На 13 октомври, в навечерието на празника на преп. Параскева-Петка Търновска Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи празнична вечерня в столичния храм „Св. Петка“, кв. Орландовци.
В съслужение бяха архимандрит Антим (Видинска епархия), иконом Петър Христов – председател на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, столично свещенство и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от псалти под ръководството на д-р Светослав Цеков.
По време на вечерното богослужение бе отслужено и петохлебие.
Негово Светейшество припомни житието на честваната света Параскева-Петка, и сподели:
„Познавайки нейното житие, ние с голямо основание можем да посочим колко важен е животът на вътрешния човек пред Бога, колко важно е какви мисли държим в ума си, на какви сърдечни желания се предаваме, какво се стремим да постигнем в своя живот.
В град Епиват родителите на света Параскева-Петка били известни, нейният брат Евтимий бил епископ, а самата тя от рано била възпитана в благочестие. Чувайки думите в храма, с които Господ ни призовава да Го следваме, и особено тези към един богат момък: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето (Лука 18:22), тя имала обичая, въпреки укорите на родителите си, да раздава своите богати връхни дрехи на бедни, като казвала, че по друг начин не може да постъпи.
След упокоението на своите родители, тя напуснала Епиват, живяла известно време в Константинопол и после се отправила в Светите земи, в пустинята, където около пет столетия преди това се подвизавала света Мария Египетска. Оттук нататък нейното житие било почти неизвестно. Неизвестно за човеците, но не и за Бога и за ангелите.
Дълго време тя се подвизавала. Какво е търсила, към какво се е стремяла? В богослужебните текстове слушаме: „Когато Божията любов ранила сърцето ти, си презряла суетата на този свят и си тръгнала след Христос. Чрез въздържание, молитва и умиление си умъртвила плътското мъдруване, очистила си сърцето от страстите и си принесла чисто житие на Бога“.
„По-късно, свети Евтимий патриарх Търновски, който пише нейното житие, казва с какво се е хранила – с оскъдна храна в пустинята, с корени и треви, и то не до насита. Ден и нощ, отправяйки молитва към Бога, нейното сърце се очистило. След като така се подвизавала доста време, Господ изпратил при нея ангел и ѝ казал, че е време да се върне в своя роден край, понеже там трябва да предаде духа си на Бога, а тялото – на земята. Духовният живот е осезаем, живата връзка с Бога е осезаема за душата и света Петка е живяла в това. Тя презряла суетата на света; дяволът я нападал с различни помисли и спомени от живота в града, но тя претърпяла тази борба и очистила сърцето си.
Света Петка послушала думите на ангела, тръгнала, поклонила се на светините в Константинопол, в „Света София“, във Влахернската църква и се прибрала в град Епиват. Там никой вече не си спомнял нито за родителите ѝ, нито за нея самата, никой не я разпознавал. Живяла известно време като странница, служейки Богу с пост и молитва, и когато предала чистата си душа на Бога, жителите на Епиват се отнесли към нея като към чужденка и я погребали в гробището за странници.
След известно време до мястото, където я погребали, край морския бряг, се подвизавал един стълпник. Морето изхвърлило трупа на моряк и зловонието било толкова силно, че той помолил хората от града да погребат този човек. В своята простота те разровили гроба на света Петка видели нетленното ѝ тяло, но в незнанието си погребали мъртвеца в нейния гроб. Още същата вечер, имайки дръзновение пред Бога, тя се явила на двама души от града и им казала да извадят смрадното тяло от гроба ѝ, тъй като миризмата му била непоносима.
Те споделили това с епископа, разсъдили и разкопали гроба, открили тялото на светицата и с голяма почест го занесли в град Епиват. По-късно светите ѝ мощи били пренесени в Търновград, а след падането на България под турско робство – във Видин, оттам – в Белград, а по-късно – в Константинопол и Яш (Румъния), където почиват до днес. Тя се застъпва пред Божия престол за всички човеци, които отправят молитви към нея за благодатна помощ“.
„Мъдростта е седина за людете (Прем. Сол. 4:9). Света Петка е постигнала тази духовна мъдрост, мъдрост в Бога, защото презирайки това, което мнозина днес почитат – земна слава, пари, удоволствия, тя не престанала да се труди върху вътрешния си човек, да украсява душата си пред Бога. Според думите на свети апостол Павел, тези, които са приели свето Кръщение, са мъртви за греха, обаче живи за Бога (Рим. 6:11), така и света Петка е била мъртва за суетата на този преходен свят, но жива за Бога. Молитвата ѝ към Бога била непрестанна; сълзите на покаяние преобразили ветхото естество, чиято повреда всеки човек наследява от своите родители – склонност към себеугаждане, самолюбие, към търсене преди всичко на своето, към себеоправдаване, лицемерие, завист – тя е преборила всичко това. Защото живеейки със страстите си, не можем да имаме общение с Бога.
На празника на света Параскева-Петка нека ние, които живеем в света, си напомним да не забравяме и да не омаловажаваме молитвата – сутрин и вечер, и през деня да помним, че Господ вижда в нашите сърца. Нека Го търсим, да търсим славата, която идва от Него – тази слава, с която се е изпълнила света Параскева и с която хилядолетие след това Бог я прославил и не престава да я прославя. Нека не се стремим да устройваме живота си външно, пред хората, така че те да мислят добро за нас, а отвътре да не сме изправни пред Бога. Да не се заблуждаваме – един ден тази наша вътрешна неуредица ще се открие не само пред Бога, но пред целия свят. Всички човеци в съдния ден ще узнаят всичко, което сме правили и което представляваме. Затова, нека побързаме да очистваме съвестта си пред Бога, като знаем, че Той вижда и цени това“.
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на Негово Светейшество за отслужването на вечерното богослужение и му поднесе като подарък архиерейски посух.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
15.10.2025_20:26 | Източник: Българска патриаршия 14.10.2025 |
Автор: Софийска митрополия
