Обични в Господа братя и сестри,
Във времена на нови изпитания за християнската ни съвест и предизвикателства пред евангелската нравственост, когато грехът и греховността показно парадират пред цялото общество Православната ни църква има възложената й от Бога отговорност да предпазва поверените ѝ от Христа Спасителя възлюбени и свидни свои чеда.
Измежду всички застрашаващи християнската ни и чисто човешка идентичност пагубни и разрушителни влияния и тенденции, в последно време с особена арогантност се открояват опитите за преформулиране на първата и най-важна клетка на обществото: благословеното от Бога семейство. Семейството, което Сам Бог създаде и благослови още в зората на човешката история (срв. Бит. 1:26-31), което е свещено и което в новозаветните времена беше въздигнато още по-високо, уподобено на съюза между Христос и Неговата света Църква (срв. Еф. 5:22-33), в наши дни е изправено пред нечувано в досегашната история изпитание. Съвършената свобода, която в християнското разбиране е свобода в истината (срв. Иоан 8:32) и свобода от робството на греха, днес бива зле разбирана като абсолютен произвол и издигана като лозунг за легитимиране на отречени не само от християнската ни вяра, но и от законите на природата противоестествени явления.
Най-уязвими на въздействие от опитите за подмяна на свещения институт на семейството с еднополовите връзки и съжитества са децата. Децата, към които Сам Господ, в дните на Своя земен живот, показваше особена грижа и любов (срв. Мат. 19:14), които Сам Той даваше като пример за нас – възрастните, заради тяхната чистота, невинност и близост до Божието царство (срв. Мат. 18:3), днес са в опасност както никога преди – беззащитно изложени на цялата грозна сила на греха и на цялата поквара, с която светът на възрастните ги залива. Лишени от възможността да чуят Божията истина и да се образоват и формират във вярата и нравствеността, които с векове са съхранявали нашия народ, подложени от всички посоки на развращаващите и губителни плодове на нашата криворазбрана „свобода“, днес те са в опасност да изгубят и последното си убежище – благословеното от Бога семейство, което вече им се предлага в подменена форма, при която на мястото на своите родители, на своите любящи майки и бащи, те да бъдат отглеждани от хора, само играещи техните роли, а в действителност живеещи в противоестествени съюзи и съжителства, които някои правят всичко възможно, за да успеят да узаконят.
Църквата няма власт да законодателства, но има зад себе си най-голямата Сила, която съществува в нашия свят и това е силата на нейния Основател и божествен Глава – нашият Господ и Спасител Иисус Христос, Който е „същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8), и Който Сам свидетелства: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Мат. 24:35). С тази сила и водена от своя свещен дълг към поверения ѝ от Него народ, тя всякога ще отстоява Божия замисъл за човека, заедно с неговото най-високо достойнство и предназначение, и винаги ще сочи пътя към спасението, който ѝ е завещан от Спасителя на човешкия род.
Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия всяка година издига своя глас на несъгласие с пропагандата на греха, каквото по същество представлява т.нар. „гейпрайд“. Диктатурата на малцинствата не може да бъде представяна за демократичен процес.
На тази агресивна показност и пропаганда Православната Църква винаги отговаря с достойнството на добродетелта. Бог е особено деликатен, Той не насилва човека, не го принуждава да вярва, да върши нещо против волята му, а му се разкрива по най-подходящия за всекиго начин. Ние няма да убедим в нашата правота обществото по никакъв друг начин, а с добродетелен живот, в който всеки от нас служи за пример на останалите. Най-силно ние ще защитим семейството, чрез истински християнски семейства. Това ни е нужно. Вяра и благочестив живот, редовно участие в общественото богослужение, осветен от Бога брачен съюз, съпружеска вярност, взаимно-посветени един на друг, грижовни за своите деца съпрузи!
Радостно и утешително е, че независимо от всичко, независимо от цялата агресия на греховността, която е навсякъде около нас, в обществото ни са останали и здрави сили: будни хора, които осъзнават опасностите на нашето време и открито застават на страната на Бога и Неговата истина за света и човека. Битката със злото и греха е стара – от самата поява на злото в света, и тя ще продължава дотогава, докато не се изпълни цялата тайна „на беззаконието“ (2 Сол. 2:7), докато не бъде изтребен греха и Бог не стане „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28). Така че, нека да дерзаем!
В нашето дръзновение, нека помним, че за успеха на всяко наше начинание се нуждаем от Божия благодат, защото без Бога не можем да правим нищо. Нека както сме се събрали днес тук, винаги се събираме в неделния и празничен ден в православните храмове на светата Литургия, където Бог реално присъства и храни с благодатта на общата милитва и светите тайнства нашите души.
Нека също така, борейки се в името на Христовата светлина и правда, никога да не забравяме и свидетелството на апостола, който ясно ни предупреждава, че „… нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Да осъждаме греха, а не грешника, и да се молим винаги за всички, и особено за онези, които са наши врагове – така, както ни учи и Сам Господ наш Иисус Христос (срв. Мат. 5:44), защото всички ние сме обичани от Бога Негови чеда и човеколюбецът Бог не желае смъртта на грешника, а да се обърне той и да бъде жив!
Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
Бог да пази България!
15.06.2025_09:09 | Източник: Българска патриаршия 14.06.2025 |
Автор: Българска патриаршия
