С особена тържественост и тази година бе отбелязан празникът на светите Трима светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който е празник и на висшите богословски школи. По повод духовното тържество бе отслужена божествена света Литургия от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който бе в съслужение със ст. ик. Стефан Стайков – председател на църк. настоятелство при академичния параклис, ст. ик. Михаил Михайлов, ст. ик. проф. д-р Иван Иванов, протойерей Георги Фотакиев, протойерей доц. д-р Сава Кокудев, свещ. Бранимир Георгиев и дякон Васил Груев.
Преди началото на светата Литургия за четец, певец и свещеносец бе постриган благоговейният мъж Деян Петров, който в момента учи магистратура в Богословския факултет. Песнопенията на утринното богослужение бяха изпълнени от студенти под ръководството на доц. д-р Любомир Игнатов, а на светата Литургия – от хора на катедралния храм „Св. Неделя“. На причастния канон проповед пък произнесе четвъртокурсникът Божидар Паунов:
Празникът на светите Трима светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – е духовна радост за цялата ни света Църква.
„Преимуществено, разбира се, това е вашият празник – на посветилите се на благословеното поприще на висшето богословско образование! Празник на всички, които, движени от най-дълбоката потребност на човешкия дух – потребността от богопознание, оставят всичко друго, което светът им предлага, за да се посветят на науката на науките – познаването на пълното с благодат и истина, въплътено Слово Божие.
Днешният ден е празник на онези, които са се посветили на изучаването на истините на вярата и богословските дисциплини, но и на въплъщаването в живота на тези истини.
„В същото време, той е и един наистина общоцърковен празник, защото богословието е глас на цялата Божия Църква, свидетелство за Бога, което е присъщо на пълнотата на Църквата и от което не е лишен нито един от членовете на мистичното Тяло Христово“, казва в поздравителния си адрес до факултета Българският патриарх Даниил и допълва, че „изучаването, и преподаването на богословието на Православната църква само по себе си все още не е и не може да бъде гаранция за автентичност. Тази гаранция, критериите за нея, са ни дадени от нашия Господ, Който ясно казва, че „… всяко дърво се познава по своя плод“ (Лука 6:44). Ето защо и истинският богослов е този, който дава истински плод. От такива именно богослови всякога има нужда и светата ни Църква, за да изпълнява с успех своята богозаповядана мисия и своето спасително служение“.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан също се обърна със слово, в което изрази дълбочината на богословието на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и традицията Църквата да чества тяхната памет не само в отделните дни на годината, но и в един съборен ден, засвидетелствайки единството в богословското учение на светата Православна църква.
„В живота на светата Църква е немислимо след 4 век да не си спомняме за свещения триумвират – свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст. Връщаме се в онова сложно време, когато възникват богословски спорове, когато почти са приключили гоненията срещу светата Църква, но съществуват различни стълкновения между епископи, духовници и миряни по различни въпроси, дори богословски. Днес прозвуча прекрасният евангелски текст от Евангелието на свети апостол и евангелист Матей: „Вие сте светлината на света. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и прославят Небесния ваш Отец“. Спомняйки си за тези стихове, неминуемо ги свързваме и с прошенията на Господнята молитва: „Да се свети Твоето име“, каза още митрополит Йоан.
Той приведе и цитати от словата и творенията на светите трима светители, като обърна внимание, че „молитвите на светите трима светители са свързани със самите нас“ и допълни:
Това не е просто свещена история на техния живот и на тяхното творчество, а е отново и отново вплитане в техния живот чрез отслужване на молитвените последования и на светата Литургия – едната, създадена от св. Йоан Златоуст, другата – от свети Василий Велики.
Празничният ден продължи с връчване на нагръден знак „доктор по богословие“ на гл. ас. д-р Зоран Калев, а след това се проведе и Академична лекция в аула „Патриарх Неофит Български“ на тема „Авторитет и общуване в „Пет слова за богословието“ на св. Григорий Богослов“ от гл. ас. д-р Здравко Кънев.
Проф. Павлов призова студентите да се задълбочат в богословската наука и да не се отказват пред трудностите в академичния живот. Той подчерта, че богословието изисква не само усърдие и постоянство, но и свобода на волята.По-късно на тържествена церемония в 1-а аудитория на Богословския факултет бяха приветствани задочните първокурсници и им бяха връчени студентските книжки. Зам.-деканът представи на новите студенти своя колега, зам.-декана по учебната част доц. Иво Янев, секретарите на факултета и библиотекарите. Той поздрави първокурсниците за избора им на факултет и ги насърчи да използват времето за обучение пълноценно, да си помагат и заедно да израстват в богословието и в съвместното общение.Малко над 30 са първокурсниците в специалност „Теология“ и 7 човека – в специалност „Религията в Европа“ в Богословския факултет на СУ тази година. Проф. Павлов отбеляза, че от 8 до 11 септември може да се кандидатства за допълнителния прием на студенти в Софийския университет (тук).Богословският факултет посреща новата учебна година с напълно обновен трети етаж на сградата. Ремонтът е част от мащабните укрепителни и строителни дейност по историческата постройка, които се извършват в последните години.
/Снимката е изрезка от екрана/
