Съборна архиерейска литургия и молебен по случай 11 години от избора и интронизацията на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

Снимка

 
На 24 февруари, когато Църквата отбелязва Първото и Второто намиране честната глава на св. Йоан Кръстител, Българската православна църква отбелязва единайсет години от избора и интронизацията на Негово Светейшество Софийски митрополит и Български патриарх Неофит.

На този ден в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена съборна архиерейска света Литургия. Тя бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Коринтския митрополит Дионисий от Еладската православна църква. Заедно с него съслужиха Негово Високопреосвещенство Килкиският митрополит Вартоломей, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Епифаний, протосингел на Полиани и Кукуш (Килкис), архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия у нас, протопрезвитер Димитрий от Коринт, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, заедно с цялото храмово духовенство, ставрофорен иконом Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, ставрофорен иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, десетки предстоятели и свещенослужители на столични храмове, както и дяконите: митрополитския протодякон Иван Петков, архидякон Дамаскин, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия храмов хор, ръководен от проф. протопсалт Мирослав Попсавов. По време на свещеническото причащение проповед за днешния празник произнесе ставрофорен иконом Кирил Попов. В края на богослужбата бе отличен с офикия “протойерей” свещеник Димитър Кутлев, когото владиката представи като сътрудник на патриаршеския кабинет.

“Нека тази офикия да му бъде за смирение, за придобиване на още сили та да бъде примерен, достоен, градивен, както в подкрепата си за Негово Светейшество, така и в живота си като свещенослужител” – каза епископът преди да възложи върху него ръце.

След литургията, в центъра на храма, многобройното духовенство, предстоявано от викарните епископи, отслужиха молебен за здраве и благоденствие на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

В края на молебена епископ Поликарп поздрави с днешния тържествен ден църковното изпълнение, като припомни историческата значимост на този ден за Българската православна църква, а именно навършването на единайсет години от избора и интронизацията на патриарх Неофит – първойерарха и ангела на Българската православна църква.

“Нека Бог да дава здраве на Негово Светейшество патриарх Неофит, да го укрепи, да го въздигне от болничния одър и да ни даде той да е с нас, до нас. Да ни благославя и със своята кротост да ни обединява в едно голямо православно семейство. Бог да го обдари със здраве и дълголетие, за да бъде за нас още дълги години благ пример” – каза епископ Поликарп.

От името на храмовото духовенство и православното изпълнение на Софийска епархия поздравление и красив букет от 51 бели рози поднесе ставрофорен иконом Николай Георгиев. “Ние знаем, че Църквата принадлежи на Господ, а на нас принадлежат добрите трудове. Начело е поставен първойерарх, който да дава пример. Ние гледаме и се учим от него. И тъй като днес се навършват две години от началото на войната в Украйна, Негово Светейшество ни дава пример как усърдно да се молим за мир и как да даваме добри плодове. Поднасяме му тези бели рози, синовно просим благословението му и се надяваме Бог скоро да го вдигне от болничния одър” – каза отец Николай.

Текст и снимки: Весела Игнатова

Снимки: Йоан-Стоян Иванов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК 1

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК 2

25.02.2024_22:29 | Източник: Българска патриаршия 24.02.2024 22:53 |
Автор: Софийска митрополия

Вярата се запалва от вяра

Снимка

Интервю специално за Двери със зографите Стоян и Нели Белеви, които в рамките на пет месеца изписаха с нови стенописи параклиса в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
 
Двери: Как се породи у вас интересът към иконописта? Как решихте да запишете специалността „Иконография“ във Великотърновския университет?
 
Нели Белева: При мене малко случайно стана, защото аз исках да се занимавам с живопис. Бяха ме приели и на двете места – „Живопис“ и „Иконография“, но тогава аз не бях в Църквата и много ме притесняваше това, че няма да мога да се справя с богословието. Но тогава Господ ме насочи и когато трябваше да избирам, избрах иконографията.
 
Д.: Всички ли, които се занимават с тази професия, стават църковни хора?
 
Н. Б.: Не, нещата не са свързани за съжаление. Не при всеки се получава това. Стоян е бил въцърковен, когато е влязъл в университета, докато на мене ми повлияха едни поклоннически пътувания, които организираха от Православния богословски факултет на ВТУ. Първо до Охрид, там се поклонихме на мощите на св. Климент и на св. Наум, после до Киево-Печерска лавра. Оказа се, че на всеки от нас те са повлияли. Едни се замонашиха, други станаха свещеници.

