Във Волос завърши обучителният семинар „Диалог и преподаване в православната християнска традиция“. В него участваха преподаватели и студенти-докторанти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, които са ангажирани с проблемите на религиозната педагогика, както и екип преподаватели-сътрудници на Академията за богословски изследвания във Волос. Участниците от България имаха възможност в рамките на пет дни да слушат лекции, да дискутират с гръцките си колеги и да участват в обучения по религиозно образование.
Лекциите в първите два дни бяха богословски и посветени на диалога като основен принцип в живота на Православната църква както в миналото, така и днес. Неслучайно двете теми: диалог и училищно образование бяха обединени, за да се подчертае фундаментът, на който стъпва автентичното образование в православното християнство.
През следващите три дни се проведе обучителният семинар, воден от дългогодишните педагози Апостолос Барлос, Василики Гогу и Никос Циревелос- членове на образователния екип на Академията.
Практическите работилници на Апостолос Барлос и Василики Гогу, учители с дългогодишен опит в средното образование, автори на учебници за гимназиалния етап, бяха изключително интересни за участниците. Лекторите акцентираха върху важността на ученето чрез преживяване и емпатията в преподаването – елементи, които се намират в центъра на съвременните педагогически теории. Техният подход, основан на теориите за учене на световноизвестния педагог Кнуд Илерис, представя холистично разбиране за образованието, което съчетава познавателното развитие с емоционалното ангажиране и социалното взаимодействие.
Василики Гогу представи метода Artful Thinking („Мислене чрез изкуство“), разработен от Harvard Project Zero, и показа как изкуството може да се използва като образователен инструмент за развитие на критично, творческо и рефлексивно мислене у учениците. Тя демонстрира ролята на изкуството в учебния процес по Религия като средство за изразяване на чувства, идеи и социални преживявания, както и способността му да предизвиква въображението, да насърчава интуицията и да поставя под съмнение стереотипите. Изкуството е начин за „правене на невидимото видимо“ и за откриване на значения отвъд очевидното.
Методът Artful Thinking има за цел да помогне на учителите да създават връзки между произведения на изкуството и учебното съдържание по Религия, като използват наблюдение, размишление и въпроси, за да стимулират мисловната активност. Представени бяха различни педагогически модели – като „Виждам – твърдя – размишлявам“, „Даване на заглавие“, „Начало – среда – край“, „10х2“ и „Осъзнавам – Познавам – Грижа се“. Всеки от тях ангажира учениците в процес на активно наблюдение, интерпретация и аргументация, като ги учи да формулират въпроси, да защитават позиция и да бъдат отворени към различни гледни точки.
Бяха дадени конкретни примери за прилагане на метода чрез анализ на художествени произведения (напр. Норман Рокуел, Зигер Кьодер, Рембранд, както и православни икони), които се използват за обсъждане на социални, етични и богословски теми – например расовото неравенство, пророчеството или милосърдието.
Обучението, водено от Апостолос Барлос, беше посветено на образователната драма – педагогически метод, който използва театрални техники, за да подпомогне ученето чрез преживяване и осмисляне. Произхождаща от Англия през средата на XX век, тази форма на обучение има за цел не просто да предаде знания, а да помогне на учениците да разберат себе си и света около тях чрез активно участие, въображение и емоционален ангажимент.
Образователната драма въвежда учениците във въображаем свят, в който те влизат в роли, взаимодействат помежду си и преживяват ситуации, свързани с реални човешки проблеми, морални дилеми и духовни въпроси. Според Джон Съмърс, един от водещите британски теоретици в областта, истинската цел на образованието е срещата между „личната история“ на ученика и „историята“ на света, така че ученикът да може да преосмисли себе си през опита на другите. Това прави този подход особено подходящ за целите на часовете по Религия.
Основните умения, които се развиват чрез този метод, са сътрудничество, комуникация, съпричастност, самодисциплина, самооценка, поемане на отговорност, както и критическо и творческо мислене. Представени бяха и конкретни техники на образователната драма, като: Динамичен образ – застинал момент, който съдържа движение и смисъл; Проследяване на мисълта – анализ на вътрешните преживявания на персонажа; Роля до стената – изследване на мисли и емоции „от разстояние“; Стол на разпита – задълбочаване в мотивите и поведението на героите; Коридор на съвестта – поставяне на учениците в морална дилема; Личен дневник – писмено изразяване на вътрешния свят на участниците.
Апостолос Барлос илюстрира тези техники чрез библейски притчи, като тази за немилостивия слуга-длъжник, прелюбодейката, добрия самарянин и блудния син, показвайки как чрез драматичното преживяване учениците могат да достигнат до по-дълбоко разбиране на етичните и духовните послания на библейския текст.
Участниците в обучението се обединиха около извода, че образователната драма е път към промяна на мисленето и поведението – метод, който обединява преживяването и рефлексията в едно цяло, превръщайки обучението по религия в живо, интерактивно и емоционално преживяване.
21.10.2025_10:01 | Източник: Двери на Православието 21.10.2025 |
Автор: Двери на Православието
