Из Житие на св. Потит Сердикийски

Случи се в онези дни едно дете – св. Потит, който се роди и прекарадетството си
в град Сердика, да се изпълни с Дух Свети. Баща му, който се каз-ваше Хилас, се опита да го принуди да принесе жертва на идолите и на лъжливи те богове, на които всички принасяха жертви. Но св. Потит отказа и твърдо муотговори: „Напразно си хабиш думите, татко, като ме каниш да принеса жертвана демоните”. … Св. Потит сусмивка му отговори: „Татко, нелепи думи говориш: Нашият Господ Иисус Христос,Който е изкупител на душите ни, той Сам ще даде необходимите сили на Свояслуга. Не знаеш ли, че в името Господне Давид се изправи срещу Голиат с камък, а със собствения му меч отсече главата му? Затова, татко,повярвай в Господа Иисус Христа и ще се спасиш. Защото вашите богове санищо и никой от тях никога не е спасявал, нито е побеждавал. Твоите богове щегорят във вечния огън и той няма да отстъпи от тях. Защото (напразно) някой
обича статуи от бронз и мрамор, които, като паднат на земята, не могат да сеизправят, но се разпадат като прах; нито говорят, защото са неми като змии.Който страда в името Господне, лъв и змей ще тъпче (Пс. 90:13)”. Баща му Хилас с възхита гледаше
сина си и като падна по лице на земята, въз-кликна: „Наистина, Бог е с моя син Потит! И тежко на мене, грешния! Нека дакажат, че синът ми е по-мъдър от мен”.Веднага след това св. Потит беше взет на облак в небето и оставен на място,наречо Епир. Тогава св. Потит, като падна на колене, започна да се моли: „Божена ангелите и архангелите, Боже мой, чуй ме, чуй грешния Твой слуга …

понеже греховете ми се преумножиха. Дай на моя баща разум, за даразбере, че Ти единствен си Господ, че не трябва да отдава слава на дявола, ноизпрати над него Своя Дух Свети, за да признае Тебе и никога да не се разделя смен, защото той е мой родител”. И веднага на св. Потит се яви ангел Господени му каза: „Твоята молитва беше чута: Бог е с теб и когато и да Го призовеш,Господ е готов да помогне. Но знай, че дяволът, който е съблазнител на душите,е готов да се сражава с теб и да те убеди с много измамни думи, като твърди,че е самият Христос. Затова не му се покланяй, а кажи: „Ако наистина си Христос, коленичи с мен и се моли”. И ще видиш, че петите му не могат да докоснатземята”. Като каза това, ангелът го напусна. Тогава св. Потит, като се молеше,каза: „Помилуй ме, Боже, и се смили, защото душата ми се уповава на Тебе”. Ието, дяволът застана пред него и му каза: „Ето ме, дойдох Потите, защо мъчишдушата си? Отиди в бащиния си дом и пирувай”. Свети Потит му отвърна:„Няма да съблазниш раба Христов”. А дяволът каза: „Не виждаш ли, че аз съмХристос, смилих се над сълзите ти и дойдох при тебе?”. Св. Потит отвърна:

„Ако си Христос, нека се помолим”. Но като погледна петите му, видя, чене докосват земята. Тогава св. Потит се смири в молитвата си и каза: „ГосподиИисусе Христе, премахни това беззаконие от мене, да не би да възтържествуваи да се подиграе с Твоя раб”. Тогава дяволът, като разбра, че не може да съ-блазни светеца, се озлоби още повече. Св. Потит, като видя, че дяволът губиувереност, му каза: „Отстъпи, враже, защото няма да убедиш раба Христов. Нокакто Господ ти заповяда: отстъпи и се поклони на Господа, Твоя Бог, защототи бе наредено да служиш само на Него”. И веднага дяволът промени лика си иприе формата на разярен бик, дишащ огън, и изкрещя и удари срещу Христовиявоин. Тогава св. Потит се осени с кръстния знак, който дяволът не можеше дапонесе. Дяволът се разяри още повече, като викаше: „О, св. Потите, пусни ме;защо ме върза? Изгарям”. Св. Потит му отвърна: „Закълни се в кръста, който тесвърза, че никога няма да притесняваш християните, и аз ще те пусна”. Дяволътпросъска: „Кълна ти се в този кръст, с който съм свързан, че вече няма да сесражавам с теб”. И освободен, посрамен си отиде, като каза: „Ох, едно дете мепобеди! Колко срамно! … “

Превод: Венцислав Каравълчев; Източник

Молитва за новата година

Владико Господи Боже наш, извор на живота и безсмъртието, създател на всички видими и невидими твари! Ти положи времената и годините в Твоя власт и с премъдрия и всеблагия Твой промисъл управляваш всичко. Милостиво приеми тая наша благодарност и молба от нас, Твоите недостойни раби, в Твоя небесен жертвеник и добросърдечно ни помилвай.

Благодарим Ти за Твоите щедрости, които прояви към нас през миналото време на нашия живот и те молим, премилосърдни Господи, благослови настъпващата година с Твоята благост и с благодатта на Твоето човеколюбие. Отвърни от нас всеки Твой гняв заради нашите грехове. Не си спомняй и прости на нас и на всички Твои люде безбройните наши беззакония и всичките ни волни и неволни прегрешения, които сторихме през изтеклата година. Не ни въздавай според нашите дела, но спомни си за нас с благост и милосърдие. Прогони от нас всички душевредни страсти и гибелни навици и насади божествения Твой страх в сърцата ни, за да изпълняваме всички Твои заповеди. Обнови правия дух в нашите сърца. Укрепи ни в православната вяра и направи да успяваме във вършенето на добри дела. Прекрати всички ереси, секти и отстъпничества, като насадиш навсякъде правоверие и благочестие. Обърни всички отстъпили от правата вяра да познаят Твоята истина и ги присъедини към Твоята света православна Църква, която утвърди, разшири и умири во веки.

Избави и през настъпващата година нашето Отечество, всеки наш град и село и всички страни от зли обстоятелства, от глад, мор, земетръс, потоп, градушка, огън, меч, нападение на друговерци, от междуособни войни и от всякакви смъртоносни рани, болести, скърби и беди. Премахни от нашата страна всички вражди, безредия и междуособни войни. Дай на всички ни мир, твърда и нелицемерна любов, благоустройство, добродотелен, безгрешен и дългоденствен живот със здраве и с успех във всяко добро. Прати ни своевременни дъждове – ранни и късни, роса плодоносна, умерени и благоразтворени ветрове, животворна слънчева топлина и изобилни земни плодове.

Дай, щедродарителю Боже, на всички нас и на всеки благопотребния дар: запази вярата, закрепи Отечеството, умири света, утеши скърбящите, изцери болните, повдигни падналите, възвърни в пътя на истината и спасението заблудените, подкрепи трудещите се, вразуми невежите и закриляй сираците и вдовиците.
Сподоби ни винаги – на Тебе, безначалния Отец, с Твоя единороден син и с пресветия и животворящ Твой Дух, в едно същество славения Бог, да принасяме благодарност и да възпяваме Твоето пресвято име: слава на Тебе, Боже, Благодетелю наш, във вечни векове. Амин!

Св. Григорий Палама за Преображение Господне

За силата на Божия Дух, чрез Когото Царството Божие се разкрива, Господа предсказал: “
Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.“ (Мат. 16:28) Навсякъде и по всеки начин Царят ще присъства, навсякъде ще бъде Царството Му, тъй като пришествието на Царството Му не означава преминаването от едно място към друго, а по-скоро откровението на силата му в Божествения Дух. Затова е казано, че е „дошло в сила“ (1 Сол. 1:5). И тази сила не се проявява просто на обикновени хора, а на онези, които стоят с Господа, тоест, онези, които са потвърдили вярата си в Него както Петър, Яков и Йоан, а и най-вече онези, които са свободни от нашето естествена низост. Тогава, и именно затова, Бог разкрива Себе Си на планината, от една страна слизайки от висините, а от друга – издигайки ни от дълбочината на нашата низост, тъй като Стоящият отвъд всичко приема смъртна природа. Със сигурност такова разкритие надмогва най-крайните граници на способността на ума да разбере, но е разкрито в силата на Божествения Дух.

Така Светлината на Преображението на Господа не е нещо, което изведнъж започва да е, а после изчезва, нито е подчинена на сетивата, въпреки че е съзерцавана с телесни очи за кратко на върха на планината. Но посветените в Тайнството [учениците] на Господа в този момент преминали отвъд проста плът в дух, чрез преобразяването на сетивата, извършено вътре в тях от Духа, и по такъв начин те съзряли, доколкото Божествения Дух позволил, блаженството да видят неизказаната Светлина.

