В този ден, четвъртък на шестата седмица след Пасха, празнуваме Възнесението на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос.
Още преди Своите страдания, Господ обещал на учениците Си идването на Всесветия Дух, като казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не си замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), и пак: „Когато Той дойде… ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан 16:13). А след като възкръснал от мъртвите, Той им Се явявал в продължение на четиридесет дни, не постоянно, а от време на време, споделяйки храна и питие с тях, уверявайки ги във възкресението като най-достоверно дело. Накрая, възвестявайки им тайните на Царството Божие, Той им заповядал да не напускат Йерусалим, но пребивавайки там, да чакат идването на Всесветия Дух, за да бъдат кръстени от Него, тъй като преди това били кръстени само с вода от Йоан Кръстител, въпреки че по-късно Епифаний Кипърски казва, че Йоан Богослов е кръстил Божията Майка, а Петър и същият Йоан са кръстили другите апостоли.
Господ заповядал на апостолите да останат в Йерусалим, та проповядването на Евангелието първо да се утвърди именно там, а не като се оттеглят на други места, да дадат лесно повод да бъдат наклеветени като лъжци. Но това било необходимо за тях и защото, подобно на войници тук да се подготвят с оръжията на Духа и след това да влязат в битка с враговете на Христа. Но когато настъпило времето на Възнесението, Той ги извел на Елеонската планина, която се нарича така, защото там са засадени много маслинови дървета, и беседвал с тях за проповядването на Евангелието по всички земни краища и за Своето непостижимо вечно Царство в бъдещия век. И като видял, че в присъствието на Неговата Пречиста Майка те щели да Го попитат какво да правят, Той насочил вниманието им към ангелите, които да им обяснят Неговото възнесение на Небето.
И пред очите на учениците Той бил взет от тях, и облак Го закрил. Придружаван от ангели, които, чудейки се на обагреното Му с кръв тяло (вж. Исая 63:2), си заповядвали един на друг да повдигнат небесните порти (вж. Пс. 23:7), Той Се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, обожвайки самата Си плът и, осмелявам се да кажа, правейки я богоподобна. Защото чрез плътта Му се премахна древната вражда и ние се помирихме с Бога.
Ангелите, приближавайки се в човешки образ към апостолите, казали: “Мъже галилейци! Защо стоите и учудено гледате към небето? Този, Когото виждате в плът, Бог Иисус, ще дойде пак така, тоест в плът, но не по същия начин, в бедност и тишина, а в голяма слава и придружен от ангели, както Го виждате сега.” (вж. Деяния 1:11). Тогава апостолите, като престанали да се взират към небето, се върнали от Елеонската планина, защото тя е много близо до Йерусалим – на две хиляди и четиридесет крачки, които съставляват съботния път. Тъй било законодателно постановено при Моисей – толкова крачки да могат да се извървяват в събота, тъй като скинията на свидетелството била на същото разстояние от еврейския лагер. Било позволено на поклонниците да ходят там в събота, но не и да удължават прехода си повече, поради което този път е наречен „съботен“. Затова някои смятат, че Възнесение Христово също е станало в събота, но по-скоро това е неправдоподобно.
След като се върнали, апостолите се качили в горницата, където останали с жените мироносици и Майката на Словото, като посветили цялото време на пост, молитви и моления и очаквали, според обещанието, идването на Светия Дух (Деяния 1:14).
Възнесъл Се в слава, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Източник
Чухте евангелския разказ, в който ни е разказано, че Господа Иисуса, минавайки видя човек, който е бил сляп по рождение. Тъй като Господ не го пренебрегнал ние също е редно да не пренебрегваме историята за човек, който Господ намерил достоен за вниманието Си. Особено трябва да забележим фактът, че той е бил сляп по рождение.
Наистина има вид слепота, обикновено резултат на тежка болест, която закрива зрението, но която може да бъде излекувана, ако има достатъчно време. Има и друг вид слепота, резултат на перде, която може да бъде премахната от хирург: той може да премахне причината и слепотата е прогонена. Сами стигнете до заключението: този човек, който е бил роден сляп, не е бил излекуван от изкуството на хирургията, а от Бога. Когато природата е повредена Създателят, Който е Творец на природата, има силата да я възстанови. Затова и Христос също казва: „Докле съм в света, светлина съм на света“, което означава – всички, които са слепи могат да виждат, стига Аз да Съм Светлината, която те търсят. Дойдете, тогава, и получете Светлината, за да можете да виждат.
Св. Амвросий Медиолански, Писмо 80, 1-5: PL 16, 1326-1327
Блажена си ти, жено, черпеща обикновена вода, която си се оказала водочерпец на живата вода. Ти намери Съкровището, Източника, от Когото произтича потоп от милост. Изворът бил пресъхнал, но Той го подновил и ти дал да пиеш. Той е бил беден, но попитал теб, за да може да те обогати. Великият Извор, Който седеше до кладенеца, като Подател на питие на всички, излива за всички спрямо волята Си – различни извори, спрямо онези, които пият.
От кладенеца всеки път излиза едно и също питие, за онези, които са жадни, а Живия Извор разлива различна благодат и дарове за различните хора.
Блажена си ти, на която Той даде жива вода да пиеш и не си ожадняла, както каза.
Защото Той нарича истината „жива вода“, тъй като всички, които я чуят няма да ожаднеят отново. Блажена си ти, която научи истината и не ожадня, защото Един е Месията и няма други. Блажена си ти, жено, защото не сломи преценката си, след като откри търсеното. Твоята любов бе безспирна да споделиш всичко, което си научила с целия ти град. Ти остави съда си, но изпълнена с разбиране ти даде на хората да пият. В тебе, жено, виждам чудо като при Богородица. Защото тя, в своята утроба във Вителеем роди Неговото тяло като дете, но ти като зрял човек чрез устата си го яви в Сихем.
Блажена си ти, жено, защото чрез устата си донесе светлина на онези в мрак.
Св. Ефрем Сирин
Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
– Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:
– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.
А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:
– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:
– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.
А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
– Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514/30 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Източник: Жития на българските светии от Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974.
Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни – духовни лица при горещите води и запитал Патрикий. – Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме? Свети Патрикий отговорил: – Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог. Тогава наместникът го запитал: – А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода? Светителят отговорил: – Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека! Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.
Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има „много жилища“ (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В самия ден на Възкресението апостолите чули от мироносиците, от Петър, от Лука и от Клеопа, че Господ е жив и им се явил, но те не повярвали. Заради това Той ги порицал, когато Им се явил по-късно, когато били събрани заедно. След като той им се показал по много начини и случаи, че Е жив не само, че те всичките повярвали, но и проповядвали навсякъде:„Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената“ (Пс. 18:4) „и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше„. (Мк. 16:20). Защото личбите били необходими докато словото не било проповядвано из целя свят. Ако е трябвало да има велики личби, които да доказват, че учението е вярно, то е имало и личби, не толкова велики, които доказвали вярата на онези, които получили Словото. Какви личби имам предвид? Свидетелството на техните дела. „Покажи ми“, казано е „своята вяра чрез деля“ и „Кой е верен? С неговия добър живот нека покаже делата си“ (Срв. Иак. 3:13). Как можем да вярваме, че някои е наистина велик, небесен, дори разбиращ небесните неща, ако същият се придържа към мръсни дела и е вплетен в земните дела?
Безсмислено е за някого да казва, че има вяра в Бога, ако той няма делата, които вървят с вярата. Какво благо са донесли лапите на девиците, които нямали масло, а именно дела на любов и състрадание? Какво добро е допринесло викането към Авраам на богатия в неутолимия огън за неговата липса на състрадание към Лазар? Каква полза за привидното приемане на поканата от онзи мъж, който пропуснал да си придобие дреха достойна за сватбата и брачния чертог на безсмъртието. Той е бил поканен и порицан, защото очевидно вярвал, и седнал заедно със светите гости, но след това бил изгонен и унижен, защото бил облечен в развратни навици и дела и бил изхвърлен в пъкала, където има плач и скърцане със зъби.
Нека никой, който бъде повикан от Христос да няма този опит, не нека всички да проявяваме този начин на живот, който подхожда на вярата ни, за да можем да влезем в брачния чертог на нестихващата радост и да прекараме вечността със светиите при всички онези, които се радват. Амин!
Св. Григорий Палама
