Стихове:
В бурен вятър Христос раздава на апостолите Божествения Дух във вид на огнени езици.
Във великия ден Духът Се изля върху рибарите.
На този ден, осмата неделя след Пасха, празнуваме Светата Петдесетница в памет на слизането на Всесветия Дух в света, което се случва петдесет дни след Възкресението от мъртвите на нашия Господ Иисус Христос. Ние възприехме този празник от еврейските книги, защото точно както евреите празнували своята Петдесетница, почитайки числото седем и понеже получили Закона петдесет дни след Пасха, така и ние празнувайки петдесет дни след Пасхата, вместо закона получаваме Всесветия Дух, Който ни дава закон и ни наставлява на всяка истина, постановявайки това, що е угодно на Бога.
Трябва да се знае, че сред евреите имало три големи празника: Пасха, Петдесетница и Шатри.
Те извършвали Пасхата в памет на освобождението си от Египет и преминаването им през Червено море, защото „Пасха“, на еврейски означава „преминаване“. Този празник означава и нашето собствено преминаване и завръщане от мрака на греха към рая.
Евреите празнували Петдесетница за възпоменание на трудностите, които преживели в пустинята, където получили Закона, и как, чрез през много скърби стигнали до Обетованата земя, защото тогава се насладили на плодове, пшеница и вино. За нас пък този празник символизира трудностите, които понесохме докато бяхме в неверието, и влизането ни в Църквата, в която приемаме Тялото и Кръвта на Владиката. Едни казват, че Петдесетницата се празнувала у иудеите по гореспомената причина, а други – в чест на петдесетте дни, в които Моисей постил и в края на които приел Богонаписания закон. Напомнят също и жертвоприношението на телеца и другите неща, които извършил Моисей при негово възкачване и слизане от планината. Други смятали, че Петдесетницата у иудеите е замислена, както вече се каза, заради числото седем, защото умножено само по себе си прави петдесет без едно. Но достойнството на числото петдесет се отнася не само към дните, но и към всяка петдесета година, която у тях се нарича юбилейна, защото се получава при седемкратно умножаване на седем години, когато оставят земята си незасята, на животните си дават отдих и купените роби пускат на свобода.
Третият им празник бил Шатри, отбелязван след прибирането на плодовете, тоест пет месеца след празника Пасха. Този празник се празнувал в памет на деня, в който Мойсей за първи път разпънал Скинията, която видял на планината Синай в облака и която била съградена от майстора Веселиил. Сами разпъвайки шатри, евреите празнували този празник на полето и благодарели на Бога, събирайки плодовете на своя труд. Предполагат и че Давид надписал някои от псалмите си с надписа „За линовете“, имайки предвид този празник. Той е предобраз на нашето възкресение от мъртвите, когато нашите вече разрушени телесни скинии отново ще бъдат разпънати и възстановени, за да се радваме на плодовете на трудовете си, празнувайки във вечните обители.
Трябва да се знае, че в този ден Петдесетница, който празнуваме, Светият Дух слезе върху учениците. И тъй като светите отци решили да разделят празника поради величието на Всесветия и Животворящ Дух, защото Той е Един от Светата и Животворяща Троица, то за това как слезе Светия Дух ще разкажем утре.
По молитвите на светите апостоли, Христе Боже, помилвай ни. Амин.
Източник
Арий нарече Сина чужд на същността на Отца, и самият той стана чужд на Божията слава.
В този ден, седмата неделя след Пасха, празнуваме паметта на 318-те богоносни отци от Първия вселенски събор в Никея по следната причина.
Понеже, възприемайки нашата плът, Господ Иисус Христос по неизказан начин изпълнил целия Си промисъл за нас и пак Се върнал на Престола на Отца, то светите мъже, желаейки да покажат, че Божият Син наистина е станал съвършен Човек, и като такъв, а едновременно и като Бог, Се е възнесъл и е седнал отдясно на величието на Отца във висините, се събрали на този първи вселенски събор и изповядали, че Той е единосъщен и равночестен на Бога Отца. Те установили тази неделя след славното Възнесение, разширявайки празника с паметта за Събора на толкова много отци, които проповядвали че в плът на истински Човек на небето Се е възнесъл истинският Бог.
