Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“, и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от ВитсаидаРечник. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба (Йоан.6:5 – 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата съдба на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той заедно с Филип казал на Иисус, че някои елини желаят да го видят, и чул думите на Спасителя: Дошъл е часът да се прослави Син Човешки (Иоан.12:22).
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.
В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където св. Андрей пристигнал със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.
Св. Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички.
Св. апостоли, пръснати по цял свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на друг успеха на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължаване на трудовете и след това предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов ап. Андрей посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. апостол привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: „Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог, и Той говори чрез твоите уста!“ Св. апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север – за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна“. Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.
След това трудно пътешествие ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали близо до Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, и братът на управителя – философът Стратоклий. Сам управителят Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Пламнал от гняв, той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егеат: „Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!“
Управителят започнал да хули Спасителя и Неговото учение.
– За това лъжливо учение – казал той – юдеите разпнаха на кръст твоя учител Иисус.
– О, да искаше ти да разбереш тайната на Кръста! – се провикнал Андрей. – Не против волята Си, а доброволно пострада на него нашият Спасител, за да изкупи своите люде.
– Удивлявам се – казал управителят – как ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било начин – доброволно или неволно – бил прикован на кръст!
Ап. Андрей започнал да слави Господа и обявил на Егеат, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господне.
– Поради своето безумие ти хвалиш кръста – казал Егеат – и поради дързостта си не се боиш от смъртта.
– Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта – отговорил Андрей.
Управителят настоявал Андрей да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна смърт в случай на непослушание. Светият апостол останал непреклонен и Егеат заповядал да го затворят в тъмница.
Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да ги видят, но тъмничните врати били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли, и св. апостол се молил заедно стях и беседвал с тях като поскал вино и хляб, той извършил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и след това ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали да убият Егеат и насила да освободят ап. Андрей. Но той ги сдържал: „Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж! Не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови да понесете изпитания и страдания като добри Христови войници“.
Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно знамение отново заключил тъничните врати.
На другия ден Егеат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му той заповядал жестоко да го бият, като продължавал в същото време да го заплашва с кръстна смърт.
– Аз съм раб на кръста Христов – отговорил апостолът.
– Аз повече я желая, отколкото се боя от кръстната смърт. Аз повече скърбя за твоята гибел, отколкото за своите страдания.
Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Когато водели светеца на смърт, народът се трупал около него и викал: „Какъв грях стори този праведник, този приятел Божий, та го водят на разпятие?“ Но Андрей успокоявал народа и с радост отивал на кръстна смърт.
Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали около него, негодувайки срещу решението на управителя, и гръмогласно викали: „Напразно страда този мъж!“ А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово.
Егеат, уплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да заповяда да снемат Андрей от кръста. Св. Андрей, като го видял, казал:
„Защо си дошъл, Егеате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа, ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си дошъл да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не желая това. Вече виждам моя Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него. Но ми е жал за тебе. Погрижи се за своята душа, докато още не е късно!“
По заповедта на Егеат слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!“ Като казал това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола. Те служили усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата „Св. Апостоли“. Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, зашото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
Източник
В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.
На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната църква празнува паметта на св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.
В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от Капернаум. Той се спрял на онова място, където събирали данъци. Като видял там митаря Матей, казал му: „Върви след мене!“ Длъжността митар, или събирач на данъци, била в голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде. Когато Йоан Кръстителпроповядвал на човеците покаяние и митарите заедно с другите идвали при него да питат какво трябва да направят, за да получат царството небесно, Предтеча им казал: „Не взимайте повече от определеното!“ (Лука 3:12-13).
Господ знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил достоен да приеме истинското учение. И действително, Матей с радост чул думите на Спасителя, поканил Го у дома си, като поканил и някои свои познати. Господ милостиво беседвал с тях. Гордите фарисеи започнали да осъждат Спасителя и казали на учениците Му: „Защо вашият Учител яде и пие с грешници!“ На това Спасителят казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници“. (Мат. 9:9-13).
От това време Матей бил винаги с Христа в числото на Дванадесетте Негови ученици. Наричат го още Левий. Но той сам от смирение нарича себе си Матей-Митар, като че ли да напомня за своето предишно звание.
Матей написал своето Евангелие по просбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго. То предава подробно възвишеното божествено учение на Христа за блаженствата, за молитвата и пр.
Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
За живота на св. евангелист Матей са запазени малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.
Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
Източник
Свети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството. Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: „Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат“, показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата. На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона.
Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.
На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира „Неа Мони“, приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата „Свети Сава“, а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник. През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в „Св. Николай“ в Кайро.
Там получава богат пастирски и административен опит. Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е „най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците“. През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях.
От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели. Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм „Света Троица“.
