Арий нарече Сина чужд на същността на Отца, и самият той стана чужд на Божията слава.
В този ден, седмата неделя след Пасха, празнуваме паметта на 318-те богоносни отци от Първия вселенски събор в Никея по следната причина.
Понеже, възприемайки нашата плът, Господ Иисус Христос по неизказан начин изпълнил целия Си промисъл за нас и пак Се върнал на Престола на Отца, то светите мъже, желаейки да покажат, че Божият Син наистина е станал съвършен Човек, и като такъв, а едновременно и като Бог, Се е възнесъл и е седнал отдясно на величието на Отца във висините, се събрали на този първи вселенски събор и изповядали, че Той е единосъщен и равночестен на Бога Отца. Те установили тази неделя след славното Възнесение, разширявайки празника с паметта за Събора на толкова много отци, които проповядвали че в плът на истински Човек на небето Се е възнесъл истинският Бог.
Този събор се състоял при император Константин Велики, в двадесетата година от неговото управление. След прекратяване на гоненията, той управлявал първо в Рим, а след това през 5838-ма година от сътворението на света създал всеславния Константинопол, наречен на негово име.
Тогава започнали събитията, свързани с Арий. Той произхождал от Либия. Отишъл в Александрия, където бил ръкоположен за дякон от свещеномъченик Петър Александрийски и тогава уж започнал да се противопоставя на нечестивия Савелий (който твърдял, че в Божеството има едно Лице, Което се проявява веднъж като Отец, друг път като Син, а понякога като Свети Дух), но похулил Божия Син, обявявайки Го за твар, създадена от нищо и чужда на Божественото достойнство, която се нарича Премъдрост и Слово Божие само в преносен смисъл.
Докато Арий богохулствувал по подобен начин, великият Петър видял Христос на светия престол във вид на Младенец, облечен в разкъсана дреха. Той му казал, че Арий я е разкъсал и тогава епископът отлъчил последния от свещения чин.
Когато след Петър Александрийската катедра приел Ахил, той, въпреки обещанията си, възстановил Арий и освен това го посветил в свещенически сан и го поставил начело на Александрийската школа. След смъртта на Ахил, Александрийски патриарх станал Александър и разбирайки, че Арий още богохулства и то повече от всякога, той го низвергнал и отлъчил от Църквата чрез събор. Според Теодорит, Арий учел, че Христос има променлива природа и бил първият, който избълвал богохулството, че уж Господ е приел плът без душа и ум. В същото време Арий, пише Теодорит, след като съблазнил мнозина в своето нечестие, се сближил с епископите Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски, Евсевий Кесарийски и други и се противопоставил на Александър. Той пък, като известил писмено по цялата вселена за Ариевото богохулство и неговото низвержение, подтикнал мнозина към отхвърлянето му.
И тъй като Църквата била обхваната от смут и мнозина, които искали да станат християни били възпирани поради тези спорове, Константин Велики устроил така, че да събере от цял свят отците в Никея и сам пристигнал там. И когато всички отци седнали, самият Константин, принуден от тях, също седнал на събора, но не на царския престол, а на място с по-ниско достойнство. И били повдигнати обвинения срещу Арий, който заедно с всички негови съмишленици бил анатемосан, а Словото Божие било провъзгласено от светите отци за единосъщно, равночестно и единославно с Отца. Отците съставили и светия Символ на вярата до думите: „И в Светия Дух…” (а нататък го допълнил Втория събор). Освен това Първият събор определил кога и как трябва да празнуваме Пасхата Господя – не заедно с евреите, както бил обичаят преди това. Отците също определили и двадесет правила, свързани с църковното устройство. А накрая великият и равноапостолен Константин подписал Символа на вярата с червени букви.
От присъствалите свети отци, 232-ма били епископи и 86 свещеници, дякони и монаси – общо 318 мъже. Най-известните от тях били Римският архиепископ Силвестър и Константинополският Митрофан, който бил болен (тези двамата присъствали задочно, чрез свои представители), Александър Александрийски с Атанасий Велики, тогава архидякон, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осий, епископ на Кордоба, Пафнутий Изповедник, Николай Мироточиви, Спиридон Тримитундски, който кръстил там някакъв философ, побеждавайки го в спор, като посочил трите свойства на слънцето. И когато по време на събора двама от отците-архиереи се упокоили в Господа, Константин Велики, като положил постановлението на светия Събор в ковчезите им и внимателно ги заключил, открил, че по неизказаните Божии съдби и те са го одобрили и подписали.