Този събор се състоял при император Константин Велики, в двадесетата година от неговото управление. След прекратяване на гоненията, той управлявал първо в Рим, а след това през 5838-ма година от сътворението на света създал всеславния Константинопол, наречен на негово име.
Тогава започнали събитията, свързани с Арий. Той произхождал от Либия. Отишъл в Александрия, където бил ръкоположен за дякон от свещеномъченик Петър Александрийски и тогава уж започнал да се противопоставя на нечестивия Савелий (който твърдял, че в Божеството има едно Лице, Което се проявява веднъж като Отец, друг път като Син, а понякога като Свети Дух), но похулил Божия Син, обявявайки Го за твар, създадена от нищо и чужда на Божественото достойнство, която се нарича Премъдрост и Слово Божие само в преносен смисъл.
Докато Арий богохулствувал по подобен начин, великият Петър видял Христос на светия престол във вид на Младенец, облечен в разкъсана дреха. Той му казал, че Арий я е разкъсал и тогава епископът отлъчил последния от свещения чин.
Когато след Петър Александрийската катедра приел Ахил, той, въпреки обещанията си, възстановил Арий и освен това го посветил в свещенически сан и го поставил начело на Александрийската школа. След смъртта на Ахил, Александрийски патриарх станал Александър и разбирайки, че Арий още богохулства и то повече от всякога, той го низвергнал и отлъчил от Църквата чрез събор. Според Теодорит, Арий учел, че Христос има променлива природа и бил първият, който избълвал богохулството, че уж Господ е приел плът без душа и ум. В същото време Арий, пише Теодорит, след като съблазнил мнозина в своето нечестие, се сближил с епископите Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски, Евсевий Кесарийски и други и се противопоставил на Александър. Той пък, като известил писмено по цялата вселена за Ариевото богохулство и неговото низвержение, подтикнал мнозина към отхвърлянето му.
И тъй като Църквата била обхваната от смут и мнозина, които искали да станат християни били възпирани поради тези спорове, Константин Велики устроил така, че да събере от цял свят отците в Никея и сам пристигнал там. И когато всички отци седнали, самият Константин, принуден от тях, също седнал на събора, но не на царския престол, а на място с по-ниско достойнство. И били повдигнати обвинения срещу Арий, който заедно с всички негови съмишленици бил анатемосан, а Словото Божие било провъзгласено от светите отци за единосъщно, равночестно и единославно с Отца. Отците съставили и светия Символ на вярата до думите: „И в Светия Дух…” (а нататък го допълнил Втория събор). Освен това Първият събор определил кога и как трябва да празнуваме Пасхата Господя – не заедно с евреите, както бил обичаят преди това. Отците също определили и двадесет правила, свързани с църковното устройство. А накрая великият и равноапостолен Константин подписал Символа на вярата с червени букви.
От присъствалите свети отци, 232-ма били епископи и 86 свещеници, дякони и монаси – общо 318 мъже. Най-известните от тях били Римският архиепископ Силвестър и Константинополският Митрофан, който бил болен (тези двамата присъствали задочно, чрез свои представители), Александър Александрийски с Атанасий Велики, тогава архидякон, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осий, епископ на Кордоба, Пафнутий Изповедник, Николай Мироточиви, Спиридон Тримитундски, който кръстил там някакъв философ, побеждавайки го в спор, като посочил трите свойства на слънцето. И когато по време на събора двама от отците-архиереи се упокоили в Господа, Константин Велики, като положил постановлението на светия Събор в ковчезите им и внимателно ги заключил, открил, че по неизказаните Божии съдби и те са го одобрили и подписали.