В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите. Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани. Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година. Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира „Света Троица“ на остров Егина.
Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.
Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.
Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.
Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.
С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.
Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.
Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.
Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.
Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:
– Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!
В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов ъкм Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
– Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!
Димитрий отговорил:
– Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.
Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.
В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.
Св. Димитрий го прекръстил и му казал:
– Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:
– Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.
Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.
Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.
Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.
Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.
Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.
Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.
Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун“. Българите казвали, че той бил от славянски произход.
У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.
Източник
Когато в Рим царувал Максенций, той причинявал на народа много злини, защото преследвал не само християните, но убивал и езичниците, заграбвал имуществото им, живеел порочно и оскърбявал благородните семейства. Той бил тягостен и гнусен за целия Рим заради своята жестокост и развратен живот. Затова римляните тайно изпратили прошение до цар Константин, който тогава заедно с майка си се намирал в Британия, като го умолявали да дойде и да ги избави от мъчителя. Константин отначало пратил послание до Максенций, в което дружески го увещавал да прекрати злодеянията си. Максенций не само не послушал царя и не се поправил, а станал още по-лош и вдигнал оръжие против самия него, защото не желаел да царува наравно с него. И докато Константин бил избран за царския трон от цялата войска, Максенций заел престола самовластно. Народът не го обичал, а само неколцина велможи, на които той обещал много дарове и почести, пожелали да бъде избран, докато Константин бил провъзгласен за цар с всеобщо съгласие.
Когато научил, че Максенций не се поправя, а става все по-лош, Константин събрал войска и тръгнал на война срещу него. Той съзнавал, че войската му не е много силна, и предчувствайки злите козни на Максенций, започнал да се съмнява в успеха си. На царя било известно, че врагът му пролива много човешка кръв, за да извършва вълшебства, и е заколил като жертва на бесовете много юноши, девици и заченали в утробата си жени, за да умилостиви лъжливите си богове, на които се надявал. Той знаел, че на Максенций помага и бесовската сила, и започнал да се моли на Единия Владика на небето и земята, на Бога, Когото почита целият християнски род, и умолявал да му дарува знамение за победа над мъчителя. И докато се молел усърдно, на обяд в небето му се явило звездно изображение на Господния Кръст, сияещо по-силно от слънчевата светлина. На него пишело: “С това побеждавай”. Това чудно явление видели всички воини, сред които бил и пълководецът Артемий, и се удивили. Мнозина от тях се уплашили, защото при езичниците кръстът бил знак за злополука и смърт, тъй като на него умирали осъдените със смъртно наказание разбойници и злодеи. Затова и воините се опасявали, че ще претърпят поражение във войната. Самият цар Константин пребивавал в голямо смущение. Но през нощта в съня му се явил Самият Христос Господ, показал му отново знамението на честния Кръст и казал:
– Направи подобие на това знамение и заповядай да го носят пред полковете. Тогава ще победиш не само Максенций, но и всички свои врагове.
Царят разказал на приближените си за видението и като призовал изкусни златари, им заповядал по подобие на явилото се знамение да изработят честния Господен кръст от злато, бисер и скъпоценни камъни. Той наредил всички воини да поставят изображението на кръста върху своите оръжия, шлемове и щитове.
Злочестивият Максенций научил за похода на Константин в Италия и смело излязъл с римските войски против него. Великият Константин заповядал честният Кръст да бъде носен пред полковете му. Когато войските им се срещнали и се разгоряла битка, със силата на честния Кръст Максенций бил победен, много от воините му загинали, а той самият побягнал. Преследван от цар Константин, той решил да премине река Тибър през моста, който сам построил. Но в това време с Божията сила мостът рухнал и жалкият мъчител подобно на древния фараон потънал заедно с войската си, а реката се изпълнила с войници, коне и оръжие. Константин Велики победоносно влязъл в Рим, посрещнат от целия народ с радост и с големи почести. И царят възнасял голяма благодарност на Бога, Който му дарувал победа над мъчителя със силата на честния и животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той издигнал Кръста в центъра на Рим на един висок каменен стълб. На него пишело: “С това спасително знамение градът е освободен от игото на тиранина”.
След време Константин тръгнал с войската си против византийците, чийто малък град Византия основал и нарекъл със своето име гъркът Визас по времето на иудейския цар Манасия. Два пъти победен от тях, Константин пребивавал в дълбока скръб. Когато настъпила вечерта, той вдигнал очи към небето и видял изобразено писмо: “и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш”. Уплашен, той погледнал отново и съзрял в небето Кръста, както и преди изобразен от звезди, а около него пишело: “С това знамение ще победиш”. После, когато в битката Кръстът бил носен пред войските, Константин победил враговете си и превзел град Византия.
Третия път, когато императорът се сражавал със скитите при река Дунав, в небето отново се появило това спасително оръжие и отново Константин удържал победа.
Чрез знаменията цар Константин осъзнал силата на Разпнатия на кръста Христос, повярвал, че Той е Единият истински Бог, и заедно с достохвалната си майка Елена се кръстил в Негово име. По-късно, заради великото благочестие я изпратил с голямо богатство в Иерусалим, за да намери честния Господен Кръст. Царица Елена посетила светите места, очистила ги от идолското оскверняване и открила за света мощите на много светци. Тогава патриарх на Иерусалим бил Макарий, който я посрещнал с подобаващи почести. Блажената Елена призовала всички иудеи и ги помолила да покажат мястото, където са скрили честния Кръст Господен. Когато те започнали да я убеждават, че то не им е известно, тя ги заплашила с мъчения и смърт. Тогава те разказали, че един старец на име Иуда може да покаже онова, което иска, защото е син на уважаван пророк.
Въпреки дългите мъчения Иуда отказал да открие мястото, където бил скрит Кръстът Господен. Тогава царица Елена заповядала да бъде хвърлен в дълбока яма. Иуда останал там известно време и накрая обещал да открие мястото, където бил заровен Христовият Кръст. Извели го от ямата и отишли на посоченото от него място, където имало един голям хълм от пръст и камъни. Там римският цар Адриан вече бил построил храм в чест на езическата богиня Венера и поставил в него идол. Иуда казал, че именно тук е скрит Христовият Кръст.
Царица Елена заповядала да се разруши идолският храм, а земята и камъните да бъдат разкопани. Патриарх Макарий възнесъл молитва и във въздуха се разнесло благоухание. И веднага в посока на изток били открити Христовият Гроб и лобното място. Близо до него намерили три кръста, а после и гвоздеите, с които Господ бил прикован към дървото, но не могли да определят кой от намерените кръстове е на Христа. В това време изнасяли за погребение един мъртвец. Патриарх Макарий заповядал на шествието да спре и кръстовете един след друг били полагани върху тялото на умрелия. Когато върху него бил положен Христовият Кръст, мъртвецът веднага възкръснал и със силата на Божествения Господен Кръст се изправил жив. Царицата с радост приела честния Кръст, поклонила му се и го целунала. Същото сторили и всички военачалници и граждански велможи, които били с нея. Поради стълпотворението от народ някои нямали възможност да видят и целунат светия Кръст и молели поне отдалеч да им го покажат. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий застанал на едно високо място, вдигнал Кръста и го показал на народа.
А хората възклицавали:
– Господи, помилуй!
Оттук води началото си празникът Въздвижение на честния Кръст Господен.
Царицата запазила при себе си частица от честното дърво на Господния Кръст, а също и гвоздеите. Кръста положила в сребърен ковчег и го предала на патриарх Макарий за съхранение за бъдещите поколения. Иуда заедно с множество евреи повярвал в Христа и се кръстил и в светото Кръщение бил наречен Кириак. Впоследствие той станал Иерусалимски патриарх и пострадал за Христа при Юлиан Отстъпник. А света царица Елена заповядала по светите места в Иерусалим да бъдат построени църкви, като преди всичко бъде издигната църква на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос там, където били намерени гробът и честният Кръст Господен. После заповядала да се съгради храм в Гетсимания, където се намирал гробът на Пречистата Богородица в името на честното ѝ успение. След това благочестивата царица създала още осемнадесет църкви и като ги украсила със скъпоценности и ги дарила с всичко необходимо, се завърнала във Византия. Тя взела със себе и част от животворящото дърво на Кръста Господен и гвоздеите, с които някога било приковано Христовото тяло.
Блаженият цар Константин положил животворящото дърво в златен ковчег, а при завръщането си в Цариград света царица Елена хвърлила един от Господните гвоздеи в Адриатическо море, за да умири силната буря и морското вълнение. Другия царят вградил в шлема си, третия – в юздата на коня си, изпълнявайки поръчаното от пророк Захария: “В онова време дори до конските обори ще бъде ( начертано): светиня Господу…”, а четвъртия царица Елена дала на съхранение на най-близките царски съветници.
