На 23 март, понеделник на Петата седмица от светата Четиридесетница, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи целия Велик покаен канон на свети Андрей Критски в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“.
В съслужение бяха свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство и дяконите Васил Груев и Христо Христов. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
Песнопенията бяха изпълнени от Софийския свещенически хор с диригент ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.
В края на богослужението Българският патриарх Даниил се обърна със слово към вярващия народ:
„Господ ни призовава към покаяние. По Неговия пример и апостолите, и всички светии чрез покаяние са успели да придобият Божията милост, да получат в себе си Божията благодат и да ги всели Господ там, където е незалязващата светлина на Неговото лице и вечната радост. Всички те, които са изминали този скръбен път, са пример за нас и с молитвите ни съдействат в покаянието.
Четейки канона с това мировоззрение, с тази вяра и вопъл към Бога, които е имал свети Андрей Критски, колкото и голяма да е тежестта на греховете ни, колкото и безпросветна да е тъмата в умовете и в сърцата ни, неминуемо Божията благодат, която е просвещавала този светец и която му е давала сили да се кае, въздейства и върху нашите умове. Ако произнасяме с внимание и с вяра тези слова, виждаме как Божията благодат проправя път в безпътицата, просвещава с невеществената си светлина мъглата от греховете ни и за нас пътят на покаянието става по-ясен и по-лек“.
Негово Светейшество обърна внимание на два примера от канона на свети Андрей Критски:
„Първият пример на покаяние е този на нашите прародители Адам и Ева. Първоначално, когато Божията заповед е пребивавала в умовете и в сърцата им, те, радвайки се на райската красота и на общуването с Бога, на Божията благодат, имали в себе си безметежие и мир и виждали всичко около себе си, целия свят, просвещавани от Христовата светлина. Те са виждали и дървото, от което Господ им забранил да ядат – дървото за познаване добро и зло. Но чрез лукав съвет змията подмамила Ева и нейният ум се обърнал, променил се начинът, по който първоначално тя гледала на това дърво. Виждала вече плодовете му като многожелани, защото дават познание.
След като вкусиха с Адам от плодовете на това дърво, те познаха горчивината от това да не се слуша Бога.
След като Господ ги прогонил от Едемската градина, след като отстъпил със Своята благодат от тях, това време на странстване по земята станало за тях време на покаяние, за да се обърне умът им отново към Бога. Но те, виждайки себе си голи, лишени от Божията благодат, не съумели да се покаят, а започнали да се оправдават, да настояват на своето и нито един от тях не казал: „аз съм виновен, съгрешихме, прости“. Светите отци учат, че ако те бяха направили това, щяха да получат Божията милост и нямаше да се случи трагедията, която след това постигна човеците.
Във всеки от нас действа самооправданието, да считаме другите за виновни, а себе си за прави, да се сърдим, когато не ни обръщат внимание, когато не ни чуват, да викаме, настоявайки на своето, да търсим своята правда и да омаловажаваме своите грешки“.
„Другият пример, който свети Андрей Критски ни предлага, е примерът на Света Богородица – втората Ева, чийто ум още от най-ранна възраст е бил приучен да вижда, да търси Бога и да съобразява всичко според Божията воля. Оставайки непоколебим умът ѝ в многото изпитания, които имала, тя най-напред изпитала това, което свети архангел Гавриил ѝ благовестил, и едва след това предала себе си в послушание на Божията воля“.
„Това е покаянието, към което сме призвани всички. Най-напред е необходимо да видим и да признаем своя грях. Необходимо е да имаме мъжеството да застанем пред Бога и искрено да кажем това, което сме извършили. След това да проявяваме духовно усилие, духовна борба да разобличаваме помислите, да не им се подаваме, а ако се случи да постъпим според тях, отново да се каем и така, докато се съкруши сърцето и дойде сила от Бога и повярваме, че Бог е силен да ни изправи и че и за нас е възможно връзката, която бе нарушена още в зората на човечеството чрез Грехопадението, да се възстанови. Всички потомци на нашите прародители се раждаме с тази повреда, с тази отделеност от Бога. Затова са необходими усилия, за да се възстанови връзката ни с Твореца.
Господ даде тайнството на покаянието, изповедта, за да получаваме прошка на греховете си. За да има резултат нашето покаяние, не е достатъчно само да констатираме греха, да се окайваме, но и да го изповядваме. Без изповедта на греховете ни не може да вкусваме радостта от прошката и да изпитваме благодатната райска радост от това Бог да се смили, да снизходи и да даде извора на милостта в човешкото сърце.
Без вяра и без послушание към Църквата покаянието може да ни се стори много тежко бреме. Думата „покаяние“ може да ни притеснява и да ни отблъсква от Църквата, като мислим, че нещо много трудно трябва да се направи. Нужно ни е малко мъжество, доверие в Бога, желание да получим от Него милост, за да разберем, че Бог е милостив, че е извор на истински живот и радост за човека, за да пристъпи към тайнството на покаянието и без страх да изповядваме греховете си, а след това да се стремим да пазим чистотата, която Господ дава в Тайнството. Нека така да постъпваме през целия ни живот, за да можем чрез покаяние да се върнем там, откъдето сме изпаднали“.
„Нека Бог, по молитвите на свети Андрей Критски, света Мария Египетска и ходатайството и застъпничеството на Пресвета Богородица, да ни укрепява в подвига на покаянието, да стане то наше ежедневие до края на живота ни, да придобиваме съкрушено сърце и да не губим личната жива връзка с Бога, да живеем под покрова и майчинската грижа на светата Православна църква“, завърши словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Димитър Горанов
24.03.2026_15:52 | Източник: Българска патриаршия 23.03.2026 |
Автор: Софийска митрополия