В края на събора, когато вече Цариград бил напълно завършен, Константин Велики призовал всички тези свети мъже и те, като обиколили целия град, се молили усърдно да се утвърди и да царува над останалите градове и чрез царски указ го посветили на Майката на Бога Слово. И после всеки от светиите се върнал у дома си.
Но още преди кончината на Константин Велики, когато той управлявал съвместно със сина си Констанций, Арий дошъл при царя, заявявайки, че е оставил всички заблуди и иска да се съедини с Божията Църква. Но той написал своето богохулство на плочка и тайно я окачил на врата си, и сякаш подчинявайки се на Събора, биел с в гърди, удряйки плочката и казвал, че приема това изповедание. И царят, разбира се, наредил на Константинополския патриарх да приеме Арий в общение. Тогава патриарх след Митрофан бил Александър, който, знаейки злия нрав на този човек, се съмнявал и молел Бог да му открие дали е Негова воля да влезе в общение с Арий. Когато наближило време за съслужението, молитвата му станала особено гореща. Междувременно Арий, който се отправил към църквата, недалеч от тържището усетил болки в стомаха и влязъл в градската тоалетна и там се пръснал, изсипвайки всичката си вътрешност, по подобие на Юда за еднаквото предателство на Бога Слово. И така, този, който откъсна Божия Син от същността на Отца, самият той бил разкъсан и намерен мъртъв. Така Божията Църква се спасила от неговата пагубна заблуда.
По молитвите на светите 318 отци от Първия събор, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Източник
В този ден, четвъртък на шестата седмица след Пасха, празнуваме Възнесението на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос.
Още преди Своите страдания, Господ обещал на учениците Си идването на Всесветия Дух, като казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не си замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), и пак: „Когато Той дойде… ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан 16:13). А след като възкръснал от мъртвите, Той им Се явявал в продължение на четиридесет дни, не постоянно, а от време на време, споделяйки храна и питие с тях, уверявайки ги във възкресението като най-достоверно дело. Накрая, възвестявайки им тайните на Царството Божие, Той им заповядал да не напускат Йерусалим, но пребивавайки там, да чакат идването на Всесветия Дух, за да бъдат кръстени от Него, тъй като преди това били кръстени само с вода от Йоан Кръстител, въпреки че по-късно Епифаний Кипърски казва, че Йоан Богослов е кръстил Божията Майка, а Петър и същият Йоан са кръстили другите апостоли.
Господ заповядал на апостолите да останат в Йерусалим, та проповядването на Евангелието първо да се утвърди именно там, а не като се оттеглят на други места, да дадат лесно повод да бъдат наклеветени като лъжци. Но това било необходимо за тях и защото, подобно на войници тук да се подготвят с оръжията на Духа и след това да влязат в битка с враговете на Христа. Но когато настъпило времето на Възнесението, Той ги извел на Елеонската планина, която се нарича така, защото там са засадени много маслинови дървета, и беседвал с тях за проповядването на Евангелието по всички земни краища и за Своето непостижимо вечно Царство в бъдещия век. И като видял, че в присъствието на Неговата Пречиста Майка те щели да Го попитат какво да правят, Той насочил вниманието им към ангелите, които да им обяснят Неговото възнесение на Небето.
И пред очите на учениците Той бил взет от тях, и облак Го закрил. Придружаван от ангели, които, чудейки се на обагреното Му с кръв тяло (вж. Исая 63:2), си заповядвали един на друг да повдигнат небесните порти (вж. Пс. 23:7), Той Се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, обожвайки самата Си плът и, осмелявам се да кажа, правейки я богоподобна. Защото чрез плътта Му се премахна древната вражда и ние се помирихме с Бога.
