„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото…“ (Стиховна стихира)
Всечестни отци,
Братя и сестри,
Стихирата, положена в църковното богослужение в първия ден от Великия пост, обобщава в синтезиран вид целия смисъл на времето на нашата подготовка за Празника на празниците – дивното и пресветло Христово Възкресение. С малко на брой, но богати на съдържание думи тя ни открива действителната същина на онова, което ни предстои, и чиято цел е пределното за възможностите ни в този живот очистване и преобразяване, издигането ни над всичко земно и преходно и съпреживяването на всичко, което нашият Господ Иисус Христос е сторил и претърпял за нас и нашето спасение. Истинският пост, настоява боговдъхновеният химнописец, представлява и изисква не само въздържанието ни от храна и питие, но също и „отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен“.
Христовите невинни страдания и смърт, завършили с победа над смъртта и врага на човешкото спасение, са кулминацията, пределната изява на Божията жертвена любов към падналото в греха човечество. Делото на нашето спасение обаче е не само Божие. То е дело богочовешко, за което човечеството се е подготвяло още от времето на праотците и в което е участвало в лицето на Всесветата Божия Майка и всички праведници от дните на Стария Завет. А затова и съучастието ни в Христовия подвиг и Възкресение, е и наше лично дело, което предполага и изисква нашето дълбоко осъзнаване и истинско съпреживяване на цялата домостроителна история на спасението. От деня на Христовото Възкресение животът на човека представлява път към Всеобщото възкресение, за което всички ние сме призвани от нашия любящ Небесен Отец – осмисляне в дълбочина, подражание и вярно следване на пътя, който пръв от всички извървя Богочовекът Иисус Христос.
Този път е път на любовта и прошката, на милостта и светостта. Неговото начало е любовта към Бога и ближния. Негова предпоставка са дълбокото покаяние и прошката – „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Той минава през богоподражателното наше състрадание и човеколюбиво милосърдие – „… бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36), и усвояването в съвършенство на християнските добродетели, за да намери връхната си точка в светостта и Царството Божие: „… сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен“ (Рим. 6:22).
Този именно благословен от Бога наш път, който според силите си следваме през целия си живот, светата Църква ни припомня и особено настойчиво ни насочва към него всяка година в дните на светата Велика четиридесетница. Започвайки с взаимното всеопрощение, преминавайки през Тържеството на нашата спасителна православна вяра, висотите на богословското и аскетическото учение на свети Григорий Палама, Тайнството на Кръста Христов, Лествицата на добродетелите на свети Йоан Синайски и подвига на преподобната Мария Египетска, нашето пътуване през Великия пост ни води до Влизането на Господа в Йерусалим и Неговите спасителни за нас Страдания и кръстна смърт.
Постът е първата от всички заповеди, дадена ни от Бога. Всички ние сме призвани към посилен и богоугоден пост. Това се отнася за всички православни християни, а колко повече за нас, клириците, които трябва да бъдем за пример на останалите във всяко едно отношение.
Светите отци настояват, че постът е „богодаруван инструмент“ на спасението (свети Софроний Йерусалимски). „Защото той е инструмент, който води до целомъдрие онези, които го желаят“ (св. Диадох Фотикийски). В същото време постът е и чудодеен лек за нашите души. Свети Атанасий Велики ни поучава: „Виждаш ли какво прави постът? И болести изцерява, и телесни разстройства преодолява, и бесове изгонва, и лоши помисли пропъжда, и ума прави по-светъл, и сърцето – чисто, и тялото – осветено…“. Свети патриарх Фотий обобщава целия смисъл на поста в едно изречение: „Постът е лекарство, очистващо страстите.“ Нека, братя и сестри, не се отказваме от този лек, а да го приемем с радост и благодарение Богу.
Нека с покайно настроение, примиряване и опрощаване с нашите ближни, съсредоточаване в себе си, борба със злите помисли, молитва, присъствие на прекрасните и дълбоки по своето съдържание великопостни богослужения, участие в светите Тайнства Изповед и Причастие, да се приближим до Бога и да привлечем към себе си Божията освещаваща, умиротворяваща и спасяваща благодат. Нека това наше пътуване през светата Велика четиридесетница бъде достойно за високото ни призвание. Да извървим пътя до празния Господен гроб и пасхалната радост в мир със себе си, с Бога и с ближния, в милосърдие, благочестие и добър подвиг във вярата (срв. 2 Тим. 4:7-8), та в края на този път с чисти сърца и неизказана радост да се поздравим и с чудото на Христовото Възкресение.
Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
Благодатни и спасителни пости!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
03.03.2025_00:18 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия