С особена тържественост и тази година академичният параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на СУ отбеляза храмовия си празник. Светата божествена Литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който бе в съслужение с архим. Василий – председател на столичната митрополитска катедрала „Св. вмца Неделя“,  ст. ик. Стефан Стайков – председател на църк. настоятелство при академичния параклис, ст. ик. Михаил Михайлов, иконом проф. д-р Иван Иванов, протойерей д-р Сава Кокудев, свещеник Тихомир Бинев и йеродякон Вартоломей. Песнопенията бяха изпълнени от студенти и преподаватели във факултета, водени от доц. д-р Любомир Игнатов.

Преди началото на светата Литургия за четци, певци и свещоносци бяха постригани студентите Петър Каленски и Марио Мирчев, а проповед за празника прочете Младен Иванов, който бе отличен с награда „Студент на годината“. От Богословския факултет тази година има и наградени преподаватели – проф. дбн Дилян Николчев за „Старши учен“ и гл. ас. д-р Теодор Аврамов с приза „Млад учен“.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан поздрави декана доц. д-р Ивайло Найденов, студентите и преподавателите от Богословския факултет с храмовия празник на академичния параклис, както и за наградите, които факултетът е получил през настоящата година. „Богословският факултет тази година е удостоен с тройна чест – млад учен, старши учен и студент на годината. Това означава, че всъщност погледът към Богословския факултет е значителен от страна на ръководството на Софийския университет“, каза той.

Митрополит Йоан прочете и поздравителния адрес от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в който се казва: „Богословската наука е средоточие на най-дълбокото, възвишено и съкровено знание, дадено на нас, човеците. Но освен интелектуални усилия, упорити трудове и постоянство, за да напредваме в богословското познание, е необходима също така твърда вяра и подвизаване в Христа. От очистването на сърцето от страстите през просвещението на ума до обóжението на човека – това, според светите Отци, са трите стадия, през които преминаваме по пътя ни към Бога… Молитвено благопожелаваме на цялата академична общност на Богословския факултет на Софийския университет, по молитвите на светия наш отец Климент Охридски, нашият Господ Иисус Христос да просвещава, укрепява, озарява и вдъхновява със Своята преизобилна благодат умовете и сърцата на всички вас за напредък в богословската наука и в живота по Бога, за още много спасителни трудове в полза на светата Църква“.

Деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов благодари на митрополит Йоан за богослужението, за духовното наставление, както и за духовната грижа на Св. Синод към висшата ни духовна школа. Молитвено участие в богослужението взе и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Празничната програма продължи с литийно шествие до паметника на свети Климент Охридски, намиращ се в близост до централната сграда на Софийския университет.

26.11.2024_07:34 | Източник: Българска патриаршия 25.11.2024 |
Автор: Българска патриаршия

На 13 ноември 2024 г., когато Православната църква чества паметта на св. Йоан Златоуст, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в столичния храм „Св. вмчк Георги Победоносец” (Петте кьошета).

В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Тома Шопов – председател на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Николай Коцев, ставрофорен иконом Симеон Минчев, иконом Васил Шопов и други столични свещеници, както и протодякон Деян Коруноски, йеродякон Вартоломей и дякон Филип Стойчев.

Песнопенията на светата Литургия бяха изпълнени от храмовия хор под диригентството на протопсалт Иван Праматаров. Преди началото на светата Литургия двама от енориашите бяха постригани за четци, певци и свещоносци, а след Великия вход бе извършено и свещеническо ръкоположение – дякон Христо Асенов бе възведен в презвитерски сан.

Негово Светейшество се обърна към новия свещенослужител с духовни напътствия за висотата на възприетото служение:

„Чрез свещенството в Църквата Господ продължи Своето дело за просвещаването, освещаването и спасението на човешкия род. Това е служба, за която Свещеното Писание казва, че Господ не е поверил дори на светите ангели. Животът на свещенослужителя следователно трябва да отговаря на благодатния дар на служението, което той приема и за което ще му бъде поискан ответ. Свещеникът трябва винаги да пази вярата си в чисто и непорочно сърце, като помни, че отговорността пред Бога е по-висока от всяка друга отговорност. Свещеното Писание свидетелства, че „който изпълни Моите заповеди и тъй поучи човеците, той велик ще се нарече в царството небесно” (срв. Мат. 5:19). В същото време, ако свещеникът наруши дори най-малките заповеди, то той неминуемо се лишава не само от даровете на свещенството, но се подлага на отхвърляне от Божието лице, ако остане неразкаян.