Ангелите, приближавайки се в човешки образ към апостолите, казали: “Мъже галилейци! Защо стоите и учудено гледате към небето? Този, Когото виждате в плът, Бог Иисус, ще дойде пак така, тоест в плът, но не по същия начин, в бедност и тишина, а в голяма слава и придружен от ангели, както Го виждате сега.” (вж. Деяния 1:11). Тогава апостолите, като престанали да се взират към небето, се върнали от Елеонската планина, защото тя е много близо до Йерусалим – на две хиляди и четиридесет крачки, които съставляват съботния път. Тъй било законодателно постановено при Моисей – толкова крачки да могат да се извървяват в събота, тъй като скинията на свидетелството била на същото разстояние от еврейския лагер. Било позволено на поклонниците да ходят там в събота, но не и да удължават прехода си повече, поради което този път е наречен „съботен“. Затова някои смятат, че Възнесение Христово също е станало в събота, но по-скоро това е неправдоподобно.
След като се върнали, апостолите се качили в горницата, където останали с жените мироносици и Майката на Словото, като посветили цялото време на пост, молитви и моления и очаквали, според обещанието, идването на Светия Дух (Деяния 1:14).
Възнесъл Се в слава, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Източник
В Светата и Велика Неделя на Пасхата празнуваме самото живоносно Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.
Настоящият празник наричаме Пасха, което на еврейски език значи преминаване, превеждане, защото това е денят, в който в началото Бог привел света от небитие в битие; в същия ден, превеждайки народа Израилев през Червено море, Той го избавил от ръцете на фараона; в същия ден Той слязъл от небето и се вселил в утробата на Девата. Сега пък, изтръгвайки от преизподните на ада цялото човешко естество, Той го възвел на небесата и го привел в първоначалното достойнство на нетлението. Впрочем, слизайки в ада, Той възкресил не всички, а само пожелалите да повярват в Него. А душите на светиите, държани от века насилствено в ада, Той освободил и на всички открил достъпа до небесата. Ето защо ние, преизпълнени с извънмерно голяма радост, светло празнуваме Възкресението, ознаменувайки благодатта, с която нашето естество се обогатило от даровете на Божественото милосърдие. Изразявайки както прекратяването на враждата, така и съединението с Бога и самите ангели, ние се поздравяваме един друг със свято целувание.
А Възкресението на Господа станало тъй: когато вóйните пазели гроба, около полунощ станало земетресение, защото ангел слязъл и отместил камъка от гроба, а стражата в ужас се разбягала, с което след изтичането на съботния ден, приблизително около полунощ, се открил пътя на жените. Възкресението станало известно преди всички на Божията Майка, която както разказва св. Матей, седяла срещу гроба с Магдалина. Но за да няма място за съмнение във Възкресението поради родството с Майката, евангелистите казват: яви се първо на Мария Магдалина. Тя видяла и ангела на камъка, а приближавайки се още, вижда в гроба ангелите, които й възвестили за Възкресението на Господа. Възкръсна, казали те, няма Го тук; ето мястото дето Го положиха. Чувайки това, тя тръгнала към най-пламенните от учениците му Петър и Йоан и им благовестила за Възкресението. Когато се връщала с другата Мария, срещнал ги Христос, казвайки им: „Радвайте се!”, защото на същия женски род, който преди чул „с болки ще раждаш децата си”, се полагало първи да чуе и тази радост. В порив на неудържима любов, те се приближили и искайки осезателно да се уверят, докоснали се до пречистите Му нозе. Дошли на гроба и апостолите – Йоан само надникнал и тръгнал, а Петър влязъл вътре и особено внимателно разгледал, докосвайки се до плащаницата и кърпата за главата.
