На 28 март в храм „Успение Богородично“ в Кюстендил, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Малко повечерие с четвърта статия на Богородичния акатист.
В съслужение бяха иконом Светослав Григоров – председател на църковното настоятелство при храма, заедно с протодякон Александър Нешев, като молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, свещенството от духовната околия.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.
Сред официалните лица на богослужението бяха: кметът на Кюстендил – инж. Огнян Атанасов, oбластният управител на обл. Кюстендил – инж. Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет – г-н Димитър Велинов, зам. кметове, народният представител г-н Николай Златарски, г-н Петър Паунов – член на Висшия църковен съвет.
Негово Светейшество произнесе слово, посветено на ролята на Божията Майка в делото на Боговъплъщениетои обожението като естествено състояние на човека:
„Както чухме в много от възхвалите, с които се обръщаме към Света Богородица, ние я наричаме по различен начин. Наричаме я с израза „нива неразорана, която произведе хляба на живота“ („Радвай се ти, от която като от неразорана нива видимо произрасна божественият клас, одушевена трапезо, която вмести в себе си хляба на живота“ – из Акатиста).
В чистата и девствена утроба на Пресвета Богородица се всели Бог Слово, прие плът; по-късно, когато Господ беше на проповед и разкриваше тайните за царството Божие, Сам каза: Аз съм живият хляб, слязъл от небето (Йоан 6:51). Този, Който е неописуем по Своята природа, неосезаем, невидим, се вмести в утробата на чиста Девица, с което ни показа каква е Неговата воля спрямо нас, човеците, и какво е нашето предназначение, които сме Негово творение и Негови чеда.
При Сътворението Бог е промислил да обитава в нас. Това е най-естествено състояние, което още тогава сме получили, но чрез недоверието и греха на непослушанието на прародителите ни, човешкият род отпадна от това райско състояние. Пребиваването в грях – разлъченост от Бога – за човешкия род стана като природа и сега това е „естественото“ състояние за нас, човеците, което обаче е неестествено, защото естественото състояние е онова, което Света Богородица е получила след Въплъщението на Бог Слово.
В началото на Сътворението е имало единение между Бога и човеците, но с Раждането на Господ Иисус Христос то е много по-голямо. Защо? Защото, ако в началото нашите прародители са имали благодатните сили, общуването с Бога, но все още им е предстояло да извървят пътя на единение с Него, така че да се обожичовешкото естество, да стане неразлъчно, единно проникнато във всичко от Бога, то след Въплъщението на Бог Слово човешкото естество е вече обожено и в Неговото лице то е изпълнено с живота, с всички божествени свойства. Господ призовава всички да се съединяваме, да имаме общение и единение с Него, за да станем причастни на обоженото състояние.
Възпяваме Божията Майка, защото тя роди за нас „по-святото от всички светии Слово“ (из Акатиста). Този, Когото ангелите не виждаха преди Въплъщението Му, защото Бог живее в непристъпна светлина, непознаваем дори за тях, но чрез Своето Въплъщение Той се откри по Своето човечество, стана видим, осезаем, като обожи човешкото естество, изпълни го с всички божествени свойства, със Своята благодат, с цялото Си божество. Това състояние е по-велико от първото – при Сътворението, когато злоупотребихме с дара на свободната воля. Човечеството, в своята детска възраст, поради неопитност, незнание, и лукавството на дявола, бе подлъгано, отстъпи от Бога, не можа да изпълни замисъла, който Бог му бе предназначил – опознавайки творението, опознавайки своя Творец, човеците да отговорят на божествената любов с всеотдайността, с която Бог ни обича. Колко е голяма любовта на Бога към човеците, виждаме във Въплъщението, в страданията и в кръстната смърт на Спасителя.
Повредата от грехопадението била толкова голяма, че възстановяването на човека в предишното му достойнство е било възможно единствено чрез това Синът Божий да стане човек, да претърпи всичко, да победи греха в човешката природа, да остане неразлъчен от Бог Отец и така да направи човешката природа чиста, богопредана, богоизпълнена. Чрез Личността на Богочовека всички човеци да имаме достъп до Бога.
Всичко това се осъществи по вярата, любовта, всеотдайността на Божията Майка. Заради сърдечната ѝ чистота, Господ ѝ откри не само тази тайна на благочестието, но Пресвета Богородица послужи, отдаде себе си за извършването на това велико чудо. И действително като неразорана нива тя произведе хляба на живота, който оживотворява всички нас, които сме повярвали в Него и Го следваме“.
За придобиването на благодатта на Светия Дух като цел на християнския живот, патриарх Даниил сподели:
„Трябва ни търпение, покаяние и сили да кажем „сбъркахме“, да отидем и да се изповядаме пред свещеника. Защото Господ така е повелил на апостолите: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Очистени чрез изповедта и покаянието, с добра съвест, да пристъпим и приемем Пречистите Тяло и Кръв Христови. Бог е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:56). Тогава виждаме как Господ със Своята благодат ни дава сили да вършим това, което ни е заповядал, дава ни сили да живеем в покаянието, да отстояваме вярата си, дори понякога да е трудно, но с Неговата помощ напълно възможно, както и по молитвите и под покрова на Света Богородица“.
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на вечерното богослужение, като в знак на синовна обич той му поднесе букет цветя.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
30.03.2025_18:52 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия
