Излезе от печат книгата „Божественото и човешкото в разказа за Вавилонската кула (Бит. 11:1–9)“ на доц. д-р Ивайло Найденов, преподавател по Стар Завет и декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Монографията изследва разказа за Вавилонската кула като напрежение между човешкия стремеж към самовъзвеличаване и божествената промислителна намеса.
В изследването е използвана интегрална методология, която съчетава текстова, литературна и редакционна критика, класическа екзегеза, история на тълкуването и история на въздействието, както и херменевтична актуализация.
В уводната част разказът за Вавилонската кула е поставен в контекста на библейската праистория (Бит. 1–11). Авторът подчертава, че това повествование често поражда недоумение, тъй като представя привидно благороден човешки проект – стремеж към обединение, който е осуетен от Божията намеса. Тук се формулира основният изследователски въпрос: дали Божието действие е наказание или промислителна грижа, насочена срещу разрушителната човешка гордост.
Изследването си поставя задачата да разгледа хипотези за редакционни пластове, но без да се абсолютизира документарната теория. По-важен е изводът, че разказът изпълнява богословска функция да подготви прехода от универсалната история към избирането на Авраам (Бит. 12).
Разказът за Вавилонската кула е особено интересен за юдейското и елинистическото тълкуване. Това налага и анализирането на таргуми, мидраши, както и съчиненията на Йосиф Флавий и Филон Александрийски. Показано е как образът на кулата може да бъде разбран като символ на идолопоклонство, бунт и политическа хегемония. Особено внимание е отделено на фигурата на Нимрод като архетип на тираничната власт.
Повлияни от тези интерпретации са и тълкуванията на ранните отци на Църквата, с акцент върху морализацията на разказа, алегорезата при Ориген и противопоставянето Вавилон – Петдесетница. Налага се изводът, че християнската традиция вижда в кулата образ на разединението, което намира своето изцеление в Църквата и дара на Светия Дух на Петдесетница.
Именно на тази идея е посветен Епилогът на книгата, който утвърждава разбирането, че там, където човешкият проект води до разпад, Божият дар води до единство в многообразието.
Особено интересна е възможността за актуализация на разказа чрез проследяване на „следите на кулата“. В тази част се разглежда културното и символното въздействие на мотива за Вавилонската кула в изкуството, архитектурата и модерната мисъл. Особено оригинален принос е опитът за „икономическа екзегеза“, при който разказът се използва като метафора за глобални проекти, лишени от нравствен и духовен коректив.
В Заключението се очертават основните изводи: разказът за Вавилонската кула не е разказ за произхода на езиците, а богословска критика на човешката гордост и Божията намеса не е разрушителна, а промислителна и предпазваща.
Книгата е отпечатана от Университетско издателство. Повече за нея и за начините за закупуване – тук.
26.01.2026_14:56 | Източник: Двери на Православието 26.01.2026 |
Автор: Двери на Православието