Преди разсъмване Магдалина отново дошла с другите жени, за да се увери още повече във видяното. Спирайки се пред гроба, тя заплакала и навеждайки се вътре в него, видяла два ангела, с бляскави светли дрехи, които успокоявайки я й казали: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Търсите Иисус Назарянина, Разпнатия? Той възкръсна, няма Го тук”. И веднага с трепет се изправили, забелязвайки Господа. А после, като се обърнала назад, и тя видяла стоящия там Христос, но Го помислила за градинаря (понеже гробът бил в градина) и му рекла: „Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.” А когато тя отново се обърнала към ангелите, Спасителят казал на Магдалина: „Марийо!” А пък тя, чувайки сладостния и познат глас на Христа, искала да падне в нозете Му, но Той й казал: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Моя Отец, както и ти самата признаваш, приемайки Ме още за човек, но отиди при братята Ми и им кажи за всичко, което видя и чу.” И Магдалина изпълнила това, а на разсъмване отново отишла на гроба с останалите. Другите с Йоана и Саломия дошли, когато слънцето било вече изгряло. Изобщо трябва да се каже, че по различно време идвали на гроба жените, сред които била и Богородица, защото тя е онази Мария, която Евангелието нарича Иосиева майка – този Иосия бил син на Йосиф.
Впрочем, неизвестно е в кой точно час възкръснал Господ. Някои казват, че по първи петли, други – когато станало земетресението, а трети – по друго време.
Междувременно докато се случвало всичко това, някои от стражата отишли при първосвещениците и им съобщили за станалото. Те ги подкупили с пари и ги накарали да казват, че учениците Му дошли през нощта и Го откраднали.
Вечерта на същия ден, когато учениците, страхувайки се от юдеите, се събрали заедно при здраво заключени врати, при тях влязъл Иисус, понеже бил в нетленно тяло и по обичая ги благословил с мир. Като Го видели, те премного се възрадвали и чрез духването на Възкръсналия възприели Всесветия Дух в още по-съвършена степен.
Как Възкресението на Господа се оказва тридневно разбирай така: вечерта на четвъртъка и денят на петъка (защото така евреите измерват денонощията) – един ден; после нощта на петъка и цялата събота – втори ден; а после нощта на събота и денят на неделята (защото част от началото се приема за цяло) – ето го и третия ден. Или може да се изчисли така: в третия час на петъка Христос бил разпнат; после, от шестия до деветия настанала тъмнина, – считай това за нощ, и ето от третия час до деветия става един ден; после след тъмнината пак идват денят и нощта на петъка – ето го и вторият ден; след това с денят на събота и следващата нощ стават три дни. И ако Спасителят ни е обещал на третия ден да ни дари с това велико благодеяние, но е направил това в най-кратко време, то нека Му въздадем слава и власт во веки веков. Амин.
В тоя ден празнуваме славния и пресветъл празник Вая поради следната причина.
След възкресяването на Лазар от мъртвите мнозина като видяха станалото, повярваха в Христа; затова иудейското събрание утвърди присъдата: да бъдат убити Христос и самия Лазар. Иисус Се скри, избягвайки от злобата им, а те решиха непременно да Го убият на празника Пасха, но известно време Му се даде да избегне това. “Шест дни преди Пасха – пише евангелист Йоан – Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата”, а сестра му Мария помаза с миро нозете на Христа. На другия ден Господ изпрати Своите ученици, за да му доведат ослица и младо осле. И Този, на Когото небето служи за престол, седна на ослето и влезе в Иерусалим. И едни постилаха по пътя Му своите одежди, а други режеха клони от финиковите палми и също ги постилаха на пътя. Еврейските деца пък с клонки в ръце викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен Идещият в името Господне, Царят Израилев!” Така беше, защото Дух Светий движеше езиците им за прослава и възхвала на Христа. С клонките те ознаменуваха победата на Христа над смъртта, тъй като те за евреите са символ на оживлението. Имало е обичай — да се оказва почест на победителите в борбите или в някакви войни, съпровождайки ги в тържествена процесия с клонки от вечнозелени дървета. А младото необяздено осле, което възседна Христос, тайнствено означава за нас езическите народи, защото покорявайки ги на Своята власт, Той стана Победоносец и Победител, Цар на целия свят. За тоя празник възвестил пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”, а също Давид казва за децата: „От устата на младенци и кърмачета Си стъкмил похвала”. И когато влезе в Иерусалим – казва Евангелието – цял град се потресе, а хората подстрекавани от първосвещениците поради завист, искаха да Го убият. Но Той Се таеше, скривайки Се, а когато Се появяваше, говореше им с притчи.
