Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити предложеното намаление с необходимостта от ограничаване на бюджетните разходи. Той припомни, че България е изправена пред процедура за прекомерен дефицит и трябва да предприеме мерки за възстановяване на устойчивостта на публичните финанси. Правителственият проект за бюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Кабинетът си поставя за цел постепенното му понижаване до 3% през 2028 г. Намаляването на субсидията за вероизповеданията е част от по-широк пакет мерки за ограничаване на държавните разходи.
Донев посочи още, че през 2026 г. по удължителния закон за бюджета вероизповеданията вече са получили около 6 млн. евро. Според него, тъй като новата ставка ще започне да се прилага от 1 октомври, финансовата разлика няма да бъде усетена толкова чувствително до края на настоящата година.
Този аргумент се отнася преди всичко до последните три месеца на 2026 г. Ако по-ниската ставка бъде запазена и през следващите години, ефектът за вероизповеданията ще обхване цялата бюджетна година и съответно ще бъде значително по-голям. Няма сведения в комисията да е представена подробна оценка как по-ниската ставка би се отразила през цяла следваща година върху заплатите на духовниците, осигуровките, издръжката на храмовете или риска от възобновяване на външното финансиране.
Общият размер на субсидиите за вероизповеданията, записан в проектобюджета за 2026 г., е 36 549 800 евро.
Най-голямата част от средствата – 28 406 600 евро – е предвидена за Българската православна църква – Българска патриаршия. В тази сума са включени:
- 306 800 евро за Рилския манастир;
- 102 300 евро за Троянския манастир;
- 102 300 евро за Бачковския манастир.
За Мюсюлманското изповедание са заложени 6 115 600 евро.
Проектът предвижда още 454 300 евро за Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа и 413 200 евро за българските православни църковни общини в чужбина.
За Католическата църква в България са определени 395 800 евро, за протестантските вероизповедания – 668 800 евро, за еврейската религиозна общност – 47 600 евро, а за Арменската апостолическа православна света църква – 47 900 евро.
За вероизповеданията, към които при последното преброяване са се самоопределили повече от 1% от населението, субсидията се изчислява по формула на човек, или на т.нар. „глас“. За по-малките религиозни общности средствата се определят като конкретни суми в закона за държавния бюджет.
Решението на бюджетната комисия не е последната стъпка в законодателната процедура. Текстовете от държавния бюджет трябва да бъдат гласувани на второ четене и в пленарната зала на Народното събрание. До окончателното приемане на бюджета народните представители могат отново да поставят въпроса за размера на субсидията по време на пленарните дебати. Ако правителственият текст бъде приет без промени, от 1 октомври ставката ще бъде намалена от равностойността на 20 лева на не по-малко от 7,70 евро на глас.
