ВАШЕ ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО,

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА

БРАТСКИТЕ ПОМЕСТНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ НА ГРАД СОФИЯ,

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

ПОЧИТАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ПАТРИАРШЕСКИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЪРКОВЕН СЪБОР,

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ, ПРЕПОДОБНИ МОНАСИ И МОНАХИНИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес, светата Православна Църква в своята пълнота празнува паметта на всички светии и особено Събора на дванадесетте славни и всехвални апостоли – велик и славен празник, в който целокупният Божий народ на земята ведно със сонма на светиите ликуваме и прославяме Бога за великата Негова слава, която е дал на нас човеците в Църквата, за да бъдем едно – осветени чрез словото на истината и съединени в Христовата любов, за да бъде Бог в нас и ние в Него, съединени в пълно единство (срв. Йоан 17:17, 22, 23).

Днешният празник ни показва в какво се състои спасителното дело на Господ Иисус Христос и как то се осъществява в историята на Църквата и човечеството, чрез освещаването и преобразяването, обожението на милиони и милиарди човеци чрез нетварната благодат на Светия Дух.

За това спасително дело, Господ постави в Църквата Си „едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство.“ (Еф 4: 11-13)

Именно такова е и днешното знаменателно събитие в живота на родната ни Българска православна църква – Българска патриаршия – както и в наш личен план – изборът ни за Патриарх на древнопросиалата, първа след древните Патриаршии – славна църква, украсена с множество светии от всички църковни и житейски поприща, през всяко време и епоха.

Със съзнание за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква – свещеноначалието, клира и православния народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските Православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.

Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28: 20)

В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението.

Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план.

Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.

Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило).

Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение, на  Българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение.

За повече от половин вековното им светителстване, чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковния кораб на Родната ни църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ, ще се старая да следвам в предстоящето ми служение.

Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на Преславските и Търновски патриарси, особено св. Патриарх Евтимий – съвършен подражател на Добрия Пастир, който положи душата си за овците (Йоан 10:11), както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската Екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни.

Сред тях, първият Български Екзарх и Видински митрополит Антим безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за освобождението на народа ни от Османско иго, а при Наместник-прадседателстването на Светия Синод на Видинския митрополит Неофит, Българската православна църква допринесе за спасението на евреите в страната ни през 1943 г. Доблестта на тези досточтими първоиерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност от всички архиереи на Свития Синод, винаги ще ни бъдат пример за подражание.

Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, Църквата и всички човеци е приснопаметнит наш духовен отец Неврокопския митрополит Натанаил. По общото признание на народа Божий, той беше “жива съвест на Българската православна църква”. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за предоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинско отношение и ръководство на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението ми.

Вярвам, че служението на всички нас в Българската православната църква е подпомагано от тяхната молитвената подкрепа.

В съвременния свят, в който живеем сме свидетели как бунтът на мнозина човеци срещу Бога води до узаконяване и налагане греха за норма в човешкото общество. За съжаление, размиването на понятията за добро и зло, за истина и лъжа оказва своето неизбежно влияние върху църковния народ и междуцърковните отношения. Призвани сме да бъдем на дело миротворци, въплъщавайки в живота си бъзсмъртните слова на Св. Йоан Златоуст: „Името Църква означава, не разделение, а единство и единомислие“.

Всесърдечно благодаря на боголюбезните представители на сестринските православни църкви, които дойдоха да засвидетелстват своята братска в Христа любов и молитвено да подкрепят църквата ни при избора на нейния Предстоятел. Благодаря на:

– Всесветейшия Константинополски и Вселески патриарх г-н, г-н Вартоломей заедно с Високпреосвещените Халкидонски митрополит Емануил, Деркски митрополит Апостол, Писидийския митрополит Йов, Силиврийския митрополит Максим, Адрианополския митрополит Амфилохий и придружаващите ги клирици и служители от Константинополската патриаршия,

– Диосполски митрополит Емануил, от Александрийската Патриаршия

– Востронски митрополит Тимотей, Екзарх на пресветия Гроб в Кипър и Архимандрит Рафаил, Екзарх на пресветия Гроб в Гърция, от Йерусалимска Патриаршия

– Корсунский и Западноевропейски митрополит Нестор, Протойерей Владимир Тишчук, от Руска православна църква

– Митрополит на Гора Андрей, от Грузинска православна църква

– Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений, от Сръбска православна църква

– Aрхипеископ на Търговище и Патртиаршески екзарх, Йеродякон Николае Ифтимиу, от Румънска православна църква

– Карпасийски епископ Христофор, Архимандрит Стилиан, от Кипърската православна църква

– Евстатий митрополит на Монемвасия и Спарта и Йоанински митрополит Максим, от Гръцката православна църква

– Митрополит на Корча Йоан и митрополита на Амантия Натанаил, от Албанската православна църква

– Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион, от Православната църква в Република Северна Македония

Благодаря на Високопреосвещените митрополити, членове на Светия Синод както и на всички членове на IV Патриаршески избирателен църковен събор за доверието, братолюбието и подкрепата, които се надявам и вярвам, че взаимно ще продължим да украпваме за благото на Православната ни българска църква и милото ни Отечество!

Благодаря на представителите на държавните институции, за тяхната държавническа грижа, отношение и подкрепа към църковната ни институция, при зачитане принципа на самоуправление. През последните години, народът ни все повече припознава Православната ни църква като своя духовна майка и кърмителка не само в исторически план, но и в съвремието ни.

Благодаря на всички, които усърдно се потрудихте при организацията и провеждането на днешното историческо събитие в живота на църквата, държавата и народът ни.

За всичко благодарим на Бога и усърдно Го молим да ни подкрепи и ни спаси!

30.06.2024_21:42 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Днесь благодать Святаго Духа нас собра, и вси, вземше Крест Твой, глаголем: благословен Грядый во имя Господне, осанна в вышних” (стихира от триода).

Ваше Светейшество,

По „благата, угодна и съвършена воля Божия“ (Рим. 12:2) днес Вие бяхте избран за предстоятел на родната ни Църква. „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам“ (Деян. 15:28). Виждайки Вашите трудове, ревност и усърдие, Господ Ви въздигна в патриаршеско достойнство, та подобно на апостолите да свидетелствате „с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“ (Деян. 4:33), да се грижите вярата да възраства и „взаимната любов у всеки едного… да изобилва“ (2 Сол. 1:3).

Патриаршеското служение е необичайно трудно и отговорно. По думите на свети апостол Павел „никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога“ (Евр. 5:4). Той ще иска отчет от всички нас как сме употребили дадените ни от Него таланти. „Имайки в себе си словото на живота …със страх и трепет вършете Вашето служение, защото Бог е Който прави… да действувате според благата Му воля“ (Филип. 2:16, 12, 13) и „близо е Господ към всички, които Го призовават“ (Пс. 144:18).

И така, смирил се „под крепката ръка Божия“ (1 Петр. 5:6) и уповавайки се на щедрата помощ на Вседържителя, Вие ще можете достойно да изпълнявате това велико служение – „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28) със старание и отговорност, с грижа за нравственото просвещение на пасомите, като ги утвърждавате „във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:17) и призовавате да устройват живота си върху твърдата основа на Православието и ценностите, които то изповядва.

Не слава и почести – те са бързопреходни – и, разбира се, не отдих и покой Ви очакват занапред, но всекидневно напрежение на силите, концентрация на волята и чувствата, сърдечна болка и безпокойство за тези наши съвременници, които още блуждаят по своите си пътища и, както слепец ходят пипнешком в тъмнина (вж. Второз. 28:19), тези, които още не са се обърнали към Бога и не са намерили покой за душите си. А такива са хиляди и хиляди, и всички те са наше паство и наша грижа, даже и в тези случаи, когато те самите не се считат за паство. Ние сме отговорни и за тях, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

Носейки със смирение кръста на Първосветителското служение в това сложно време на конфликти и разделения, Вие трябва с „вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тим. 6:11) да наставлявате народа ни, като го призовавате да „се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15).