Христе Боже наш, по неизказаното Си милосърдие направи ни победители на безразсъдните страсти, сподоби ни да видим Твоята славна победа над смъртта – светлото и даряващо с живот Твое Възкресение и помилуй ни сега и винаги и во веки веков. Амин.
Източник
На 16-годишна възраст, бидейки вече съвършен по разум, Йоан принесе себе си като непорочна жертва пред Бога, изкачвайки се на планината Синай. Като изминаха още 19 години той премина към попрището на безмълвието, на пет стадия от храма Господен. След това, отивайки в обителта Палестра в Тола, Йоан прекара там 40 години, горейки с Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Той ядеше от всичко, което не е забранено от монашеския устав, но твърде умерено, съкрушавайки премъдро чрез това гордостта. Но кой е в състояние да опише с думи извора на неговите сълзи? Той спеше толкова, колкото е необходимо, за да не се увреди ума от бденията. Целият му живот бе непрестанна молитва и неизмерима любов към Бога. Така богоугодно подвизавайки се, Йоан написа книга, наречена Лествица, в която изложи учението за спасението и изпълнен с благодат, достойно почина в Господа, оставяйки и много други съчинения. По неговите молитви, Боже, помилуй и спаси нас. Амин.
Откъси от Лествицата на преподобния Йоан Синайски
1. 10 Ония, които пристъпват към този подвиг, са длъжни от всичко да се откажат, всичко да презрат, над всичко да се надсмеят, всичко да отхвърлят, за да сложат твърда основа. А добра основа, трисъставна или тристълпна, съставляват: незлобието, постът и целомъдрието. Всички младенци в Христа нека започват от тези добродетели, имайки за пример телесните младенци, у които няма нищо злобно, нито лъжливо; у тях няма нито неутолима алчност, нито ненаситно чревоугодие, ни телесно разпалване; то се явява впоследствие, с възрастта и може би след увеличаване на храната.
1. 12 Когато душата, предавайки сама себе си, загуби блажената и въжделена топлота, нека изследва усърдно по каква причина тя се е лишила от нея: и върху тая причина да съсредоточи целия си труд и усърдие; защото изгубената топлота не може да се възвърне иначе, освен през същите врати, през които е излязла.
1. 16. В самото начало на отричането, без съмнение, с труд, принуждение и скръб изпълняваме добродетелите; но като напреднем, ние преставаме да изпитваме в тях скръб, или изпитваме такава, но слабо; а когато нашето плътско мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава ние ги извършваме вече с радост и ревност, с копнеж и божествен пламък.
1. 21. Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: „Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?“ Аз им отговорих: „Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно“.
2. 6. Трябва да изследваме защо живеещите в света и пребиваващи в бдения, пост и злострадания, когато се отделят от света и пристъпват към монашеския живот като към място на изпитания и подвижническо поприще, те не продължават вече своя предишен подвиг, лъжлив и лицемерен. Аз съм виждал твърде много и различни растения на добродетелите, насаждани от миряни и напоявани от пустославие като подземно течение на нечистотата, окопавани от самохвалството и наторявани от торта на похвалите; но те скоро засъхваха, когато биваха пресадени на земя пуста, недостъпна за светски хора и лишена от вонящата влага на пустославието, защото растенията, които обичат влага, не дават плод на сухи и безводни места.
2. 12 Млади, склонни към плътска любов и чревоугодничество, ако искат да приемат монашество, трябва да се обучават в него с голяма трезвост и внимание, като се принуждават да отбягват всякакво наслаждение и лукавство, та да не би последното да стане за тях по-лошо от първото (Мат. 12:45). Това пристанище става причина и за спасение и за беди: това знаят ония, които са преплували мисленото море. Но жалка картина е, когато спасилите се от морската бездна потънат в самото пристанище.