След завръщането на света Елена във Византия, христолюбивият цар Константин направил три големи кръста, по броя на явените му във войните: единия в Рим, когато победил Максенций, другия – при превземането на Византия, и третия – когато победил скитите на река Дунав. Съответно на тези три победи той направил от скъпоценни материали три честни кръста и написал на тях със златни букви думите ΙΣ ΧΣ ΝΙΚΑ – “Иисус Христос победи”. Свидетелствайки пред всички своята ревност в благочестието и това, че е победил враговете със силата на Кръста, царят поставил единия Кръст на високо място на източния търговски площад, другия – върху една пурпурна римска колона на главния градски площад, а третия – на прекрасно мраморно основание на пазара за хляб, където заради светия Христов Кръст ставали много чудеса и знамения. Мнозина свидетелстват, че ангел Господен в светозарно сияние слизал на това място от небето през нощта, обикалял го и кадял на честния Кръст, възпявайки сладокогласно трисветата песен, а после отново се възнасял на небето. Това ставало три пъти в годината: през септември, в нощта на Въздвижение на честния Кръст Христов, на 7 май – в нощта на възпоменание на явлението на Кръста Господен на небето, и през Великия пост, в Неделя Кръстопоклонна. Много благоговейни хора, които живеели праведно и свято, виждали ангела, чували пението му и после разказали за това на другите.
Сега трябва да припомним как честното и животворящо дърво на Господния Кръст някога било похитено от персите, а после отново върнато в Иерусалим за радост на вярващите.
При царуването на византийския император Фока персийският цар Хозрой покорил Египет, Африка и Палестина, превзел Иерусалим и убил много християни. Той похитил и различни църковни съкровища и утвар, взел също скъпоценния животворящ Кръст Господен и го отнесъл в Персия. След смъртта на цар Фока на престола се възкачил Ираклий, който, макар че се опитвал да победи Хозрой, сам многократно бил побеждаван от него и затова молел за мир, но не го получавал от надменния враг. Тогава, пребивавайки в голяма печал, императорът започнал да търси помощ от Бога: той заповядал всички вярващи да възнасят молитви, да извършват бдения и пост, за да ги избави Господ от врага, който се хвалел в гордостта си, че ще изтреби всички християни и хулел името Господне. Царят искал езичниците да не смеят да кажат: “Ръката ни е силна и боговете ни са могъщи”, но да познаят, че е един истинският Бог, на Чиято сила и могъщество никой не може да противостои. Самият Ираклий се молел със сълзи и постел усърдно. После, като събрал всички свои воини и се въоръжил със силата на Кръста, с надежда на Божията помощ, тръгнал срещу персите, победил Хозрой и го обърнал в бягство, а след това седем години опустошавал персийското царство, превземайки градове и села и побеждавайки многобройните вражески полкове. Накрая Хозрой, който нямал повече възможност да се съпротивлява на гръцките войски, побягнал от своята земя. Когато преминавал река Тигър, той направил малкия си син Медарс свой съуправител. Разгневен от това, по-големият му син Сироес намислил да убие баща си и брат си и скоро го направил. После Сироес като наследник и владетел на Персийското царство пратил при гръцкия цар пратеници с прошения и многобройни дарове, като изразявал пред него покорство и го молел да прекрати опустошителната си война. Ираклий сключил мир с персийския цар, взел със себе си животворящия Кръст Господен, който Хозрой похитил в Иерусалим и държал в плен четиринадесет години. Гръцкият цар се завърнал с много придобивки, радвайки се и прославяйки Бога за голямата Му помощ.
Когато стигнал в Иерусалим, той взел честното дърво върху раменете си, за да го отнесе на предишното му място. Ираклий бил облечен в украсена със злато и скъпоценни камъни царска порфира, с царски венец на главата. Тогава станало велико чудо: царят внезапно спрял пред портите, водещи към лобното място, и за почуда на всички не можел да направи нито крачка с честния Христов Кръст. Константинополският патриарх Захария заедно с всички жители на Иерусалим излязъл да посрещне царя с палмови клонки чак до Елеонската планина и вървял заедно с него. И ето, той видял светоносен ангел Божий, който стоял на портите и не позволявал да се мине през тях.
Ангелът му казал:
– Не така е носил кръстното дърво нашият Творец, както го носите вие.
Щом видял и чул това, патриархът се развълнувал и се обърнал към царя:
– Знай, царю, че не може човек, облечен в богати одежди и украсен с царски скъпоценности да носи това свято дърво, което обеднелият заради нас Христос е носел със смирение и унижение. Ако искаш да го носиш, подражавай на Неговата нищета.
Тогава благочестивият цар Ираклий свалил пурпурната порфира, облякъл се в прости и бедни дрехи и с боси нозе понесъл честното дърво на светия Кръст вече без всякакво препятствие. Той внесъл и поставил кръстното дърво на същото онова място в църквата, откъдето го взел персийският цар Хозрой.
Голяма радост и веселие настанали сред вярващите при връщането на Господния Кръст. Те ликували, както някога израилтяните, когато филистимците върнали Ковчега на Завета, въздавали хвала на Разпнатия на кръста Христос, Царя на славата, и се покланяли на подножието на светия Му Кръст. Да бъде Нему и от нас чест, слава и поклонение сега и вовеки веков. Амин.
Източник