Онези, които не разбират това противоречат и настояват, че избраните между Апостолите видели Светлината на Преображението на Господа със плътски и тварни сетива, а с това се опитват да понижат до тварно естество не само тази Светлина, Царството и Слава Божия, но и Силата на Божествения Дух, чрез Когото е благо да се разкриват Божествените Тайни. По всяка вероятно такива хора не са чули думите на Апостол Павел: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:9-10).

Дори и лицето на Мойсел било осветено от неговото общение с Бога. Нима не знаете, че Мойсей бил преобразен, когато се качил на планината, където видял Славата Божия? Но той не направил сам това, а по-скоро претърпял преображението. Нашия господ Иисус Христос, обаче, имал тази Светлина в Себе Си. Той всъщност нямал нужда молитва, за да свети плътта му с Божествената Светлина, но това е било, за да покаже откъде слиза тази Светлина на Божиите светии и как да бъде съзерцавана. Защото е писано, че дори светиите „ще блеснат като слънце в царството на Отца си“ (Maт. 13:43), тоест, че съвсем са пронизани от Божествена Светлина, докато съзерцават Христа, божествено и неописуемо просиявайки Неговата Светлина, произлизаща от Неговата Божествена природа. На Таворската Планина тя е била проявена също и в неговата Плът, заради ипостасното единство. Четвъртия Вселенски Събор в Халкидон определил единството на двете Христови природи, божествена и човешка, като “неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно.”

Ние вярваме, че при Преображението Той проявил не някаква друга светлина, а единствено онази, която била скрита под Неговата телесна външност. Тази Светлина била Светлината на Божествената Природа и, като такава, е била Нетварна и Божествена. По същия начин и в ученията на Отците, Иисус Христос бил преобразен на планината, не взимайки за Себе Си нещо ново, нито бивайки преобразен в нещо, което преди не Е бил. По-скоро е било, за да покаже на учениците Си това, което Той вече Е, разкривайки техните очи и извеждайки ги от слепота към прозрение. Защото нима не виждате, че очи, които виждат естествени неща са слепи за такава Светлина?

Така тази Светлина не е сетивна светлина и онези, които я съзерцават не правят това с телесните си очи, а по-скоро са изменени чрез силата на Божествения Дух. Те били преобразени и само по този начин видели да се случва Преображението посред самото убеждение за нашето тление, но вместо това с обóжението, чрез единението със Словото Божие вместо това тление.

-Св. Григорий Палама, Проповед 18

Почина ставрофорен иконом Николай Танев от столичния храм „Покров Богородичен“

Снимка

 
Софийска света митрополия с прискърбие съобщава, че днес, на 27 юли, ставрофорен иконом Николай Танев се престави в Господа на 62-годишна възраст.

Отец Николай бе дългогодишен свещенослужител и предстоятел на столичния храм „Покров Богородичен“.

Ставрофорен иконом Николай Петров Танев е роден на 14 декември 1960 г. в гр. Своге.

Основно и начално образование придобива в гр. Своге. Завършва средно духовно образование в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ – гара Черепиш, а през 1989 г. и висше богословско образование в Духовната академия „Св. Климент Охридски”.

Ръкоположен е от Левкийския епископ Партений – за дякон на 19 май 1981 г., а за свещеник на 25 май 1981 година.

С офикията „протойерей“ е отличен на 1 октомври 1995 г. от Крупнишки епископ Натанаил, с офикията „иконом“ на 21 ноември 2001 г. от Знеполски епископ Николай и с офикията „ставрофорен иконом“ на 1 октомври 2018 г. от Белоградчишки епископ Поликарп.

Веднага след ръкоположението му е назначен на енорийско служение при храма „Покров Богородичен”, гр. София, с кратко прекъсване за половин година – от месец юли до месец декември 1989 г., като е изпратен на енорийско служение в столичния храм „Св. Троица”, кв. „Разсадника“. От 01.01.1990 г. до последния си ден е председател на църковното настоятелство при столичния храм „Покров Богородичен”, където развива голяма и разнообразна енорийска дейност.

Има две деца – дъщеря Анна и син – протойерей Васил, служещ в столичния храм „Св. София”.

