ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ – 2024 г.

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

В първите минути от настъпилия празник на светлото Христово Възкресение ние се обръщаме към всички, които чуват възгласянето на жизнеутвърждаващото апостолско приветствие: „Христос Воскресе!“. Знаем, че много от нас в този момент ще отговорят: „Воистину Воскресе!“. В това провъзгласяване на истината за възкресението на Спасителя се съдържа целият смисъл на нашата вяра.

Преди повече от две хиляди години Господ дошъл в света. Той дал на човеците забележително нравствено учение, което подкрепил не само със силата на Своите думи и тяхната удивителна вътрешна логика, но и с велики и чудни действия. Достатъчно е да кажем, че възкресяването на светия и праведен Христов приятел – четиридневния Лазар, което извършил Господ, отекнало в целия Йерусалим. Спасителят вдигнал от гроба човека, който четири дена преди това бил погребан. Неговото тяло имало явни признаци на тление. Това и други подобни чудеса дълбоко развълнували тези, които станали свидетели на проявлението на Божията сила.

Същевременно, ако всичко беше завършило само с Голготата, смъртта и поражението, то паметта за Иисус от Назарет щеше да се съхрани в народа само като памет характерна за героите, философите, мислителите или отделни лидери. Без Възкресението Христово не би възникнала Църквата – обществото от хора, които живеят с вярата в Господа, които чрез тази вяра реално се съединяват с Него и получават сила за своето вътрешно духовно усъвършенстване.

Възкресението на Господа свидетелства за това, че Той не само е Син Човечески, но Син Божи, Той е победител на смъртта и греха, и съединявайки се с Него, ние се съединяваме с Бога, а това значи, че получаваме Божията благодат, която ни помага да преодоляваме всякакви трудности, изпитания и скърби, да излезем победители от различни жизнени колизии, защото силата Божия лекува нашите немощи и възпълва човешките недостатъци. Когато човек сам се бори със злото, надявайки се само на себе си, то победата над злото се оказва непосилна. Но ако той призове Божията помощ, то заедно с Бога, с Възкръсналия Спасител ще излезе от тази битка победител.

В този ден човекът не само чувства пасхалната радост на емоционално равнище, но я постига и чрез разума и ние разбираме колко е убедително, логично и всеобхватно християнското учение. То е вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.

Но най-главното – това е радостта от светлия празник на Христовата Пасха, която ние преживяваме в сърцето си. Защото вече не само с ума познаваме силата на християнското учение, не чрез разума постигаме значението на Възкресението Христово, но със сърцето чувстваме, че Възкръсналият Господ реално живее в Църквата и преподава Своята благодат. Той се докосва до нашето естество. Това съприкосновение в пасхалната нощ усещат милиони и милиони хора по целия свят. Ние всички празнуваме това вселенско тържество, прославяйки Христос Възкръсналия, и радостта, която по време на Пасхалното богослужение влиза в сърцето на човека, остава с него задълго.

Обични в Господа братя и сестри,

В пасхалната нощ се обръщаме към всички, които присъстват в Божия храм, и към тези, които по една или друга причина не са могли да го посетят. Обръщаме се и към онези, които не са влезли в църковната ограда поради липса на вяра. Ние от все сърце им пожелаваме да я намерят, защото вярата в Бога променя живота на човека, прави го прекрасен. Тези, които в пасхалната нощ пребивават на одъра на болестта или изпълняват служебния си дълг, тези, които сега не присъстват на тържественото богослужение, но с разума и сърцето си в този момент се присъединяват към всички християни, изпълващи Божиите храмове, пожелаваме им да получат дара на Божията благодат, за да може пасхалната радост да се докосне и до техните сърца.

Всеки път, когато вършим добри дела, когато помагаме на болните, слабите, немощните, когато протягаме дружеска ръка към нашите ближни, ние изпитваме вътрешно удовлетворение, а това е и отблясък на пасхалната радост. Ако нашите постъпки и действия отговарят на заповедите Господни, ако ние следваме това, към което ни призовава Бог, животът ни ще се изпълни с радост и щастие. Защото да живееш в съответствие с Божиите заповеди – това значи да бъдеш щастлив.

