На 4 април – Лазарова събота, когато светата Църква възпоменава чудото на възкресението на четиридневния Лазар, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи празничната света Литургия в столичния храм „Възкресение Лазарово“, намиращ се в гробищния парк „Бакърена фабрика“.
В съслужение бяха ставрофорен иконом Александър Стоев – председател на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Николай Николов, ставрофорен иконом Василий Сарян, и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия.
В края на светата Литургия Негово Светейшество поздрави присъстващия народ с празника и произнесе слово:
„Радостен и славен е днешният празник. В навечерието на празника на празниците – Възкресение Христово, ние предвкусваме възкресната радост, възпоменавайки Възкресяването на Лазар, приятел Христов, положен от четири дни в гроба, когото Господ възкресява.
Господ обичал не само своя приятел Лазар; Той обича всеки човек и дойде, за да даде път към възкресение на всички. Днешното събитие било уверение в това най-вече за апостолите, защото на тях е предстояло да преминат през страшно изпитание – да видят своя Учител осъден, разпнат и мъртъв на Кръста, та чрез чудото на възкресяването на Лазар да не отпаднат от вярата, но да знаят, че Този, Който доброволно прие смърт, е началник на живота и смъртта.
Колко е могъщо, колко е силно Словото Божие! Този, Който в началото каза да бъде светлина. И биде светлина (Бит. 1:3) и сътвори всичко със Словото Си, пак със Своето Слово направи така, че да се възвърне не само животът, но и функциите на тялото, да се възстановят органите, да стане човекът нов.
Когато четем Христовите слова в светото Евангелие, ние се уверяваме, че те са изпълнени със сила и живот. Когато съединим четенето, слушането на Словото Божие с вяра и когато постъпваме по думите на Христа, ние ще познаем как се отмества от сърцата ни гробният камък, който тежи от греховете ни и ни пречи да вкусваме Божията слава, който пречи да се оживяват душите и телата ни.
Животът е присъщ на Личността на Господ Иисус Христос, Който казва: Аз съм възкресението и животът (Иоан 11:25), т.е. общувайки с Него в молитва, четейки и слушайки с вяра словото Му, вършейки с доверие и с желание това, което ни е заповядал, ние имаме общение с Възкресението и Живота, изпълваме се с Живота, който носи Словото Божие.
Kакво по-подходящо място от това тук, това гробище, дом на хиляди, живели някога, за да възгласим радостта от Възкресението на Лазар! Всички, които са в гробовете, очакват възкресението на мъртвите, както изповядваме в Символа на вярата: чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век; но ето, дошъл е краят на живота им, техните тела са положени на това място и вече тук е една гробна тишина. Тук човек нищо не може да направи, земните радости и това, което ни увлича в житейския ни път, не го касае. Какво е останало от тях? Вярата, с която са живели, делата, които са извършили в своя живот. Защото това, което съединява душата с Бога, е вярата, надеждата на Него, зовът на душата за милост, зовът на душата за близост с Христос, близост с онази любов, която е Сам Бог, близост с Живота, който е Бог. Този зов отваря дверите на човешкото сърце, за да може там да влезе Христос и да оживи душите и телата ни“.
В заключение патриарх Даниил се обърна молитвено:
„Господ да прости съгрешенията на човеците, за да може тяхното очакване да не бъде в страх, в ужас, но да подкрепим всички тези души с нашата молитва и молитвата на Църквата. Господ да ги прости, да не зачита техните грехове, а да ги всели с праведните, да ги възкреси и тях, и нас, за живот, а не за осъждане.
Честит и благословен празник!“.
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на патриарх Даниил за празничното богослужение.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
05.04.2026_13:27 | Източник: Българска патриаршия 04.04.2026 |
Автор: Софийска митрополия
