На 7 октомври в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе конференцията „Промени на климата и религия: Рефлексия и взаимодействие“, организирана от Мрежа за гражданско действие BlueLink и Богословския факултет на СУ и финансирана от European Climate Foundation. Конференцията се състоя в реновираната през миналата година зала „Яйцето“, замислена в началото си като университетски параклис.
Конференцията беше открита от председателя на Комисията по околната среда към Народното събрание Младен Шишков. Той подчерта, че природните бедствия, на които сме свидетели днес, „ни напомнят, че нямаме право да бъдем безразлични. И именно тук се срещат науката и религията. Науката ни дава знанието, но религията ни дава смисъла. Науката предлага решения, а вярата ни вдъхновява да ги приложим. Защото опазването на природата не е само техническа задача – то е морален дълг“.
Приветствие към участниците отправи Русенският митр. Наум, който присъства на представянето на книгата на Вселенския патр. Вартоломей „Среща с тайнството“ като част от програмата на конференцията. Той заяви: „Днес климатичните промени разкриват дълбоката връзка между екологията и социалната справедливост. Замърсяването и унищожаването на природата винаги тежат най-силно върху бедните и уязвимите. Затова всяка грижа за околната среда е и грижа за човешкото достойнство. Това е призив към общо усилие на учени, духовници, политици и граждани – да възприемем благодарствен и аскетичен етос, който ограничава разточителството и насърчава споделената отговорност. Нека днешната конференция се превърне в още една стъпка по пътя на този диалог и сътрудничество“.
Сред изнесените доклади бяха: „Екология на душата и на земята: в търсене на общ дневен ред“ на д-р Златина Каравълчева, която се спря на възможните пресечни точки между екологичното движение и християнската традиция, на пръв поглед стоящи далеч една от друга. Тя предложи поглед през аскетичната практика на ранното монашество, която оформя дълготрайни нагласи към творението и човешката отговорност за него.
„Темата за творението в българското богословие на 20 век“ беше представена от доц. Светослав Риболов, където той направи интересни сравнения между основните линии, по които върви богословският разговор за екологията в България, като част от източния комунистически блок, и актуалния по онова време в западните религиозни среди на Католическата църква и протестантизма дебат.
О. Венцислав Николов от католическия университет „Кард. Стефан Вишински“ във Варшава говори за екологичното движение в Католическата църква, създадено в резултат на папската енциклика Laudato Si’. В своя доклад „Десет години Laudato Si’: духовен път към опазване на общия ни дом“ той подчерта, че човекът е забравил да живее като градинар на райската градина, тълкувайки превратно Божията заповед при сътворението в кн. Битие „да владее над земята“. Алчността трябва да бъде заменена с благодарност за всичко, което ни е дадено като наш дом, а безразличието към неговото състояние – с грижа. Тази промяна обаче се случва на първо място в съвестта на всеки човек, а оттам това може да повлияе на обществени нагласи, политики и институции. Ролята на християните не е да определят коя екологична политика е най-подходяща, коя е правилна и коя не, но да култивират чувствителна съвест в своите общности за състоянието на творението.
Иван Куцаров от Блулинк говори за „Социалната роля на църквата в България преди и след 1944 г. – към хоризонта на Laudato si’“, като направи преглед на социалната ангажираност на Православната и Римокатолическата църква у нас преди 1944 г., а впоследствие разказа за дейността на „Каритас“ в помощ на социално онеправданите. Темата за връзката между социалната уязвимост и бедността със съвременната екологична криза беше водеща и в неговата презентация. Той сподели опита си колко чувствителни и отзивчиви са младите хора към тези въпроси, които отговарят на младежкия ентусиазъм и желание за живот със смисъл и кауза.
Георги Милков, водещ на „Религията днес“ по БНТ и репортер на „24 часа“ за Близкия изток, говори на тема „Климат и религиозна радикализация“. Разказът за района на Сахел в Северна Африка, сериозно засегнат от засушаването и настъпващата пустиня, показва как природните бедствия правят хората уязвими и податливи на религиозна радикализация. В резултат кръгът се затваря — днес половината от жертвите на религиозен тероризъм в световен мащаб са в Сахел.
Други доклади бяха на доц. Костадин Нушев на тема „Християнски етически аспекти на екологичната проблематика в служението на Българската православна църква“, който обърна внимание на съвременната роля на БПЦ за опазването на природата като собственик на гори, които попадат в екологично защитени територи, давайки за пример Рилския манастир, а също и Драгалевския манастир в парк Витоша. Д-р Петър Граматиков от община Пловдив говори за „Интегралната Екология – сътрудничество между наука и религия за опазване на околната среда“, на Калин Ангелов, адвокат и докторант в БФ на СУ „Човекът – отговорният за творението. Образът и подобието в творбите на св. Василий Велики”; д-р Пламен Пеев „Когато цялото създание стене… Правни и теологични отговори на екологичната и климатична криза.“
Важен акцент в конференцията беше представянето на книгата „Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието“ на Вселенския патр. Вартоломей, издание на Русенска св. митрополия. Представянето беше с благословението на патриарх Вартоломей и беше уважено от Русенския митр. Наум, по чиято инициатива книгата излезе на български език. Преводачката д-р Златина Каравълчева разказа за книгата, поставяйки акцент върху главата „Чудото на творението. Християнство и екология“.
От Великобритания се включи и известният британски журналист Брус Кларк, който разказа за своето участие в „плаващите симпозиуми“, организирани по целия свят от Вселенския патриарх Вартоломей, осигуряващи място за среща на религиозни дейци, учени и екологични активисти от най-различни направления в опит да намерят общ език и да привлекат световното внимание върху критични точки на световната екологична криза. Според него настоящият папа Франциск е бил в значителна степен вдъхновен в своите екологични възгледи именно от VI симпозиум, организиран по река Амазонка през 2006 г., и озаглавен „Религия, наука и околна среда: Извор на живот“.
Предстои всички доклади, изнесени на конференцията, да бъдат издадени в сборник, който ще послужи за основа на други инициативи у нас, които да направят обществото ни по-чувствително към тези проблеми.
09.10.2025_11:08 | Източник: Двери на Православието 08.10.2025 |
Автор: Двери на Православието
