Честваме паметта на преподобния Евтимий Велики и на свети Евтимий Търновски.
Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия в Източна Турция). От малък останал без баща и майка му го отгледала с помощта на църквата. Когато пораснал, Евтимий станал монах, а в 406 г. отишъл в Йерусалим и заживял като отшелник в Юдейската пустиня. Големите му духовни дарби бързо го отличили и се разнесла славата му на свят човек. Около него се събрали много монаси, които той ръководил в духовния живот.
Със светостта на живота си великият подвижник Евтимий оказал голямо влияние в християнските среди и така допринесъл за връщането към православната вяра на много християни, увлечени от разните ереси на онова време. Съветвал хората, които идвали при него: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се познава чрез любов и смирение“. Свети Евтимий получил от Бога дар на прозорливост и сила да върши чудеса. Починал в мир през 473 г. на 96 години.
Свети Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът „Света Троица“, който станал огнище на просвета и духовен живот. Тук свети Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил в около 1402 г.
На 18 януари светата Православна църква почита двама от Великите свети отци – Атанасий и Кирил Александрийски. По случай празника Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска света Литургия в храм „Св. Атанасий Велики“ в град Чепеларе.
С владиката в съслужение бяха Смолянският епископ Висарион – втори викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, свещеноиконом Запрян Шиков – секретар на Смолянска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Василий Кашоров, свещеник Апостол Аролски – председател на храма, свещеници от околията и митрополитският протодякон Илиян Александров.
Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. апостол Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.
Преди началото на св. Литургия митрополит Николай пострига Живко Петров, Антон Дечевски, Павлин Милчев, Боян Калайджиев, Васил Трифонов, Васил Калфов и Филип Петров за четци на Българската православна църква.
Благочестивите християни от града се стекоха многолюдно в храма, оставили своите житейски грижи, водени от силната вяра в Бога и от почитта към учителя на Църквата и велик защитник на православното учение свети Атанасий Велики.
На богослужението присъстваха кметът на град Чепеларе г-н Боран Хаджиев, кметът на Смолян г-н Николай Мелемов, областният управител на Смолянска област г-н Захари Сираков, зам.-кметовете на Чепеларе г-жа Антоанета Аговска и г-н Стоян Кузмов, зам.-председателят на Общинския съвет г-жа Петя Касабова, представители на държавността и общинската власт.
Събралите се миряни с едно сърце и уста изрекоха Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш…“, със смирение и любов отправяха молитви към Всеподателя.
В края на светата богослужба владиката се обърна към верния Божий народ с архипастирско слово, посветено на литургийното евангелско четиво – притчата за десетте прокажени, и на свети Атанасий – стълб и крепило на истината, борец за чистотата на вярата.
Архипастирят на Пловдивска епархия освободи председателя на храма отец Апостол Аролски и го отличи с офикия „протойерей“. „Достоин!“, отекна силно и радостно в храма. Владиката благопожела на отец Апостол Бог да му помага и да му даде благодат и сили, бодрост, дълъг живот, крепко здраве, за да продължи както досега, и занапред угодно Богу и спасително за душите на всички служение.
След това Високопреосвещеният митрополит Николай въдвори и представи пред енориашите новия каноничен свещеник и председател на храм „Св. Атанасий Велики“ Симеон Даскалов, който по благодатта и дарованията на Светия Дух ще се труди да отговори с достойнство за своето високо служение и за това да удовлетвори религиозните им нужди и духовни потреби. Владиката призова боголюбивите християни да го обичат и да го почитат като свой духовен отец и наставник.
Митрополит Николай призова нововъдворения свещеник да се насърчава от примера на отец Евстатий Янков – изтъкнат изповедник на вярата, който е сложил в чепеларския храм в периода 1915 – 1952 г. „Достоин!“, отново отекна силно и радостно в храма. Деца от Чепеларе подариха на владиката картина, на която е изобразен храм „Св. Атанасий Велики“.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
На 18 януари, когато Православната църква чества паметта на светителите Атанасий и Кирил Александрийски, с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, възглави архиерейска света Литургия в храм „Св. Атанасий“ в Асеновград.
В съслужение с епископа бяха архимандрит Евтимий, свещеноиконом Никола Янев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, свещеник Стилиян Георгиев – председател на храма и митрополитският дякон Калоян Миндев.
Литургичните песнопения изпълни смесен хор с диригент г-жа Дорис Хофман.
Преди началото на св. Литургия епископ Поликарп пострига Йоан Александров от Асеновград, Атанас Николаев и Йордан Цветомиров от Пловдив за четци на Българската православна църква.
