Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург, Германия, отбеляза храмовия си празник и Деня на светите братя Кирил и Методий с богата програма, в която участваха гости от Великотърновския университет и представители на българската, сръбската и руската православна общност. Светите братя Кирил и Методий остават в историята като създатели на славянската азбука и защитници на родното слово. Тяхното епохално дело преминава границите на времето, вдъхновявайки поколения наред със своя дълбок духовен и просветен заряд. Днес това свято наследство продължава да живее не само в книгите, но и в сърцето на един храм, носещ техните имена – православният храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург, Северна Германия. Нашата църква тук не е просто дом за молитва, тя е истински мост между вековната християнска традиция и писмената ни култура. Празничните събития се състояха с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
Празникът започна още на 23 май с вечерно богослужение в православния храм, в което се включиха и гостите. С благоговение християните в храма произнесоха молитвата „Отче наш“, дарена ни от самия Спасител на света, която свидетелства, истината, че Бог е Баща на всичко съществуващо. Беседата на двамата гости – „Свети Кирил и Методий – мисия, почитание и изображения“, една на пръв поглед стандартна академична беседа за св. Кирил и Методий, се превърна в жив и вълнуващ интерактивен разговор. Доц. Енчев акцентира върху епохата на девети век – време на остра геополитическа и религиозна битка между Рим и Константинопол за влияние над новопокръстените славянски народи. Време на пречупване на „триезичната догма“, че Бог може да бъде прославен само на три езика – еврейски, латински и гръцки. Революционна е мисията на Константин-Кирил Философ в защита на тази теза с бляскав дебат във Венеция, изричайки думите: „Не вали ли дъжд от Бога еднакво за всички? Или слънцето не грее ли също така за всички?“ Подчертан бе българският принос на княз Борис I, който спасява делото им като приема техните ученици – Климент, Наум и Ангеларий.Създаването на азбуката и особено преводите на богослужебните книги от двамата братя, отбеляза доцент Енчев, са ключов етап в създаването на славянската християнска култура и литературен език. Преди Великоморавската мисия в 863 година, двамата братя извършват мащабен филологически и богословски труд като превеждат най-важните текстове, необходими за извършването на християнските тайнства и служби на разбираем за славяните език. Дискусията прерасна в размисъл за това как днешните православни християни пазим тяхното наследство.Денят на светите братя Кирил и Методий и на славянската писменост 24 май, започна с утреня и Божествена света литургия. В празничното богослужение водено от свещеник Яков Щурм взеха участие и протойерей Синиша, предстоятел на Сръбския православен храм „Св. Архангел Михаил“ в Хамбург, отец Тодор Енчев, преподавател в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и отец дякон Георги Денев.В празничния ден о. доц. Тодор Енчев сподели: „Моето гостуване и участие в днешната литургия е по повод празника, който отбелязваме днес, 24-ти май, посветен на светите братя Кирил и Методий, извършили епохално дело за своето време. Чрез буквите и най-вече чрез преводите на богослужебните книги, те превръщат славянския език от говорим в книжовен, литературен език. Тяхното дело дава възможност на славяните да влязат в кръга на цивилизованите, културните народи. Всички славяни, в това число и българите, ставаме народ, който може да твори, да създава християнска култура.“
Ценни и сърдечни бяха и думите на доц. Ваня Сапунджиева: „Изключително съм радостна, че на празника на българската просвета и култура имам възможността да съпреживея този най-светъл ден заедно с българската общност в Хамбург, която по мое мнение е жива, развиваща се, общност, която може да се нарече продължител на делото на св. Кирил и Методий с това, че прославят извън границите на родината българската култура, българския интелект и всичко свързано с християнството и България. Честит празник!“
Всички християни излязоха в парк “Якоби“, където о. Яков извърши водосвет за здраве заедно с прот. Серги Бабурин, предстоятел на руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“ в Хамбург, и отец дякон Георги Денев. Поетесата Христина Въчева поздрави присъстващите със стихотворението си „Език свещен“. Последва литийно шествие до близкия парк по пътя на буквите, беше изпят тропарът, посветен на двамата братя равноапостоли, както и химнът на българската просвета и култура „Върви народе възродени“, написан от учителя Стоян Михайловски през 1892 година.
Празникът завърши на поляната пред българския храм, където богомолците ги очакваше богата трапеза, символ на общността и с истинското човешко общуване.
Пазейки паметта за солунските братя, ние съхраняваме не просто историята, а самата душа на нашия народ. Нека носим този завет в сърцата си и го предаваме с гордост на идните поколения!
