И тази година с благословението на Св. Синод на БПЦ – БП Културно-просветният отдел откри благотворителната кампания „Деца рисуват за деца“ – 2026 г. На тържественото начало присъстваха Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, Техни Високопреосвещенства Ловчанският митрополит Гавриил и Видинският митрополит Пахомий, както и председателят на Народното събрание Михаела Доцова, началникът на Регионалното управление на образованието в София-област д-р Атанас Паскалев, директорът на дирекция „Култура“ към Столичната община Дончо Христев и др.

През годините националният конкурс на Св. Синод е посвещаван на различни теми, но основното, с което може да се характеризира той – това е творчество и добротворство. Децата се учат да бъдат съработници на Бога в преоткриването на света, осмислянето на света и в същото време своя труд да го посветят на своите връстници – каза Негово Светейшество и допълни, че – всяко дете, което е вложило творчески усилия в своето произведение и види, че неговата картина е откупена и тази лепта отива в помощ на страдащи от болести, принася благодат в сърцето на дарителя.

Официалното откриване се проведе в столичния хотел Hyatt Regency Sofia, а средствата от инициативата са предназначени за подпомагане на болни деца, които се лекуват в педиатричните отделения на болниците във Видин, Враца и Ловеч. Художниците и фотографите в изложбата са деца и ученици – лауреати и участници в Националния конкурс на Св. Синод на БПЦ – БП за изобразително изкуство, литература, фотография и информационни технологии. От 2014 г. конкурсът се провежда ежегодно, а творбите са по темите: „Възкресение Христово“, „Петдесетница – съшествието на Светия Животворящ Дух“, „Моят небесен покровител / Моят православен храм“.

Ловчанският митрополит Гавриил сподели повече за тазгодишната инициатива, като поясни, че след решението на Св. Синод да бъдат подпомогнати лечебни заведения в страната, Културно-просветният отдел е направил проучване, при което е установено, че в момента от особена подкрепа се нуждаят общинските болници във Видин, Враца и Ловеч.

Когато ние даваме възможност на децата да работят, да мислят по духовни, евангелски теми, ние ги приобщаваме към християнските добродетели – вяра и любов към Бога, любов към хората, милосърдие, чистота – каза митрополит Гавриил.

Негово Високопреосвещенство сподели радостта си от това, че много млади хора четат светото Евангелие, светите Отци и духовна литература. „Това им помага да станат добри хора, да бъдат добри и истински християни“, каза още той.

Благодарност за кампанията изразиха и изпълнителните директори на трите болници-бенефициенти – д-р Кети Ценова от МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца, д-р Ивета Найденова от МБАЛ „Св. Петка“ във Видин и Виктор Таслаков от МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч. Госпожа Ваня Найденова – главен експерт по Религия към МОН също сподели радостта си от това, че за поредна година кампанията се реализира и ще бъдат подпомогнати различни лечебни заведения. Събитието завърши с концерт на детския хор на Частното основно училище „Св. Седмочисленици“ в Ловеч с ръководител ставр. иконом Михаил Ковачев.

Кампанията „Деца рисуват за деца“ е част от дългогодишните инициативи на Културно-просветния отдел на Св. Синод в подпомагането на  детски лечебни заведения и духовното ограмотяване на най-малките.

Текст, снимки и видео: Ангел Карадаков

08.10.2026_15:48 | Източник: Българска патриаршия 05.10.2026 |
Автор: Българска патриаршия

С тържествено посрещане на честната глава на св. Климент Охридски започна отбелязването на шест църковни годишнини в Стара Загора – 155 години от учредяването на епархията, 130 години от избора на първия Старозагорски митрополит Методий и 100 години от рождението на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий, а също и 50 години от рождението, 30 години от монашеското пострижение и 10 години от интронизацията на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит д-р Киприан.

Светите мощи бяха донесени от гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“ пред сградата на Областната администрация, откъдето тръгна литийно шествие до катедралния храм „Св. Николай“, където беше отслужена празнична вечерня. Църквата остана отворена, докато всички миряни измолят здраве и благоденствие от светеца.

В шествието се включиха част от пристигналите за тържествените чествания в града гости: Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Яков, Техни Преосвещенства Величкият епископ Сионий, Велбъждският епископ Исаак, Маркианополският епископ Богослов, Драговитийският епископ Василий, свещенослужители и други.

На събитието присъстваха генералният консул на Република България в Одрин Радослава Кафеджийска, зам.-областният управител Зоя Колева, секретарят на община Стара Загора Николай Диков, председателят на Общинския съвет в града Ивета Лазарова, зам.-кметът Милена Желева, общинските съветници Емил Христов и Янко Янков, директорът на РДСП – Стара Загора Петя Чакърова и други.

08.10.2026_15:24 | Източник: Българска патриаршия 05.10.2026 |
Автор: Старозагорска митрополия

Публикуваме текст на отвореното писмо на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий от 5 октомври 2026 г., адресирано до д-р Цветан Ценков, кмет на Община Видин, с копие до г-н Светослав Славчев, председател на Общински съвет – Видин, гражданите на Видин и боголюбивото паство на Видинска епархия относно поставянето на монумент на езическото божество Изида в централната градска част на Видин:

УВАЖАЕМИ Д-Р ЦЕНКОВ,

В дните, когато Православната църква се подготвя да празнува паметта на светия великомъченик Димитър Солунски и когато старопрестолният Видин, чийто градоначалник днес сте Вие, ще чества своя небесен покровител и стогодишнината от освещаването на благолепния храм, посветен на него, ние бяхме изненадани и наскърбени да разберем за поставянето на паметник на езическото божество Изида в централната част на града.

Видин е древнопросиял християнски център с многовековна история и традиция. Монументалното издигане на образ на езическо божество в съвременното публично пространство на града и неговото символно представяне пред обществото оскверняват делата на предците ни и вярата в истинния Бог, Господ Иисус Христос. За Църквата поставянето на такива символи не е просто художествен и естетически въпрос. Това е въпрос на духовна осъзнатост, историческа памет и ценности.

В хилядолетната история на християнството и многовековната традиция на православна България безчетен е броят на владетелите, духовниците и мъчениците, утвърдили светата вяра по нашите земи, като се започне от примера на покръстителя на народа ни – св. цар Борис, премине се през множеството мъченици по времето на владичеството на иноверци и се продължи и в най-новата ни история, през атеистичния режим на управление, с достойни люде, отстоявали Христовата истина.

А тук, във Видин, в продължение на столетия християнската вяра е оставила неизличима следа. Тук са издигнати храмове – сред които и благолепните, запазени и до днес, старинни църкви „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“; тук поколения православни християни са се кръщавали, венчавали, молили и изпращали своите близки, възлагайки всичката си надежда на Бога. Над града повече от век се извисява катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, свидетелстващ за живата вяра на нашите предци – вяра, която те са ни завещали, за да я предадем и ние на нашите наследници. Значимостта на старопрестолния град като духовен център е подчертана и от делата на бележити български духовници като св. Софроний Врачански и Екзарх Антим I, които са творили и служили тук. Имената на още много архиереи, духовници и граждани, допринесли за изграждането на Видин като духовен и културен център, са останали в историята, а трудът им продължава да свидетелства за тяхната вяра и отговорност към поколенията след тях.

Поглеждайки към историчността на настоящето, в деня, в който България тържествено посрещна тленните останки на един от славните български средновековни владетели – цар Самуил, и целият български народ се поклони пред подвига му, във Видин виждаме противоположното на това паметно събитие: потъпкване на хилядолетното му наследство и преклонение пред езически идол, противен на Христовата вяра, която царят, продължител на велики предци, се е борил да утвърди по земите ни.

Поради всички тези обстоятелства не можем да останем безучастни, когато в града ни се въздига образът на езическо божество. Свещеното Писание говори ясно за поклонението и духовното значение на идолите. Сам Господ Иисус Христос казва: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“ (Мат. 4:10). Тези думи не оставят място за двусмислие относно християнското разбиране за Бога и поклонението.

Св. апостол Павел също предупреждава християните: „Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението“ (1 Кор. 10:14) и добавя: „Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза“ (1 Кор. 10:21). А св. апостол Йоан завършва своето Първо съборно послание с краткия, но изключително ясен призив „Чеда, пазете себе си от идолите“ (1 Иоан. 5:21). Тези думи не принадлежат единствено на древността. Те са предупреждение към християнина от всяко време да различава културното познание за миналото от въздигането на неговите религиозни символи като обществени знаци и ценности.

Като архипастир на богохранимата Видинска епархия, изразяваме несъгласието си с поставянето на скверния символ и молим Бога да прости и вразуми всички участници в този печален акт, извършен в навечерието на празничните дни за християните в града, като призоваваме своевременно да бъдат предприети действия по преразглеждане и отстраняване на езическия монумент.

