На 27 октомври в столичния храм „Св. Николай Софийски“ се състоя опелото на дългогодишния председател на храма ставрофорен иконом Спас Михайлов Спасов, който се упокои в Господа на 24 октомври, на 67-годишна възраст.
Заупокойното последование бе отслужено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, заедно с Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков.
Да окажат последна почит на упокоилия се духовник в храма дойдоха опечалени роднини, събратя и приятели. Към тях се присъединиха и духовни чеда на отец Спас, живеещи извън София, които с голяма скръб са научили вестта за неговата кончина.
В края на заупокойното чинопоследование патриарх Даниил се обърна към опечаленото събрание с пастирско слово, в което изтъкна достойнствата на упокоилия се свещеник.
„Отец Спас посвети 41 години на Бога в свещен сан. Пое пътя на свещенството през 1984 г., в едно време, когато това не беше престижно. 41 години той неуморно, праволинейно, без да се отклонява наляво или надясно, с търпение, с последователност, честно, доблестно, достойно върши свещеническата служба и послужи на Бога“, каза Светейшият владика.
„В едно бурно време, когато след демократичните промени центробежни сили се опитваха да разединят църквата, да разбият свещенството, да въдворят хаос и разделение, за да може да се прокарват различни намерения на някои човеци и всъщност създадоха разкол, отец Спас застана твърдо срещу тях. Тук в София разколът беше жесток, защото се ползваше с благоволението на управляващите. Тогава, като председател на Свещеническия съюз, той не позволи такива центробежни сили да разединяват свещеническото тяло тук, в столицата. Това е изключително важно нещо, което показва доблестта и съзнанието, с което той е поел свещенството“, подчерта патриархът.
„Св. Йоан Златоуст ни казва, че разколът дори и мъченическата кръв не може да го измие. Тоест, нищо не оправдава тези, които се отлъчват от единството на Църквата. В тези времена той показа, че не се влияе от конюнктурни течения в Църквата, не се поблазни за облаги, каквито са обещавани на всеки свещеник, показа, че не заради земни привилегии и удобства е тръгнал след Христос, а беше готов да страда, да отстоява, каквото и да му е коствало това. Тогава не беше лесно да се отстоява единството на Църквата! Той показа на практика след Кого е тръгнал. През цялото време остана твърд, непоколебим и честен спрямо своето свещеническо служение“, каза в словото си Светейшият владика и сподели:
„Вие го познавате много по-добре от мен. Венчавал ви е, кръщавал е вашите деца, изпращал е вашите предци в техния последен земен път, чувал е тревогите ви, молил се е за всеки един от вас, в дъжд, пек и студ, в трудност, в радост и скръб, той е бил с всички вас и достойно послужи на Христа Бога. За краткото време, което лично го познавах, той правеше впечатление с тихия си кротък нрав, с това, че сред свещеници в храма има братско разбирателство и тихо, кротко, скромно, с постоянство и с търпение изпълняваше своята служба. През последните години, месеци, вече физически слаб от болестта, която го обезсили накрая, също не се сломи неговият дух. Не се оплака, не възропта, а напротив, показваше това, за което св. апостол Павел ни съветва: за всичко благодарете на Бога. Така с упование и благодарност към Бога, понесе и това последно изпитание в неговият живот. Молим се Господ да упокои душата му с всички Свои светии. Вярвам, че всички ще запомним отец Спас с неговото неуморно, доблестно, честно и всеотдайно служение на Бога“.
След като близките се простиха за последен път с отеца, се изпълни чинът, полагащ се при погребение на духовник. Свещеници понесоха ковчега с тялото и го внесоха в св. олтар, за да обиколят с него св. престол. Така за последен път упокоилият се духовник премина през царските двери и придружен от духовниците се отправи към гробното място, подготвено на Централните софийски гробища.
Бог да прости всички волни и неволни съгрешения на новопреставилия се ставрофорен иконом Спас Михайлов! Вечна и блажена да бъде паметта му и да настани Бог душата му в селенията на праведните!
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
30.10.2025_11:00 | Източник: Българска патриаршия 29.10.2025 |
Автор: Софийска митрополия