Още веднъж от цялото си сърце поздравяваме вас, скъпите чеда на Варненска и Великопреславска епархия с празника на светата Пасха, със светлото Христово Възкресение! Нека пасхалната радост колкото може по-дълго да се съхранява в нашите сърца и светлината на Христовото Възкресение да озарява нашия живот!

Христос Воскресе!

04.05.2024_20:07 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 15:19 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

На 3 май, Велики петък, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави богослуженията в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. С него съслужиха отците при благолепния храм с председател иконом Стефан Николов.

На Велики петък светата Църква възпоменава Господните страдания. Този ден е най-свещеният на християнството. Света литургия не се извършва, пасхалното тайнство се прекратява пред великата жертва, принесена на тоя ден веднъж завинаги от Великия Архиерей, Който „принася и се принася“. През първото хилядолетие Православната църква извършвала Преждеосвещена литургия. Римокатолиците извършват единствената си Преждеосвещена литургия на Велики петък.

На утренята, която за удобство се извършва в предната вечер, се четат дванадесетте евангелия. След прочитането на петото евангелие, при пеенето на „Днес висит на древе…“, се изнася разпятието от светия олтар и се поставя сред храма за съзерцание на божествената жертва и за поклонение. Обичаят е твърде древен, но той изчезнал през VII в. в Иерусалим. През 1864 г. започнали да изнасят задпрестолния кръст, който обичай продължава и досега.

Царските часове и вечернята се извършват петък сутринта. На вечернята, там където това е технически възможно, се извършва „Свалянето от кръста“. След това от светия олтар се изнася светата плащаница, върху която е изобразено Христовото погребение, и се поставя в „кувуклията“ или на благоукрасена маса.[1]

На Велика събота светата Църква възпоменава погребението на Господа и слизането Му в ада. На утренята, която се извършва в петък вечерта, се изпяват трите статии на “опелото Христово”. Накрая, след тържествена лития около храма, която поради силния валеж с благословението на Архиерея беше изпълнена в корабната част на Катедралата, се четат пророчеството на Иезекиил (Иез. 37: 1–14), където прозвучава радостта от възкресението, апостолът, който говори за Христа, нашата Пасха, и евангелието, което ни спомня за запечатването на гроба от юдеите.

Богослуженията може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook:

– https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/1494495914438698;

– https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/477267741302924.

[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 87–88.

Изготви: Георги Великов

04.05.2024_19:59 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 15:09 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.

Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.

В това е и цялата наша вяра и надежда, всичкото ни упование; онази радост, която Сам Той пръв ни възвести и която никой не ще може да ни отнеме: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). И още: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:12). „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ – възкликва и апостолът на народите (Фил. 4:4), защото тази радост по своята дълбочина и своето съдържание е единствена по рода си, несравнима с никоя друга. Само с нея и само благодарение на нея ние можем да бъдем духовно здрави и цялостни. Тя е, която ни дава силите, необходими ни да преодоляваме всяко изпитание и изкушение в дните на нашия земен живот.

С Възкресението на Христа Спасителя смъртта беше потъпкана и вече няма онази власт, с която беше поробила човеците. Христовото Възкресение ни увери, че светлината и животът тържествуват властно над мрака и смъртта. Празният гроб в утрото на третия ден засвидетелства не само истинността на Божиите обещания, но и онова, което очаква нас – вярващите в Бога и уповаващите се само на Него, защото Бог „чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда“ (1 Петр. 1:3). Тази надежда е винаги с нас и в нас – чиста, светла и непомрачима. С нея и с вярата във Възкръсналия от мъртвите ние „ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). С вяра и надежда в Бога, чрез Когото „живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28).

Тази спасителна вяра и тази светла надежда са крепили всички праведници – още от самото начало на историята на човешкия род до днес. В епохата на Стария завет, време на съкровеното и затаено очакване, те са били известни само на малцина. Сега, след Боговъплъщението и Възкресението на Христа Господа, те са вече достояние на всекиго и на всички и само от нас зависи да се възползваме от даруваното ни от Бога спасение. Сега обаче, макар и скръбни в света (срв. Йоан. 16:33), макар и гонени заради правда и хулени, и плачещи (срв. Мат. 5:4, 10-11), макар и все още подвластни на смъртта, която по думите на свети апостол Павел е „най-последен враг, който ще бъде унищожен“ (1 Кор. 15:26), верните на Христа Иисуса живеят в предвкусване на бъдещите блага, защото както за апостола, така и за всички тях „животът е Христос“ (Фил. 1:21).