Опелото на ставрофорен иконом Николай Танев ще бъде извършено на 30 юли 2023 г. (нeделя) от 12:00 ч. в столичния храм „Покров Богородичен“, ул. „Георги Д. Зографина“ № 2.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

28.07.2023_00:22 | Източник: Българска патриаршия 27.07.2023 15:05 |
Автор: Софийска митрополия

Русенският митрополит Наум възглави литургията за храмовия празник на манастира „Пантократор“ в Румъния

Снимка

 
На 21 юли 2023 г. в 20.30 ч. Русенският митрополит Наум бе тържествено посрещнат в манастира „Пантократор“ край община Дръгънещ-Влашка, окръг Телеорман. По молба на еп. Галактион на Александрия и Телеорман и при стечение на множество поклонници българският архиерей донесе за поклонение мощите на св. Марина от Каранвърбовския манастир. От манастира Нямц игумена архим. Бенедикт Саучук донесе чудотворната икона „Св. Богородица – Лидска“ датираща от седми век. Еп. Галактион се обърна с приветствени слова към честните поклонници.

При летния олтар „Преображение Господне“ на св. обител бе отслужено тайнството Маслосвет и Молебния канон на св. Мария Магдалина.

Русенският митрополит Наум възглави св. Литургия, отслужена на открито върху летния олтар, по случай храмовия празник на манастира. В богослужението взеха участие еп. Севастиан на Слатина и Романац, еп. Галактион на Александрия и Телеорман, братството на св. обител, прот. Кирил Синев, представител на Българска патриаршия в Букурещ и четирима протодякони. За първенствуващ свещеник бе специално поканен от Гърция известния протопсалт архим. Никодим Каварнос, който благоукраси св. Евхаристия с възвишени песнопения.

По време на причастяването на духовниците проповед върху живота на св. равноапостолна Мария Магдалина произнесе еп. Галактион. Митрополит Наум дари за св. обител частица от мощите на св. Пантелемон и св. Теодор Тирон.

В обедните часове на 22 юли в Патриаршеския палат в Букурещ от името на митрополит Наум прот. Кирил прочете поздравителен адрес към патриарх Даниил по случай рождения му ден.

На 21 юли Румънският патриарх Даниил прие българския посланик в Румъния г-н Радко Влайков. Негово Превъзходителство запозна румънския предстоятел с хода на действията във връзка с изграждането на български православен храм в румънската столица.

Текст: прот. Кирил Синев

27.07.2023_23:59 | Източник: Българска патриаршия 27.07.2023 10:03 |
Автор: Българска патриаршия

Житие и страдание на св. Юлия Девица

Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите й били християни и й дали християнско възпитание. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли много народ. И малката Юлия била между пленниците. Купил я някой търговец езичник в Сирия. Много настоявал търговецът да се отрече тя от Христовата вяра и да стане едноверна с него. Юлия не се съгласила и той я оставил на мира. Веднъж търговецът отишъл на остров Корсика по работа, като взел със себе си и Юлия. Жителите на острова имали тогава голям езически празник. Като видели, че Юлия не взема участие в поклонението на идолите, и като узнали, че е християнка подложили я на ужасни мъки и най-после я разпнали на кръст. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.