В края на събора, когато вече Цариград бил напълно завършен, Константин Велики призовал всички тези свети мъже и те, като обиколили целия град, се молили усърдно да се утвърди и да царува над останалите градове и чрез царски указ го посветили на Майката на Бога Слово. И после всеки от светиите се върнал у дома си.
Но още преди кончината на Константин Велики, когато той управлявал съвместно със сина си Констанций, Арий дошъл при царя, заявявайки, че е оставил всички заблуди и иска да се съедини с Божията Църква. Но той написал своето богохулство на плочка и тайно я окачил на врата си, и сякаш подчинявайки се на Събора, биел с в гърди, удряйки плочката и казвал, че приема това изповедание. И царят, разбира се, наредил на Константинополския патриарх да приеме Арий в общение. Тогава патриарх след Митрофан бил Александър, който, знаейки злия нрав на този човек, се съмнявал и молел Бог да му открие дали е Негова воля да влезе в общение с Арий. Когато наближило време за съслужението, молитвата му станала особено гореща. Междувременно Арий, който се отправил към църквата, недалеч от тържището усетил болки в стомаха и влязъл в градската тоалетна и там се пръснал, изсипвайки всичката си вътрешност, по подобие на Юда за еднаквото предателство на Бога Слово. И така, този, който откъсна Божия Син от същността на Отца, самият той бил разкъсан и намерен мъртъв. Така Божията Църква се спасила от неговата пагубна заблуда.
По молитвите на светите 318 отци от Първия събор, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Източник
Чуден, Съветник е наречен Синът Божий заради нещата, които Той е учил, най-вече защото е разкрил Отца на хората, както и сега казва „Явих Твоето име на човеците“. Защото като казва „свърших делото“ Той после подробно обяснява какво е това дело. Сега Името наистина е добре познато, както Исаия казва „ще се кълне в Бога на истината“. Но това, което сега ви казва преди не е било за всички, а само за юдеите, но сега вече е за всички.
Но Той не просто казва това, а също и че хората Го познали като Твореца и, че Той има Син. … Сега Той Се нарича Пътят. Очевидно е, че тук Той утвърждава две неща: че Той не упорства против Отца и, че волята на Отца е да ги предаде на Сина. Той ги е направил и се грижи за тях непрекъснато. Как тогава Той ги приема? Това показва единството Му с Отца.
Св. Йоан Златоуст, Проповед 81 върху Йоановото Евангелие
В този ден, четвъртък на шестата седмица след Пасха, празнуваме Възнесението на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос.
Още преди Своите страдания, Господ обещал на учениците Си идването на Всесветия Дух, като казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не си замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), и пак: „Когато Той дойде… ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан 16:13). А след като възкръснал от мъртвите, Той им Се явявал в продължение на четиридесет дни, не постоянно, а от време на време, споделяйки храна и питие с тях, уверявайки ги във възкресението като най-достоверно дело. Накрая, възвестявайки им тайните на Царството Божие, Той им заповядал да не напускат Йерусалим, но пребивавайки там, да чакат идването на Всесветия Дух, за да бъдат кръстени от Него, тъй като преди това били кръстени само с вода от Йоан Кръстител, въпреки че по-късно Епифаний Кипърски казва, че Йоан Богослов е кръстил Божията Майка, а Петър и същият Йоан са кръстили другите апостоли.
Господ заповядал на апостолите да останат в Йерусалим, та проповядването на Евангелието първо да се утвърди именно там, а не като се оттеглят на други места, да дадат лесно повод да бъдат наклеветени като лъжци. Но това било необходимо за тях и защото, подобно на войници тук да се подготвят с оръжията на Духа и след това да влязат в битка с враговете на Христа. Но когато настъпило времето на Възнесението, Той ги извел на Елеонската планина, която се нарича така, защото там са засадени много маслинови дървета, и беседвал с тях за проповядването на Евангелието по всички земни краища и за Своето непостижимо вечно Царство в бъдещия век. И като видял, че в присъствието на Неговата Пречиста Майка те щели да Го попитат какво да правят, Той насочил вниманието им към ангелите, които да им обяснят Неговото възнесение на Небето.
