Светоотеческо тълкувание за Неделя на Митаря и Фарисея

Каква полза да постиш два пъти в седмицата, ако служи само като предпоставка за невежество и суета, и те прави горд, превъзнесен и себичен? Ти даваш от вещите си и се хвалиш с това. По друг начин предизвикваш Божия гняв, като осъждаш и обвиняваш други хора заради това. Надут си, макар и да не се увенчан с Божията заповед за правда. Напротив, ти се заливаш със самохваление. Той [фарисеят] казва „не съм като другите човеци.“ Прояви умереност, о фарисейно! Постави „стража на устата си и огради вратата на устните си“ (Пс. 140:3). Изчакай присъдата на Съдията. Никой, който е опитен в боя не си слага венец сам. Никой не се увенчава сам, а очаква поканата от съдията… Свали гордостта си, защото арогантността е проклината и мразена от Бога. Това е чуждо на ума, който се бои от Бога. Христос дори каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени; (Мат. 7:1) Един от учениците Му също казва: „Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?“ (Як. 4:12).

Никой, който е в добро здраве не се подиграва на болния прикован на легло. Той по-скоро се бои, защото може и той да стане жертва на подобни страдания. Човек, по време на битка, когато друг падне, не се възхвалява, че той се е измъкнал. Слабостта на другите не е подходяща за възхвала от онези, които са здрави.

Св. Кирил Александрийски, Тълкуване на Евангелието по Лука, Проповед 120.5 (CGSL 481)

Св. Лъв, Папа Римски за Кръста

Ти, Господи, привлече към Себе Си всички, когато разгърна ръцете си към народ, които Ти се противопоставяха и Те отричаха, а накрая целия свят вече провъзгласява величието Ти. Ти, Господи, привлече към Себе си всички, когато всички елементи се обединили, за да произнесат своята присъда за престъплението; когато светилата небесни се затъмнили и денят станал нощ; когато земята е била разтърсена от земетресения и цялото творение отказало за служи на тези зли човеци. Да, Господи, Ти привлече към Себе Си всички. Завесата на храма беше разкъсана на две, а Светая Светих бе отнет от онези недостойни свещеници. Образите дали път на реалността, пророчествата – на явяването, закона – на Евангелието. Ти привлече към Себе Си всички, за да може почитта и служението на цялото човечество да бъде светотайнствено празнувано навсякъде, за да се изпълни напълно онова, което е било отбелязвано в скрити символи в онзи единствен юдейски храм.

Сега с прекъсването на многообразните животински жертвоприношения единственото принасяне на Твоите Тяло и Кръв заменят многобройните жертви, защото Ти си истинският Агнец Божий, Който взима върху Си греха на света, и в Себе Си изпълняваш всичките обреди на стария закон, за да може както сега има една жертва на мястото на всичките онези жертви, така има и едно царство, за всички хора на света.

Св. Лъв, Папа Римски

Светоотеческо тълкувание за Неделя 16 след Петдесетница

В притчата за талантите Господарят поверил пари на своите слуги, а след това тръгнал на път. Това е казано, за да разберем колко е търпелив, но и според мен, защото тази история привиква на ум и Възкресението. Тук въпросът не е за лозе и лозари, но за всички работници. Господарят се обръща към всички – не само към управляващите или към юдеите. Онези, които му носят своята печалба честно признават какво е тяхно и какво е на Господаря им. Един казва: „господарю, ти ми даде пет таланта; друг казва: даде ми два“, разпознавайки, че те са получили от него средствата, с които да направят печалба. Те са благодарни и отдават целия си успех на него. Какво им казва Господарят след това? „хубаво, добри и верни рабе!“ (защото добротата се проявява в грижата за ближния). „В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ Но един от слугите има различен отговор. Той казва: „господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.“ Какво казва Господарят на това? „лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва„. Под „лихва“ той има предвид добрите дела, които са плод на слушането на словото. Господарят сякаш казва „лесното е очакваното от вас, оставайки по-трудното за мен“ Тъй като слугата не успял да направи това Господарят му казал: „вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;  защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има.“ Какво значи това? Онзи, които е получил за благото на другите способността да проповядва и учи, а не я използва ще загуби тази способност, а ревностно изпълняващият ще получи още по-голямо умение, докато отказващият се ще загуби и малкото дадено.

Св. Йоан Златоуст, Проповеди върху Евангелието според Матей

Светоотеческо тълкувание за Неделя 15 след Петдесетница

От невъобразима злоба този мъж идва, за да подложи Господа на изпитание. Защото когато те видели Садукейте посрамени и Господа възхваляван за Неговата мъдрост се приближили, за да видят дали ще добави нещо към първата заповед, та да имат възможност да Го обвинят, че е иноватор, Който коригира закона. Но Господ разкрива тяхната злоумисъл и, защото те не дошли да учат, а вместо това лишени от любов да покажат своята завист и омраза, Той им разкрива неимоверно огромната любов, изразена в заповедите. И Той учи, че не трябва да обичаме Бога от част, а изцяло да Му се отдадем. Защото ние виждаме тези три различни форми в човешката душа: вегетативната, животинската и разумната. Когато душата расте и бива хранена и ражда онова, което подобава тя наподобява растенията; когато тя изпитва гняв или желание тя е като животните; когато разбира, тя е наречена разумна. Вижте, тогава, как тези три измерения са посочени тук.
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце“ – това е животинската част на човека; „с всичката си душа (или живот)“ – това е вегетативната част на човека, защото растенията са живи; „и с всичкия си разум“ – това е разумната. Следователно всеки трябва да обича Бога с цялата си душа, тоест, да внимава в Него с всички части и сили на своята душа. Това е първата и най-голяма заповед, която ни учи на благочестие. Втората е подобна на нея, призовавайки ни да правим на всички останали онова, което е праведно и правилно. Защото има две неща, които водят до порицание – зло и неправилно учение, и покварен живот. За да не изпадаме в нечестиви учения трябва да обичаме Бога; за да не водим покварен живот трябва да обичаме ближния си. Защото който обича ближния си изпълнява всички заповеди, а който изпълнява всички заповеди обича Бога. Така едни чрез други тези две заповеди са споени заедно и обединени, съдържайки в себе си всички други. Нима има някой, който обича Бога и ближния си, но също краде, завижда или извършва прелюбодейство? Този законник в началото дошъл да Го изпитва, но тогава, чувайки отговора на Христос, изправил своя път. Когато Господа го похвалил, както Марк казва, Христос го погледнал с любов, и казал: „Не си далеч от Царството Небесно.“

Блаж. Теофилакт Охридски

Светоотеческо тълкувание за 14 Неделя след Петдесетница

Какво е по-неблагодарно от онези, които били поканени на сватба, а предпочели да избягат? Кой би избрал да не отиде на сватба и то на Царска сватба, но не просто Царска, а такава, която Царят приготвя за Сина Си? А защо е наречено сватба? За да можете да разберете нежната грижа на Бога, Неговия копнеж по нас, радостното състояние на нещата и, че няма нищо скръбно там или тъжно, а всичко е изпълнено с духовна радост. Затова и Йоан го нарича Жених, затова и Павел казва „сгодих ви за един мъж“ (2 Кор. 11:2) и „тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.“ (Еф. 5:32)

Но след като видели Сина те се разярили и Го убили [препратка към намиращата се точно преди тази притча притча за лозарите Мат. 21:33-46], но Той пак ги поканил чрез Своите слуги. И на какво ги кани? На трудности, мъчения и пот? Не, а на радост. Вижте колко пълен е пирът, колко е преизобилна щедростта Му! Но дори и това не ги засрамило, а колкото по-търпелив бил Той, толкова повече те се озлобявали.

Христос казва, „сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.“ Отидете, казва Той, по пътищата и поканете всички, които намерите – хора и изгнанници, отлъчени и забравени, защото Той винаги казва, че блудници и митари ще наследят Царството.

„Там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Това Той казва, за да посочи нетърпимите мъки.

Чуйте, всички вие, които сте приели Светите Тайни [Дарове] и сте присъствали на сватбата, а след това сте облекли душите си с мръсни дела. Чуйте как сте били повикани. От пътищата? Но какви бяхте? Сакати и куци по душа, което е по-тежко от разкъсването на тялото. Почитайте любовта на Онзи, Който ви повика и нека никой вече да няма мръсни дрехи, но всеки да работи, за да облече душата си.

Чуйте, жени! Чуйте, мъже! Нямаме нужда от дрехите, които са покрити със злато, които окичват телата ни, а от другите, които вътрешно са украсени. Докато имаме първите е трудно да облечем вторите. Не е възможно едновременно да украсим душата и тялото. Не е възможно едновременно да служим на мамона и да се покоряваме на Христа, което и трябва да правим.

Нима не знаете, че царят трябва да е по-украсен от града? Затова, докато за града накитите са направени от лен, за царя те трябва да са багреница и корона. (Мк. 15:17) Украсете, тогава, тялото с проста дреха, а ума – в багреница и сложете корона и го поставете на висока колесница.

– Св. Йоан Златоус, Проповед 69 по Евангелието според Матей

Светоотеческо тълкувание на Литургийното Евангелие за Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение, на Закхея

Всички привикани от Господа следват поканата Му веднага, стига любовта към земните неща да не ги тегли надолу. Земните обвързаности тежат на ума и разбирането и за свързаните с тях е трудно да чуят гласа на Божия призив. Но апостолите, както праведните и патриарсите преди тях, не са били така. Те били покорни като истински живи хора и са тръгвали с лекота, защото никакви земни притежания не ги държали, сякаш вързани с тежки окови. Нищо не може да окове или да попречи на душата, която усеща Бога: тя е отворена и готова, та да може светлината на божествения глас, всеки път когато идва, да намира душата способна да го чуе.

Нашият Господ също вика Закхея от смоковницата, на която се бил покатерил и веднага побързва надолу, и бива посрещнат. И това е чудно нещо – нашият Господ все още не му бил проговорил и Закхей още не бил видял Господа с очите на тялото, но повярвал в Него само по думите на другите. Това е станало защото в него вярата е била запазена в нейния естествен живот и крепкост. Той показал вярата си като повярвал в нашия Господ веднага щом чул, че Той идва; и простотата на неговата вяра е била видяна когато той обещал да даде половината си блага на бедните, а взетото с измама – да възстанови четирикратно. Защото ако духът на Закхей не е бил изпълнен от този момент с простотата присъща за вярата, то той не би дал своето обещание на Христос, и не би раздал и върнал, за съвсем кратко време, онова, което трудовете му събрали за много години.

Простотата разпръснала на всички страни онова, което било събрано с лукавство; чистотата на душата разпръснало припечеленото с хитрост; вярата направила видно отричането от намереното и придобитото с неправедност. Защото единственото притежание на вярата е Бога, и тя отказва да притежава каквото и да било друго, освен Него. Вярата не събира никакви притежания, освен Бога, нейното трайно притежание.

Вярата е била вкоренена в нас, за да можем да намерим Бога и да нямаме нищо друго освен Него, за да можем да разпознаем, че всичко друго ни вреди, освен Него.

Филоксений Мабугски