Бoгослужението свещеникът трябва да води усърдно, имайки пред себе си пророческите слова: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10). Като стои готов да посрещне всевъзможните трудности, свързани с живота и трудовете на свещенослужителя, несправедливи обвинения, клевети и интриги, да стои непоклатим с упование в Бога, стремейки се да отговори на висотата на служението. Сам да бъде пример на своите енориаши за чист и непорочен живот, и придобивайки опита на вярата, да наставлява поверените му души по пътя към царството Божие”.

В своята архипастирска проповед патриарх Даниил обърна внимание на духовната дълбочина на светия отец на Църквата – св. Йоан Златоуст и богатството от боговдъхновено наследство, което ни е завещал:

„Православната църква почита свети Йоан Златоуст заедно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов като вселенски учител и светител заради трудовете му по изясняване на истините на вярата, тълкуването на Свещеното Писание и многобройните съчинения по християнска нравственост. Действително тримата светители са стълбове и утвърждение на Светата Църква. И до днес по цялата земя най-разпространеният чин на светата Литургия е съставен именно от свети Йоан Златоуст. Това говори за изключително просветен и чист живот, за дълбочина на богословската мисъл, за истинно чистосърдечие и любов, без които няма православно богословие.

Като знаем, че неговите произведения наброяват над 1440 съчинения и 240 писма, а в навечерието на Пасха цялата Православна църква чете неговото слово, кой би допуснал, че този свети отец е бил осъден от събор на епископи и изпратен на заточение далече от Константинополската катедра? Но всичко това станало заради злобата, завистта и ожесточението на сърцата, както от страна на царския двор, така и от редица други негови недоброжелатели и събратя архиереи.

Свети Йоан Златоуст остава за всички нас голям пример на архипастирско служение. Получил възможно най-доброто образование, той имал възможността за блестяща кариера в областта на правото, както отначало започнал житейското си поприще. Осъзнавайки обаче превъзходството на вярата и служението на Бога, той се посветил на монашески живот – първоначално в братство, после две години в отшелничество. Неговото недобро здравословно състояние и необходимостта от лекарски грижи били причината да се върне обратно в света – за полза на цялата Църква. Не можело да се укрият талантът и светлината, с която той просвещавал жителите на град Антиохия. Ръкоположен за презвитер, той полагал изключително големи трудове за бедните и нуждаещите се, обръщал към покаяние и благочестие мнозина, а издръжката, която получавал, използвал за построяване на болници и сиропиталища. Така животът му бил изцяло посветен на любовта към Бога и към ближния. Именно от това велико милосърдие и човеколюбие се родило и великото му богословие”.

На присъстващия богомолен народ Негово Светейшество благопожела:

„Бог да ни укрепява да пазим това, което сме получили – съкровището на вярата. Да се въоръжим с търпение в скърбите, да възложим упованието си на Бога. Той няма да ни остави, защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13:14). Да се слави винаги Божието име чрез делата и живота ни. По молитвите на свети Йоан Златоуст Бог да ни помага и просвещава във вярата. На днешния ден имаме и радостта да ръкоположим нов презвитер в Софийска епархия на Българската православна църква. Чрез увеличаването на Божиите служители се увеличава и благодатта. Светите отци казват, че ръцете на свещенослужителите са ръце Христови, които се издигат към Бога да изпросват Божието благословение, така че да не престава Божията милост към нас. Нека докато имаме време тук, на земята, да се приобщаваме с благодатта, за да укрепва надеждата ни и така по-леко да вървим по пътя към царството Божие”.

Председателят на църковното настоятелство при храма протойерей Тома Шопов благодари на Негово Светейшество за посещението, като му пожела дълги години благодатно първосветителско служение.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

15.11.2024_07:31 | Източник: Българска патриаршия 14.11.2024 |
Автор: Софийска митрополия

„В мисълта на празника на Покров Богородичен, ние разбираме, че Пресвета Богородица е „Радост на всички скърбящи“. Това действително е така, защото ние не можем да си представим колко много сълзи са пресушени и са успокоени човешки души с молитвите на Божията Майка и Нейното ходатайство. Тя е „Скоропослушница“, защото скоро чува нашите молитви, но тя е и „Неочаквана радост“, когато много хора, години наред са се молили пред Нея за едно и друго, и са получили тази радост ненадейно, но то е било плод на една чистосърдечна молитва. Тя е „Геронтиса“, тя е „Старица“, поддържа ни и ни подкрепя в нашия живот, но тя е и „Търсене на погиващите“, особено за хората, които са си отишли от този свят. Молитвата на нас живите човеци за покойниците и обръщането на Пресвета Богородица именно в тази молитва помага в задгробната участ на някои човеци. Тя е „Услишителница“, защото чува нашите молитви. Знае нашите сърца, разбира се. Във всички тези действия тя е и „Прибавяне на ум“, защото е важно да запазим ума и сърцето си. Умът е бърз и се увлича понякога, затова, особено в сферата на това, че се докосваме до Свещеното Писание и Словото Божие – колко важно е Св. Богородица да прибави към нашия ум тази мъдрост, която като Майка на Бога носи и която със Своята молитва винаги помага на човека в неговия живот“. С тези думи започна словото си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който отслужи днес празничната света Литургия в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и откри новата академична учебна година.

Негово Високопреосвещенство съслужи със ст. ик. Стефан Стайков, председател на църк. настоятелство при Академичния параклис, ст. ик. Михаил Михайлов, иконом проф. д-р Иван Иванов, протойерей Сава Кокудев, протойерей Георги Фотакиев и дякон Ангел Воденичаров. Песнопенията бяха изпълнени от студенти и преподаватели във факултета, водени от доц. д-р Любомир Игнатов.

Митрополит Йоан отправи поздрав към декана на Богословския факултет, преподавателите, служителите и студентите по повод началото на новата академична учебна година, като пожела придобиването на нови знания в богословската наука да бъде успешно. Към преподавателите също се обърна, като каза: „С чувство на уважение се обръщаме към вас. Ние осъзнаваме вашето призвание, че вие, когато сте пожелали някога да се посветите на богословската наука сте преживяли всички онези лишения, страдания по пътя си, за да защитите докторат, да напишете определени трудове, да се развивате в науката, да бъдете пример и с живота си като богослови, да пазите чистотата на сърцето си, да пазите семействата си. Някои, които не са имали семейства пък са живели като монаси в света. На други пък Господ е дал да имат много образцова домашна църква. Различно Бог е устройвал човешкото битие, обаче все добри и полезни неща са свързани с Богословския факултет. Затова осъзнавайки този ваш дълг и принос – ние ви благодарим всесърдечно, молитстваме да бъдете добри и да запалвате младите сърца на студентите, които тук идват и ще се докоснат до отделните дисциплини, до свещения текст, до отношението към Църквата, до отношението към ближния, във вътрешния интериор и в цялостната съдържателност на богослужението и в храма Господен. Това остава паметно и незабравимо в съзнанието на човека“.

Деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов благодари на митрополит Йоан за богослужението, за духовното наставление, както и за духовната грижа на Св. Синод към висшата ни духовна школа. След богослужението в аулата на Богословския факултет митрополит Йоан раздаде и студентските книжки на първокурсниците, като им пожела борбен дух и бодрост в учението.

02.10.2024_11:59 | Източник: Българска патриаршия 01.10.2024 |
Автор: Българска патриаршия

На 10 септември 2024 г. в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември“ № 1) се състоя представяне на книгата „Гражданскоправен статус на Българската православна църква“ (издание на Фондация „Наследство на Зографската света обител“, 2024) с автор доц. д-р Мария Кьосева, юридически съветник на Св. Синод на БПЦ – БП и преподавател в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ).

На събитието присъстваха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил, митрополити членове на Светия Синод на БПЦ, заместник-председателят на Народното събрание Цончо Ганев, конституционни съдии, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, учени и преподаватели от Юридическия и Богословския факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), епископи, архимандрити, игумени, монаси и монахини от различни краища на страната, студенти, докторанти и приятели на авторката. Премиерата се превърна в първо по рода си събитие, предизвикало огромен интерес сред най-различни представители на интелигенцията. Залата трудно побра стотиците гости, дошли на премиерата на този фундаментален за българската юридическа наука труд.

Представянето, организирано под егидата на Софийската света митрополия, започна с приветствие на Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. В своето поздравително слово Негово Светейшество акцентира върху дългогодишното си познанство с доц. Кьосева покрай приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил и за нейната неоценима роля в юридическата защита и отстояване на интересите на БПЦ.

„Тогава, във времената на злощастния разкол в БПЦ, Неврокопският митрополит Натанаил се беше обърнал към Мария Кьосева за юридическа помощ и съдействие – с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим – за защита на правния статус на БПЦ – БП, както и за законното право на собственост на БПЦ върху завзети от разколниците храмове“, сподели патриарх Даниил. Той отбеляза, че вече 24 години е свидетел на безкористните, самоотвержени, жертвоготовни трудове на Мария Кьосева за отстояването на интересите на Църквата, за изясняване на юридическия статус и защита на БПЦ, за изграждане на цялостна юридическа стратегия за мястото и ролята ѝ в българския правен свят.

Патриарх Даниил изтъкна, че доц. Кьосева е високоподготвен специалист, доказан експерт по въпросите на църковно-държавните правоотношения. Нейните експертни становища в качеството ѝ на юридически съветник на Светия Синод на БПЦ, които са многочислени, повече от две десетилетия са били винаги от изключителна важност за Църквата. „Ролята ѝ за юридическото преодоляване на разкола е много голяма, съществена е и ролята ѝ за отстояване на православието като традиционно вероизповедание в България, според духа и буквата на българската Конституция“, каза Негово Светейшество и подчерта, че всичко, което е правила доц. Кьосева през тези 25 години за Църквата, е напълно безвъзмездно.

На премиерата беше прочетен и поздравителен адрес от президента на Република България г-н Румен Радев към доц. д-р Мария Кьосева, в който държавният глава поздравява авторката на книгата за нейния солиден научен труд за родната ни Църква и за всеотдайните ѝ усилия да изследва всички страни на отношенията държава – Църква.

Специален гост на представянето на книгата беше Негово Високопреосвещенство митрополитът на Перистери проф. д-р Григорий Папатомас от Гръцката православна църква, който е преподавател по канонично право в Атинския университет и е съдействал на д-р Мария Кьосева с ценни съвети в началото на нейния научен път.

Свои впечатления и отзиви за авторката и за книгата споделиха проф. д-р Григорий Папатомас, проф. д-р Янаки Стоилов, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, йеромонах Атанасий, ръководител на Фондация „Наследство на Зографската света обител“ и доц. д-р Даниела Дончева, декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет.

Модератор на събитието беше богословският редактор на книгата д-р Александър Смочевски, лектор по канонично право в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет.

Перистерският митрополит проф. д-р Григорий Папатомас разказа, че книгата може да бъде разделена на три части: богословска, правно-богословска и собствено юридическа. Те разкриват отношенията между Църква и държава, как Църквата си взаимодейства със заобикалящата я среда и как Църквата защитава своите права спрямо другите вероизповедания. Митрополит Григорий се обърна към българските политици и уверено каза, че Мария Кьосева е спомогнала за добрите взаимоотношения между Църквата и държавата в България и за хармоничното им сътрудничество.

Проф. д-р Янаки Стоилов приветства доц. Кьосева за цялата ѝ академичност като каза, че това е първото по рода си комплексно, монографично изследване на правния статус на БПЦ и че книгата надхвърля границите на правната наука, а самата доц. Кьосева може да бъде пример за последователна вяра и безкористна служба в полза на БПЦ.

Йеромонах Атанасий Зографски определи авторката като задълбочен учен и човек, който живее активно живота на Църквата. Той оцени книгата като полезен наръчник за юристи, които в работата си имат допирни точки с Църквата и за духовни водачи в йерархията на Църквата, които неминуемо в работата си имат взаимоотношения с държавни институции.

Доц. д-р Даниела Дончева подчерта достойнствата на доц. д-р Кьосева като колега и преподавател и представи работата ѝ като правен мост между държавата и Църквата.

В края на премиерата своите искрени благодарности към всички допринесли за изданието изказа доц. д-р Мария Кьосева. Тя изреди всички, които са спомогнали да извърши този изследователски труд и развълнувано се обърна към тях: „Благодаря ви от сърце, поклон за вашите молитви“.

След официалната част всички присъстващи имаха възможност да получат подарък по един екземпляр от книгата с личен автограф от авторката.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Весела Игнатова (1), Пламен Михайлов (2)

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК (1)

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК (2)

11.09.2024_16:13 | Източник: Българска патриаршия 11.09.2024 |
Автор: Софийска митрополия