И пред очите на учениците Той бил взет от тях, и облак Го закрил. Придружаван от ангели, които, чудейки се на обагреното Му с кръв тяло (вж. Исая 63:2), си заповядвали един на друг да повдигнат небесните порти (вж. Пс. 23:7), Той Се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, обожвайки самата Си плът и, осмелявам се да кажа, правейки я богоподобна. Защото чрез плътта Му се премахна древната вражда и ние се помирихме с Бога.
Ангелите, приближавайки се в човешки образ към апостолите, казали: “Мъже галилейци! Защо стоите и учудено гледате към небето? Този, Когото виждате в плът, Бог Иисус, ще дойде пак така, тоест в плът, но не по същия начин, в бедност и тишина, а в голяма слава и придружен от ангели, както Го виждате сега.” (вж. Деяния 1:11). Тогава апостолите, като престанали да се взират към небето, се върнали от Елеонската планина, защото тя е много близо до Йерусалим – на две хиляди и четиридесет крачки, които съставляват съботния път. Тъй било законодателно постановено при Моисей – толкова крачки да могат да се извървяват в събота, тъй като скинията на свидетелството била на същото разстояние от еврейския лагер. Било позволено на поклонниците да ходят там в събота, но не и да удължават прехода си повече, поради което този път е наречен „съботен“. Затова някои смятат, че Възнесение Христово също е станало в събота, но по-скоро това е неправдоподобно.
След като се върнали, апостолите се качили в горницата, където останали с жените мироносици и Майката на Словото, като посветили цялото време на пост, молитви и моления и очаквали, според обещанието, идването на Светия Дух (Деяния 1:14).
Възнесъл Се в слава, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Източник
Чухте евангелския разказ, в който ни е разказано, че Господа Иисуса, минавайки видя човек, който е бил сляп по рождение. Тъй като Господ не го пренебрегнал ние също е редно да не пренебрегваме историята за човек, който Господ намерил достоен за вниманието Си. Особено трябва да забележим фактът, че той е бил сляп по рождение.
Наистина има вид слепота, обикновено резултат на тежка болест, която закрива зрението, но която може да бъде излекувана, ако има достатъчно време. Има и друг вид слепота, резултат на перде, която може да бъде премахната от хирург: той може да премахне причината и слепотата е прогонена. Сами стигнете до заключението: този човек, който е бил роден сляп, не е бил излекуван от изкуството на хирургията, а от Бога. Когато природата е повредена Създателят, Който е Творец на природата, има силата да я възстанови. Затова и Христос също казва: „Докле съм в света, светлина съм на света“, което означава – всички, които са слепи могат да виждат, стига Аз да Съм Светлината, която те търсят. Дойдете, тогава, и получете Светлината, за да можете да виждат.
Св. Амвросий Медиолански, Писмо 80, 1-5: PL 16, 1326-1327
Блажена си ти, жено, черпеща обикновена вода, която си се оказала водочерпец на живата вода. Ти намери Съкровището, Източника, от Когото произтича потоп от милост. Изворът бил пресъхнал, но Той го подновил и ти дал да пиеш. Той е бил беден, но попитал теб, за да може да те обогати. Великият Извор, Който седеше до кладенеца, като Подател на питие на всички, излива за всички спрямо волята Си – различни извори, спрямо онези, които пият.
От кладенеца всеки път излиза едно и също питие, за онези, които са жадни, а Живия Извор разлива различна благодат и дарове за различните хора.
Блажена си ти, на която Той даде жива вода да пиеш и не си ожадняла, както каза.
Защото Той нарича истината „жива вода“, тъй като всички, които я чуят няма да ожаднеят отново. Блажена си ти, която научи истината и не ожадня, защото Един е Месията и няма други. Блажена си ти, жено, защото не сломи преценката си, след като откри търсеното. Твоята любов бе безспирна да споделиш всичко, което си научила с целия ти град. Ти остави съда си, но изпълнена с разбиране ти даде на хората да пият. В тебе, жено, виждам чудо като при Богородица. Защото тя, в своята утроба във Вителеем роди Неговото тяло като дете, но ти като зрял човек чрез устата си го яви в Сихем.
Блажена си ти, жено, защото чрез устата си донесе светлина на онези в мрак.
Св. Ефрем Сирин
Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
– Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:
– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.
А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:
– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:
– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.
А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
– Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514/30 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Източник: Жития на българските светии от Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974.
