На 22 февруари – Неделя Сиропустна, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ в Кюстендил, в съслужение с Техни Преосвещенства Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Генади Генадиев – председател на църковното настоятелство при храма, свещенство от духовната околия и протодякон Иван Петков.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от Марио Стоименов и Димитър Емануилов, а светата Литургия огласи храмовият хор.
Сред официалните лица, присъстващи на богослужението, бяха инж. Огнян Атанасов – кмет на общ. Кюстендил и Христо Терзийски – народен представител.
В края на божествената Литургия патриарх Даниил произнесе слово, посветено на предстоящия подвиг на Великия пост:
„Днес е Сирна нeделя, от тази нощ встъпваме във Великия пост. Подвиг, който светата Православна църква е определила за всички православни християни като подготовка за празника на празниците – Възкресението Христово. Затова в началото на поста ние добре трябва да знаем каква е посоката, целта на поста.
Постът не е самоцел, не е обикновено въздържание от блажни храни, не е диета. Целта на поста е да ни подготви да вкусим от пасхалната радост, да се изпълним с пасхалната благодат и да живеем с вечния живот, който Господ Иисус Христос донесе за всички нас.
На днешния ден се възпоменава едно събитие, може би най-трагичното в човешката история – Грехопадението. Именно престъпването заповедта на поста довежда до отпадането на нашите прародители от Божествения живот, изгонването им от Рая и пребиваването им в състоянието, в което се намираме всички – както Свещеното Писание ни казва: в страна и сянка смъртна (Мат. 4:16). Пребиваваме в духовна смърт, поради което стана необходимо Господ Иисус Христос, Второто лице на Светата Троица, да дойде, да стане Човек за нашето спасение, да пострада за нас, да възкръсне и да ни дарува благодатта на вечния живот.
Всеки един от нас е свидетел, че когато се преситят сетивата ни от консумация – било коремът – от храна, било очите – от гледане на зрелища, човек изпада в безчувствие. И когато човек, поради свойството на падналата природа, непрекъснато се старае да задоволява всяка телесна прищявка, то след това трябва да положи много духовни усилия, за да застане на молитва пред Бога, да се съсредоточи. Пресищането, не само с храна, но и с безразборно гледане на зрелища, слушане на различни неща, които не ни водят към Бога – това отежнява и обременява душата.
Затова светата Църква е определила постните времена през годината, за да може, изпитвайки нужда, незасищане, духовните ни сетива да станат малко по-проницателни, да можем по-лесно да се обърнем към Бога, да дойдем в чувство, да се осъзнаем. Ако няма пост, нещо, което да насочва вниманието ни към Бога, ние много лесно изпадаме в безразличие, в нехайство за душата си, постепенно се отдалечаваме от Бога, сърцето ни охладнява и ни грози най-голямата опасност – духовната смърт, отпадането от Бога и погубването на душите ни.
Затова светата Православна църква е определила този Велик пост, по подражание на поста, който Господ Иисус Христос предприе преди Своето кръщение. Сам Той преди да встъпи в общественото Си служение, четиридесет дни пости, не яде и не пи, и чак накрая, когато огладня, дяволът дошъл, за да го изкушава (срв. Мат 4:1-11). Именно затова Господ е подготвил и нас – как да посрещаме изкушенията и изпитанията в живота си. Не с излишни страхове, не с излишно безпокойство, не с незнание, не с отчаяние, а с пост и молитва.
Знаем случая в светото Евангелие, когато един баща довел своето дете при апостолите да го излекуват от бесовското обладание, в което бесът го хвърлял в огън, във вода, с цел да го погуби. Апостолите се молили, но не успели да изгонят беса. А когато Господ дошъл и изгонил беса, апостолите сами Го попитали: защо не можахме ние да го изгоним, а Господ им отговорил: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост (Марк 9:28-29).
Не е възможно да имаме успех в борбата със страстите ни, ако не постоянстваме във въздържанието и в молитвата. Едва тогава страстите ще отстъпят от нас, ще дойдат духовни сили да се покаем, да се изправим от грешките, които допускаме, от грехопаденията, в които падаме, за да може душата да се заздрави, да се изцели, за да ходим здраво в Христовите заповеди. В богослужебните текстове се казва, че постът, придружен с молитва и милостиня, избавя от духовна смърт и води до деятелно, резултатно покаяние“.
Негово Светейшество помоли от свое име за прошка, преподавайки своето архипастирско благословение над вярващите за предстоящия Велик пост.
Епископ Исаак се обърна към Негово Светейшество с молба за прошка, поднасяйки скромен подарък.
По повод пристигналата в храма икона с частица мощи на преподобни Гавриил Ургебадзе, храмът получи в дар икона с образа на светеца, поднесена от г-н Петър Петканов.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
24.02.2026_08:57 | Източник: Българска патриаршия 22.02.2026 |
Автор: Софийска митрополия