Вслушайте се в думите на свети Йоан Златоуст: „Името на Църквата не е име на разделение, но на единение и съгласие… Църквата е устроена, не за да се разделят тези, които се събират в нея, а за да се съединят онези, които са разделени, както и показва и самата дума „еклесия“, „Църква“, т. е. събрание“. Помнете винаги това наставление и правете всичко възможно за запазване „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3), за възцаряване на сговор и съгласие в обществото.

В „сей день, егоже сотвори Господь“ (Пc. 117:24), молитвено Ви желая от името на синодалните архиереи Началникът на живота и Победителят на смъртта Христос да Ви дарува мир и благодатна радост, да Ви подпопомага щедро във Вашето патриаршеско служение за полза на светата ни Църква.

„Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа да ви утвърди, укрепи и направи непоколебими“ (1 Петр. 5:10) в предстоящите Ви архипастирски трудове. Амин.

30.06.2024_21:32 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия

След откриването, в залата на БАН, на Патриаршеския избирателен църковен събор и при вече гласувано от делегатите Избирателно бюро, членовете на ПИЦС се придвижиха в сградата на Св. Синод по определения за това ред и се изкачиха на втория етаж, където се намират приемният салон и заседателната зала, в които започна провеждането на патриаршеския избор.

След първия тур на гласуването Врачанският митрополит Григорий събра – 64 гласа, Видинският митрополит Даниил – 51 гласа, а Ловчанският митрополит Гаврил – 19 гласа. Четири от бюлетините се оказаха недействителни. Гласуването се осъществи при следния ред: първо гласува Наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий и бюрото на Събора, след това – Високопреосвещените митрополити от Светия Синод по старшинство, преосвещените епископи на Българската православна църква по старшинство, и патриаршеските избиратели представители на епархиите по реда определен от старшинството на техните митрополити, представителите на трите ставропигии – Рилски, Бачковски и Троянски манастир, и излъчените представители на богословските школи: Софийската и Пловдивската духовни семинарии, Пловдивска духовна академия, Богословския факултет на Софийския университет и Богословския факултет при Търновския университет.

След като се подписваха в списъка, делегатите на Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор взимаха бюлетина заверена с подписите на петимата членове на изборното бюро и подпечатана, влизаха в тъмната стаичка за гласуване и посочваха своя избраник, като гласуването се осъществяваше с заграждане на номера на един от тримата кандидати за патриаршеския престол. След преключването на гласуването беше отворена урната и бяха преброени 138 подадени гласове. След отварянето на пликовете и бюлетините бе установено, че 64 от гласовете са за Врачанския митрополит Григорий, 51 гласа са за Видинския митрополит Даниил и 19 гласа са за Ловчанския митрополит Гавриил. Съгласно Устава на БПЦ, тъй като никой от кандидатите не получили мнозинство от 2/3 от гласовете, се пристъпи към повторно гласуване на втори тур.

При изключително оспорвано гласуване, на втори тур на гласуването с 69 гласа за Български патриарх и Софийски митрополит бе избран досегашният Видински митрополит Даниил. Врачанският митрополит Григорий получи 66 гласа. Три от бюлетините бяха недействителни.

ЧЕСТИТО, ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО!

ЧЕСТИТО НА ЦЯЛАТА НИ ЦЪРКВА!

С НАМИ БОГ!

30.06.2024_21:24 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия

В неделния ден на 30 юни, в който по решение на Светия Синод на БПЦ се провежда избора за нов Български патриарх, в столичния катедрален храм “Св. Неделя” бе отслужена празнична света Литургия. Тя бе предстоявана от архимандрит Алексий, член на Софийския епархийски съвет и ефимерий на Драгалевския манастир “Успение Богородично”.

Молитвено участие в богослужбата взеха делегатите на Поместните православни църкви, пристигнали у нас, за да вземат участие в празничните събития, свързани с Патриаршеския избирателен църковен събор. Чуждестранните висши духовници пристигнаха още вчера у нас и бяха посрещнати от епископи и духовници на нашата Църква, които ще ги придружават по време на престоя им в България.

Молитвено участие в празничната литургия взеха Негово Величество Симеон II, Цар на българите, и княз Борис Търновски, първороден син на княз Кардам.

Специално за интронизацията на новоизбрания Български патриарх в София пристигна и Вселенският патриарх Вартоломей. Придружен от митрополити и епископи на Вселенската патриаршия той влезе в катедралния столичен храм непосредствено преди Евхаристийния канон.

След света Литургия цялото църковно изпълнение се отправи към южната колонада на храма, където е погребан Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Негово Сетейшество отслужи заупокойно последование – трисагий на гроба на блаженопочиналия патриарх. Коленопреклонно той прочете на гроба на своя упокоил се събрат Неофит заупокойна молитва и се помоли на Бога за прошка на греховете му и за наследие на вечния живот.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

30.06.2024_21:17 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Софийската света митрополия, съвместно с Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ издаде първа част на книгата „Документи за Архиепископията в Охрид“.

„През 2019 г. се навършиха 1000 години от основаването на Архиепископията на България в Охрид. Тази впечатляваща годишнина е огромно наследство, което задължава. По тази причина, по инициатива на ръководителя на катедрата по „Историческо и систематическо богословие“ през 2018 г. бе предложен научен проект за ново изследване на някои от достъпните извори, свързани с учредяването на Архиепископията. (…)

Съществуващите многочислени изследвания – стари и по-нови, задълбочено анализират отделните аспекти на темата, но като правило губят нейните комплексни измерения, както и връзката с основните извори. Проектът обедини подходи от областта на църковната история, каноничното право, филологията, археологията и църковното-културно наследство, което включва и изследване на местата, пряко свързани с него – Охрид, Преспа, Света Гора-Атон, някои манастири, църкви, архивохранилища и др.(…) Благодарност на приснопаметния Светейши патриарх Неофит и на Софийската св. митрополия за подкрепата и насърчението по издаването на тези, толкова важни извори за историята на Българската православна църква.“ – пише в Предговора на изданието ръководителят на проекта проф. д-р Павел Павлов.

Книгата може да бъде закупена от Домакина на Софийска св. митрополия г-н Кольо Лозанов. За контакт: гр. София, ул. Калоян №7, ет. 1, стая 7, тел.: 02/ 987 74 89, 0879 259 293.

30.06.2024_21:06 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Първата нeделя след Петдесетница е днес.

В първата нeделя след Петдесетница честваме паметта на всички светии. Това са всички свети хора от различни народности, които през 2000-годишния живот на Църквата с вярата и делата си са се стремили да изпълняват Божиите заповеди и станали пример за останалите.

Обединяваме ги в разни чинове: праотци на цялото човечество, древни пророци, апостоли, светители (епископи-светци), свещеномъченици и преподобномъченици (свещеници и монаси мъченици), мъченици, преподобни (свети монаси/монахини), праведници (светци без сан), мъже и жени, повечето безименни, чиито имена знае само Бог. Всеки един/всяка една от тях има свой ден през годината, когато честваме паметта му/й, а в тази нeделя те се почитат всички заедно като носители на Божията благодат, съсъди на Светия Дух, образци за живот и поведение на всички християни.

Днес честваме и Събор на светите славни и всехвални 12 апостоли. Това е празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, или пратеници.

30.06.2024_10:38 | Източник: БТА 30.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

По решение на Св. Синод на БПЦ-БП мощите на светия патриарх Евтимий Търновски ще бъдат посрещнати в София. Светинята ще бъде донесена от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастири в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Мощите ще бъдат посрещнати в събота – 29 юни в 11 часа.

Светинята ще бъде поставена до чудотворната икона на Майката Божия – „Достойно есть“, като по този начин новоизбраният Български патриарх ще може да се поклони на своя предшественик и да измоли от него застъпничество и помощ.

Поклонението пред светите мощи на патриа

28.06.2024_16:20 | Източник: Българска патриаршия 27.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия