Светоотеческо тълкувание за Неделя Петдесетница

Десет дни след като Господа се Възнесе на небесата, за да седи от дясната страна на Отца и петдесет дни след Неговото Възкресение, на същия ден от седмицата, в който започна и радостното време – денят Петдесетница ни се откри. Сам по себе си празникът Петдесетница съдържа велики тайнства както за старото, така и за новото – знаци, които ясно показват, че благодатта е била предизвестена в закона, а законът – изпълнен в благодатта.

Петдесет дни след принасянето на агнето от юдеите за отбелязване на избавянето от египтяните законът е бил даден на Синай; и петдесет дни след Христовите страдания и принасянето Му като истински Агнец Божий, Светият Дух слезнал над апостолите и събрал вярващите. Всеки разумен християнин може лесно да види, че Старият Завет положил основите на Евангелието и, че Духът, Който е авторът на Втория Завет е същият Дух, Който установил първия. …

Колко пъргаво е мъдрото слово, и там където Бог е Господар колко бързо се научава урокът! Не трябва тълкуване, за да разбере,
не трябва практика, за да се придобие умелост, не трябва време за учене.
„Вятърът духа, дето иска“ и езиците на всички народи са станали обща собственост в
устата на Църквата.

Св. Лъв, папа Римски, Проповед 75,1-3: CCL 138A, 465-468

Светоотеческо слово върху Евангелието за Неделя 7 след Пасха

Чуден, Съветник е наречен Синът Божий заради нещата, които Той е учил, най-вече защото е разкрил Отца на хората, както и сега казва „Явих Твоето име на човеците“. Защото като казва „свърших делото“ Той после подробно обяснява какво е това дело. Сега Името наистина е добре познато, както Исаия казва „ще се кълне в Бога на истината“. Но това, което сега ви казва преди не е било за всички, а само за юдеите, но сега вече е за всички.
Но Той не просто казва това, а също и че хората Го познали като Твореца и, че Той има Син. … Сега Той Се нарича Пътят. Очевидно е, че тук Той утвърждава две неща: че Той не упорства против Отца и, че волята на Отца е да ги предаде на Сина. Той ги е направил и се грижи за тях непрекъснато. Как тогава Той ги приема? Това показва единството Му с Отца.

Св. Йоан Златоуст, Проповед 81 върху Йоановото Евангелие

Светоотеческо тълкувание за Неделя 6 след Пасха, на слепия

Чухте евангелския разказ, в който ни е разказано, че Господа Иисуса, минавайки видя човек, който е бил сляп по рождение. Тъй като Господ не го пренебрегнал ние също е редно да не пренебрегваме историята за човек, който Господ намерил достоен за вниманието Си. Особено трябва да забележим фактът, че той е бил сляп по рождение.

Наистина има вид слепота, обикновено резултат на тежка болест, която закрива зрението, но която може да бъде излекувана, ако има достатъчно време. Има и друг вид слепота, резултат на перде, която може да бъде премахната от хирург: той може да премахне причината и слепотата е прогонена. Сами стигнете до заключението: този човек, който е бил роден сляп, не е бил излекуван от изкуството на хирургията, а от Бога. Когато природата е повредена Създателят, Който е Творец на природата, има силата да я възстанови. Затова и Христос също казва: „Докле съм в света, светлина съм на света“, което означава – всички, които са слепи могат да виждат, стига Аз да Съм Светлината, която те търсят. Дойдете, тогава, и получете Светлината, за да можете да виждат.

Св. Амвросий Медиолански, Писмо 80, 1-5: PL 16, 1326-1327

Светоотеческо тълкувание за Неделя 5 след Пасха – на Самарянката

Блажена си ти, жено, черпеща обикновена вода, която си се оказала водочерпец на живата вода. Ти намери Съкровището, Източника,  от Когото произтича потоп от милост. Изворът бил пресъхнал, но Той го подновил и ти дал да пиеш. Той е бил беден, но попитал теб, за да може да те обогати. Великият Извор, Който седеше до кладенеца, като Подател на питие на всички, излива за всички спрямо волята Си – различни извори, спрямо онези, които пият.
От кладенеца всеки път излиза едно и също питие, за онези, които са жадни, а Живия Извор разлива различна благодат и дарове за различните хора.
Блажена си ти, на която Той даде жива вода да пиеш и не си ожадняла, както каза.
Защото Той нарича истината „жива вода“, тъй като всички, които я чуят няма да ожаднеят отново. Блажена си ти, която научи истината и не ожадня, защото Един е Месията и няма други. Блажена си ти, жено, защото не сломи преценката си, след като откри търсеното. Твоята любов бе безспирна да споделиш всичко, което си научила с целия ти град. Ти остави съда си, но изпълнена с разбиране ти даде на хората да пият. В тебе, жено, виждам чудо като при Богородица. Защото тя, в своята утроба във Вителеем роди Неговото тяло като дете, но ти като зрял човек чрез устата си го яви в Сихем.
Блажена си ти, жено, защото чрез устата си донесе светлина на онези в мрак.

Св. Ефрем Сирин

Светоотеческо тълкувание за Неделя 3 след Пасха на Св. Мироносици

В самия ден на Възкресението апостолите чули от мироносиците, от Петър, от Лука и от Клеопа, че Господ е жив и им се явил, но те не повярвали. Заради това Той ги порицал, когато Им се явил по-късно, когато били събрани заедно. След като той им се показал по много начини и случаи, че Е жив не само, че те всичките повярвали, но и проповядвали навсякъде:Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената“ (Пс. 18:4) и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше„. (Мк. 16:20). Защото личбите били необходими докато словото не било проповядвано из целя свят. Ако е трябвало да има велики личби, които да доказват, че учението е вярно, то е имало и личби, не толкова велики, които доказвали вярата на онези, които получили Словото. Какви личби имам предвид? Свидетелството на техните дела.Покажи ми“, казано е своята вяра чрез деля“ и Кой е верен? С неговия добър живот нека покаже делата си“ (Срв. Иак. 3:13). Как можем да вярваме, че някои е наистина велик, небесен, дори разбиращ небесните неща, ако същият се придържа към мръсни дела и е вплетен в земните дела?

Безсмислено е за някого да казва, че има вяра в Бога, ако той няма делата, които вървят с вярата. Какво благо са донесли лапите на девиците, които нямали масло, а именно дела на любов и състрадание? Какво добро е допринесло викането към Авраам на богатия в неутолимия огън за неговата липса на състрадание към Лазар? Каква полза за привидното приемане на поканата от онзи мъж, който пропуснал да си придобие дреха достойна за сватбата и брачния чертог на безсмъртието. Той е бил поканен и порицан, защото очевидно вярвал, и седнал заедно със светите гости, но след това бил изгонен и унижен, защото бил облечен в развратни навици и дела и бил изхвърлен в пъкала, където има плач и скърцане със зъби.

Нека никой, който бъде повикан от Христос да няма този опит, не нека всички да проявяваме този начин на живот, който подхожда на вярата ни, за да можем да влезем в брачния чертог на нестихващата радост и да прекараме вечността със светиите при всички онези, които се радват. Амин!

Св. Григорий Палама

Светоотеческо тълкувание за Неделя Томина

Изповедта на Тома дойде бързо, когато, осем дни, след като беше показал своето нежелание да повярва Христос му показа белезите от гвоздеите и премахна всяко възможно съмнение.
Нашият Господ Иисус Христос чудно влезе в стаята, когато вратата беше заключена. Тъй като това би било невъзможно за обикновено, земно тяло Той уверил Тома и чрез него останалите ученици, като му дал да види ребрата Му и раните в Своята плът.
Само за Тома ни е предадено, че казал „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“, но донякъде всички ученици били виновни поради неверие. Съмнение останало в тях дори и след като казали на Тома, че са видели Господа. Св. Лука ни казва, че „понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тука нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.“ (Лк. 24:41-44)
Това със сигурност показва, че не само в ума на Тома още се спотайвали съмнения, но и в другите ученици също. Самото им учудване ги направило мудни по сърце да вярват, но когато станало невъзможно да не вярват това, което могли да видят със собствените си очи, блажения Тома направил своята изповед: „Господ мой и Бог мой!“
Иисус им казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ Зад тези думи на Спасителя имало чудно провидение и те могат много да помогнат и на нас. Те ни показват отново колко Го е грижа за нашите души, защото Той е благ и, както Писанието казва „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (Тим. 2:4) И дори тогава тези Негови думи ни учудват.
Както винаги, Христос трябваше да прояви търпение към Тома, когато той казал, че няма да повярва и със другите също, когато те си мислели, че виждат дух. Заради желанието Си да убеди целия свят, той нарочно им показа белезите от гвоздеите и раната на ребрата Си, защото искаше онези, които имат нужда от такива знамения за укрепване на вярата си да нямат никаква причина да се съмняват и даже прие храна, дори и да нямаше нужда от нея. Но, когато някой приеме онова, което не е видял, вярвайки в думите на учителя си, вярата, чрез която почита Онзи, Когото учителят му проповядва е достоен за похвала. Блажени, тогава, всички, които вярват в посланието на Светите Апостоли, които, както Лука казва, бяха „очевидци и служители на словото“ (Лк. 1:2)
Ако желаем вечен живо и копнеем за жилище на небето, трябва да ги слушаме.

– Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие, Книга 12, 706