Открива се изложба „Българското Възраждане във Варна“ /14.02.2025г./

Снимка

 

На 14 февруари от 13.30 ч. в Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“ във Варна (ул. „27 юли“ № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна“. Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г.: 165 години Първа българска община и Първо Българско училище и 160 години Първа българска църква във Варна – „Св. архангел Михаил“.

 

В средата на 19 в. – време, в което българите във Варна са малцинство и училищата и църквите са гръцки – на 11 май 1860 г. будни, инициативни и смели варненци създават Варненска църковно-училищна община „Напредък“ с цел да работи за създаване на Варненско българско училище, което започва своята дейност на 12 август с. г. След няколко години неуспешни опити чрез дипломация да се издейства отваряне на българска църква варненските първенци решават да превърнат първия етаж на българското училище в храм. За кратко време успяват да преустроят сградата и изграждат олтар и свети престол. И така на 14 февруари 1865 г. е извършена първата служба в храм „Св. архангел Михаил“.

Снимка

Във връзка с тези събития през цялата 2025 г. дейностите на Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“ ще бъдат свързани с отбелязването на тези годишнини.

Изложбата е посветена на варненци, допринесли за пробуждането, развитието и съхранението на българския дух в средата на 19 в. – свещеници, учители и дарители. Тя е подготвена със съдействието на Музея на Възраждането в гр. Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. Включва пана, документи и издания, посветени на годишнините. Изложбата е насочена към ученици, учители, граждани и гости на града. При откриването тя ще бъде представена от Борислав Аврамов – служител във Варненска и Великопреславска митрополия.

Входът е свободен. Очакваме ви!

14.02.2025_08:16 | Източник: Двери на Православието 12.02.2025 |
Автор: Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ / 12 Февруари 2025

Честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобния Авксентий

Снимка

 

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брат си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език.

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планината Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело – създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил Трети в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа.

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобният Авксентий бил родом от Сирия и живял през пети век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци.

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски събор в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност).

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

14.02.2025_07:54 | Източник: БТА 14.02.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Програма за въдворяването на Видинския митрополит Пахомий /15-16.02.2025г./

Снимка

 

15.02.2025 г. (събота)

12.00 ч. Посрещане на границата на Видинска епархия в храма на с. Сумер, общ. Монтана.

13.00 ч. Посрещане в храм „Св. Дух” в Монтана.

16.00 ч. Посрещане на новоизбрания Видински митрополит Пахомий и гостите на Видинска епархия на площад „Бдинци” Видин.

17.00 ч. Чин на въдворяването на новия Видински митрополит и празнично вечерно богослужение в катедралния храм „Св. Вмчк Димитър Солунски”.

16.02.2025 г. нeделя, катедрален храм „Св. Вмчк Димитър Солунски”

07.30 ч. Начало на утринното богослужение.

08:30 ч. Посрещане.

09.00 ч. Начало на св. Литургия.

11.30 ч. Приемане на поздравления от православните християни в храма.


11.02.2025_21:21 | Източник: Българска патриаршия 10.02.2025 |
Автор: Българска патриаршия

Изпълват се 185 години от рождението на Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937) /Заупокойна света Литургия и Панихида на 15.02.2025г./

Снимка

 

Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937) е една от най-значимите обществени фигури в следосвобожденска България. Освен обаятелен духовник, той е общественик с авторитет и явно присъствие в модернизацията на страната. Също така, той е един от основните двигатели на отварянето на Богословски факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923) и на извършването на официалния превод на Свещеното Писание на новобългарски език, т.нар. Синодален превод (1925). Роден в българо-гръцка семейна среда, той израства с двата езика: на майка си – гръцкия, и на баща си – българския. Това и предопределя вкуса му към преводаческата работа. В ранните си години под псевдоними превежда Платон и други антични автори, а в битността си на клирик издава превод на знаменитото послание на свети патриарх Фотий до свети княз Борис (1917), както и няколко раннохристиянски гръцки текста, включително „Първо послание до коринтяните“ на свети Климент Римски (1912) и „Учение на дванадесетте апостили“ (1933).

На 15 февруари 2025 г. (събота) от 9:00 часа ще бъдат отслужени Заупокойна света Литургия и Панихида в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“, а след това – Трисагий на гроба на приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон на централните варненски гробища.

