На 13 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил посети Дупнишка духовна околия. В сутрешните часове патриарх Даниил отслужи Преждеосвещена света литургия в храма „Възнесение Господне“, след което се срещна със свещениците от околията. Следобед Негово Светейшество посети храмовете, които се обгрижват от свещеник Васил Георгиев. Той се запозна с настоящите ремонтни дейности на 145-годишния храм „Успение Богородично“ в с. Джебел и даде наставления за храма „Св. Георги“ в с. Бистрица.
Вечерта, в храм „Покров Богородичен“ в гр. Дупница, той отслужи Малко повечерие с Богородичния канон и трета част на Богородичния акатист. В съслужение с него бяха протойерей Венцислав Ангелов – архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, и дякон Христо Иванов. Песнопенията на молебния канон, както и на акатиста, бяха изпълнени от дупнишки свещеници, ръководени от Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
Множество християни, изпълнени с духовна радост, се стекоха в петъчната вечер в храма, посветен на Божията Майка, за да вземат молитвено участие в съборната възхвала към тази, която Църквата нарича „вместилище на Невместимия“. Застанал в центъра на храма, пред икона на Божията Майка, Негово Светейшество прочете третата част на Богородичния акатист, а народът заедно с певците отпяваше припевите: „Радвай се, Невесто неневестна“.
В края на богослужбата с вдъхновено слово за Света Богородица към молитвеното събрание се обърна патриарх Даниил. В него той каза:
„В петъчните дни през Светата Четиридесетница, от първата седмица до четвъртата, по време на Малкото повечерие се изпява канонът на Света Богородица и една по една се изчитат статиите от нейния Акатист. Църквата живее с непобедимата сила на Света Богородица и се утвърждава под нейния покров. Още от времето на светите апостоли, Света Богородица е идеалния образ за всеки православен християнин. В своя живот тя е осъществила това, към което се стреми всеки православен християнин – пълно единение с Бога, постигане на обожение. Апостолите са били свидетели как в множеството изпитания, които съпътствали техния живот заедно с Господ Иисус Христос, Света Богородица ги превъзхождала със своята вяра и своето упование; как когато те понякога се разколебавали и убоявали, тя била неизменно е била със своя Син. От времето, когато свети архангел Гавриил ѝ бе благовестил, че от нея ще се роди Божият Син, колко множество изпитания тя бе преодоляла, но във всичко е останала с непоколебима вяра и упование. Когато при последните дни на Господ, при Неговото предаване, съда, бичуването, когато апостолите се изплашиха и разбягаха, единствено Света Богородица бе при Кръста Христов, заедно с възлюбения Негов ученик свети Йоан Богослов“, каза Светейшият владика.
„Апостолите виждаха в нейно лице една истинска упора, закрила и молитвена застъпница, която винаги наставлява и посочва верния път към Бога. Тя е такава до ден днешен. С това акатистно последование Църквата през всичките тези две хиляди години се е убедила, че всяко едно стихче изразява вярно това, което е Света Богородица за всички нас, дори много повече, което е неизразимо с думи. Както казваме в акатиста, дори да принесем песни, колкото морския пясък, пак не вършим нещо достойно за грижата на Света Богородица за нас.
Много хора мислят: „аз нося Бога в себе си, нямам нужда да ходя на църква, всеки носи божествена частица в себе си“, но в същото време кълнат, проклинат, злословят, злопаметстват, вършат какви ли не грехове. Това е мисленето на болшинството от хората, които повърхностно възприемат вярата и духовния живот и то служи като едно оправдание, че не се нуждаят нито да идват на църква, нито да се изповядват, нито да се причастяват, защото те смятат, че са много добре и няма нужда някой да ги учи. Това е една голяма заблуда. Но ето, че дори и тези човеци осъзнават, че спасението е в това да носим Бога в себе си, само че гордостта и заслепението не им позволяват да видят истинското си духовно състояние, нито да осъзнаят, че няма как Божията благодат да обитава у човек, който върши грехове и не се кае.
Няма как да таим тази духовна нечистота – нашите грехове, да мислим себе си за нещо повече от останалите, да предпочитаме себе си, да мразим, да прекарваме времето си напразно – и да вярваме, че Бог е с нас.
Но следва да имаме смелостта да погледнем трезво в душите си и да признаем пред Бога онова, което не съответства на Христовите заповеди, на Божията воля спрямо нас. Човек, който вижда, че върши нещо наредно и остава само с едното съжаление, не върши нищо – докато не се разкае, докато не намери сили да отиде и поиска прошка от Бога в тайнството на изповедта пред свещеник и след това да прояви усилие да не повтаря греха. А след това с очистено сърце, чрез молитва, покаяние и изповед, пост, въздържане да пристъпи към Светата Чаша, за да приеме в себе си светите Христови Тайни – Христовото Тяло и честна̀та животворяща Кръв Христова. Ако не вършим това, значи не подражаваме нито на живота на Света Богородица, нито на апостолите, нито на светиите и не проявяваме послушност към нашата майка Църквата, защото Господ така е устроил да се извършва нашето спасение“, настави патриарх Даниил и благопожела:
„Нека се стремим към единението с Бога, което Света Богородица ни е показала. Господ е бил в нейната утроба, бил е съединен напълно с нея. Словата, които Господ ни казва, че когато Го обичаме и се стараем да следваме Неговите заповеди, Той пребъдва в нас – към това да се стремим. Начинът да го постигнем е нашето покаяние, изповедта, честния живот, смиреното носене на своя кръст, участието в църковното събрание, безкористният труд за Бога, за Църквата, милостинята, която даряваме – това са делата на любовта. Когато се стараем да живеем по този начин и пристъпваме с вяра, със страх Божий, подготовка, молитва, покаяние и изповед към светото Причастие, тогава ние – в зависимост от степента на нашата вяра и чистотата на сърцето ни – вкусваме от онова райско блаженство, което е носила Света Богородица и в което в пълнота тя е живяла.“
От името на духовниците и богомолния народ приветствие и благодарност към патриарх Даниил произнесе председателят на храма – отец Добри Добрев.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
14.03.2026_20:42 | Източник: Българска патриаршия 14.03.2026 |
Автор: Софийска митрополия
