На 23 декември Православната църква почита паметта на свети Наум Охридски, ученик на светите равноапостолни братя Методий и Кирил. Столичният храм „Св. Наум Охридски“ в кв. „Дружба“ – единствената църква, посветена на родния просветител, тържествено отпразнува храмовия си празник с архиерейска света Литургия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха иконом Владимир Дойчев, протойерей Йоан Марков, протойерей Илия Манолов, протойерей Владимир Гълъбов, свещеник Йоан Кръстителски, дякон Григорий Иванов и дякон Димитър Стефанов.
Празничните песнопения бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия (десен клир) и църковните певци от храма „Въведение Богородично“, кв. „Дружба“ (ляв клир).
В края на богослужението Негово Преосвещенство епископ Йоан се обърна със слово към събралия се благочестив народ и припомни житието на св. Наум Охридски. Той поясни, че малко се знае за преподобния, тъй като първото му житие е написано тридесет години след неговото успение и голяма част от него е загубено.
„Св. Наум приема монашество малко преди смъртта си. Неговото успение е през 905 г., когато той е бил на 90-годишна възраст. Знае се, че хората са продължавали да търсят молитвената му подкрепа и след смъртта му, получавали са това, което са просили, и затова е епитафията, която по-късно преподобният получава към името си – Чудотворец“, каза епископ Йоан и разказа за житейската мисия и изпълнение на св. Наум.
„…Западните български земи още през шести век стават предмет на спор между Римската църква и тогавашната столична катедра на Източната римска империя – Константинопол. Те са отнети от Римската църква и са предадени на Константинополската патриаршия и това поражда много спорове за власт и надмощие през вековете. Тези спорове продължават и при покръстването на нашия народ, когато се е изяснявало към чий диоцез принадлежи България“, поясни епископът и добави, че днешните стремежи на тези две катедри, едната отпаднала от православното единство, смущават вярващия народ и днес.
Владиката поздрави всички присъстващи от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил и преподаде патриаршеския му благослов.
Приветствие към епископа произнесе председателят на храма ставрофорен иконом Христо Пудин, който благодари за посещението на епископа в енорията и като му пожела крепко здраве и сили в служението, му подари Богородична икона.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
24.12.2025_21:57 | Източник: Българска патриаршия 24.12.2025 |
Автор: Софийска митрополия
