Тази година се навършват 183 години от рождението и 109 години от кончината на приснопаметния Български екзарх Йосиф, който в продължение на 38 години (1878-1915) възглавява разделения диоцез на Българската православна църква, заставайки като ревностен духовен водач и посредник между държавната власт и християнското население.
Всяка година в негова памет се отслужва заупокойна служба край гроба му, който се намира в южната колонада на катедралата „Св. вмчца Неделя”, в непосредствена близост до светия олтар. Тази година по решение на Светия Синод на БПЦ възпоменанието бе извършено в неделния ден на 16 юни, след отслужването на заупокойна архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит.
В литургията в памет на блаженопочиналия предстоятел на БПЦ, заедно с него съслужиха: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов и дяконите: протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиан Периклиев, дякон Красимир Кръстев, дякон Христо Василев, дякон Филип Стойчев и дякон Костадин Бойчин.
Молитвено участие в богослужбата взеха: Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, Преосвещените епископи: Мелнишки Герасим, главен секретар на Светия Синод, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария.
Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия хор при храма, дирижиран от д-р Стоян Малинов. Духовенство и миряни се помолиха в неделния ден за достойния български архипастир, който неуморно се е борил да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез и да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
В края на богослужението епископ Исаак, след като упомена основополагащите решения на св. Отци от Първия вселенски събор, чиято памет честваме днес, 7 Неделя след Пасха, изрази своята почит към блаженопочиналия екзарх със слово, в което каза:
„Приснопаметният и незабравим Екзарх Йосиф е един от тружениците на вярата, посветили се от младини за благото на род и родина. Всеки родолюбец съхранява спомените за любовта, търпението, постоянството и страданията, които Екзарх Йосиф понесе за вярата, единството, мира и благоденствието на Църквата и народа ни, като стана пример в слово, поведение, във вяра и чистота. В своя живот Екзархът прояви изключителни дарования, не само като духовник, но той бе и добър църковен дипломат, благодарение на солидното образование, което имаше, на добрата подготовка, мъдростта му, широката духовна култура и административни умения, които притежаваше… Всички тези качества и умения му послужиха да бъде добър водач на цялата ни родна православна църква и народ“ – каза в словото си епископ Исаак.
След богослужението в храма, всички духовници се отправиха към южната колонада на храма, където отслужиха панихида, предстоявана от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. За сетен път църковното изпълнение призова Господ да прости прегрешенията на приснопометния екзарх Йосиф и „да всели душата му там, където почиват праведниците“.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Евгения Комарова – Казиола, Бехнам-Емануил Сетайеш
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 1
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 2
+++
Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от импровизирания „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез сa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.
Заставайки начело на Българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и национални съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.
Екзархът преживя ужасите на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напредналата възраст, той остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
Из слово на Главиницки епископ Йоан по случай 98 години от блажената кончина на Екзарх Йосиф, произнесено след св. Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“, 9 юни 2013 г.
18.06.2024_10:52 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:15 |
Автор: Софийска митрополия
