Свети Никифор е роден в Цариград в средата на осми век, когато иконоборството било в силата си. Израсъл в православно семейство, баща му дори пострадал от насилията на иконоборците. Благодарение на доброто си образование Никифор заел висока длъжност в двореца. Водел добродетелен живот и усърдно защитавал почитането на светите икони.

При управлението на малолетния император Константин Шести и неговата майка света Ирина през 787 г. в град Никея бил свикан Седмият вселенски събор, който осъдил иконоборческата ерес. Като задълбочен познавач на Свещеното писание Никифор от името на императора говорил на събора в защита на православието и оказал голяма помощ за оборването на ереста.

След събора той останал в двореца известно време, но животът там не го удовлетворявал. Затова напуснал службата и се заселил в уединение край Босфора, където се занимавал с научни трудове, пост и молитва, макар и още да не бил приел монашество. А когато починал цариградският патриарх свети Тарасий, Никифор бил избран на негово място заради качествата си на добър богослов и свят по живот човек. Тогава бил посветен в монашески чин, ръкоположили го последователно за дякон, свещеник и епископ, и го въвели на патриаршеския престол на 12 април 806 г., Възкресение Христово.

Но изпитанията тепърва предстояли. Патриархът с проповеди убеждавал народа да изостави иконоборческите разбирания и да се обединят всички християни. Имал добър успех и вярващите с разбиране го подкрепяли. Императорът Лъв Пети Арменец обаче продължил иконоборческата си политика и затова в 815 г. патриарх Никофор бил свален от престола и заточен на остров Приконисос (днес Мармара) в Мраморно море. Там твърдият изповедник на православието починал в изгнание на 2 юни 828 г. На 13 март 847 г. мощите му били пренесени и погребани в Цариград.

13.03.2025_07:16 | Източник: БТА 13.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Варненска и Великопреславска света митрополия известява, че след продължително боледуване на 11 март 2025 г. е починал Любомир Попов, бивш клирик на Варненска и Великопреславска епархия.

Роден е на 5 август 1950 г. в Ямбол. Ръкоположен е за дякон на 2 април 1978 г. от Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Йосиф, а за свещеник – на 26 юли 1982 г. от Негово Преосвещенство Траянополски епископ (впсл. Доростолски митрополит) Иларион. Бил е протосингел при светата митрополия по време на приснопаметните Варненски и Преславски митрополит Йосиф и Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил.

За председател на църковното настоятелство при варненския храм „Свети Атанасий“ със заповед № 137 от 9 ноември 1991 г. на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил е назначен протойерей Любомир Попов. Той полага грижи за обновяване на църковния живот и храмовата сграда.

В началото на 2003 г. свещеноиконом Любомир Попов е сменен от председателското място първоначално от свещеник Дончо Александров, а после и от свещеноиконом Антон Парушев, но и в двата случая той отказва да изпълни заповедта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Създават се немалко проблеми в енорията, в резултат на което Епархийският духовен съд през 2003 г. низвергва от духовен сан свещеник Любомир Попов. Решението на Варненския и Великопреславски епархийски духовен съд е одобрено от пълния състав на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

Епархийското ръководство изразява своите съболезнования към съпругата Вяра Попова и семейството на Любомир Попов. Бог да прости всичките му волни и неволни грехове. Да бъде вечна паметта му!

13.03.2025_06:16 | Източник: Българска патриаршия 12.03.2025 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

На 11 март, в тържествената зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките се състоя събитие, увенчаващо дългогодишния труд на Националния църковен историко-археологически музей при Светия Синод, както и на редица учени в областта на християнското изкуство – представяне на книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“. Изданието, плод на усилена работа на екип от водещи специалисти, беше организирано съвместно от Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националния църковен историко-археологически музей при Светия Синод. На него присъстваха Техни Високопреосвещенства Великотърновският митрополит Григорий, Неврокопският митрополит Серафим и Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, а водещ на представянето на изданието беше Иван Гранитски.

С повече от 700 фотографии и задълбочени научни статии, книгата не е просто визуален и литературен документ, но представлява своеобразно пътуване през вековете, през които българската иконография е израствала и се е формирала като основополагащ елемент на нашето духовно и културно наследство. Изданието представя иконите не само като свещени образи, но и като носители на дълбок исторически, естетически и социален контекст, който разкрива не само миналото, но и посоките, в които можем да търсим корените на съвременната българска идентичност.

В своето слово Неврокопският митрополит Серафим предаде архипастирския поздрав на Българския патриарх Даниил и изказа благодарността и радостта на Св. Синод за създаването на този сериозен научен труд. „Убеден съм, че това е от огромна полза за всички, които имат интерес и се трудят в областта на иконописта, но и на реставрацията, както и онези, които биха желали със свои трудове да подкрепят опазването на тези наши светини, които изискват по-благоговейно отношение и грижа“, каза митрополит Серафим и пожела във времето да има още такива сериозни издания.

В изданието включените иконописни произведения, съставляват почти цялата сбирка на музея, като преобладаващата част от тях се публикуват за първи път. Те са разпределени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите. Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др. Автори на изданието са Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.

„Книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ представлява едно изключително постижение не само за БАН, за България и Балканите, но и за църковното изкуствознание, което в скоро време ще се позове с цитиране на настоящия труд“, каза в своето слово проф. Георги Николов.

С представянето на новото издание се подчертава още веднъж значението на иконографията и иконите като безценни артефакти, не само в духовен, но и в исторически и художествен контекст.

12.03.2025_08:08 | Източник: Българска патриаршия 11.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений в петте недели на Великия пост ще се провеждат духовни беседи. Първата беседа от поредицата се състоя на 9 март – Неделя Православна в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в  Сливен.

Лекция под надслов „Тържество на православието – ден на обновление“ изнесе доц. д-р Мариян Стоядинов. По време на беседата доц. Стоядинов засегна въпроса за Църквата като място за общение лице в лице с Бога и ближния, както и темата за иконата – образ на бъдещия век, на Царството небесно. И като отговор на основния екзистенциален въпрос пред човека, а именно този за смъртта и нейното преодоляване в Църквата.

С внимание православните християни изслушаха беседата, след което зададоха и своите въпроси към уважавания богослов и преподавател в Православния богословски факултет към ВТУ.

11.03.2025_14:21 | Източник: Българска патриаршия 09.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил Ловеч отново посреща „Дните на православното кино“, организирани от Ловчанска света митрополия. По традиция прожекциите ще се провеждат от първата до петата седмица на Великия пост в параклиса „Въведение Богородично“ на новата катедрала „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч от 18:00 ч.

Първата прожекция ще се състои в четвъртък, 13 март, и ще ни запознае с драматичната съдба на забележителния съвременен подвижник св. Инокентий Сибиряков – в света известен меценат и благотворител, а по-късно монах-подвижник на Св. Гора, Атон.

Прожекциите ще продължат на 17 март, понеделник, с гръцкия игрален филм на Елена Попович „Човек Божий“, посветен на жизнения евангелски път на светителя Нектарий Егински.

Седмица по-късно на 24 март, отново в понеделник, зрителите ще имат възможност да видят „Св. Паисий Светогорец“, повествуващ за подвига и учението на великия съвременен светец преподобния Паисий Светогорец.

Инициативата включва и други интересни ленти. В четвъртата нeделя на Великия пост, на 31 март, понеделник, зрителите ще си припомнят живота на друг съвременен подвижник на благочестието и бележит йерарх на Руската православна църква – митрополит Питирим Нечаев, за когото ще разкаже филмът „Архиерей“.

А на 7 април „Дните на Православното кино 2025“ в Ловеч ще завършат с прожекцията „Сталинградското евангелие на Иван Павлов“, разказваща за пътя към Бога и служението на известния руски старец Кирил Павлов.

Входът е свободен. Очакваме ви.

06.03.2025_13:15 | Източник: Българска патриаршия 06.03.2025 |
Автор: Ловчанска митрополия

„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото…“ (Стиховна стихира)

Всечестни отци,
Братя и сестри,

Стихирата, положена в църковното богослужение в първия ден от Великия пост, обобщава в синтезиран вид целия смисъл на времето на нашата подготовка за Празника на празниците – дивното и пресветло Христово Възкресение. С малко на брой, но богати на съдържание думи тя ни открива действителната същина на онова, което ни предстои, и чиято цел е пределното за възможностите ни в този живот очистване и преобразяване, издигането ни над всичко земно и преходно и съпреживяването на всичко, което нашият Господ Иисус Христос е сторил и претърпял за нас и нашето спасение. Истинският пост, настоява боговдъхновеният химнописец, представлява и изисква не само въздържанието ни от храна и питие, но също и „отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен“.

Христовите невинни страдания и смърт, завършили с победа над смъртта и врага на човешкото спасение, са кулминацията, пределната изява на Божията жертвена любов към падналото в греха човечество. Делото на нашето спасение обаче е не само Божие. То е дело богочовешко, за което човечеството се е подготвяло още от времето на праотците и в което е участвало в лицето на Всесветата Божия Майка и всички праведници от дните на Стария Завет. А затова и съучастието ни в Христовия подвиг и Възкресение, е и наше лично дело, което предполага и изисква нашето дълбоко осъзнаване и истинско съпреживяване на цялата домостроителна история на спасението. От деня на Христовото Възкресение животът на човека представлява път към Всеобщото възкресение, за което всички ние сме призвани от нашия любящ Небесен Отец – осмисляне в дълбочина, подражание и вярно следване на пътя, който пръв от всички извървя Богочовекът Иисус Христос.

Този път е път на любовта и прошката, на милостта и светостта. Неговото начало е любовта към Бога и ближния. Негова предпоставка са дълбокото покаяние и прошката – „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Той минава през богоподражателното наше състрадание и човеколюбиво милосърдие – „… бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36), и усвояването в съвършенство на християнските добродетели, за да намери връхната си точка в светостта и Царството Божие: „… сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен“ (Рим. 6:22).

Този именно благословен от Бога наш път, който според силите си следваме през целия си живот, светата Църква ни припомня и особено настойчиво ни насочва към него всяка година в дните на светата Велика четиридесетница. Започвайки с взаимното всеопрощение, преминавайки през Тържеството на нашата спасителна православна вяра, висотите на богословското и аскетическото учение на свети Григорий Палама, Тайнството на Кръста Христов, Лествицата на добродетелите на свети Йоан Синайски и подвига на преподобната Мария Египетска, нашето пътуване през Великия пост ни води до Влизането на Господа в Йерусалим и Неговите спасителни за нас Страдания и кръстна смърт.

Постът е първата от всички заповеди, дадена ни от Бога. Всички ние сме призвани към посилен и богоугоден пост. Това се отнася за всички православни християни, а колко повече за нас, клириците, които трябва да бъдем за пример на останалите във всяко едно отношение.

Светите отци настояват, че постът е „богодаруван инструмент“ на спасението (свети Софроний Йерусалимски). „Защото той е инструмент, който води до целомъдрие онези, които го желаят“ (св. Диадох Фотикийски). В същото време постът е и чудодеен лек за нашите души. Свети Атанасий Велики ни поучава: „Виждаш ли какво прави постът? И болести изцерява, и телесни разстройства преодолява, и бесове изгонва, и лоши помисли пропъжда, и ума прави по-светъл, и сърцето – чисто, и тялото – осветено…“. Свети патриарх Фотий обобщава целия смисъл на поста в едно изречение: „Постът е лекарство, очистващо страстите.“ Нека, братя и сестри, не се отказваме от този лек, а да го приемем с радост и благодарение Богу.

Нека с покайно настроение, примиряване и опрощаване с нашите ближни, съсредоточаване в себе си, борба със злите помисли, молитва, присъствие на прекрасните и дълбоки по своето съдържание великопостни богослужения, участие в светите Тайнства Изповед и Причастие, да се приближим до Бога и да привлечем към себе си Божията освещаваща, умиротворяваща и спасяваща благодат. Нека това наше пътуване през светата Велика четиридесетница бъде достойно за високото ни призвание. Да извървим пътя до празния Господен гроб и пасхалната радост в мир със себе си, с Бога и с ближния, в милосърдие, благочестие и добър подвиг във вярата (срв. 2 Тим. 4:7-8), та в края на този път с чисти сърца и неизказана радост да се поздравим и с чудото на Христовото Възкресение.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Благодатни и спасителни пости!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

03.03.2025_00:18 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия