На 21 април Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил посети Роженския манастир „Рождество Богородично“, където отслужи Пасхална вечерня в съслужение с Негово Високопреподобие архимандрит Епифаний – игумен на светата обител и свещенство от Неврокопска епархия. Бoгослужението бе в навечерието на празника на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Вратарница“, която е копие на Иверската Света Богородица, датиращо от 1790 г., изографисано от монах Яков. В отличие от други копия на иконата, съдържа десет малки сцени, които показват чудното ѝ пристигане на Света Гора, Атон и нейните първи чудеса в Иверския манастир.

Молитвено участие взеха Техни Високопреосвещенства митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Неврокопският митрополит Серафим.

Песнопенията изпълни хор „Йеромонах Неофит Рилски“ с ръководител г-н Йоаннис Папахронис.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за празника на чудотворната икона на Божията Майка, споделяйки:

„Силата на Света Богородица се е проявявала в историята на Църквата винаги. Четем за дивните ѝ чудеса, и конкретно за чудото, когато нейната икона се явила край Иверския манастир в огнен стълб – което ни показва, че е угодно Богу да се изобразяват образите на Божия Син, на Пресвета Богородица, във време, когато православните християни са страдали за чистото изповедание и защита на светите икони, дори с цената на живота си.

Света Богородица е укрепила монасите на Света гора, а чрез тях и всички нас, показвайки, че Господ благоволи да се почитат Неговият образ, образът на Света Богородица и на светиите. Чрез тях – чрез чистото поклонение пред светите икони, които са образи на първообразите, ние получаваме голяма благодат, включително тук, в Роженската света обител, където случаите, когато чрез почитането на иконата ѝ с молитва, Света Богородица е изпълнила с благост и щедрост молбите на хиляди вярващи.

Затова винаги се радваме, когато имаме възможност, особено на нейните празници, да вкусим от благодатта, която тя дарува, да прославяме Бога и да изпросваме Неговата милост“.

Бoгослужението на 22 април в Роженската света обител ще бъде предстоявано от Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и ще започне в 7:30 ч.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Светослав Костарев

23.04.2025_11:36 | Източник: Българска патриаршия 22.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 21 април Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави божествената Литургия в храма „Възкресение Христово“, кв. „Красна поляна“, в съслужение с архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Гоце Христов – председател на църковното настоятелство при храма, свещеник Арсений Каньов, иконом Васил Шопов, свещеник Йоан Стефанов от храмовото духовенство и протодякон Иван Петков.

Песнопенията на утренята бяха изпълнени от храмовите певци и част от служещото духовенство, а тези на светата Литургия – от храмовия хор.

В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за Христовото Възкресение, засвидетелствано в пророчествата на Стария Завет:

„Воистина Воскресе Христос! Тази истина вдъхновява поколения Христови ученици,свидетелстващи със своя живот, че действително смъртта е победена; че колкото и да се опитват някои да скриват и преиначават, да забраняват правдата Божия, тя винаги си проправя път и живее в сърцата и умовете на човеците. И как да не е така, когато истината за Христовото Възкресение е възвестена чрез Словото Божие – пророческото слово, вдъхновено от Духа Светаго далеч преди да се изпълнят тези събития.

Редица от пророците, говорейки за Месия, изрично споменават, че Той ще бъде убит, като пострада доброволно за греховете на народа. Свети пророк Исайя ясно говори за Неговата смърт, но и за живота след смъртта, казвайки: а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка (Ис. 53:10).

От книгата на св. пророк Йона Господ дава такъв пример – както Йона беше три дни в утробата на кита, така и Син Човечески ще бъде три дни в утробата на земята и ще възкръсне (срв. Мат. 12:40).

В Символа на вярата изповядваме: „Възкръсна в третия ден според Писанията“ – това е точен цитат от посланието на св. апостол Павел, където той цитира, че Христос възкръсна, според Писанията (срв. I Кор. 15:4).

За неверието в тези истини Господ упрекна апостолите, казвайки: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Лук. 24:25-26).Виждаме, колко далече е от мисълта на апостолите, дори когато Господ им е говорил, като ги подготвял дълго време, преди да пострада, казвайки: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне (Марк. 10:33-34). Тези думи им се показали необичайни – къде се е чуло и видяло човек да възкръсне? Затова апостолите изживяват много голяма агония, когато виждат Господ да умира на Кръста.

Отначало изплашени, без дръзновение и надежда, без дух, но в същия този град Иерусалим, след петдесет дни, апостолите се обличат със сила отгоре, за да могат вече смело да възвестяват и проповядват Възкръсналия Христос“.

За благодатния живот, донесен от Господ Иисус Христос, патриарх Даниил сподели:

„Духовният живот е благодатен живот в Светия Дух, Източник на живота. Не е по човешките сили да бъде измислено Възкресението, проповядвано по цялата земя и за свидетелството за него мъчениците да страдат без озлобление, изпълнени с мир, изпълнени с този благодатен живот. По човешки това не е възможно, защото Възкресението е дело Божие.

Силата свише, с която светите апостоли се облякоха (срв. Лука 24:49) и вкусиха от божествения живот – това е, което и ние в светата Православна църква получаваме, и чрез този живот можем смело да засвидетелстваме във всяка неделна служба молитвата: „Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, който Едничък е безгрешен“. Как сме видели Възкресението Христово? – именно чрез благодатния живот, който сме получили в Светия купел като дар от Бога. Именно за този живот Господ Иисус Христос говореше: Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! (Лук. 12:49). Това е огънят, за който се казва, че Дух Светий, във вид на огнени езици, слезе и остана над апостолите, те се изпълниха с Него, и оттогава Дух Светий пребъдва в Църквата.

Ние можем да бъдем причастници на този живот единствено чрез вярата ни в Бога, защото без вяра не е възможно да угодим на Бога. Без вяра човек се подава на страха. Преди Своите страдания Господ се обърна към св. апостол Петър с думите: Аз се молих за теб, да не оскъднее вярата ти (Лук. 22:32). Нима първосвещениците не бяха видели възкресението на дъщерята на Иаир, нима не бяха чули за възкресението на Лазар, нима не бяха виждали изгонването на бесове – но за всичко намираха оправдание: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз (Мат. 9:34). Но ако и учениците Му се бяха поддали на такива лъжливи извинения, страхове и заплахи, кой щеше да чуе за Възкресението? Но силата Божия укрепява човека да не се страхува да изповяда истината, каквато и да е тя. С Божията помощ всичко е преодолимо.

Апостолите станаха свидетели, как Господ победи смъртта и всичко, което е в света. Затова св. апостол Павел казва: ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 8:38-39). Щом веднъж се изпълниха с тази благодатна сила и се утвърдиха във вярата, светите апостоли бяха готови да претърпят всичко, да устоят докрай и да свидетелстват за идването на Бога в плът, за Неговия живот и страдание, за изкупването на греховете на човеците, но и за Неговото възкресение и дара на Светия Дух“.

В края на словото си Негово Светейшество се обърна към вярващите с думите:

„Нека чрез обновен живот да ходим в заповедите, които Господ ни е оставил, да подражаваме на завещания ни пример и ние ще станем причастници на този нов благодатен живот, който Господ донесе. Тогава с искрени и пълни от радост сърца ще възвестяваме пред човеците непреходната, вечна и всепобедна истина – Христос Воскресе!“.

След проповедта децата от неделното училище при храма отправиха пасхален поздрав към Негово Светейшество. Председателят на църковното настоятелство благодари на патриарх Даниил за посещението и отслужването на светата Литургията за празника на храма, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

23.04.2025_10:02 | Източник: Българска патриаршия 22.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Светла сряда е днес. Чества се и паметта на мъченица Александра, и на новомъченик Лазар Български.

Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.

Когато Диоклетиан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.

Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).

Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.

23.04.2025_09:48 | Източник: БТА 23.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Светли вторник е днес. Той е третият ден на Великден – вторник от Светлата седмица, която цялата е посветена на Христовото Възкресение.

Преподобният Теодор се родил в първата половина на VI век в село Сикеа, област Галатия в Мала Азия, откъдето минавал главният път от Цариград през Никея към Анкира (днешна Анкара). Майка му Мария била проститутка, съдържателка на крайпътен хан, а баща му Козма служел при императорския двор. След като майка му се събрала с Козма и заченала, тя изоставила предишния си живот и заживяла богоугодно. Свети великомъченик Георги се явил насън на съпрузите и предрекъл, че синът им ще получи Божията благодат и ще живее по Неговия закон.

Наистина Теодор отрано проявил стремеж към молитвен и свят живот в уединение. На 12-годишна възраст си изкопал малка пещера под олтара на църквата „Св. Георги“ и започнал там да се отдава на молитви и четене на свещени текстове. По-късно прекарал две години в една пещера в планината. Отшелническата му самота била прекъсната от настойчивите молби на близките му и той се върнал при тях. А когато епископът на близкия град Анастасиопол Теодосий чул за подвижничеството на Теодор, потърсил го и го посветил в свещенически сан.

Теодор продължил да живее при църквата „Св. Георги“, в която вече служел, с Божията помощ изцелявал болни, прогонвал бесове. Заедно със събралите се при него последователи в монашеството Теодор построил църква „Св. архангел Михаил“ и основал манастир. Въпреки желанието си да живее далече от хората в безмълвие, по настояване на вярващите бил ръкоположен за епископ на Анастасиопол (на 100 километра западно от Анкара, сега Бейпазаръ).

По-късно обаче се отказал от високия сан и се върнал в манастира, за да живее в постоянна молитва. От житието му става ясно, че се е срещал с видни представители на светската и църковната власт, дори с императори и патриарси по време на пътуванията им през Сикеа или в Цариград. Упокоил се на 22 април 613 г.

22.04.2025_09:51 | Източник: БТА 22.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Софийска света митрополия представя на зрителите поредния епизод на предаването „Стълба към Небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на предаването беседваме за Кръста и Възкресението със свещеник Георги Граховски, председател на храм „Рождество Богородично“ в град Кочериново, Дупнишка духовна околия на Софийска епархия.

След това посрещаме младите църковни певци и автори на фото и видео съдържание – Мартин и Антон Вайдер. Можете да видите техни снимки и кратки филми (включително християнски) тук: https://weider360.com/ и https://www.youtube.com/@Martinweider1/videos

А накрая представяме слово за Празника на празниците от протойерей Александър Мен.

Предаването „Стълба към небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на Канал 3 в нeделя след 10:30 ч. и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и събота от 20:30 ч.

21.04.2025_18:53 | Източник: Българска патриаршия 20.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

В деня на Христовото Възкресение, в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ традиционно бе извършена Пасхална вечерня, още назовавана „Второ Възкресение“.

По време на богослужението на различни езици бе прочетен евангелският откъс за Христовото явяване на учениците вечерта в първия ден на седмицата (срв. Иоан 20:19-25).

След изпяване на прокимена „Кто Бог велий, яко Бог наш…“ стиховете от евангелския откъс бяха последователно прочетени, както следва: Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил – на църковнославянски език; архимандрит Йоан, протосингел на Софийската света митрополия – на гръцки език; Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод – на латински език; ставрофорен иконом д-р Кирил Попов – на еврейски език; протойерей Владимир Тишчук, председател на руския храм-подворие в София – на руски език; ставрофорен иконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх в България – на румънски език; Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф – на английски език; протойерей Димитър Шумов – на френски език; протодякон Деян Коруноски – на немски език; четецът Бехнам Сетайеш – на персийски език; протодякон Иван Петков – на турски език и архимандрит Василий, председател на храма – на български език.

Песнопенията в богослужението бяха изпълнени от клиросните певци и духовенството при храма, заедно със Софийския катедрален хор към „Св. вмчца Неделя“ с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов.

В края на вечернята Негово Светейшество поздрави присъстващия богомолен народ с Празника на празниците – светлото Христово Възкресение, и произнесе слово, в което сподели:

„По великата Божия милост и тази година се удостоихме да се поздравим с победоносния поздрав, който вече две хилядолетия отеква: „Христос Воскресе“!

Колко щастливи сме ние, православните християни, че бидейки членове на светата Христова Църква, живеем в радостта на светлото и победоносно Христово Възкресение! На заобикалящия ни свят, изпълнен с тревожност, страдание, разделение, несигурност, нашият отговор се състои в две кратки, но пълни с истина думи, които обясняват и обобщават всичко: „Христос Воскресе!“.

Христовото Възкресение е краеъгълният камък на нашата вяра и смисълът на нашето съществуване на земята. Свети Григорий Нисийски казва, че „днешният празник утешава всяка скръб и няма по-тъжен човек от този, който не намира утешение в днешното тържество“. Действително, няма друг празник, който да е свързан с такава чиста, неподправена, спонтанна и искрена радост – правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17). За християните още от дълбока древност Христовата Пасха е била извор на радост и на смисъл: на радост, че смъртта, която е пряко следствие от греха и е най-голям враг на човека, е победена и разгромена веднъж завинаги; и на смисъл, защото човешкият живот не е вече един ограничен във времето низ от случайни събития, които ни приближават до гроба, а е открита възможност за охристовяване и уподобяване на Твореца. В Лицето на Победителя на смъртта – Богочовека Иисус Христос, ние получаваме безсмъртие, а животът ни – смисъл.

Днес чуваме да се говори за изкуствен интелект, за преодоляване на границите на природата, за създаване на някакъв нов „свръхчовек“, за „безкрайните“ възможности, които модерните технологии ни предоставят. Но всички човешки усилия, които са лишени от Божието присъствие и благодатно съдействие, са суетни и завършват отново със смърт. Смъртта е непреодолимият завършек на човеко-бога, тоест на човека, изоставил и забравил Бога. Без Бога стремежът към безсмъртие води до унищожение. А Възкресението е тъкмо противоположното – то е логичният победоносен завършек на пътя на Богочовека и на вярващите в Него. Възкресението е извор на смисъл – то означава засвидетелствана надежда и изпълнено обещание. В светата Църква свидетелството за Възкресението – това е светостта, това са светиите. Със своя свят живот светиите свидетелстват за Христовото Възкресение, както никой друг. Нека и ние да подходим като тях – очистени от всяка сквернота на греха, да приемем вестта за славното Христово Възкресение като нелъжовно обещание за нашето собствено духовно и телесно възкресение. Понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение (Рим. 10:10).

Нека вярваме с цялото си сърце, но нека също така да изповядваме и да проповядваме пред целия свят с апостолска ревност тази истина на всички истини: „Христос Воскресе!“.

Текст и снимки: Софийска света митрополия

21.04.2025_18:43 | Източник: Българска патриаршия 20.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия