В навечерието на Велика събота, в Рилската света обител бе отслужена утреня с чина на Опело Христово. В края на богослужението епископ Евлогий – игумен на светата обител, се обърна към присъстващите с думите:
„Извършвайки опелото на Господ Иисус Христос, ние живеем с надеждата, че Неговото обещание за вечен живот ще се изпълни. Скоро всички ще очакваме да чуем възгласа, с който Ангелът при гроба възвестява на жените мироносици, търсещи тялото Христово, за да Го помажат: „Няма Го тук, Той възкръсна!“. От този миг цялото човечество живее с вярата и надеждата, че всички, при Второто Христово пришествие на земята, ще възкръснем за вечен живот.
През тези дни не можем да не си спомним за предателството, което извърши Иуда. Божият Син беше предаден от Негов ученик, свидетел на всички чудеса, които Господ извърши тук, на земята; свидетел на Неговите мъдри слова и пр.; и въпреки това апостол Иуда се поблазни за трийсет сребърника да предаде своя Учител.
Не можем да проумеем и как жителите на Иерусалим, които Го посрещаха с палмови клонки, с радостни възгласи: „Осанна! Благословен идещият в името Господне! Да живее Синът Давидов!“, само след няколко дни, пред Понтий Пилат започнаха яростно да възгласят: „Разпни! Разпни Го!“.
Такава е нашата изменчива човешка природа.
Господ Иисус Христос ни е оставил Своя пример, Своите заповеди: да не мразим, а да се обичаме едни други, а най-вече – да любим Бога. Спасителят казва: „Мир вам! Мир на всички! Моя мир ви давам!“, и вече две хиляди години човечеството отказва да се поучи, този мир го няма. Когато всички сме с едни мисли и сърца, както Бог е заповядал, тогава ще има мир между човеците, и ще се преодолее старозаветния закон „око за око, зъб за зъб“.
Христос ни учи, ако някой ни удари плесница по едната страна, да обърнем другата – независимо от това дали е заслужено, или не. Той ни даде пример на смирение и би следвало ние, Неговите чада, да постъпваме по същия начин. Смирението, за което Църквата говори, липсва.
У много хора думата „смирение“ предизвиква силен смут. Те смятат, че гордостта е някакво достойнство за човека. Спасителят казва, че който се превъзнася, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. Нека тези слова на Господ да бъдат в нашето съзнание, да ги помним и да ги прилагаме в живота си“.
Остават броени часове до най-голямата радост и най-великата вест – за Възкресението Христово. Нека изпълним сърцата си с благост, кротост и смирение, защото имаме примера на Христос, Който можеше в този свят да царува, да властва, но не за това Той дойде, за да ни освободи от първородния грях, да ни даде пример на смирение. Божият Син да се роди на земята чрез Девица, за да живее сред хората като обикновен човек, именно, за да ни даде този пример на смирение, което ще ни спаси“.
Манастирът посрещна Велика събота, загърнат в белоснежно покривало. Светата Литургия бе възглавена от Агатополския епископ Йеротей. В навечерието на най-големия християнски празник Възкресение Христово, той припомни на богомолния народ:
„В деня на Велика събота темите за размисъл са много. Това са теми чувствителни, които предизвикват страх и болка у хората.
Ние, християните, знаем, че смъртта не е естествено състояние на човека. Тя е следствие от Грехопадението. Смъртта дори не е акт на Бога, защото човекът е този, който въвежда човека в смъртта. С убийството на Авел от Каин смъртта се явява на земята. За задгробната участ се загатва в притчата за богаташа и бедния Лазар. Това e тема, които Господ видимо пренебрегва и вместо това указва на хората как да живеят, за да получат живот вечен. Човек трябва да изпълва живота си с любов към Бога. Сам Господ Иисус Христос ни води към добротворство, взаимопомощ, към отбягване на завист и на всяко зло. Това е пътят към вечния живот. Христос обещава, че онези, които с Него се съпогребват, с Него ще и възкръснат. За Бога всички са живи. И Христос е надеждата, възкресението и животът.
Ако ние, като истински християни, повече съпреживявахме Пасхалната радост и живеехме по начина, по който ни призовава Христос, нямаше да се отдаваме на скърби и болки. Опразненият гроб на Христос ни дава надежда за възкресение! Живеем ли, умираме ли, Господни сме и това е живо доказателство за нашата вяра, надежда и любов.
Бог да ни дарува милост, вяра, да не отпадаме от Неговата надежда и да ни помага да живеем истински живот в Христа“.
Снимки: Добрин Кашавелов
12.04.2026_08:13 | Източник: Българска патриаршия 11.04.2026 |
Автор: Рилски манастир