Това несъгласие произтича от отговорността на Църквата да назовава ясно онова, което противоречи на християнската вяра, и от убеждението, че публичното пространство на един град не е духовно неутрално. Символите, които поставяме в него, възпитават, говорят и свидетелстват пред идните поколения за онова, което приемаме за достойно да бъде въздигнато и почетено.

И днес, когато отбелязваме стогодишнината от освещаването на катедралния храм във Видин „Св. вмчк Димитър Солунски“, този непристоен идолопоклоннически акт поставя пред нас и въпроса какво ще оставим самите ние след себе си. Получили сме от предците си ценно духовно наследство и наша отговорност е да пазим онова, заради което храмът е бил съграден – православната ни вяра и живота в Христовата Църква.

Историята ни помни печални примери – и от далечното, и от близкото минало, в което опити за възраждане на древноезически култове са навредили на хората и местата, на които са били издигани монументи и други символи, противни на християнската вяра. Длъжни сме да бдим над действията си, защото те не са без значение в контекста на нашата религиозна и културна идентичност.

Обръщаме се към гражданството във Видин – нека този случай бъде повод за сериозен разговор за това какви символи желаем да оставим на нашия град и на поколенията след нас. Историческото наследство трябва да бъде познавано и съхранявано, но съвременните обществени символи следва да бъдат изграждани с особена отговорност към духовната, историческата и културната чувствителност на местната общност.

Към православните християни във Видинска епархия изказваме особен призив да изразят своята позиция мирно и достойно, защото сами сме призвани от Бога и Неговата Църква, познавайки истината на думите на Христа: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).

За нас, християните, Светлината не е митологичен образ – Светлината е Христос, нашият Бог. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечни векове. Амин!

08.10.2026_14:47 | Източник: Българска патриаршия 05.10.2026 |
Автор: Видинска митрополия

Тома бил един от учениците на Иисус Христос, които след Възкресението Му били изпратени като Негови апостоли да проповядват спасителното учение на всички народи. Името Тома означава близнак, но сред учениците на Христос не е посочен негов брат близнак, както е писано за други апостоли, че са братя, например Андрей и Петър, Яков и Йоан Зеведееви.

Тома произхождал от обикновено семейство на рибари. Неговото апостолство се сочи от всички евангелисти, но името му най-много се споменава от апостол Йоан Богослов. Тома на няколко пъти правил откровени изказвания и е запомнен като прям човек, здраво свързан с действителността.

Когато след възкресяването на Лазар Христос заявил, че ще отиде в Йерусалим, където вече имало заговор за убийството Му, Тома казал на другите ученици: „Да идем и ние да умрем с Него“. По време на прощалната беседа на Иисус с апостолите Тома също взел думата.

А след Възкресението на Христос при първото Му явяване пред учениците Тома не присъствал и после заявил: „Ако не видя раните от гвоздеите и раната в ребрата Му, няма да повярвам!“. Затова е останало неговото прозвище „Тома неверни“. Но той не е бил неверен или невярващ, а само искал лично да се увери в нечуваното чудо – Възкресението на Господ. Затова при повторното Си явяване след седмица Иисус приканил този ученик да види раните Му, но Тома дори и не помислил да се уверява с осезаване, а само извикал: „Господ мой и Бог мой!“, тоест признал Иисус за Господ и Бог, Изкупител и Спасител на човешкия род.

Според преданието свети Тома проповядвал Евангелието на различни народи от Изтока, стигнал дори до Индия. След години на успешна апостолска работа в тази страна той завършил живота си с мъченическа смърт. И днес много милиони християни в Индия го почитат като свой просветител в Христовата вяра.

06.10.2026_09:09 | Източник: БТА 06.10.2026 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

От 4 до 7 октомври в Стара Загора ще бъдат отбелязани шест църковни годишнини. Три от тях са част от историята на Старозагорска епархия – 155 години от учредяването ѝ, 130 години от избора на първия Старозагорски митрополит Методий и 100 години от рождението на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий. Останалите три кръгли годишнини са пряко свързани с Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит д-р Киприан – 50 години от рождението му, 30 години от монашеското му пострижение и 10 години от интронизацията му на Старозагорския митрополитски престол.

Програмата започва на 4 октомври (нeделя) в 16:00 часа пред сградата на Областната администрация в Стара Загора с посрещане на честната глава на св. Климент Охридски (вж. повече по-долу). Литийно шествие ще пренесе светите мощи до катедралния храм „Св. Николай“, където в 17:00 часа ще бъде отслужена празнична вечерня.

В празничния за града 5 октомври (понеделник) в 09:15 часа в катедралния храм „Св. Николай“ ще бъде отслужен молебен за здраве и благоденствие, след което с литийно шествие, водено от Старозагорския митрополит д-р Киприан, свещенослужители и гости ще се включат в празничната сесия на Общинския съвет, където архиереят ще бъде отличен със званието „Почетен гражданин“. В 18:00 часа, отново в катедралния храм „Св. Николай“, ще бъде отслужено празнично вечерно богослужение.

На 6 октомври (вторник) в 09:00 часа в зала „П. Р. Славейков“ ще започне научна конференция, посветена на църковните годишнини, като събитието ще бъде модерирано от проф. д-р Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания на БАН. В 17:30 часа честната глава на св. Климент Охридски ще бъде пренесена в храм „Св. Въведение Богородично“, където ще се отслужи празнично вечерно богослужение. След него в църквата ще започне и празничен духовен концерт. Входът на събитието е свободен.

На 7 октомври (сряда) е кулминацията на честванията. В 09:30 часа в храм „Св. Въведение Богородично“, ще започне божествената света Литургия, която ще бъде възглавена от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който ще пристигне в Старозагорска епархия за първи път след избора му за предстоятел на Българската православна църква. Посрещането на архиереите от Св. Синод на БПЦ – БП ще бъде в 09:00 часа.

Информация за мощите:

Мощите на свети Климент Охридски пристигат от гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, който се намира на няколко километра от град Верия, близо до Солун. Манастирът е древен монашески център. Той е известен и почитан не само заради светците, живели в него, но и заради мощите на свети Климент Охридски.

Част от мощите на свети Климент Охридски се намират в Македония. Те се съхраняват в манастира „Св. Пантелеймон“ в гр. Охрид. Има две версии за това как главата на светеца е попаднала в гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“. Едната е, че гръцки монаси я открадват и я носят в Гърция. Другата е, че самият светец пожелава главата му да се върне на мястото, където е постриган за монах.

05.10.2026_11:32 | Източник: Българска патриаршия 04.10.2026 |
Автор: Старозагорска митрополия

СТАНОВИЩЕ

на Сливенската света митрополия

относно разпространението на учението на „Кришна съзнание“ на територията на град Поморие, Ахелой и други населени места на територията на Сливенската епархия

Сливенската света митрополия, водена от своята отговорност пред Бога, светата Църква и българския народ, не може да остане безучастна, когато в град с вековна християнска история и утвърдени православни традиции се правят опити за публично разпространяване на религиозни учения, чужди на православната вяра и на духовно-културната традиция на българския народ.

Поморие не е просто административна територия, туристическа дестинация или географско понятие. Поморие е древен християнски град, осветен от молитвите на поколения православни християни, от храмовете, манастирите и светините на Българската православна църква, от живота и подвига на духовници и миряни, съхранявали през вековете светата православна вяра.

Тук християнството не е временна обществена проява. То е част от духовната памет на народа. То е вплетено в историята, културата, семейството, нравствеността и самото усещане на българина за род и Родина.

Българската православна църква не призовава към вражда срещу хората с различни религиозни убеждения. Напротив – всеки човек е сътворен по образ Божий и неговото достойнство трябва да бъде уважавано.

Но уважението към човека не означава безразличие към истината.

Православната църква не може да каже, че всички религиозни учения са едно и също, че всяка религиозна проповед води към една и съща духовна истина или че различията между Христовото Евангелие и нехристиянските религиозни учения са маловажни.

За православния християнин Христос не е един от многото духовни учители.

Христос е Единородният Син Божий, Спасителят на света, Господ и Бог.

„Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6). Това е сърцевината на християнската вяра.

Именно затова Сливенската света митрополия счита за необходимо ясно да заяви, че движението „Кришна съзнание“ принадлежи към друга религиозна традиция и неговите учения не са част от християнската вяра. Самата организация ISKCON определя себе си като част от гаудия-вайшнавската традиция във ведическата/индуистката религиозна култура и основава своето учение върху текстове като „Бхагавад-гита“ и „Шримад Бхагаватам“.

Следователно православният християнин не може да приема подобно учение като друга форма на християнство или като безразлична разновидност на една и съща вяра. Особено тревожно е, когато подобни инициативи се насочват към градове и обществени пространства, които имат ясно изразена историческа и православна идентичност.

Поморие има своите светини, манастири и храмове. Поморие има своите предци, православни семейства. Има своята духовна памет.

Тази памет не трябва да бъде превръщана в музейна експозиция, която всички почитаме само на празници, а през останалото време оставяме без защита. Който забравя духовните си корени, постепенно губи и способността да разпознава посоката, в която върви.

Затова Църквата насърчава всяка законна обществена инициатива, която има за цел да съхранява християнския характер на местната културна памет, да защитава децата и семействата от недобросъвестно религиозно въздействие и да създава условия православната традиция да бъде познавана, а не изтласквана в периферията на обществения живот.

Сливенската света митрополия ясно подчертава: защитата на православната идентичност не е призив към религиозна нетърпимост.

Българската конституция гарантира свободата на съвестта и вероизповеданието, но същевременно изрично определя източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България. Конституцията също така постановява, че свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу обществения ред, народното здраве, морала или правата и свободите на други граждани.

Следователно религиозната свобода не означава отговорните институции да бъдат безучастни към всяка форма на религиозно въздействие върху обществото. Свободата предполага и отговорност. Тя предполага родителите да имат право да знаят какви идеи се представят на техните деца. Тя предполага обществото да има право да защитава своята историческа и културна памет.

И тя предполага българинът да не бъде принуждаван да се срамува от собствената си православна традиция, за да бъде обявен за „толерантен“. Толерантността не означава духовно безразличие. Търпимостта не означава отказ от истината. Свободата не означава човек да бъде откъснат от собствените си корени.

В този контекст Сливенската света митрополия изразява своята подкрепа за действията на кмета на Община Поморие, когато те са насочени към опазване на обществения интерес, децата и семействата, историческата памет и духовно-културния облик на града и са предприети в рамките на неговите законови правомощия.

Ние виждаме в подобна позиция не противопоставяне на хора, а отговорност към мястото, което човек е призван да управлява и пази.

Кметът не е само администратор на улици, сгради и бюджети. В определени моменти той е призван да пази и паметта на града. Да пази неговия облик. Да пази децата му. Да пази онези нравствени ориентири, които са изграждали поколения преди нас.

И когато един български гражданин, който носи отговорността на кмет, се изправи пред подобен въпрос, той има право да заяви ясно: Този град има история. Този град има памет. Този град има храмове. Този град има православни корени. И тези корени няма да бъдат заличени чрез безразличие.

Това не е омраза към другия. Това е отговорност към родното и святото. Това не е вражда. Това е памет. Това не е нетърпимост. Това е съзнание за историческа и духовна принадлежност.

Българският народ не е започнал своята история вчера. В продължение на повече от хиляда години Православната църква е била сред най-важните пазители на българския език, книжовност, духовност и културна памет.

В храмовете са били съхранявани книгите. В манастирите са били преписвани словата. В църковните училища са били възпитавани поколения. Пред олтара са се кръщавали български деца. Пред иконите са се молили нашите предци. На гробищата на православните ни храмове почиват поколения българи. Затова днес ние не можем да гледаме на православната традиция като на някакво частно хоби на отделни хора.

Тя е част от духовния образ на България.

И ако днес не научим децата си кои са техните корени, утре някой друг ще им предложи други корени. Ако не им дадем православна вяра, нравствена опора и любов към Родината, други учения ще запълнят празното пространство.

А празното духовно пространство никога не остава празно.

Сливенската света митрополия призовава родителите, учителите, обществените институции и всички отговорни граждани да бъдат внимателни към всяка форма на религиозно или идеологическо въздействие върху децата и младите хора.

Призоваваме да не допускаме под привлекателни форми – културни прояви, развлечения, музика, йога, фестивали, занимания или благотворителни инициативи – децата да бъдат въвличани в религиозни учения, без родителите да са информирани за тяхното действително съдържание.

И призоваваме самите православни християни да не бъдат пасивни.

Защото Църквата трябва да защити онова, което обичаме. А ние обичаме Иисус Христос. Обичаме Неговата Църква. Обичаме децата си. Обичаме България. И нашата любов към всичко това е действена.

Сливенската света митрополия ще продължи да стои твърдо зад призванието си да пази православната вяра, да просвещава народа, да възпитава младите и да свидетелства за Христовата истина.

Защото Църквата не е призвана да мълчи, когато душите се нуждаят от светлина. И защото думите на Спасителя остават вечни: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32).

Нека Бог пази Поморие, неговите жители и всички българ20ски семейства. Нека пази децата ни от всяко заблуждение и им дарува разум, чисто сърце и крепка православна вяра.

И нека над нашата Родина винаги бъде Божието благословение, та България да остане земя на християнска вяра, православна духовност, родолюбие и добродетел.

03.10.2026_20: | Източник: Българска патриаршия 03.10.2026 |
Автор: Сливенска митрополия