат се проявява до степен на различни дарования – прозорливост, вършене на чудеса…“.
За истинната цел и същност на покаянието и необходимостта от борба със страстите и помислите, Негово Светейшество сподели:
„Нашата цел по време на поста в покаяние е да се отречем от егоистичните си, горделиви помисли и постъпки, и желания. Много хора считат, че покаянието е да си навел глава, да си намръщен, недоволен, упрекващ се; възприемат покаянието като бездействие, но в покайнатамолитва на св. Ефрем Сирин, която толкова пъти казваме, просим: „Господи и Владико, … дух на безделие ни ми давай…“. Покаянието не е бездействие. Покаяние е когато престанем да вършим зли дела и се научим да правим добри дела, да живеем с отзивчиво сърце; видим човек в нужда – да помогнем; в болницата, близък или някой човек – да направим нещо. Това е действието на любовта в човека. Направили сме нещо лошо – ще се покаем, ще отидем и ще се помирим с човека и ще се стараем да не огорчаваме, но да живеем братолюбиво с околните.
Някой път идва лош, осъдителен помисъл към някого и ние се съгласяваме с помисъла, като измисляме още доводи на нашата правота и в нас се усилва смутът и енергията, с която сме готови да раздадем правда. Това е действието на греха и смъртта в нас. Затова Господ ни е казал: не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1).
Когато с вяра се борим с нашите страсти и, с Божията помощ, не се поддаваме на греха, тогава ще видим как животът Иисусов се открива в нас (срв. ІІ Кор. 4:11), как Божията благодат започва да привежда в мир духовните ни сили, дава на разума смисъл, просветлява. Христовата светлина просвещава всичко (от Преждеосвещената литургия). Послушността на словото на Господа води най-напред към цялостност, целомъдрие, води към мир, радост и ни показва, че това е пътят към спасението в долината на плача…, в долината на смъртната сянка (Пс. 83:7; 22:4)“, завърши словото си патриарх Даниил.
Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак изказа благодарност от името на свещенството на Кюстендилска духовна околия и богомолния народ към Негово Светейшество за посещението и отслужването на божествената Литургия, като му пожела крепко здраве и Божия помощ в служението.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
29.03.2025_22:41 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия
