от Трета книга Царства (3 Цар. 17:1-24):
Пророк Илия Тесвиец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума. И биде слово Господне към него: тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Йордан. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята. И биде слово Господне към него: стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донеси ми в ръце и къс хляб. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем. А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя и той, и домът ѝ няколко време. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане. Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми. А той ѝ отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина ѝ? И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.
от Трета книга Царства (3 Цар 18:1, 17-27, 29b-41a, 41c, 44b, 42b, 45; 19:1a, 2-4a, 5-10, 15a, 16b)
След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година: иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята. Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля? Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци; сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Йезавел. И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил. Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него. А народът му не отговори ни дума. И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.) И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте. И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, – тъй ще се събуди!
И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодат с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвиец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.) Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог! Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла. Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд, (и след малко) впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът.
В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Изреел.
Ахав разказа на Йезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци. А Йезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Йезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях. Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си; а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си. И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий). Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа. Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия? Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си.
от Трета и Четвърта книга Царства (3 Цар.19:19a, 19c, 20a, 21b; 4Цар. 2:1, 6-14)
Илия тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му. И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и почна да му служи.
В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза му Илия: „остани тука, защото Господ ме праща на Йордан.“ И Елисей каза: „жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.“
И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Йордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: „искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей отговори: „духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.“ А той каза: „мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде.“
Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: „отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!“ И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Йордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: „де е Господ, Бог Илиев – Самият Той?“ И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.
Източник
Този велик светител живял през ІІІ век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска . По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по-нататък, за да станат негови ученици. Скоро под негово ръковоство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия учител, който му посочил пътя на истината. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в отечеството си Неокесария.
Да живее за Бога, да Му служи, като изпълнява Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови старания. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота.
Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Тая вест го потресла. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се скрил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. „Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни сега на мене и на Григорий, и направи действено посвещението чрез Твоята благодат!“ И след това задочно ръкоположил Григорий за епископ.
Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля, призовавайки го на трудното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ с твърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.
Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва.
Веднъж нощем на епископ Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в кратки думи му изложил високото учение за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго неокесарийската църква пазела благоговейно символа на вярата, известен под името символ на св. Григорий Чудотворец (виж по-долу).
Господ прославил верния Свой служител чрез дар на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; тайни помисли и бъдещи събития били открити нему; и чудесата му били тъй многобройни, че цялата страна го наричала втори Мойсей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на големи групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. епископ за съвети и помощ.
Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249—251 г.). Григорий считал за задължение на всеки християнин да пази живота си, докато това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен дар, който ние трябва да употребяваме за слава Божия. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила. Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до мястото, където той се криел, обаче по божия воля той останал за тях невидим.
Гонението било жестоко, но непродължително. Когато то било прекратено, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревностно продължил своята дейност. Той вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал и устно, и писмено, присъствал на съборите против лъжеучителите и когато дошъл часът на неговата смърт, имал утехата да знае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. чудотворец тихо починал в 265 година. Цялата Православна църква го почита и до днес като велик св. отец и чудотворец и го нарича „втори Мойсей“ с думите на св. Василий Велики.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
о
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в „горната постница“, гдето съставил своето „завещание“. Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
