Вечерта на Велики петък в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи утреня с чина на Опело Христово – богослужебно последование, което се състои от погребални похвални песнопения, изпълнявани около светата Христова Плащаница.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреосвещенство митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Техни Високопреподобия архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия и архимандрит Василий – председател на катедралния храм, храмовото духовенство, заедно с йеродякон Вартоломей, протодякон Иван Петков, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.
Сред голямото множество богомолен народ бяха Н.В. цар Симеон II, Н.Ц.В. княз Борис Търновски, Н.Ц.В. княз Белтран и Н.Ц.В. княз Симеон-Хасан.
След прочитане на канона на утренята духовенството застана около светата Плащаница, изобразяваща гроба Христов, и заедно с катедралния хор към „Св. вмчца Неделя“ с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов, антифонно изпя песнопенията от трите статии на Опелото.
В края на последованието, при траурен камбанен звън, духовенство и богомолен народ извършиха скръбна процесия, начело със светата Плащаница. При пеене на мертвеното „Святий Боже“ шествието бавно обиколи катедралния храм, като на три места бяха отправяни определени ектении. Когато процесията отново влезе в храма, под светата Плащаницата минаха всички вярващи, след което тя бе положена върху светия Престол в олтара.
Негово Светейшество произнесе слово за значението на Велики петък в живота на християните и за величието на Христовата саможертва:
„Страшен е този ден – съдът на човека над Бога. За всички благодеяния, с които Господ обсипа човешкия род, отговорът на иудейските първосвещеници и началници беше такъв – омраза, несправедливост, неправеден съд, разпятие и смърт. Но такъв е отговорът и на всички човеци, които днес се отнасят с безразличие към Бога, като не осъзнават каква повреда и каква беда е нанесъл грехът на човешката природа.
Ако ние живеем без вярата в Бога и не сме Му верни; ако само външно спазваме някаква обредност, но вътрешно, със сърце не Му служим, то ние бихме изпаднали в състоянието на онези, които предадоха Христа – не поради друго, а понеже такова е действието на греха. Грехът не може да търпи послушание към Божията воля, не може да понесе мисълта за Бога; той се изразява в постоянно противене, гордост, както у причинителя на смъртта – дявола, така и у всички онези, на които е успял да притъпи вниманието и да ги води по своята воля.
Всички сме поразени от греха. И за всеки един, за да ни изцели, Господ дойде и пострада. Ако вникнем внимателно, ще видим, че при Кръста Христов беше само Майката Иисусова – Света Богородица и възлюбеният ученик Христов – св. Йоан Богослов; само те, които бяха вкусили божествената любов и бяха разбрали, че няма сила, която да ги отдели нея – както св. апостол Павел казва: ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия (Рим. 8:38-39). Те бяха познали тази любов и от нищо не се страхуваха. В този момент те стояха там, където е мястото на всеки един от нас – при Кръста Христов, където Господ извоюва нашето изкупление от греха и ни даде възможност да живеем чист, непорочен, богоугоден и богоподобен живот.
Колкото и да се опитваме да говорим за тези събития, с нищо не можем да изразим и да се доближим до тяхната дълбочина. Но ето, църковните песнопения ни предават дълбочината на чувствата, на осъзнаването и разбирането на съдържанието на това велико събитие.
Можем ли да си представим човек да се погрижи за погребението на своя Господ? Песнописците ни описват духовното състояние, мислите и словата, с които св. Йосиф пристъпва към това велико дело така: „Ти който се обличаш със светлина като с дреха, когато слънцето Те видя на Кръста, се скри. А аз, с какви ръце да Те докосна, като гледам Твоето тяло бездиханно, непогребано? С какви ръце ще се докосна до Теб? С каква плащаница ще Те обвия? Как да възпея и оплача Твоето погребение? Но славя Господи Твоето страдание!“ [1].
Немеем пред великата жертва, която Господ извърши за нашето спасение. Но когато я приемем с благодарност, със сърдечна прослава и възприемем благодатта и живота, който Господ Иисус Христос донесе, тогава ще започнем да прозираме, да вникваме, да съзерцаваме и да осъзнаваме във възможната степен величието на саможертвата, която Господ извърши; тогава ще започнем да се смиряваме и нашите чувства и мисли, които непрекъснато извират от сърцето и ума, ще започнат да стихват“.
В края на словото си Негово Светейшество се обърна към присъстващия народ с думите:
„Нека и ние възприемем този благосърдечен плач, да проявим усилия да стихнат мислите, които разпиляват нашето съзнание, да се успокоят в Бога. Бог е извършил за нас велико дело, нека го приемем с благодарност, за да влязат Христовият мир, благодат и радост в нашите сърца. Да усетим, че освен непрекъснатия метеж на мислите, вниманието, на душевните и телесните сили във всевъзможни неща, има и друг, духовен живот, който идва от Бога; истинският живот, който води и тече във вечен живот. Господ Иисус Христос дойде и пострада, за да ни даде този живот. Ако в нас няма мира и радостта, то да се запитаме в кого сме повярвали – в идола на своето „Аз“ ли, защото ако следваме егоистичните си желания, то грехът живее в нас.
Да се стараем да утихнат нашите мисли, да благодарим на Бога, да Го прославим и така да бъдем в подножието на Кръста, както казва Господ: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24) и където съм Аз, казва Господ, там ще бъде и моят служител“ (Йоан 12:26).
________________________________________
[1] „Йосиф и Никодим Те свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол – Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в благосърдечен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на Кръста), обгърна се с мрак. Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница? С какви надгробни песни да възпеем и оплачем Твоето погребение?
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
19.04.2025_22:06 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия
