На 13 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил посети Дупнишка духовна околия. Негово Светейшество възглави Преждеосвещена света Литургия, която бе отслужена в централния за околията храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в гр. Дупница.
В съслужение с него взеха участие: Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, протойерей Венцислав Ангелов – архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия и председател на храма, протойерей Радослав Ваклин, протойерей Димитър Филибев, свещеник Георги Граховски и дякон Христо Иванов от София.
Великопостните песнопения бяха изпълнени от дупнишки свещеници. Богослужбата бе уважена от кметът на Дупница – Първан Дангов, и заместникът му – Валентина Караганова, заместник-областният управител на Кюстендилска област – Георги Георгиев, местни общественици и миряни.
В края на Литургията патриарх Даниил се обърна към събралия се боголюбив народ и пастирски го настави за благодатен християнски живот.
„Намираме се във времето на Светата Четиридесетница – време на пост, време на покаяние, на обръщане към Бога, време на придобиване на духовни и небесни блага. Какво означава думата покаяние, която толкова често употребяваме през този постен период? Тя идва от гръцката дума μετάνοια, която буквално се превежда като „обръщане на ума“. Какво е това обръщане на ума? Светският човек, който живее без вярата в Бога, счита много от нещата, които ни заобикалят, за ценни, за многожелани, стреми се към тях; страда, когато ги няма или когато ги загуби, а в същото време дори не помисля за Бога, не осъзнава, че има и други,ценни, духовни неща. Вярващите хора обаче се стремят да благоугаждат на Бога, стремят се да се научат да живеят така, както Бог иска – не така, както ние искаме, а така, както ни учи Христос в Господнята молитва: да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Мат. 6:10)“, започна словото си Святейшият владика.
„Често се получава, че това, което Господ иска от нас, не е това, което ние желаем. Затова е необходимо обръщане на нашия ум, нужно е сърдечните, духовните ни очи да видят реалността такава, каквато е, да виждаме себе си не според мнението, което желаем да създадем в обществото, но да виждаме себе си истинно, съпоставяйки своите постъпки и мисли спрямо Христовите заповеди. Когато видим, че има разлика между това как постъпваме, какво желаем, към какво се стремим,от онова, което Господ ни е заповядал, то следва да се постараем нашият ум, желания и стремежи да се обърнат, да се изменят, тъй че да желаем това, което и Бог желае, да съединим своята воля с Божията воля. Всеки един от нас знае, че това не е лесно. Господ Иисус Христос в Гетсиманската градина се ужасявал преди кръстните Си страдания, молил се е: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша; като Човек се е ужасявал от това, което Бог е предвидял за нашето спасение – Единородният Божи Син да пострада. Но като послушен Син казал: обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39) и приел тази чаша на страданията за нашето спасение. По същия начин и ние сме длъжни да обръщаме своя ум, да изследваме всичко, което имаме като мисли и желания – съответстват ли те на Божията воля спрямо нас“, каза патриарх Даниил и насочи вниманието на църковното събрание върху ценностите на този свят.
„Сам Господ казва: което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лука 16:15), защото нещата, които върши безбожният човек, са без всякаква стойност пред Бога. Сега е времето на покаянието, нашият ум така да се обърне, че да виждаме света тъй, както Господ го вижда. Този, Който всичко притежава, стана като един най-нищ: Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20). Такъв беше Той, странник на земята, хулен, гонен. За какво търпя всичко това – за нашето спасение. Колцина са тези родители, които ще се постараят на първо място да дадат духовно образование на децата си, за да може да подсигурят тяхното вечно бъдеще? Колцина са, в сравнение с онези, които ще дадат мило и драго,за да им дадат добро светско образование, с което да изкарват добри пари? Но ето как грехът мами човека, как го кара да влага всичките си сила за това“, запита Светейшият владика и настави:
„Нека осъзнаем, че това, което ръководи света, няма стойност пред Бога, а това, което трябва да ни движи, е любовта към Бога. Ако имаме любов към Бога, ще имаме страх Божий, т.е. да не оскърбим Бога с нещо. Да наблюдаваме мислите и постъпките си и да правим избори, които са благоприятни пред Бога, а не според нашето разбиране, което е повлияно от страстите. Нашето разбиране е повлияно от егоизма ни, от себелюбието ни, от омразата, от завистта. Да не постъпваме според тези страсти, но според това, което е потребно душите ни.
Когато изследваме съвестта си, да намерим сили да изповядаме онова, което сме прегрешили. Защото ако само виждаме своята греховност, нямаме полза от това. Като сме видели греховете си, трябва и да се очистим от тях, да отидем и да се изповядаме пред свещеника. Това е драгоценно пред Бога, защото Господ дойде, за да вземе нашите грехове, да бъде възможно да се очистят душите и телата ни. Господ е казал: сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 50:19). Когато нашето сърце се съкруши от съзнаването на собствените грехове, когато видим колко недостойно живеем пред Бога и кажем: „Господи, помогни ми да се помиря с брата си, да оставя завистта, да не клеветя, да не мисля лошо, да намеря сили в сърцето си простя, да направя добро на този, който ме е наклеветил“ – това е много важно. А когато някой каже лошо за нас, ние непрекъснато злопаметстваме, стремим се да отмъстим, да докажем своята правота. Това е действието на себелюбието в нас; дори се радваме в сърцето си, ако нещо лошо се случи на този човек. Трябва да се борим срещу тези страсти, а когато съгрешим, да се изповядаме пред свещеника, да не таим греха в себе си, защото Бог вижда нашето сърце, и ако ние го крием, каква полза имаме от това? Господ е дошъл да ни очисти от тази духовна кал, а ние я държим в себе си“, каза още първойерархът на Българската църква и добави:
„Страшно е това човек да остане с неразкаяни грехове, да се отиде от този свят, мислейки, че хората имат много добро мнение за него: „Той е голям човек, еди-какво си е направил“, но ако не се е покаял пред Бога, това е много лошо. Бог да ни подкрепя в подвига на покаянието, да принасяме плодове, достойни за покаяние – сърце съкрушено и смирено, да направим покаянието съдържание на нашия живот. Всеки ден грешим – всеки ден сме длъжни да се каем, периодично да се изповядваме, по-често да се причастяваме и така да живеем, трудейки се за своето спасение.“
От името на духовниците и богомолния народ благодарност към патриарха поднесе протойерей Венцислав Ангелов.
Непосредствено след отслужването на Преждеосвещената литургия, в параклиса на храма се проведе среща на свещенослужителите в Дупнишка духовна околия с епархийското ръководство.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
14.03.2026_20:22 | Източник: Българска патриаршия 14.03.2026 |
Автор: Софийска митрополия
