От 11 до 13 май в манастира “Св. Кирик и Юлита се проведе международен научен симпозиум на тема “Гърци и българи: от Средновековието до предизвикателствата на днешния ден”. Той се организира от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет и Гръцкия съюз на славистите със съдействието на Пловдивска митрополия.
Симпозиумът даде възможност на учени от България и Гърция да обсъдят въпроси на общото историческо минало, културни връзки и християнска традиция и да очертаят перспективите за развитие в бъдещето. За място на срещата беше избрана Пловдивска епархия, чиято културна и църковна история отразява съвместния живот на българи и гърци.
Работната част на симпозиума продължи в горноводенския манастир “Св. Кирик и Юлита”. Тя беше открита от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Пловдивския митрополит. Като възпитаник на Солунския университет, той приветства гостите на български и гръцки език и им пожела плодотворна работа. От името на Богословския факултет на Софийския университет приветствие отправи проф. д-р Павел Павлов, зам.-декан. Той изрази надежда срещата да спомогне за академичното сближаването на българи и гърци и откриване на нови полета за сътрудничество. Той благодари на Пловдивска митрополия за гостоприемството и подкрепата в организирането на форума. Приветствие беше прочетено и от името на Илия Евангелу, декан на Богословския факултет на Солунския университет. Той също подчерта важността на културните и духовни връзки между българи и гърци, които имат своето значение в обединена Европа.
В рамките на семинара университетски преподаватели и изследователи от Атина, Солун и София представиха 17 научни доклада, върху широк кръг от теми – исторически, езиковедски, изкуствоведски и библеистични. Много от тях предизвикаха оживени дискусии.
Доц. Атанасий Атанастиадис в своето изложение отбеляза, че днес, когато българи и гърци сме заедно в културното пространство на Европейския съюз, е време да преосмислим миналите проблеми и точки на противопоставяне. Той призова да се преосмисли миналото и въпросите, които ни разделяха, за да се отвори пътят към единството, сътрудничеството и приятелството между българи и гърци. Според него това ще стане като се надмогнат идеологиите и предразсъдъците. Според проф. Атанасиадис това може да стане чрез по-тесни връзки на общуване не само на ниво университети, но и между училища и други образователни институции. Посещенията на местата на общо историческо минало, разговорите върху събитията и обсъжданията на различните гледни точки, разширяват кръгозора и спомагат за диалога, отбеляза преподавателят от Солунския университет.
Генчо Банев, лектор в Атинския Каподастриев университет, предизвика интереса на аудиторията със своя доклад посветен на образа на св. Йоан Рилски върху монетата от едно евро. Той разказа историята на монетата, произхода на иконографското изображение и написа върху свитъка, който светецът държи. Прототип на изображението е икона от Рилския манастир, дело на гръцки атонски зограф. Свитъкът, който държи светецът съдържа цитат от Лествицата на св. Йоан Синайски: “В сърцата на кротките почива Господ, а неспокойната душа е престол на дявола”. В доклада си Ганчо Банев прави извода, че българската монета от 1 евро е “мълчалив посланик на балканското православие: в нея хармонично съжителстват социалната визия на съвременните технократи, образът на най-великия български светец, гръцкият аскетичен текст на синайския отец, изкуството на светогорски зограф и идеалът за обединена Европа, превръщайки я в безценно културно наследство във всеки европейски джоб”.
Ирини Касапи от Атинския университет представи интересно изследване за българите, завършили Богословския факултет на Атинския университет през 21 век. Според проучването й докторски дисертации са защитили двама български богослови – Петър Симеонов (през 2009 г. – тук) и Мартин Ганев (през 2020 г.). В изследването са включени и българи, защитили магистърски тези в същата школа, като сред тях са няколко жени – Мария Янъкова, Силва Маринова, както и свещеници на БПЦ като Тодор Енчев. Г-жа Касапи отбеляза, че българите не са много на брой в сравнение със студенти от други страни, но дисертационните и магистърските им разработки определено носят приносен характер. Ирини Касапи посочи, че от 2008 г. България има и доктор хонорис кауза на Богословския факултет на Атинския университет. Това е професор Иван Желев Димитров, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на СУ.
В заключение изследователката посочи, че всички тези хора са пример за доброто академично сътрудничество между нашите две страни. Те са получили високо образование в Гърция и прилагат своите знания в българските университети и в служение на Българската църква.
Свои изследвания представиха и преподаватели от Богословския факултет на СУ – проф. Павел Павлов, доц. Венцислав Каравълчев, доц. Костадин Нушев и др.
Проф. Павлов постави в центъра на доклада си езикът в съвременния богословски разговор. „Днес има замяна на богословското свидетелство, като разказ за Христос, с филологическо, историческо, философско, моралистично или юридическо говорене за християнството. Сякаш днес светът има нужда само от християнство, но не и от Христос“, отбеляза той.
Сред лекторите беше и Александър Смочевски, преподавател в Богословския факултет на Солунския университет. Студенти, докторанти и постдокторанти от Софийския, Атинския и Солунския Богословски факултети също взеха участие в събитието.
В края на симпозиума участниците изразиха удовлетворението си не само от научната част на форума, но и от възможността за обмяна на знания, идеи и установяване на лични връзки.
Доц. Светослав Риболов, зам.-декан на Богословския факултет на СУ, основен организатор на симпозиума, благодари на участниците за високото ниво на проведения форум и изрази надежда тези срещи да станат регулярни.
Проф. Павел Павлов отбеляза важността на личната среща и благодари на всички, че са дошли в Пловдив, за да преживеят в пълнота това събитие.
Доц. Атанасиадис заяви, че след тази среща се е почувствал по-близък с българите. “Срещнах любов, внимание, видях нови места, които разкриват пространството на гръцко българското сътрудничество. Тръгвам от България с увереността, че българо-гръцките връзки могат да се градят върху по-здрави основи, те не са положени само върху миналото, а върху човешките отношения, които ние изграждаме”. В заключение той благодари на организаторите за този среща, протекла в дух на сътрудничеството и плурализъм.
Проф. Йоанис Панайопулос, зам.-ръководител на Департамента по богословие към Богословския факултет на Солунския университет също подчерта значението на личното общуване и цитира надпис върху паметника на патриарх Атинагорас в Богословската академия „Светия кръст“ в Бостън: “Елате да се видим”. С тези думи патриархът започвал организираните от него междурелигиозни срещи, като подчертавал, че при личните срещи и общуване между хората стереотипите се пропукват и от там започва да прониква Божията благодат. Този път на взаимодействие между нашите народи трябва да следваме, заключи проф. Панайопулос.
Програмата на семинара завърши на 13 май с посещение в Бачковския манастир и храмовете на Асеновград.
Участниците в симпозиума в пловдивския храм „Св. Димитър“:
О. Емил Паралингов разказва за историята на енорийския си храм „Св. Параскева“, възстановен преди 20 г.:
Майка Филотея, игуменка на Горноводенския манастир, разказва историята на светата обител:
15.05.2026_10:36 | Източник: Двери на Православието 14.05.2026 |
Автор: Двери на Православието