Из: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

Страдание на св. Юлия

Когато персите превзели известния африкански град Картаген и отвели много от жителите му в плен, заедно с другите пленници било взето и едно малко момиче, за което ще говорим – блажената Юлия, дъщеря на един знатен човек, на име Аналсон. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в робство на един търговец, нечестив езичник. Въпреки че живеело при безбожен господар, момичето твърдо се придържало към светата вяра в Христа, в която се родило, и към благочестивите християнски обичаи, които усвоило от най-ранна възраст – често се молело и постело. Като станала девойка, тя старателно се пазела в чистота, живеела целомъдрено и в строго въздържание и служела вярно на своя господар, по думите на апостола в простота на сърцето не само за очи като човекоугодници, но като пред Божиите очи; тя изпълнявала с благоразумие всички възложени й работи, които не противоречали на Бога и на целомъдрения й живот, и никой не можел да я принуди да извърши нещо противно на това. Господарят й усилено я принуждавал да се отрече от Христа и я уговарял да заживее нечестиво според техните езически обичаи, но с никакви заплахи не било възможно да я склони към това, защото тя била готова по-скоро да умре, отколкото да се отрече от Христа или да загуби своето целомъдрие. Господарят й вече бил готов да я погуби, но като виждал, че служи вярно и работи усърдно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър нрав, кротост, смирение и строго постничество. Той виждал, че тя постела всеки ден, освен в съботите и неделите, а свободното от работа време прекарвала не в празност и покой, а или в топли молитви към Бога, или в четене на книги, на което била научена от ранно детство. Спяла рядко, дори и през нощта. На външен вид тя била винаги бледа, суха, изнурена от трудове и въздържание. Господарят й много се удивлявал на това, но като виждал, че тя постъпва винаги по този начин, започнал да я съжалява, да я обича и уважава: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита милост към нея. Тя вече била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с много товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, тъй като виждал, че под нейния надзор имуществото му се увеличава: заради нея Бог благословил дома на този търговец (както някога в Египет – дома на Потифар, заради Йосиф). Поради това, заедно с богатите си товари, той взел със себе си и своята, или по-скоро, Христовата рабиня, която била по-скъпоценна от всякакъв товар и отплавал. Той спрял на остров Корейка, покрай който минавал пътят му. Въпреки че на този остров имало и християнски градове, се срещали и немалко езичници, и когато търговецът спрял на острова, близо до пристанището забелязал тълпа от свои едноверци, които чествували някакъв езически празник и принасяли жертви на бесовете. Той отишъл там с всичките си слуги, купил угоен бик, принесъл заедно с езичниците скверна жертва и всички започнали да ядат, да пият и да се веселят. А света Юлия останала на кораба и от дълбините на сърцето си въздишала и плачела, като скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.

Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия – плачеща и въздишаща девица, разбрал, че е християнка, отишъл и тайно казал на началника на това сборище, който ръководел жертвоприношенията:

– На кораба има девойка, която хули нашите богове и ни осъжда за това, че им принасяме жертви.

Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият жестоко по цялото тяло. А мъченицата, докато я биели, казала със силен глас:

– Изповядвам Този, Когото са били заради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разпъване на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите страдания, за да се прославя и аз с Него в Неговото Царство!

После мъчителят заповядал да отрежат девическите й гърди; а тя понасяла мъжествено всички тези жестоки мъчения заради любовта си към Христа. Мъчителят, като искал по-бързо да я погуби, докато не се е събудил господарят й, заповядал набързо да направят кръст и да разпънат на него мъченицата, както някога иудеите разпънали Христа.

И света Юлия в страданието си заради Христа се уподобила на Самия разпнат Христос, нашия Господ, като била удостоена да бъде разпъната на кръст заради Него.

Когато тя висяла на кръста и вече била близо до смъртта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, огромна жалост изпълнила сърцето му, но с нищо не можел да й помогне: Христовата невеста вече умирала. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата й излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели; и всички били обзети от голям страх; избягали оттам и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не й приготвил честно погребение по следния начин.

Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а сега – Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с кораб до този остров, да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение. Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко така, както им казал ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто покривало. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като прославили Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този мъченически подвиг. На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести; чудеса ставали и на мястото, където пострадала. Християните, жители на този остров, научили за страданията на светицата и построили малка църква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен хълм. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, изпод камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички болни, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.

Станало и още едно чудо от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, подобно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в знак на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си чистота и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те капели през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали изцеление. След като изминали много години, църквата, построена в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдание, остаряла и частично се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма църква на по-широко място, недалеч от старата, тъй като мястото там било много тясно. Когато приготвили камъни, вар и всички необходимо за строеж и вече искали на следващия ден да полагат основите, на сутринта намерили всички материали – на предишното място, при старата църква. Строителите изпаднали в недоумение. Не след дълго отново пренесли всичко на новото място; но през нощта всичко пак било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девица, която натоварила целия материал, приготвен за строежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на старото място. Те разбрали, че светицата иска да възобновят храма на старото място и изпълнили нейното желание. На двата острова – Корейка и Горгона, ставали и много други чудеса, докато честните мощи на светицата не били взети оттам и пренесени в Бресчия. И след пренасянето на мощите жителите на Корейка, които идват с вяра в храма на светицата, не се лишават от нейната помощ и се запазват от нападенията на враговете по нейните свети и несъкрушими молитви и поради милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава . чест и слава, сега и в безкрайните векове. Амин.

Из: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.