Дядо Севастиян (архим. Севастиан от Преображенския манастир, сетне ефимерий на отсрещния манастир „Света Троица“, самоук иконописец, 1925-2008 г. – б. р.) пътуваше с нас до Киево-Печерската лавра и като че ли по неговите молитви се случи това духовно израстване на групата. Мисля си, че вярата се запалва от друга вяра. Като видиш пламъка в погледа на вярващия човек, от това се запалваш и ти и виждаш, че не е формално; виждаш, че нещата, които са писани в Евангелието, са истина и тогава и ти намираш мястото, където се чувстваш спокоен, и усещаш, че Господ те ръководи.

Д.: А кой ви повлия най-силно в професионално отношение?

Снимка

Н. Б.: Без съмнение проф. Любен Прашков. Сега си давам сметка какъв потенциал е имал той като преподавател. Защото всъщност той ни насочи да гледаме на място църквите. Водеше ни навсякъде: Бачковската костница, в Рилския манастир, в Мелник, в Търново, всички древни църкви, които обиколихме с него. Той насочваше вниманието ни към цялостното изграждане на иконографията на отделния храм, защото има значение, дали се изписва енорийски храм или манастирски. В манастирските храмове има повече изображения на монаси, които са разположени в долния регистър, в притвора е Страшният съд, там са назидателните сцени. Страстният цикъл, където го има, е в манастирските храмове, защото въздейства по друг начин.

Стоян Белев.: Когато ние следвахме, проф. Любен Прашков беше систематизирал много добре цялостното обучение. Ние му дължим много, той беше един много градивен човек. Създава специалността „Консервация и реставрация“ в Националната художествена академия, във ВТУ ръководи специалност „Иконография“. Обучението при нас беше много сериозно. Учехме всички богословски дисциплини (без пастирско богословие, омилетика и пеене) заедно с изобразително изкуство и педагогика на изобразителното изкуство. Обучението ни през петте години беше пълно, защото имахме и практика. Повече от половината колеги, с които следвахме, са се реализирали в професията.

Д.: На какво ви учеше проф. Любен Прашков?

Снимка

Н. Б.: Това, което съм запомнила, е, че той ни казваше: „Като влезете в един храм, самият храм ви подсказва къде какво да правите.“ Така се случи и тук. Като проект можеш да го мислиш по един начин, обаче, като влезеш, го виждаш съвсем по друг начин. Самото място си подсказва кое е най-добро.

С. Б.: Човек, когато знае пълната иконография, иконографския канон за разпределение на поясите и празниците, тогава самата архитектура му подсказва кое къде може да го разположи спрямо канона. Това става най-добре на място, иначе на лист хартия може да си нахвърляш нещо, но на място се виждат пропорциите: коя фигура колко да е голяма, коя сцена къде да е разположена, кое да бъде визуалният център, например Христос Вседържител (Пантократор).

Н. Б.: Тук (в параклиса на БогФ) центърът е Христос Вседържител, така таванът се „превръща“ в купол.

Д.: Какви са спецификите при изписването на енорийски и манастирски храм?

С. Б.: За манастирските храмове се ползват образците от иконографските програми на атонските манастирски храмове. Там изцяло в целия първи регистър са изображения на монаси – още от основателите на монашеството: св. Антоний, св. Пахомий, св. Сава Освещени в цял ръст, в медальоните също са монаси. В женските манастири от северната страна има повече изображения на жени преподобни. В градските храмове подборът на изображенията от първия регистър и медальоните е съвсем различен – избират се светци, които са широко почитани, като св. Георги, св. Димитър, св. Мина.

Д.: Разкажете как избрахте иконографската програма на параклиса на Богословския факултет на СУ.

Снимка

За параклиса на Богословския факултет предложихме два варианта. Единият беше горе-долу като предишните стенописи (на Иво Ковачев – Мистрала, художника, изписал академичния параклис през 2006 г.) – с четири Господски празника, но той не е издържан иконографски, защото тези сцени не бива да са в долния регистър. Другият въпрос е: от дванайсет евангелски събития кои да избереш. Така този вариант отпадна. Тогава ние предложихме втори – с медальони и прави фигури. Предложихме тази идея за обсъждане на настоятелството на параклиса на Богословския факултет и оттам – на Св. Синод за одобрение. При този вариант се продължава иконописният регистър на параклиса, заложен от Николай Ростовцев: прави фигури, медальони и изображения в тавана.

Снимка

Първоначално мислехме да има повече софийски светци от Софийска Мала Света гора, но тъй като в Богословския факултет има студенти от цяла България, решихме да има светци от различните епархии на страната. Този вариант беше одобрен. Подборът на изображенията беше изцяло предложен от ръководството на факултета. Първите медальони – на св. Сесилия и св. Яков Персиец – са включени, защото в олтара се съхраняват мощи на св. Сесилия, а в антиминса – на св. Яков Персиец. Кои светци да включим като прави фигури – до това решение се стигна след дискусия с ръководството на факултета. Решихме от едната страна да присъстват богословите св. Йоан Богослов, св. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама, а от другата да има царе. Св. цар Борис го има в олтара, ние изписахме св. Боян Енравота, който е първият мъченик. Интересно е, че св. благоверен цар Юстиниан не знаем дали го има изписан на друго място в България. Ние го рисуваме за първи път. Според житието му той е славянин, роден в село Ведряни до Сердика.

Снимка

Друга нова композиция е тази на Господ Иисус Христос и св. Климент Охридски, които държат сградата на Богословския факултет. Съществува такава традиция, например в Константинопол, в Добърско, среща се и в миниатюрите.

С. Б.: Бяхме предвидили в края, където сега са св. Георги и св. Димитър, да изобразим св. арх. Гавриил и св. арх. Михаил, но от ръководството на факултета решиха да са двамата воини.

Н. Б.: Идеята е следната: тъй като евентуално може да се продължи изписването, е добре накрая да се изобразят архангелите, защото те обикновено се рисуват на западна стена или най-близо до вратата. Евангелистите ги направихме от четирите страни на Христос Вседържител, все едно са в пандантиви като имитация на купол. Сцената с трите големи медальона е „деисис“. Това е популярното изображение, което предствя молитвеното застъпничество на света Богородица и св. Йоан Кръстител. Изобразява се както на иконостаса от двете страни на Господ Иисус Христос, така и в купола на храма.

Снимка

С. Б.: При предишното изписване на това място е имало изображение на Бог-Отец. Сега искахме да е нещо, което е изчистено от канонична гледна точка: да няма спорове защо това изображение или другото. Така избрахме деисис като най-древна схема, която присъства и в иконостаса на атонските храмове.

Д.: От Св. Синод имаха ли някакви корекции на вашата иконографска програма?

Н.Б.: Не, всичко сме обсъждали с църковното настоятелство.

С. Б.: Съгласуваните с настоятелството решения бяха представяни на Св. Синод и те одобряваха. Неколкократна корекция претърпя единствено текстът в дарителския надпис.

Д.: Значи текстовете са по-трудни от изображенията?

Снимка

Н. Б.: Да, това се случва винаги, защото думите ще останат като памет и ще дават информация на следващите поколения.

Д.: Вие започнахте работата по изписването на параклиса в Богословския факултет в края на лятото. През есента започнаха учебните занятия. Докато рисувахте, студентите минаваха постоянно около вас. Коментираха ли нещо, задаваха ли въпроси за работата ви?

Н. Б.: Да, разбира се. Има едно момче от Софийската семинария, което рисува икони, и то се интересуваше. Аз в началото малко се смутих, защото не съм свикнала някой да ме гледа, докато работя, обаче свикнах и Стоян дори ми казва: “Имаш си фен-клуб.” Но това са хора, които не се натрапват, просто се спират и гледат, искат да видят как се получават нещата.

Тук не съм усетила нещо, което да ми пречи или да ми тежи. Като работихме през август, нямаше никой. Когато усетиш, че някой се движи долу, му обръщаш внимание, поглеждаш човека и поздравяваш. После започна учебната година и свикнахме по коридора постоянно да има хора, но тогава вече не сме обръщали внимание, а студентите и те въобще не са ме притеснявали. Беше им интересно и казваха: “Госпожо, много хубаво става.”

Д.: А преподавателите общуваха ли с вас, докато работехте?

Снимка

Н. Б.: Да, те много се съобразяваха с нас и на нас ни беше много приятно, когато общувахме с тези хора с много широк мироглед. Нещата, които сме коментирали, са ни вълнували, защото и ние сме ги питали за много неща. С доц. Дамянова говорихме за Йерусалим, с доц. Риболов си говорихме много, но не смятаме, че са ни отнемали от времето, защото се обогатяваме от разговорите с тях, които са много образовани и начетени хора. Например, с декана започваме уж някакъв битов разговор, но стигаме до Стария Завет и до това, как се рисува Елисей, плешив ли е бил.

С. Б.: Така се получи, че тук си продължихме обучението…

Снимка

Н. Б.: На мене много ми се искаше да вляза и да слушам лекции на проф. Павлов, например.

С. Б.: От него научихме много неща. Той най-живо се интересуваше от изграждането на всеки образ, на всеки светец: с каква дреха е, всеки детайл.

Д.: По какъв начин повлияха мненията и препоръките на преподавателите на работата ви?

Н. Б.: С проф. прот. Иван Иванов обсъждахме какъв да е образът на св. Сесилия, защото има древни изображения, но те са мозайки, обаче мозайката има друга стилистика – по-декоративна. Ние проучваме всеки светец, гледаме различни образци, но по-важното е като цяло да се постигне едно общо излъчване, а да не е точно копиране на образеца.

С. Б.: Имаше някои изображения на св. Сесилия, на които е нарисувана с орган, а не с лира. Всички преподаватели ни подпомогнаха в подбора на изображения. Постоянно се съветвахме кой образец да изберем. Особено за българските светци тези, които са от времето на османското господство, защото те имат повече образци във възрожденското изкуство, които се различават един от друг. Понякога един и същи светец е нарисуван в една църква с бяла, в друга с тъмна брада. И трябва много изследване. Четем житието и то ни води какво да бъде изображението, как да изглежда лицето, с каква одежда да е. Всичко сме го дискутирали.

Д.: Как ви избраха за изписването на този параклис и как стана връзката с Богословския факултет? Варненският и Великопреславски митрополит Йоан каза, че на основата на един стенопис ви е харесал. Как стана това?

Снимка

С. Б.: По Божие благословение, защото ние в София не сме работили. Единственият стенопис, който е наше дело, е в Софийска митрополия, в кабинета на патриарха – старозаветна Троица, която правихме преди години.

Д.: И на базата на това ви избраха?

С. Б.: Да, Варненският митрополит Йоан не ни познаваше. Той е видял изображението, докато са били в кабинета на Негово Светейшество и са обсъждали новите стенописи на Богословския факултет. Той попитал кой го е рисувал и се свърза с нас по телефона да ни попита дали можем да поемем тази работа. Ние се колебаехме, понеже не сме от София, но в крайна сметка приехме.

Снимка

Д.: Но все пак работата ви е свързана със София. Преди време Белоградчишкият епископ Поликарп каза, че вие сте нарисували новата икона за съборните великопостни богослужения (тук), които се извършват в столицата.

Н. Б.: Да, на Господ Иисус Христос, св. Мария Египетска, св. Андрей Критски, св. Богородица и с изображението на града София и църквата “Св. София” отдолу.

С. Б.: Епископ Поликарп зададе иконографската композиция – ние я реализирахме.

Н. Б.: Преди това сме правили нещо подобно за Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“ по образеца на Н. Ростовцев. Там беше символно изображение на манастира с Иисус Христос, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Рилски, рисувани на платно. Ние направихме за там една икона, после о. Нектарий поръча една с подобна композиция за Подгумерския манастир – със св. Димитър.

Снимка

Д.: Иконата на съборните изпълнения на Покайния канон е новаторска, защото няма друг такъв образец, нали?

С. Б.: Да, ние правихме няколко такива икони, едната е на Всички български светии, пак по негова идея. Наистина работим творчески с Негово Преосвещенство.

Д.: Много е хубаво, че можете да реализирате не само стари образци, но и нови неща.

Н. Б.: За нас също е интересно и работим добре, защото д. Поликарп знае какво иска.

С. Б.: С него пък се запознахме през стенописите. Ние изписвахме храма “Възнесение Господне” в квартал Гниляне, град Нови Искър. Той дойде за обновлението на храмовия празник. Там видя работата ни и се запознахме. После се обади и си поръча две икони за мощите на св. Потит Сердикийски и св. Климент папа Римски (иконите заедно с мощите сега са в старинния храм „Св. София“, б. р.). С епископ Поликарп работим така: той казва каква да е композицията, как да ги изградим образите, понякога праща и чертеж. Най-много работихме по герба на Софийска митрополия. Ние го рисувахме по идеи на дядото.

Следва.

Разговорът с Нели и Стоян Белеви проведоха Елена Дюлгерова и Полина Спирова на 8 декември 2023 г. в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. На 19 декември стенописите бяха напълно завършени. Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, дойде в параклиса, за да приеме работата на иконографите. Така официално беше приключена поръчката от Св. Синод на БПЦ. Повече за това – тук( или тук).

03.01.2024_12:01 | Източник: Двери на Православието 02.01.2024 |
Автор: Двери на Православието

Завърши изписването на академичния параклис в Богословския факултет на СУ /на снимките и предстоятеля на нашия храм о. Стефан/

Снимка

На 19 декември официално завърши изписването на академичния параклис “Св. Климент Охридски” в сградата на Богословския факултет на Софийския университет. В ранния следобед Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, подписа протокол, с който се приемат поръчаните от Св. Синод стенописи без забележки. Архиереят поздрави зографите Стоян и Нели Белеви за отлично свършената работа и изказа надеждата си дълги години стенописите да красят храма и да вдъхновяват преподавателите и студентите в учението и молитвата.

Снимка

На подписването на приемо-предавателния протокол присъстваха представители на деканското ръководство и на църковното настоятелство на параклиса: гл. асистент ставр. иконом Стефан Стайков, проф. д-р Павел Павлов, доц. д-р Светослав Риболов, доц. д-р Иво Янев и управител-сграда Светлин Занев. Те обсъдиха възможните варианти за изграждане на асансьор за нуждите на студенти и други граждани с увреждания и начертаха следващите стъпки по поддръжка на историческата сграда.

Замяната на старите стенописи с нови стана по инициатива на синодните митрополити, а изографисването беше извършено заедно с ремонтните дейности по укрепване на над 100-годишната сграда и обновяването на фасадата.

Снимка

Близо пет месеца продължи изписването на храма в Богословския факултет. Новите композиции съответстват в стилистично отношение на стенописите на Николай Ростовцев, направени през 1978 г. и заемащи олтарното пространство и наоса от иконостаса до певниците и първата част на наоса.

На първия ред Нели и Стоян Белеви са изписали избрани светци в прав ръст – богослови, български царе, покровители на християнската просвета, на горния ред в медальони са изображенията на светци от българските земи. На свода в големи медальони са изобразени Христос Вседържител, обграден от четиримата евангелисти, св. Йоан Кръстител и света Богородица. Новаторска е композицията, която изобразява Господ Иисус Христос и св. Климент Охридски, които държат в ръце сградата на Богословския факултет.

Снимка

Използваните ярки цветове, както и светлият фон разширяват пространството. Освен това е монтирано специално структуриращо осветление.

Изографисването на академичния параклис даде възможност на студентите, преподавателите и служителите да се запознаят с двамата зографи Стоян и Нели Белеви, които тихо и почти незабележимо преобразиха пространството и населиха академичния параклис с още молитвеници. Така по време на богослуженията богомолците ще се молят заедно със св. Яков Персиец, св. Сесилия, св. Филотея, св. Прохор Пшински, св. Гавриил Лесновски, св. Йоаким Осоговски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Дасий Доростолски, св. Иларион Мъгленски, св. Георги Софийски (стари), св. Нектарий Битолски, св. Терапонт Сердикийски, св. Прокопий Варненски, св. Игнатий Старозагорски, преп. Симеон нови Богослов, св. ап. Йоан Богослов, преп. Максим Изповедник, св. Григорий Палама, св. Климент Охридски, св. вмчк. Георги, св. мчк. Боян-Енравота, св. цар Петър Български, св. княз Йоан-Владимир, св. цар Юстиниан, св. Йоаким, патриарх Търновски, св. цар Константин, св. царица Елена, св. вмчк. Димитрий.

Обновеният параклис има нов престол и антиминс, в който има мощи на св. Яков Персиец, нова ламперия в олтара и предната част на наоса и нови певници.

През 2024 г. предстои да бъде извършена реставрация на стенописите в олтара.

Очаквайте интервю със зографите за работата им в академичния параклис на Богословския факултет.

Снимки: авторката

24.12.2023_00:17 | Източник: Двери на Православието 22.12.2023 |
Автор: Елена Дюлгерова

Архиерейска света Литургия и маслосвет за Българския патриарх Неофит бяха отслужени в митрополитския храм „Св. Марина“ /с участието на предстоятеля на нашия храм о. Стефан/

Снимка

 
На 1 декември в Софийска света митрополия бяха отслужени архиерейска света Литургия и маслосвет за здравето на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който наскоро бе хоспитализиран в болница поради белодробно усложнение.

Светата литургия бе отслужена в митрополитския храм „Св. Марина“ от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протодякон д-р Деян Коруноски и йеродякон Поликарп. По време на богослужбата епископ Поликарп отправи специално прошение за здравето на Негово Светейшество.

Да се помолят заедно за изцерението на Българският патриарх на съборна молитва в храма се събраха всички служители на Софийска митрополия, работещите в патриаршеския дом и столични духовници.

След литургията, край мощите на целителите св. Пантелеймон и св. Лука Войно-Ясенецки бе отслужено чинопоследованието на тайнството Маслосвет, което включва седем апостолски четива и седем евангелски откъси, между които се четат молитви и различни прошения. Участващите в маслосвета елей и червено вино напомнят за милостивия самарянин от Евангелието, с които били измити раните на нападнатия от разбойници човек, а седемте свещи, които се палят след всеки прочетен евангелски откъс, символизират седемте дара на Светия Дух. Всички присъстващи заедно се помолиха за бързото оздравяване и възстановяване на Първосветителя на Родната ни Църква.

В отслужването на тайнството взеха участие Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод, Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Велбъждският епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом д-р Стефан Стайков, иконом Дилян Цветков, иконом Костадин Тренев, иконом Петър Славов, свещеник Димитър Кутлев, протодякон д-р Деян Коруноски и йеродякон Поликарп.

Маслосветът завърши с многолетствие за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, а всички присъстващи бяха помазани с осветен елей.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

01.12.2023_23:55 | Източник: Българска патриаршия 01.12.2023 15:51 |
Автор: Софийска митрополия

Храмов празник и дяконско ръкоположение в столичната църква “Св. Климент Охридски”

Снимка

 
На 25 ноември Православната Църква почита паметта на равноапостолния просветител и първи български епископ св. Климент Охридски. С тържествено богослужение днес бе отбелязан храмовият празник на църквата „Св. Климент Охридски” в столичния квартал „Люлин“.

С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит то бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, йеромонах Тимотей, игумен на Балшенския манастир „Свети Теодор Стратилат”, йеромонах Силуан от братството на Балшенския манастир, ставрофорен иконом Ангел Янъков, предстоятел на храм „Св. Климент Охридски“, ставрофорен иконом Константин Вълчев, предстоятел на храм “Св. Дух”, протойерей Георги Янъков, предстоятел на храм “Покров Богородичен”, протойерей Венцислав Тонов, протойерей Климент Тупаров, протойерей Васил Асенов и йеродякон Вартоломей.

Тържествуващият храм бе преизпълнен с богомолен народ, събрал се да почете един от най-големите български просветители. Църковните песнопения бяха изпълнени от храмовия смесен хор с диригент проф. д-р Ванилия Кисьова.

По време на богослужбата епископ Поликарп постига за “четец и певец”, благочестивият мъж Славчо, който ще помага на духовниците от съседна енория.

С благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит бе ръкоположен за дяконско служение иподякон Христо Василев Асенов. Той е роден през 1999 година в гр. София. Основното си образование придобива в 126-то ОУ „Петко Тодоров“ в София. Продължава обучението си в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“, която завършва през 2018 г. През 2022 г. е приет за студент в Богословския Факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През годините участва активно в богослужебния живот на църквата като помага в Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“ и е празничен певец при храм „Успение Богородично“, с. Железница. Взима участие в богослуженията софийските села Голяновци и Драговищица.

Множество вярващи в края на богослужбата се бяха подготвили и пристъпиха за причастие със св. Христови Тайни. В чест на празника бе осветено благоукрасено коливо.

В края на светата Литургия викарият на Софийския митрополит припомни равноапостолното дело на св. Климент Охридски и сподели, че неговият живот, делото и служението му завинаги ще бъдат пример за вдъхновение за всеки един от нас.

„Ние сме благословени, че тук, в столицата на България имаме храм, посветен на Охридския Чудотворец и светецът духовно прегръща всеки, който влиза в него. Свети Климент беше пример на всички и за всичко. Той се прослави като книжовник, учител, наставник, и с това, че отдаде целия си живот на Бога“ – каза в словото си владиката.

Епископ Поликарп поздрави с храмовия празник предстоятеля на храма и храмовото свещенство, духовниците, певците и богомолците, а на отец Климент Тупаров от храмовото духовенство, който в този ден чества своя имен и рожден ден и на новия дякон пожела здраве и благодатно служение.

От своя страна и от името на църковното настоятелство, предстоятелят на храм „Св. Климент Охридски“ ставрофорен иконом Ангел Янъков, изпълнен с духовна радост, приветства владиката с празника на нашия пръв учител и просветител и му поднесе красив букет цветя.

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп поздрави всички присъстващи на храмовия празник на люлинската църква от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

27.11.2023_09:34 | Източник: Българска патриаршия 26.11.2023 21:45 |
Автор: Софийска митрополия

Тържествена архиерейска света Литургия по повод храмовия празник на академичния параклис в Богословския факултет /с участието на предстоятеля на нашия храм о. Стефан/

Снимка

 
„В този толкова празничен ден, който е естествената връхна точка на всички прояви, с които през цялата година отбелязвахте своето столетие, мислите и молитвите ни са с всички вас, заедно с всесърдечните ни благопожелания за светли бъднини и за нови, още по-големи успехи в продължаването на равноапостолното дело на свети Климент, който е за всички нас високо и трудно достижимо мерило и чието име е име, което задължава“, каза в посланието си към декана, преподавателите и студентите на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.

Празненства по повод стогодишнината на Богословския факултет имаше през цялата настояща година – конференции, кръгли маси, дискусии и памет за отишлите си преподаватели и декани. Кулминацията на тържествата бе в края на месец ноември, когато се състоя и международната конференция Богословие – Църква – Общество в диалог.

Богослужебните тържества започнаха вчера с отлужването на празнична вечерня, а днес светата Божествена Литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който съслужи с архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, ставр. ик. д-р Стефан Стайков, ставр. ик. Михаил Михайлов, йеромонах Климент от Зографската света обител, прот. Сава Кокудев, прот. проф. Иван Иванов и дякон Кирил Попов. Песнопенията на утринното богослужение бяха изпълнени от преподаватели и студенти, водени от доц. д-р Любомир Игнатов, като гост на клира бе и проф. д-р Константинос Николакопулос от университета Лудвиг-Максимилиан, Мюнхен. Литургичните песнопения бяха изпълнени от хора на митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“.

По време на причастния канон проповед за празника произнесе студентът в трети курс Младен Иванов, който обърна внимание върху величавото дело на свети Климент Охридски, закрепило духа, вярата и любовта в народа ни.

Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан поздрави декана и ръководството на факултета от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, като прочете и отправено от него приветствие, в което той поздрави всички преподаватели, студенти и служители и им пожела: „Носете с достойнство името на светия Охридски чудотворец и не скъпете силите и талантите си в умножаването на плодовете от неговото колосално в измеренията си духовно, книжовно и просветно дело, следвайки призива на апостола: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7)“.

От името на Негово Светейшество и Св. Синод с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, бе награден проф. д-р Александър Омарчевски, дългогодишен преподаватели и бивш декан на Богословския факултет. От своя страна проф. Омарчевски благодари за оказаната му висока чест.

Доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет, благодари на митрополит Йоан за неговата духовна грижа към факултета, преподавателите и студентите и изрази надежда сътрудничеството между Богословския факултет и Българската православна църква да продължи.

Молитвено участие в тържественото богослужение взеха Техни Високопреосвещенства митрополитите Западно- и Среодноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим и Врачански Григорий, както и епископите Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит и Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. На богослужението присъства и новоизбраният ректор на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.

Празничната програма продължи с литийно шествие до паметника на свети Климент Охридски, намиращ се в близост до Софийския университет. Там студенти и преподаватели поставиха венец и бе направена паметна снимка. Празничното богослужение бе излъчено и на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook.

Текст, снимки и видео: Ангел Карадаков

25.11.2023_16:54 | Източник: Българска патриаршия 25.11.2023 12:41 |
Автор: Българска патриаршия