Синаксар за Неделя на блудния син

В този ден празнуваме възвръщането на блудния син, което божествените отци са поставили в Триода на второ място по причина, че мнозина съзнават своите безбройни беззакония, живеейки от младини блудно, прекарвайки времето си празно, в пиянство и нечистота, и по такъв начин, падайки в пропастта на злото, изпадат в отчаяние, което е следствие от гордостта. Затова те съвсем не искат да се обърнат към поправяне, оправдавайки се с пленяването от злото, с което падат в още по-голямо зло.

Проявявайки към такива хора отеческо човеколюбие и желаейки да ги избавят от отчаянието, светите отци предлагат тук днешната притча след предишната – за митаря и фарисея, за да изтръгнат от корен тази страст у многото съгрешили блудници и да ги склонят отново към придобиването на добродетели, откривайки преблагото Божие милосърдие. Чрез тази притча се показва, че няма такива грехове, които да надминат човеколюбието на Бога.

И тъй двамата синове на човека, тоест на Богочовека Словото – това са праведните и грешните. Големият син е този, който винаги пребъдвал в изпълнение на Божиите заповеди и в Неговата благодат и никога не отстъпвал от Него. А по-малкият е оня, който възлюбвайки греха и чрез срамни дела отпаднал от пребиваване с Бога, поради греха се самолишил от Божието човеколюбие и заживял блудно. Той не опазил целомъдрието, послушал лукавия демон и поради сластолюбие се поробил на неговата воля, но не могъл да удовлетвори желанията си. Защото грехът, който разпалва привичката към временните наслаждения е ненаситен и Господ в притчата го уподобява на рожкови – храната на свинете, защото те в началото са сладки, а после стават горчиви като плевели; така е и с греха.

Накрая, идвайки на себе си, блудният син, погиващ от глада по добродетелите, се връща при Отца с думите: „Отче! Съгреших против небето и пред Тебе и вече не съм достоен да се нарека Твой син.” (Лк. 15, 8). Но Отец приема каещия се без укор, с отворени обятия, явявайки Божествената Си и отеческа любов. И му дава одежда, тоест Светото Кръщение, печат и пръстен — благодатта на Всесветия Дух, и добавя обуща, та отсега змиите и скорпионите да не нараняват нозете му, а напротив – той сам с тях да тъпче главите им. После Отец заради него с голяма радост заколва угоеното теле – Своя Единороден Син и му дава да се причасти с Неговата Плът и Кръв. И сякаш удивен на безкрайното милосърдие на Отца, големият брат изразява цялото си негодувание. Но Човеколюбецът и него привежда към безмълвие, като го кани с тихи, кротки и благосклонни слова, казвайки: „Ти винаги си с Мен и трябва да споделиш угощението Ми и да се радваш, че тоя Мой син преди бе мъртъв заради греха и оживя, разкайвайки се за безразсъдните дела. Загубен бе, отделяйки се от Мен заради греховния навик и бе намерен от Мен, Който пострадах за него по Своето милосърдие и го призовах по Своята милост.” (ср. Лк. 15, 31—32).

Тази притча е приложима и към еврейския народ и към нас. По тази причина тя е поставена тук от светите Отци, та както се каза по-рано, да отблъсне отчаянието и нерешителността да се започне добродетелния живот, поучавайки към покаяние и обръщане на съгрешилия, подобно на блудния син. Защото разкаянието е най-доброто оръжие и силна помощ против демонските стрели.

Христе Боже наш, по неизказаното Си човеколюбие помилуй ни. Амин.

Източник

Светоотеческо тълкувание за Неделя на Митаря и Фарисея

Каква полза да постиш два пъти в седмицата, ако служи само като предпоставка за невежество и суета, и те прави горд, превъзнесен и себичен? Ти даваш от вещите си и се хвалиш с това. По друг начин предизвикваш Божия гняв, като осъждаш и обвиняваш други хора заради това. Надут си, макар и да не се увенчан с Божията заповед за правда. Напротив, ти се заливаш със самохваление. Той [фарисеят] казва „не съм като другите човеци.“ Прояви умереност, о фарисейно! Постави „стража на устата си и огради вратата на устните си“ (Пс. 140:3). Изчакай присъдата на Съдията. Никой, който е опитен в боя не си слага венец сам. Никой не се увенчава сам, а очаква поканата от съдията… Свали гордостта си, защото арогантността е проклината и мразена от Бога. Това е чуждо на ума, който се бои от Бога. Христос дори каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени; (Мат. 7:1) Един от учениците Му също казва: „Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?“ (Як. 4:12).

Никой, който е в добро здраве не се подиграва на болния прикован на легло. Той по-скоро се бои, защото може и той да стане жертва на подобни страдания. Човек, по време на битка, когато друг падне, не се възхвалява, че той се е измъкнал. Слабостта на другите не е подходяща за възхвала от онези, които са здрави.