Няма изследовател на новата българска история, който да не се е докосвал до богатия му духовен свят и удивление от неговата принципност, безкористност, безкомпромисност и патриотизъм. Яркото му присъствие е оставило следа не само в църковната история, но и в образованието, политиката, социалната дейност, обществения живот. Научните му трудове, които не са загубили стойността и до днес, му носят заслужено званието академик. Щедър дарител, владиката оставя около 17 фонда от личните си средства за наука, подпомагане на бедни сираци, насърчаване на историческите и филологически изследвания.

Тази година се навършват 185 години от рождението на приснопаметния архиерей, управлявал своята епархия в продължение на 65 години. По този повод, изпълвайки хилядолетния завет на светата Църква, която помни всички свои членове – живи и покойни, – с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан представяме в по-съкратен вид богатата биография на блаженопочиналия Варненски и Преславски митрополит Симеон, описана от неговия племенник академик Петър Ников, който е учил четири години в Мюнхен и четири години във Виена при Константин Иречек, за да се изгради като един от най-добрите български медиевисти.

Цялата биография може да видите в Сборника в чест на Варненски и Преславски митрополит Симеон по случай петдесет-годишното му архиерейско служение, издаден първоначално през 1922 г. в град София от Светия Синод на Българската православна църква. Второто му издание се реализира през 2020 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан съвместно от Варненска и Великопреславска света митрополия и Научния архив на БАН. Съставители са проф. дин Лизбет Любенова, Деница Мизинска и Мила Кръстева; конслултант – Галя Господинова.В. Пр. Симеон е бил четвъртото дете на семейството, родено в Бургас на 9 февруари 1840 г. Своето детинство и юношество той прекарал в своя роден град, дето получил и първоначалното си образование.


Двойното робство сложило тежки окови на българския дух, които го задушавали и застрашавали да го обезличат. Църква и училище – най-мощните средства за национална защита, се намирали в пълната власт на гърците. Усилията на гърците, да всадят гърцизма в България, успявали.

Под това всеподавляваще гръцко влияние попаднал и дядото на В. Пр. Симеон, като се преселил в Бургас и като подведомствен, разбира се, на Патриаршията, т.е. на главният лост на гръцкото влияние и стремежи, стъпил в центъра на гърцизма в Бургас. Впрочем, в онова време, първата половина на XIX век в Бургас, както и в много други места на България, национален въпрос не е съществувал още, нито се е чувствал някъде антагонизъм между националностите. Ето защо, процесът на погърчването е вървял съвсем гладко и неусетно. В дома на поп Никола, бащата на В. Пр. Симеон, се говорило вече гръцки, при всичко, че цялото семейство, както родителите, така и децата са знаели и български. Така семейството на поп Никола се озовало в центъра на погърченото бургаско общество, с което завързали тесни връзки и гръцкото влияние върху него станало най-силно. Характерни са в това отношение имената на децата: Зоопи, Нико, Калиопа, Одисей (В. Пр. Симеон), Роксандра, Султана, Палеолог и Олимпия – в тях се забелязва явно надигащото се и налагащо се влияние на гърцизма, защото тези древногръцки имена не са били и не могли да бъдат имената на един род от българското село Факия. Явно, те са дошли да изместят българските имена на рода. Последствията от това положение не са могли да бъдат други, освен постепенното загубване на това семейство за българщината.

Ето, такава е била моралната обстановка, в която е расъл младият Одисей (В. Пр. Симеон). Той се е намирал под най-силно влияние на елинизацията, която заплашвала да го погълне. В неговата детска душа неусетно са се вмъкнали и наслоявали ония елементи и предпоставки, които при продължително и безпрепятствено действие биха образували в него едно чуждо, гръцко съзнание.

След завършване на учението си, по решение на роднинския съвет, Одисей трябвало да се посвети на кожухарството. Той трябвало да постъпи при един свой роднина – кожухар. С игла и напръстник в ръка той се вече упражнявал да дупчи дебела вълча кожа откъм страната на врата. Но това кожухарско въведение не траяло дълго: след една седмица майсторът затворил дюгена си и освободил Одисея. Дошла при това и една случайност, която насочила бъдещето на Одисея в съвсем други пътища.

Тъкмо в това време (август 1856 г.) в Бургас пристигнал по случай храмовия празник Анхиалският владика Софроний. По негово предложение и препоръка решено било, младият Одисей на бъде пратен да се учи в богословското училище в остров Халки. Благодарение на тази щастлива случайност, готвеният за кожухар Одисей добил възможност да получи едно по-високо образование и да влезе в една по-друга среда, което обстоятелство станало от решаващо значение за цялото негово по-послешно битие. Той заминал за Цариград и в средата на септември 1856 г. постъпил ученик в Патриаршеското богословско училище в остров Халки.

Тук ние се намираме вече на прага между двете епохи, които се открояват в живота на В. Пр. Симеон и които рязко се отличават една от друга. С постъпването му в богословското училище в Халки у него се започва един решителен обрат, който характеризира и отличава целия негов по-нататъшен живот и дейност. Този обрат е тъй силен, че поразява, при всичко, че не е нещо единично, а напротив, твърде обикновено явление в българската действителност на онова време. Като че ли за ирония на нещата, тъкмо тук, в храма на гръцката култура и наука, с младия Одисей е трябвало да стане онова, което бе станало с Априлов (става дума за Васил Априлов, който изоставя гърцизма след като се запознава с трудовете на Юрий Венелин за българската история) и с толкова много други наши българи от XIX век. Тук, дето той е бил призван, за да вкуси от висшите духовни блага на гръцката образованост, да се приобщи с тях и като забрави окончателно своя род и народ, да стане носител на нейните цели и стремежи, тук е било съдено да се пробуди и възпламени у него националното чувство и съзнание, да опознае своя произход и да се обхване от дълг и любов към своя народ, та още от ученическата скамейка да се яви защитник и борец за неговите присвоени елементарни права. Когато дошъл от Бургас и постъпил в училището в Халки, национално той е бил един мъртвец, без народна свяст и съзнание, една аморфна маса, в която са били обаче напластени известни предпоставки – гръцкото начално образование и език, гръцките внушения и влияния на бургаското гърцизирано общество, които давали основата за едно пълно погърчване. Обаче, вместо като пълен грък, той е излязъл от училището като напълно съзнал се и оформен корав българин, участващ вече с перо в църковната борба, който наскоро след това застанал в първите редове на народните водачи. Нека видим, как се извършил този забележителен обрат, който е открил нов капител в живота на В. Пр. Симеон.

В 1863 г. Одисей завършил бляскаво седемгодишния курс на училището, като най-пръв измежду най-първите. Известният гръцки поет Танталиди, същевременно учител по поезия в богословското училище, запитан за Одисея, отговорил с думите на Омир: „Οχ αριστος“, т.е., „най-отличен, превъзходен“.

Още в празничната зала, във време на тържествения акт за раздаване атестатите на завършващите ученици, на Одисея гърците направили предложение, да го пратят в странство да следва на разноски на гръцкия богаташ Зарифи. Обаче, той отказал решително на това предложение, както и на други гръцки аванси, направени му по-късно, защото от постъпването му в богословското училище, наред с интелектуалния подем, у него се бил извършил и друг един дълбок преврат, който не му позволявал да приеме съблазнителните гръцки предложения. У него се пробудило родното чувство и съзнание. В Халки младият Одисей дошъл в контакт с една среда, а преди всичко с една личност, която трябвало да изиграе голяма роля в неговото развитие и изобщо в развитието на цялата българска ученическа група в богословското училище. Това е бил дякон Григорий, по-послешен пръв български Доростолски и Червенски митрополит.

В същата 1863 г. Одисей завършил науките си в богословското училище. Заедно с Григорий той предприел след това едно пътуване до Света гора, дето били приети много добре, понеже Григорий бил хилендарски брат. Това пътуване е паметно по това, че тук, в Хилендар, Одисей оставил своето елинско име, резултат от елинизацията в Бургас: без да бъде постриган за монах той бил приет за монастирски брат, при което му дали една риза, едни чорапи и името Симеон, което носи оттогава и до днешен ден.

От ляво на дясно прави: Русенски митрополит Григорий, Варненски и Преславски Симеон, седнал: Екзарх Антим, 1873 г.

След завършване науките си В. Пр. Симеон се отдал на учителското поприще. Най-първо той постъпил в началото на 1864 г. като учител в българското училище в Цариград, но по нямане на ваканция – без заплата, и преподавал френски и гръцки език.

Но скоро той бил поканен и приел предложението на д-р Струмски, народен деец от Кюстендил и турски държавен лекар, да му стане домашен учител. В същото това време той се опитал да влезе като учител в богословското училище в Халки на вакантно място, но бил отхвърлен от настоятелството, съставено от владици, под предлог, че бил българин. Когато в края на 1864 г. д-р Струмски бил уволнен от държавна служба и отпаднал материално, В. Пр. Симеон трябвало да си дири друго място. По препоръка на един свой учител той бил приет през 1865 г. за учител в гръцкото училище в с. Неохор (Йеникьой при Цариград), а същевременно стана и частен учител в къщата на богаташа Александър Каратеодори. Обаче, още през следната 1866 г. той бил принуден, вследствие на своите печатни нападки против един грък владика и на активното си вече участие с перо в църковната борба, да напусне тази служба и да приеме учителско място в гръцкото училище на родния си град (в Бургас тогава не е имало още българско училище), дето останал от 1866–1869 г.

Поведението на Симеон по националните въпроси извикало недоволство, както преди в цариградските гръцки кръгове, така и сега, след преместването му в Бургас, между неговите гръцки и гърчеещи се съграждани. Последните напразно се мъчели да го отклонят. Те почнали да го гледат накриво, додето отношенията им тъй се изострили, че той станал невъзможен в гръцкото бургаско училище и в края на учебната 1868/69 година бил уволнен от училището. Останал пак без работа, той трябвало да дири такава, и писал за това на Антим Видински в Цариград, който още като негов учител в Халки го познавал и много ценил. Антим Видински го поканил за свой протосингел и той приел. С тази своя стъпка Симеон застанал явно и решително на фронта на несформираната още, но зараждаща се българска църква и скъсал, подобно на българските владици, с Патриаршията, защото, както се казва по-горе, тъкмо тогава Антим Видински, Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Доротей Софийски подали оставките си и се отказали от Патриаршията, за да вземат участие във формирането на българската църква. Така, в края на 1869 г., Симеон заминал за Цариград, за да се посвети за протосингел на Видинската българска митрополия. Кратко време само след това, на 28 февруари 1870 г., дълго лелеяната мечта на българския народ се осъществила чрез издаване на султанския ферман за учредяване на независима българска църква, за която Симеон се бе борил с перо и на която сега посвещавал своите сили, своя живот.

В края на юни 1870 г. Симеон заминал с Антим Видински за Видин. Там той приел на 12 ноември ст. ст. духовно звание, именно йеродяконски, а на следващия ден йеромонашески сан и чина протосингел. По този случай е бил поздравен от владиците в Цариград с едно ласкаво и възторжено писмо. По такъв начин неговата дейност била пренесена в крайния северозапад на българските земи, дето той се подвизавал две години в уреждане и устройване на Видинската епархия. Заедно с това той е бил отдалечен и откъснат от събитията в Цариград. Обаче, скоро той е бил пак въвлечен в техния фокус, когато на 12 февруари 1872 г. Антим Видински бил избран за български Екзарх и Симеон трябвало да го придружи като екзархийски протосингел.

Като протосингел на Екзархията, архимандрит Симеон е бил поставен вече в центъра на народните работи и наред с другите народни дейци е трябвало да работи за устройване и закрепване на младата българска църква, притискана и застрашавана все още от атаките на враговете. Той е бил отрупан с работа в това направление. Между това, опитите на Екзарх Антим да дойде поне сега, след основаване на Екзархията, до едно споразумение с Патриаршията, се оказали напразни и се разбили о непримиримостта на Патриаршията, която дори го призовала на съд като видински митрополит. В заключение, на празника на св. Кирил и Методий Екзархът служил тържествена служба, във време на която бил прочетен един акт за основаване на независимата българска църква. Така работите вървели своя неизбежен път, докато през септември с.г. Патриаршията хвърлила против българските владици и българския народ жупела на схизмата и издигнала така дълбока пропаст между двете църкви.

По пътя на формиране на новата българска църква, скоро след пристигане на Екзарха в Цариград се пристъпило и до ръкополагане на нови владици и запълване на вакантните български епархии. Архимандрит Симеон е бил един от най-подготвените и способни кандидати. Едно след друго били ръкоположени Доситей Самоковски, Виктор Нишки, Григорий Доростолски и Червенски. През юни 1872 г. архимандрит Симеон е бил избран от шуменци за Преславски, а малко по-късно и от варненци за Варненски. Същевременно и сливенци го поискали за свой владика. Той приел първия избор и на 21 август бил ръкоположен за Варненско-Преславски митрополит. С издигането си в степен митрополит Варненско-Преславски, архимандрит Симеон стъпил вече в най-първите редове на народните водачи и деятели.

От това време дейността на В. Пр. Симеон се е развила и в две направления: от една страна в неговата епархия, а от друга – в общонародните работи в Цариград.

Едва на 30 ноември В. Пр. Симеон напуснал Цариград, на 2 декември бил във Варна, а на 4 – в Шумен, посрещнат с неописуем възторг и небивала тържественост от населението. В цяла България посрещането на първите народни владици е било едно общонародно ликуване. Народът е виждал в българските владици предшественици и на политическата свобода. Шуменският кадия, удивен от шумното посрещане, запитал едного: „Не бу бе, вали му, мушир му?“ А този му отговорил: „Не ефендим, туй е още по-голямо нещо. Валии и мушири ние посрещаме всяка година, а български владика, ето вече 500 години, как с нетърпение очакваме“.

Веднага след пристигането си В. Пр. Симеон се отдал на една усилена дейност за устройване, закрепване и издигане на народните сили в епархията си. Главно внимание той обърнал на интелектуалното повдигане на народа и неговото организиране. За тази цел той свикал в Шумен още през февруари 1873 г. събор от цялата си епархия, на който по негово предложение били взети много важни решения.

В. Пр. Симеон развил най-усилена и настойчива дейност по отношение уредбата и повдигането на училищното дело в епархията си, особено по селата. И тук именно е една от най-големите негови заслуги. Той е виждал ясно, какво грамадно значение е имало училището и каква важна роля е могло да изиграе то за бързото повдигане и закрепване на народа. И той залегнал от самото начало за неговото преобразуване и поставяне на здрави основи. Свиканият по негов почин през април 1873 г. пръв Учителски събор в Шумен, под негово председателство реорганизирал основно учебното дело в епархията и му дал една по-добра и стегната организация. След като изработил един устав за селските училища, които трябвало да се въведат и спазват в цялата епархия, съборът бил закрит от В. Пр. Симеон с пожелание на „добър плод от трудовете на събора и добър успех на училищата ни, които са най-яката основа на народната ни доброчестина“.

Не по-малко жива е била дейността на В. Пр. Симеон в общонародните работи в Цариград. Веднага след ръкоположението си за владика, от 25 август 1872 г., той почнал да зима участие във временния тогава синод и станал един от най-влиятелните му членове. Често неговото мнение и неговата логика надделявали, въпреки първоначалното противоречие на всички други. В 1873 г. той пак участвал в заседанията на Синода. През 1874 г., когато се формирал първият редовен Синод, В. Пр. Симеон бил избран за синодален и забележително, по броя на гласовете на трето място, след Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски и преди Иларион Кюстендилски (бивш Ловчански). От онова време до 1913 г., в продължение на повече от 40 години, той е участвал непрекъснато в Св. Синод на Българската църква, на който три пъти е бил и председател, именно: в 1883 – 1885 (делегат на Екзарха), в 1888 г. и от 1902 – 1905 г.

В. Пр. Симеон е един от най-много хулените, заплашвани и обвинявани наши народни дейци. Далеч от всякакъв опортюнизъм, той е човекът на строгите принципи. Това го е докарвало често в сблъскване със силните и властимащите. Като представител на Църквата и защитник на нейните интереси, той е идвал не рядко в сблъскване със светската власт, която е искала да наруши автономията на Църквата и да се меси в църковните работи. Така е било преди Освобождението, така е било и след Освобождението.

От ляво на дясно: Русенски Михаил, Варненски Симеон и Андрей Велички

В. Пр. Симеон е един от най-големите борци за правата на Българската църква. Надали могат да се преценят достатъчно високо заслугите и високите импулси, които той е внесъл в нея. От самото създаване на Екзархията до ден днешен той е бил, той е знаменосец на съвестта, на принципа, на идеята, знаменосец на най-здравите начала на Българската църква. Архивите, особено църковните, съдържат изобилни свидетелства за това.

В. Пр. Симеон има големи заслуги за увеличението и за солидарното устройство на богословските училища и изобщо за повдигането на богословското образование в страната. Главно на неговите старания се дължи великолепната постройка на Софийската духовна семинария и превръщането на Самоковското 4-курсно богословско училище в 6-курсна семинария в София. Нему се дължи и инициативата и настойчивостта за откриване на висше богословско училище в София, чието откриване под форма на Богословски факултет след дълги перипетии едва сега е предстоящо.

В. Пр. Симеон е способствал твърде много за разработване на духовната книжнина у нас. На първо място той е настоявал за превеждане на Светото писание на български език, в което и сам е взел участие при проверката на направения превод на Новия завет с гръцкия оригинал. На неговото настояване се дължи главно синодалното издателство на съчинения с богословски характер и основаването на „Църковен вестник“.

Митрополит Симеон с епархийски свещеници

Ето такъв е в общи черти живота на Варненски и Преславски Симеон. Той е свързан най-тясно с най-новата българска история. Неговата дейност се преплита и свързва с почти всички по-важни моменти от развитието на българския народ през най-ново време. В. Пр. Симеон е видял и вкусил в изобилие от сладостите на двойното робство, преживял е пробуждането от национална летаргия, борил се е в борбата за извоюване на духовната свобода на своя народ, съучаствал в тържеството на българската правда в 1870 г., стъпвайки същевременно в най-предните редове на народните дейци и участвайки най-живо и непосредствено в борбите за запазване и разширение на придобитото; съвременник след това и на политическото освобождение на България, той е бил призован и взел живо участие в устрояването на новата българска държава и църква, и от тогава до ден днешен участва пряко или косвено в съдбините им. Ето вече шестдесет години, откат той принася свята дан в народната съкровищница, от как неговите усилия за народна доброчестина не престават, от как живо участва във всички перипетии на народното развитие. Целият негов живот е и живот и история на българското племе през последните сто години. И днес превали вече половин век, откакто, застанал в най-предните редици на народните дейци, се подвизава все още неуморно като архиерей и народен водител, винаги страж на своя пост, винаги верен на своя дълг.


 

Затова и ние днес – клир и миряни на Българската православна църква – трябва да бъдем благодарни на Бога за факта, че сме имали такъв – смело можем да кажем това – истински Отец и учител на поместната ни църква, като Варненския и Преславски митрополит Симеон. Да сведем глави пред величавия му дух и пред неговото дело, което ще остане завинаги в паметта на нашия народ и на Православната църква като образец и пример за всичко онова, което иска от нас и Самият наш Господ Иисус Христос: вярност към Неговата църква и широк, в собствен смисъл именно църковен, вселенски кръгозор.

Нека от все сърце се помолим на Великия и Всемилостив Бог да упокои душата на приснопаметния ни архиерей в селенията на праведниците, където няма скръб и въздишка, а вечен и блажен живот. Амин.


10.02.2025_07:46 | Източник: Българска патриаршия 09.02.2025 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Патриаршеска света литургия за Успение на св. Кирил Славянобългарски в нашия храм „Св. св. Кирил и Методий“, кв. „Красно село“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил /14.02.2025г./

Снимка

 

Привет на всички братя и сестри в Христа!!

С голяма радост църковното настоятелство Ви съобщава, че на 14.02.25г/петък/, в нашият храм ще се отслужи Света Божествена Архиерейска литургия от Негово Светейшество – Даниил, митрополит софийски и патриарх български. / ПРОГРАМА ЗА МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2025 Г. НА ПАТРИАРШЕСКИТЕ И АРХИЕРЕЙСКИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ В СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ /

Знаете, че на този ден винаги отбелязваме подобаващо успението на Св. Кирил Славяно български.

По този повод и с благословението на отец Стефан,църковното настоятелство учтиво кани всеки който може да вземе благодатно участие в почистването на нашият храм, да ЗАПОВЯДА на 08.02.2025г. в 9.30 ч.

Осигурени са хигиенни материали, инструменти и както винаги кафета, закуски и ведро настроение!!

Предварително сърдечно благодарим!!!

Бог да бъде с всички нас!!

Публикувано: 06.02.2025_14:50
Автор:            03.02.2025 | Църковното настоятелство
Снимка:          03.05.2025 | Мирослава Мерекьова, Viber