На богослужението присъстваха множество боголюбиви християни и почти всички деца от Неделното училище „Благонравие“ при храма.
Събралите се миряни с едно сърце и уста изрекоха Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш…“, със смирение и любов отправяха молитви към Всеподателя.
В края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна към верния Божий народ със слово за свети Атанасий – велик изповедник и учител на Църквата, защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Първият викарий поздрави миряните с празника и преподаде на всички архипастирския благослов и отечески поздрав на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
Духовният празник завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Калоян Миндев.
В деня на съборната памет на свети Атанасий и Кирил Александрийски духовници и християни от обдарената от Бога Варненска и Великопреславска епархия се събраха за празничната света Литургия в старата митрополитска църква в морската столица.
Великият светец събра множество християни, които дойдоха да попросят неговото застъпничество и молитвено да участва във възкресно-празничното богослужение за храмовия празник, който през настоящата година се съчетава с Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени.
В съслужение с председателя на храма и епархийски съветник ставрофорен иконом Дончо Александров бяха ставрофорен иконом Славчо Проданов – архиерейски наместник на Търговищка духовна околия, иконом Георгий Стоименов – архиерейски наместник на Провадийска духовна околия, председатели на варненските храмове и отци от eпархията, както и дякон Георги Нейчев.
За молитвеното настроение на присъстващите допринесоха сборна група от клиросни певци с диригент псалт Тодор Тодоров и дамският камерен хор при храма с диригент Евгения Григорова.
С изцеряването на десетте прокажени, което ни разкрива днес прочетеното евангелско четиво (Лука 17:12–19), Иисус Христос е искал да посочи на човечеството един от пътищата за общение и единение с Бога – човешката благодарност. Ако наблюдаваме и проследим живота около нас, ние ще забележим обаче, че обикновено търсим Бога и Неговата помощ, само когато сме изпаднали в нужда. Едва когато бъдем притиснати от страдания и нещастия, ние си спомняме за Подателя на всички блага, за да търсим Неговата помощ. А когато Бог ни е дарил с всичко необходимо за нашето съществуване, ние твърде рядко си спомняме, че сме длъжни да благодарим за всичките Му благодеяния към нас.
С чудесното изцерение на десетте прокажени и проявените от тях чувства Иисус Христос изтъква пред народа, който Го придружаваше, че благодарността е висше нравствено чувство и велика християнска добродетел. Без благодарност и прослава на Бога няма духовен растеж, няма нравствено съвършенство. Затова нашето първо и основно задължение е винаги да Му благодарим, защото Той е нашият небесен Отец, Творец и Промислител. Всички красоти и съвършенства, които са в човешкия дух и вън от него, от които непрестанно се възхищаваме, са Божи дарове, за които дължим безкрайна благодарност и признателност на Всеподателя Бога.[1]
Отец Дончо изтъкна в своята проповед, че благодарността е добродетел, която привлича Божията благодат, „защото за разлика от ропота, който отдалечава самия човек от Бога и благодатта Му, благодарността винаги го приближава до Него. Там, където има благодарност, Бог изсипва Своята благодат и сила, и пълнота“.
„Днес ние отново благодарим на Бога, че сме в храма Божи, че участваме в този празник, че сме честити да бъдем на Неговата трапеза. Но още благодарим на Бога за един велик светия, който Той издигна и който е стълб и крепило на истината (вж. 1 Тим. 3:15) – свети Атанасий Велики… Не са много тези, на които Църквата им слага прозвището „велики“. Знаем свети Антоний, знаем свети Василий, знаем свети Атанасий“, отбеляза още председателят на благолепния варненски храм, поздравявайки многолюдната енория при старата митрополитска църква с чествания храмов празник.
Той припомни житието на великия Божи угодник и твърдото му отстояване на православната вяра както в борбата срещу арианската ерес, така и при другите смущения в светата Църква, вече предимно вътрешни след преминаването на първите три века, силно изобилстващи с мъченическите подвизи на множество изповедници на вярата. Благодарение на привържениците на Арий от всичките 47 години на своето епископско служение свети Атанасий прекарал 15 от тях в изгнание.
През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са достигнали до нас. Съчинил три апологии – защити на православната вяра: „Против езичниците“, „Против арианите“, „За въплъщението на Словото“. Също „За Света Троица“ срещу еретика Аполинарий и разколниците – новациани. Сред трудовете му има посветени на Третото Лице на Светата Троица – Светия Дух, житие на свети Антоний Велики, тълкувания на множество книги от Свещеното Писание, прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. На него светата Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата.[2]
„Важно е да знаем за свети Атанасий, че той е свързан с нашите географски ширини, защото взема дейно участие в Сердикийския събор в София. Виждаме го и после, прибирайки се от събора – така говори преданието, – че около Чирпан основава първия манастир, който съществува и до днес. Не са малко храмовете и манастирите, които носят името на свети Атанасий, не само в православния свят, но и тук – в нашата страна, защото прадедите ни, носещи християнската вяра, винаги са гледали да посветят един от храмовете в населените места в чест на светеца, за да напомня на всички колко труден е бил неговият живот и колко посветен е бил той на Бога, за да може да я имаме истината, и тази истина да се преподава от поколение на поколение в Христовата църква“, заяви отецът.
Той се обърна към всички с призив да се стремим да познаваме добре нашата вяра. Вярата ни да бъде просветена, защото вярата без знание за божествените истини може да ни тласне в посока на суеверие, в посока на нещо по-различно от това, което Църквата вярва и проповядва. „Когато ние обаче сме в спасителния кораб на Църквата и когато със смирение се вслушваме в нейния глас, ние сме в безопасност и каквито и бури да се разразяват няма как да ни сломят, защото имаме примера на свети Атанасий, в който Бог ни посочва, че онези, които са верни, онези, които са с Христа няма да погинат и няма да отпаднат, а ще бъдат въздигнати“.
Цялата проповед на ставрофорен иконом Дончо Александров може да видите на официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия:
След края на светата Литургия беше отслужен водосвет и се освети риба, която се раздаде на всички присъстващи
На 18 януари светата Православна църква почита паметта на Св. Атанасий и Кирил Александрийски. По този повод Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений възглави архиерейска света Литургия в храм „Св. Атанасий Велики“ в Бургас.
В съслужение с владиката бяха архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия, ставрофорен иконом Николай Димитров – старши епархийски съветник, ставрофорен иконом Павлин Иванов – председател на храма, ставрофорен иконом Петър Василев, ставрофорен иконом Севастиян Йорданов – духовен надзорник, ставрофорен иконом Василий Симеонов, ставрофорен иконом Емилиан Михайлов, иконом Игнатий Ойков, свещеник Радостин Петров, свещеник Атанасий Костадинов, протодякон Александър Нешев и архидякон Поликарп.
Песнопенията на утренята бяха огласени от г-н Иван Млечков – секретар на Сливенска митрополия, г-н Александър Учиков и г-н Щелян Димов, а на Литургията – от храмовите хористи.
В словото си Негово Високопреосвещенство обърна внимание към паметта на свети Атанасий Велики – велик изповедник на православната вяра и непоколебим защитник на истината за Божеството на Сина Божи. Владиката подчерта значението на свети Атанасий като богослов, пастир и духовен ориентир за Църквата във времена на изпитание, напомняйки, че верността към Христос и Неговата истина не се измерва с удобство или мнозинство, а с готовност за жертва и свидетелство.
След словото митрополит Арсений раздаде на всички присъстващи новото синодално издание на светата Библия.
Честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески.
Свети Макарий Египетски е роден през 301 г. в Горен Египет. 30-годишен се оттеглил в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун западно от делтата на река Нил) и там се подвизавал като отшелник цели шестдесет години. От самото начало Макарий се отличил с голямо усърдие в монашеския живот, затова още в млада възраст бил възприеман от всички като духовен старец (наставник). Всички го търсели за съвети и наставления. На 40 години бил ръкоположен за свещеник и заради добродетелния му живот Бог го удостоил с дара на изцеления и прозорливост.
Свети Макарий постоянно общувал с Бог в своите горещи молитви. Няколко пъти се срещал със свети Антоний Велики, от когото почерпил духовен опит. Прокопал в пясъка под килията си подземно помещение за молилня и там прекарвал всеки ден много часове в молитвеното си правило (лична поредица от молитви, песнопения и поклони, които християните изпълняват). Заради отстояването на православната вяра подвижникът на преклонна възраст бил подложен на преследване от арианския епископ на Александрия Лукий, който го заточил на остров в река Нил. Завърнал се по-късно в своята обител, преподобният Макарий починал в мир през 391 г., на 90 години, като оставил памет за велик подвижник.
Свети Марк Ефески е роден през 1392 г. в Цариград. Бил даровит младеж и получил добро образование. Запознал се с учението на исихазма и на 25 години станал монах. Изявил се като отличен богослов и химнописец. През 1436 г. бил избран за митрополит на Ефес. Участвал във Фераро-флорентийския събор за сближение на Източната и Западната църква, където единствен със силни доводи се противопоставил на безпринципното обединение. Така унията била осуетена и оттогава Марк Ефески е почитан като защитник на православието. Починал в 1444 г. на 52 години.