Св. Кирил Александрийски, Тълкуване на Евангелието по Лука, Проповед 120.5 (CGSL 481)

Синаксар за Неделята на митаря и фарисея

Стих на Триода: Творче на небето и земята, Който приемаш от ангелите Трисветата песен, приеми и от човеците Трипеснеца.

Стих на митаря и фарисея: Който живее по фарисейски пребъдва далеч от Църквата, а Христос се приема чрез смирение.

В настоящия ден, с Божията помощ, започваме Постния Триод или Трипеснец, съставен от светите и богоносни отци, които вдъхновени от Светия Дух, оформили тази богослужебна книга от красиви духовни песнопения. Първи положил началото на Трипеснеца великият химнограф св. Козма Маюмски (†743 г.), който в чест на Светата и Живоначална Троица написал канони от по три песни за Великата и Свята Седмица на Христовите страдания, като е съчинил и кратък акростих съответно за всеки ден от тази Седмица. По негов образец и други свети отци, като св. Теодор (†826 г.) и  св. Йосиф (†830 г.) Студити, написали трипесенни канони за останалите седмици на Св. Четиридесетница, които първо влезли в практиката на Студийския манастир. Освен това, те съставили и подредили песни, които заимствали и от други книги на отците. И тъй като според Триода, неделята е първи, както и последен или осми ден на седмицата, те предписали първата песен на канона да се пее във втория ден от седмицата, сиреч понеделник. Втората песен се пее в третия ден – т.е. вторник, третата – в сряда, четвъртата – в четвъртък, петата – в петък, а шестата и седмата – в събота. Останалите осма и девета песни се пеят всеки ден и така през цялата седмица се пеят по три песни на утренното богослужение, с изключение на съботата, когато песните са четири, и неделята, когато се пее цял канон (без втора песен). В Триода има и служби, които съдържат канони не само от по три песни, но понеже повечето от тях са именно трипесенни, особено през Страстната седмица, затова книгата носи това наименование.

В Постният Триод са излети покайните сълзи, въздишките и сърдечното съкрушение на вдъхновени от Светия Дух боголюбци и богопросветени песнотворци, които съставили тази богата съкровищница на вярата и покаянието, извор на благодатни сили за богоугоден живот и спасение. Според премъдрия замисъл на светите наши отци, Постният Триод накратко излага всички Божии благодеяния към нас от самото начало. Той ни напомня за нашето сътворяване от Бога, за изгонването ни от рая поради отхвърлянето на заповедта, дадена ни за познание и вкусването на забранената храна и че това изгонване стана чрез завистта на древния злодей – змията и врагът, който бе свален поради гордост; напомня ни се как пребъдвахме далеч от райските блага, водени от дявола; и как Синът и Словото Божие пострада по Своето милосърдие, слизайки от небесата и вселявайки се в Девата, за да стане Човек заради нас и да ни покаже чрез живота Си възхождането към небето, преди всичко чрез смирението, и после чрез поста и отхвърлянето на злите помисли и чрез всички Свои дела; как Той пострада, възкръсна и пак възлезе на небето и изпрати Светия Дух на Своите ученици и апостоли и как всички те Го проповядваха като Син Божи и съвършен Бог; напомня ни се също, че на божествените апостоли съдейства благодатта на Светия Дух, чрез която от краищата на вселената са събрани всички светии, за да изпълнят горния свят, което е и замисълът на Твореца от самото начало.

Великият пост или Св. Четиридесетница се предхожда от три подготвителни седмици – на митаря и фарисея, на блудния син и на Страшния съд. Те са положени от светите Отци като подготвителни уроци за подбуждане към духовното усилие на поста и за отстраняване на нашите порочни навици.

В първата подготвителна неделя, която празнуваме днес, св. отци на Църквата ни предлагат за поука притчата за митаря и фарисея и наричат следващата седмица предварителна или встъпителна. Защото тези, които желаят да встъпят в телесна битка на бойното поле, първо получават от своите началници време преди битката, за да почистят и подготвят оръжията си, да устроят добре останалите си дела и така, отстранявайки от пътя си всички пречки, с усърдие да се устремят към подвига. Често преди битка те си разказват истории и притчи, за да подтикнат душите си към ревност, отблъсквайки леността, страха, унинието и всяко друго неподходящо чувство. Така и божествените отци предизвестяват за наближаващия пост като оръжие срещу демонските пълчища, за да очистим душите си от всяка страст и от отровата на злите дела, натрупана от дълго време. И тъй, нямайки още тези блага, нека се потрудим да ги придобием и въоръжавайки се както е потребно, да са подготвим за подвига на поста.

Първо оръжие сред добродетелите са покаянието и смирението, а пречка пред придобиването на великото смирение са гордостта и високомерието. Затова отците първо ни излагат настоящата достоверна притча от Евангелието, като ни поучават да отбягваме фарисейската гордост и надменност и да развием у себе си противоположните им добродетели, които притежаваше митарят – смирението и покаянието. Защото първата и най-голяма страст е гордостта и самопревъзнасянето, тъй като чрез нея дяволът падна от небето преди още да ги има звездите и бе хвърлен в тъмнината. Затова и нашият родоначалник Адам, вкусвайки от храната, бе изгонен от рая. Чрез този пример св. Отци ни учат да не се гордеем със своите достижения и да не се превъзнасяме над ближния, а да бъдем винаги смирени, защото Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. По-добре е съгрешаващият да се покае, отколкото добродетелният да се възгордява. Христос каза: “Митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисея.” Тази притча разкрива, че никой не трябва да се възгордява, дори и да върши праведни дела, но следва да бъде винаги смирен и от сърце да се моли на Бога, защото макар и да пада в най-големи грехове, спасението му не е далеч.

По молитвите на всички твои светии – песнописци, Христе Боже, помилуй ни, амин.

Източник.

Св. Лъв, Папа Римски за Кръста

Ти, Господи, привлече към Себе Си всички, когато разгърна ръцете си към народ, които Ти се противопоставяха и Те отричаха, а накрая целия свят вече провъзгласява величието Ти. Ти, Господи, привлече към Себе си всички, когато всички елементи се обединили, за да произнесат своята присъда за престъплението; когато светилата небесни се затъмнили и денят станал нощ; когато земята е била разтърсена от земетресения и цялото творение отказало за служи на тези зли човеци. Да, Господи, Ти привлече към Себе Си всички. Завесата на храма беше разкъсана на две, а Светая Светих бе отнет от онези недостойни свещеници. Образите дали път на реалността, пророчествата – на явяването, закона – на Евангелието. Ти привлече към Себе Си всички, за да може почитта и служението на цялото човечество да бъде светотайнствено празнувано навсякъде, за да се изпълни напълно онова, което е било отбелязвано в скрити символи в онзи единствен юдейски храм.

Сега с прекъсването на многообразните животински жертвоприношения единственото принасяне на Твоите Тяло и Кръв заменят многобройните жертви, защото Ти си истинският Агнец Божий, Който взима върху Си греха на света, и в Себе Си изпълняваш всичките обреди на стария закон, за да може както сега има една жертва на мястото на всичките онези жертви, така има и едно царство, за всички хора на света.

Св. Лъв, Папа Римски

Житие на св. Лъв, Папа Римски

Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския престол в 440 г. след смъртта на папа Сикст ІІІ. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на благочестие и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове.

Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила, цар на хуните, наречен с прозвището „бич Божий“, около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. И действително, той се оттеглил, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие. Те с удивление го попитали, защо послушал папата и тъй лесно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.

Четвърти вселенски събор- Нима вие не видяхте онова, което аз видях? – запитал ги Атила. – Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.

Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго бедствие тежало над Църквата. Ереси непрекъснато смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали отново с някои изменения и спечелили много последователи.

Главна ерес била монофизитската, която била създадена от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало само едно естество – Божеско. На един поместен събор в 448 г. тази ерес била осъдена и Евтихий бил лишен от свещен сан.

Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като обявил за недействителни определенията на беззаконния събор, свикан в Ефес от съмишлениците на Евтихиий. По настояване на папа Лъв бил свикан в 451 г. Четвърти вселенски събор, на който окончателно била осъдена Евтихиевата ерес.

Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.

Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост.

Източник: Жkития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Светоотеческо тълкувание за Неделя 16 след Петдесетница

В притчата за талантите Господарят поверил пари на своите слуги, а след това тръгнал на път. Това е казано, за да разберем колко е търпелив, но и според мен, защото тази история привиква на ум и Възкресението. Тук въпросът не е за лозе и лозари, но за всички работници. Господарят се обръща към всички – не само към управляващите или към юдеите. Онези, които му носят своята печалба честно признават какво е тяхно и какво е на Господаря им. Един казва: „господарю, ти ми даде пет таланта; друг казва: даде ми два“, разпознавайки, че те са получили от него средствата, с които да направят печалба. Те са благодарни и отдават целия си успех на него. Какво им казва Господарят след това? „хубаво, добри и верни рабе!“ (защото добротата се проявява в грижата за ближния). „В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ Но един от слугите има различен отговор. Той казва: „господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.“ Какво казва Господарят на това? „лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва„. Под „лихва“ той има предвид добрите дела, които са плод на слушането на словото. Господарят сякаш казва „лесното е очакваното от вас, оставайки по-трудното за мен“ Тъй като слугата не успял да направи това Господарят му казал: „вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;  защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има.“ Какво значи това? Онзи, които е получил за благото на другите способността да проповядва и учи, а не я използва ще загуби тази способност, а ревностно изпълняващият ще получи още по-голямо умение, докато отказващият се ще загуби и малкото дадено.

Св. Йоан Златоуст, Проповеди върху Евангелието според Матей