Традиционно в края на старата и началото на Новата година правим преглед на най-четените материали в Двери. Те показват кои теми и събития са имали най-широк отзвук сред читателите. За 2025 г. най-четената статия е на Златина Иванова „Монахът, който говореше в рими“ (тук) в памет на архим. Антим от Кричимския манастир. Емоционалният разказ за необикновения дядо Антим, когото част от читателите на Двери познават, е достигнала до най-много читатели. Това за пореден път показва, че хората копнеят да се докоснат до личността на истински вярващия човек, изградил животворна връзка с Бога, превърнал се извор на жива вода (Срв. Йоан 4:14) и за другите около него.
Следващият по популярност материал е интервюто със сестра Васа Ларина „ Ерес, която убива“ (тук). Тази статия също предава автентичното отношение на вярващия християнин към войната в Украйна и участието на Руската църква в нейното оправдание. В интервюто сестра Васа разкрива дълбокото противоречие между Евангелието и насилието и настоява, че вярващите хора не бива да проявяват безразличие към това, защото „мълчанието в такива моменти води до още по-голямо кръвопролитие“. Големият брой четения на интервюто показва, че темата за войната и отношението на Православната църква към нея е актуална и важна за читателите на Двери. Третият най-четен материал за 2025 г. е новината „Свалиха предаване за религиозното образование в българските училища“ (тук). Тя разказва за налагането на цензура върху съдържанието на последният епизод на предаването 70х7 на телевизия „Епархийски глас“. Интересът към на нея е се дължи от една страна на актуалността на темата за религиозното образование, което през изминалата година беше изведено като приоритет в дейността на Българския патриарх. От друга страна, категоричното налагане на цензура е нов подход в управлението на БПЦ и се появиха опасения дали няма да се превърне в тенденция.Четвъртият материал е новина, посветена на т.нар. Голямо шествие за семейството, организирано от политически формации, протестантски групи и частни лица, зад което застана БПЦ като институция. В статията „От трибуната на „Голямото шествие за семейството“ изненадващо поканиха присъстващите на протест пред посолството на Северна Македония“ (тук) е отразено как организатори се опитват да внушат политически послания на събралите се на проявата. Високата популярност на материала е свидетелство за опасенията на хората от злоупотреба с вярата за конюнктурни политически цели.
Петата статия е преводна: „Какво остава? Само молитва…“ (тук) на гръцкия богослов прот. Василий Термос. В нея авторът разсъждава за причините за отлива на младите хора от Гръцката църква, а в неговата „диагноза“ очевидно българските читатели са разпознали и проблемите на БПЦ. Поантата на тази статия: „Самолюбие, страх, безотговорност. Според мене те съставляват триединството на нашата църковна култура“, намери широк отзвук и в социалните мрежи, където предизвика оживени дискусии.
