На 2 октомври в столичния храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ се състоя опелото на дългогодишния свещенослужител ставрофорен иконом Васил Василев Коцев, който се упокои в Господа на 29 септември на 79-годишна възраст.
Опелото бе отслужено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, заедно с Техни Преосвещенства Тивериополски епископ Тихон – патриаршески викарий, Драговитийски епископ Василий – игумен на Троянската св. обител, Негово Високопреподобие архимандрит Стефан (Троянска св. обител), столично свещенство и протодякон Иван Петков.
Сред присъстващите бяха духовни чеда на новопреставилия се отец Васил, негови сродници и близки.
В края на заупокойното последование патриарх Даниил изказа съболезнователно слово, в което сподели:
„Удивляваме се на Божия промисъл, защото докато ние, човеците, живеем в едно забвение, забързаност, Господ колко търпеливо и бавно е подготвял сърцето на отец Васил, за да се изпълни като зрял житен клас и да го приведе в Своите селения, където няма скръб, болка и въздишка, където е вечният мир и покой.
Отец Васил е роден през 1946 г. в благочестиво семейство, в началото на едно безбожно време, страшно за мнозина човеци. Сродници на майка Касиана – предходна игумения на Врачешкия манастир, заедно със своя брат отрано бил възпитан в живота на манастира, в истините на вярата и благочестието. От всичко, което тогавашната млада социалистическа държава очаквала от своите възпитаници – със светъл социалистически мироглед да строят новото бъдеще, той не се увлякъл по аспирациите на тогавашната власт; постъпил в Софийската духовна семинария, преместена на гара Черепиш. Със своя брат завършил Духовната семинария и Духовната академия, след което учителствал в Семинарията; през 1982 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно – и за свещеник.
През целия си живот в своите житейски избори той не се отклонявал нито наляво, нито надясно – вървял по царския път, устремен в служението на Бога към царството Божие, което придобил най-напред в своето сърце чрез усвояването на Христовия мир и добродетели.
Неизброимо множество са човеците, повлияни от неговия живот. Свидетелството за усърдието му в богослужението – при своята телесна немощ да бъде редовно в храма, живо участвайки в молитвата и славословието към Бога – това е плод на целия му житейски път, на любовта му към Бога и човеците, която той проявяваше. Неговите молитвени трудове, посветеност и отдаденост никога няма да бъдат забравени от Господа.
Ревността в богослужението, която имаше отец Васил, неговото усърдие към благолепието на храма, вниманието към всеки човек могат да послужат за пример на всеки свещенослужител – това сме призвани да усвояваме и с него да свидетелстваме пред света, че сме познали Бога, Който по природа е Любов“.
След като народът се прости със своя обичен духовник, тялото на отец Васил бе внесено в св. олтар, обиколи св. Престол и се отправи да бъде положено към мястото на неговото земно упокоение.
Вечна и блажена да бъде паметта на ставрофорен иконом Васил Коцев! Бог да го настани в селенията на праведниците!
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
04.10.2025_09:44 | Източник: Българска патриаршия 03.10.2025 |
Автор: Софийска митрополия