10. 3 Някои момичета грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите момичета, като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които видимо представят едно, а вътрешно гледат на друго.
10. 6 Аз видях как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и той именно, когото аз осъдих като блудник, беше вече целомъдър пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно разкаяние.
10. 7 Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му: „Брате, престани! Аз всеки ден падам в най-тежки грехове и как мога да го осъждам?“ По този начин ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища за получаване опрощение на греховете, т.е. никого да не осъждаш. Защото е казано: „не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лук. 6:37).
10. 17. Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
15. При начинаещите телесните падения обикновено стават поради услаждане от храните; при средните паденията стават поради надменност и поради същата причина, както и при първите; но при ония, които се приближават до съвършенство, тези неща стават само поради осъждане на ближните.
Според определението на разсъдливите отци, едно нещо е появяване на помисъл, друго е общуване с него, едно е съгласяване, друго – пленяване, едно е борба с него и друго – тъй наречената страст в душата. Те, блажените, определят, че появяване (прилог) е обикновена дума или образ на някой предмет, който се явява за пръв път в ума и влиза в сърцето; а общуване е събеседване с явилия се образ страстно, или безстрастно; съгласяване (пожелаване) пък е съгласие на душата с явилата се мисъл, съединено с услада; пленяване е насилствено и принудително увличане на сърцето, или продължително мислено събиране с предмета, разоряващо нашето добро състояние; борба наричат равенство на силите на борещия и боримия в борбата, дето последният доброволно или побеждава, или бива победен; страст наричат вече самия порок, който от дълго време се е вгнездил в душата и чрез навика е станал като естествено нейно свойство, тъй че тя вече доброволно и сама се стреми към него. От всички тези състояния първото е безгрешно; второто не е съвсем без грях; а третото се съди според състоянието на подвизаващия се; борбата става причина за венци или мъчения; пленяването иначе се съди във време на молитва, иначе в друго време, иначе по отношение на безразлични предмети, т. е. ни лоши, ни добри, и иначе в лошите помисли. А страстта, без съмнение, е осъдителна във всички случаи и подлежи или на съответно покаяние, или на бъдещи мъки! Но който се отнася към първото (т. е. към появяването на мисълта) безстрастно, той изведнъж отсича всичко следващо.
30. 1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1Иоан. 4:8,16).
30. 10. Според мярката на намаляване на любовта у нас се явява страх; защото, у когото няма страх, той или е изпълнен с любов, или е умрял по душа.
30. 13. Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори насън, но и тогава неговото сърце беседва с възлюбения. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната. Някой, който бил наранен от такава любов, е казал за себе си (на което аз се удивлявам): аз спя, поради нужда на естеството, но сърцето ми бди (Песен на песн. 5:2), поради голямата ми любов.
30. 37. Но аз искам да узная как Те видя Иаков – утвърдена на върха на стълбата? Кажи ми какъв е бил видът на онова изкачване? Какво означава самият образ на стълбата и разположението на нейните стъпала, на ония изкачвания, които е слагал в сърцето си (Пс. 83:6), някой любител на Твоята красота? И какво е числото на стъпалата, жадувам да узная? И колко време е нужно за това изкачване? Онзи, който Те е видял и се е борил с Тебе, ни е казал само за ръководителите по тази стълба (Ангелите); но нищо повече не е пожелал, или по-точно, не е могъл да открие. Тогава Тя, тази царица, ми се яви като от небето и като че беседвайки на ухото на моята душа, казва: „Докато ти, любителю мой, не се освободиш от тази веществена плът, не можеш да познаеш каква е Моята красота. А стълбата, която Иаков видя, нека те научи да съставиш духовна стълба на добродетелите, на чийто връх стоя Аз, както и Моят велик таинник казва: А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по- голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13).
Източник
