Петата Неделя на Великия пост, посветена на преподобната Мария Египетска, която е дадена за пример на християните като велик пример на покаянието[1], събра множество християни във варненския храм „Св. Атанасий“, където Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Василиева литургия.
Заедно с него служиха председателят на храма ставрофорен иконом Дончо Александров, който е и епархийски съветник, иконом Божидар Янакиев и иконом проф. Теодор Стойчев. Песенно утринното богослужение украси сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров, а светата Литургия от хора при благолепния храм.
В края на богослужбата Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит произнесе слово, в което заяви: „Сега светата Църква възпоменава преподобна Мария Египетска, чието житие ние с вас добре знаем, защото то се чете цялото на пета Неделя на Великия пост и защото мнозина от нас нееднократно са чели това житие у дома си. Това е много трогателен разказ за жена, която прекарала своята младост в страсти, но после, вразумена с глас от Пресвета Богородица, оставила светския живот, отишла в пустинята и там в големи подвизи достигнала висока святост“.
„Често се случва да слушаме, че Мария Египетска била блудница, казано на съвременен език – проститутка. Но това не е така – в житието нищо не се казва за това. Обратното, разказвайки на стареца Зосима за своята младост, тя споменава, че прекарвала живота си блудно и виждала наслада в това да живее с различни мъже, но не взимала за това пари, а средствата за съществуване заработвала от предене. Тоест тя била една от тези млади жени (те и днес не са малко), които мисля, че щастието в човешкия живот се заключава в това да получат колкото може повече удоволствия: ако има някъде редом красив момък, то защо да не встъпят с него във физическа близост? Така мислят и мнозина младежи: ако има красива девойка, защо да не легнат с нея в постелята?“, изтъкна митрополит Йоан.
Архиереят заяви още, че „много често именно с това започва запознанството на младите хора един с друг. Така свободното поведение довежда до това, че когато пораснат, тези младежи и девойки искат да създават семейство, у тях това не се получава, защото те са се развратили, защото не знаят какво е целомъдрие и съпружеска вярност, защото за тях да изневериш на своя съпруг или съпруга е така лесно, както е било лесно до встъпването в брака девойки да блудстват с младежи или младежи с девойки“.
„Преподобна Мария Египетска оставила заради царството небесно всичко, което имала, всички наслади на земния живот. Господ и Пресвета Богородица не ни призовават всички да отидем в пустинята, да се откажем от нашия земен живот, да се откажем от земните удоволствия. Светата Църква ни благославя да живеем в мир, но да помним, че царството Божие е вътре в нас и че пътят към него за всеки човек е нелек, защото минава през самоотречение и покаяние, а покаянието за всеки от нас започва с това, че ние осъзнаваме греховността на своя живот, разбираме, че не всичко е за полза на човека, по думите на свети апостол Павел: Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно (1 Кор. 6:12)“.
В заключение на словото си архиереят каза: „Не всичко, което ни предоставя околният свят, принася духовна полза. Пътят на покаянието, който започва с осъзнаване от човека на собствената му греховност, на собствената немощ, с осъзнаване на това, че начинът на живот според страстите и стихиите на този век не привежда към царството небесно, трябва да продължава за нас не само през Великия пост, но и през целия живот. Великият пост – това е време на усилено покаяние, когато Църквата ни призовава да преосмислим своя живот. Но това не значи, че щом постът свърши, а това ще бъде съвсем скоро, ние трябва да забравим за покаянието и да се предадем на страстите, да вкусваме в неограничено количество всякаква достъпна за нас храна, да приемаме алкохолни напитки и да слушаме всякаква музика. Не. Ние трябва да внимаваме над себе си. Ние трябва да следим за това нашият живот да бъде целомъдрен, това духовно просветление, което ние изпитваме в дните на Великия пост, да не ни оставя и тогава, когато постът свърши. Може би именно затова Църквата е установила празнуването на паметта на преподобна Мария Египетска към края на светата Четиридесетница: та ние още веднъж да се замислим за това какво значи покаяние, какво значи изменение на начина на живот и как ние с вас трябва да се движим по пътя към царството небесно. Амин“.
[1] Чифлянов, Благой, протопр. Православна литургика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 86.
Изготви: Георги Великов
08.04.2025_12:23 | Източник: Българска патриаршия 07.04.2025 |
Автор: Варненска и Великопреславска Софийска митрополия