Като православни християни, от нас се очаква да живеем с ясно осъзнаване на тези основни истини на нашата спасителна вяра, които са ни необходими особено много сега, когато около нас продължава да има все още толкова много неправда, насилие и смърт. Да молим Христа, Който единствен е нашият път и истина, и живот (срв. Йоан. 14:6), да дарува Своето спасение и вечен живот на всички отминали от този свят с твърда вяра и надежда във Възкресението. Да Го молим за нашите близки, но и за нашите врагове, както Сам Той ни учи и призовава (срв. Мат. 5:44; Лука. 6:27-28, 35). Възкръсналият от мъртвите да им дарува светлина, радост и живот вечен.

Нека в този най-светъл ден Христовото Възкресение просветли всяка душа и всяко сърце, да прогони от нас всяко неверие и съмнение, отчаяние и безнадеждност, понеже ето: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).

Отечески поздравяваме с празника на Възкресението всички верни чеда на светата ни Църква, в Родината и далеч от нея, като на всички желаем светла и изобилна пасхална радост и всяко добро от Господа.

Мирът и благодатта на Възкръсналия от мъртвите Христос Господ

и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

И НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ СОФИЙСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

ЧЛЕНОВ Е НА СВ. СИНОД :

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН, наместник на овдовелия Сливенски еапархийски престол

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

04.05.2024_19: 42 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 14:27 |
Автор: Българска патриаршия

В 14:13 часа българско време бе измолен Благодатният огън в Йерусалим! Благодатният огън всяка година бива измолван от Йерусалимския Патриарх Теофил III.

Празничните богослужение за Възкресение Христово ще започнат у нас след 23:30 часа. В Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ богослужението ще започне в 23:30 ч. с отслужването на Полунощница с утреня, а след възвестяване на Христовото Възкресение и света литургия.

04.05.2024_19:37 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 14:24 |
Автор: Българска патриаршия

Възлюбени в Господа чеда на Църквата Христова,

Христос воскресе!

Поздравът, който отново победно звучи в пресветлото утро на Пасха, предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме. Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).

Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.

Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното.

Както в тайнството на богочовечеството Синът Божи стана Син Човешки и в Него Бог съедини „всичко небесно и земно“ (Еф. 1:10), по същия начин и Неговата славна победа над смъртта – над този най-последен враг и на Бога, и на човека (срв. 1 Кор. 15:26), е радост, чиито измерения са богочовешки.

Своята победа над смъртта Господ прави победа и на всички християни, които сме Негови, затова и днес, и във всички дни на живота ни, радостта ни е пълна, – защото, ето: „Той възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6).

И в днешния празничен ден, молитстваме от Всеподателя да дарува мир на земята, да вразуми войнстващите богоборци, да дарува утеха и благопреуспяване на народа ни, да закриля родната ни Българска православна църква, утвърждавайки в нея дух на смирение, единомислие и братолюбие.

Мирът и благодатта на Победителя на смъртта – Господ и Спасител Иисус Христос, Божията любов и велика милост, и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас, амин!

Христос воскресе!

04.05.2024_15:39| Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 12:56 |
Автор: Софийска митрополия

Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На 3 май, Велики Петък, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи последованието на Опело Христово в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.

С владиката съслужиха: Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, архимандрит Максим, ставрофорен Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Петър Зарев.

Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина“ с диригент г-жа Росица Димова.

След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта.

Сред присъстващите бяха кметът на Пловдив командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев и съпругата му – зам.-външният министър полк. Невяна Митева, народният представител от 49-то Народно събрание г-н Радомир Чолаков, архонтът г-н Георги Гергов, г-н Микеле Санторели – ктитор на храмове, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, държавни и общински служители, общественици.

С траурно шествие около храма, придружено от печалния звън на църковните камбани, процесията пренесе светата Плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи целунаха Плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с вдъхновено слово за страданията на нашия Спасител и Господ.

Снимки

04.05.2024_15:35 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 11:59 |
Автор: Пловдивска митрополия