За разлика от останалите митрополити от Светия Синод на БПЦ, които носят две отличия – енголпие и нагръден кръст, Българският патриарх, носи на гърдите си три отличия за патриаршеското си достойнство – св. Кръст и два енголпиона – с Христос Вседържител и с Пресвета Богородица.
Всеки вярващ, когато застане в църква пред светия олтар, вижда на иконостасната стена от едната страна образа на Господ Иисус Христос, от другата – на Пресвета Богородица, а над Царските двери – спасителното Разпятие.
Като предстоятел на Поместна православна църква патриархът е този, който постоянно предстои пред Бога за поверения му народ. Затова и само църковните предстоятели носят три отличия – две енголпия и нагръден кръст.
Веднага след проведения избор новоизбраният ни Патриарх, като архиерей, сам си слага енголпието с образа на Христос и св. Кръст, но в момента на Патриаршеската интронизацията тържествено му се слага третото отличие – енголпието с лика на Пресвета Богородица (панагия).
Предстоятелят носи трите инсигнии заедно само когато възглавява богослужебно чинопоследование. Извън литургичните богослужби е само с едно от тях.
Енголпията за интронизацията на Негово Светейшество новоизбраният патриарх на БПЦ-БП ще са същите, които са връчени на Българският патриарх Максим – 04 юли 1971 г. – вторият ни патриарх след възстановяването на Българската патриаршия 1953 г.
Зелената патриаршеска мантия
Тя символизира всичко, което и една архиерейска мантия: източващите от архиерея, като отобраз Христов, едемските реки Тигър и Ефрат в Рая, които символно са извезани по гърба на мантията и др. Като пастирско наметало тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.
Защо е зелена? За да се отличава от червените мантии на Константинополските патриарси подарявани им от Византийските императори. Зелени са били мантиите и на Преславсите ни предстоятели, традицията се е съхранила и при преместването на престола в Дръстър, Сердика, Преспа и Охрид.
В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.
Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква. А влиянието на БПЦ сред славяните е оказало такава роля, че предстоятелите на всички славяноезични църкви носят зелени мантии – Сръбска, Руска, Полска и Чешка църкви, вкл. и Грузинската. Така зеленото става символ на патриаршеското достойнство в слявяноезичните църкви.
В деня на Интронизацията, новоизбраният български патриарх ще бъде и със зелен епатрихил и омофор, специално ушити за тържественото събитие.
Бялата епанокалимавка
Тя символизира не само духовната чистота на личността, а най-вече чистотата на православната вяра и нейната непорочност, за които предстоятелят трябва да съблюдава и които да провокират у него стремеж към лична чистота и благочестие на повереното му паство.
Традицията на бялото покривало на главата идва от исихазма. Според преданието на Църквата, такова бяло було е подарено на св. Патриарх Евтимий Търновски при ръкоположението му от Константинополския патриарх св. Калист в Константинополската „Св. София“.
Бялата епанокалимавка става традиционна сред славяноезичните църкви.
При българските предстоятели от ново време, тя е въведена от блаженейшия екзарх Стефан.
Патриаршеският жезъл
Патриаршеският жезъл не е различен от епископския. Молитвата при връчването му е идентична с тази при епископската хиротония и напомня за разцъфтелия се жезъл на Аарон, който се е съхранявал в Ковчега на завета.
Жезълът, който ще бъде връчен на новоизбрания Български патриарх е жезълът на Българския патриарх Кирил, първият след възстановяването на Българската патриаршия 1953г.
На 29 юни Св. Църква чества паметта на славните, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.
В навечерието на празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Смолянският епископ Висарион – викарий на митрополита, отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храма, посветен на светите първовърховни апостоли в град Пловдив.
На следващата сутрин в едноименния пловдивски храм Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия.
С Владиката съслужиха: Смолянският епископ Висарион – викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храма, свещеноиконом Василий Кашоров, свещеник Тимо Златанов и митрополитският протодякон Илиян Александров.
Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” под диригентството на протопсалт Георги Радев.
Храмът беше изпълнен с множество миряни, дошли да изпросят молитвеното застъпничество на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, като някои от тях пристъпиха към Светите Тайни Христови.
В края на на светата богослужба архипастирят на Пловдивска епархия се обърна с вдъхновено слово към многолюдното църковно събрание и припомни усърдното служение на светите апостоли Петър и Павел, и благодатното им покаяние, извело ги до най-великата висота.
Митрополит Николай отличи с офикия „протойерей“ енорийския свещеник Тимо Златанов. „Достоин!“ – прозвуча силно и радостно в храма.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
На 02. 07. 2024 г., в съборния храм на манастира ще бъде отслужена архиерейска богослужба в чест на празника на Чудотворната бачковска икона на пресвета Богородица.
Бачковската икона на майката Христова е тип „влахерниотиса”, както гласи надписът върху самата икона и възпроизведеният такъв върху златния обков (от 1311 г.). Известно е, че Влахернската икона на св. Богородица е била покровителка на Константинопол и е спасявала града в най-опасните моменти от съществуването му. По-специално при съдбовното нахлуване и обсада от персите в 626 г., когато Византия е на ръба на гибелта. С нейната благословия, император Ираклий повежда последните и по-малобройни военни сили на Византия срещу персийските армии и успява напълно да разбие врага и върне и Кръста на разпятието на Иисус Христос, пленен по-рано от персийската армия на шаха Хосрой. Прочее, завърналият се победоносен император лично носи кръста на раменете си през Константинопол.
Бачковската „влахернска” икона като изображение е умиление. Намиращата се в момента в Русия „влахернска” Св. Богородица е одигитрия, изпълнена като восъкомастика (т.е. направена е от восък примесен с частици мощи, наслоен върху дърво и оцветен), тя е обемна и не по-ранна от ХVв. В Русия е от ХVІІв. Като извод, можем да твърдим с достатъчно основание, че Бачковската чудотворна икона е много по-достоверна „влахернска” икона и по-точно предава „ираклиевата” икона. Много вероятно, основателят на манастира, Григорий Бакуриани, който е висш византийски военачалник, да я е носил със себе си при постоянните си военни походи и битки, за благословение и измолване на небесната защита на света Богородица в сраженията, и с основаването на манастира да я е подарил на обителта.
Бoгослужението на втори юли в манастирския католикон ще бъде водено от игумена Велички епископ Сионий в съслужение с гостуващи архиереи. Поканени са всички православни християни, които имат възможност, да вземат молитвено участие в богослужението и приемат небесната благословия на св. Богородица от удостоената И́ Чудотворна икона!
30.06.2024_11:32 | Източник: Българска патриаршия 29.06.2024 |
Автор: Бачковска света обител
В първата нeделя след Петдесетница честваме паметта на всички светии. Това са всички свети хора от различни народности, които през 2000-годишния живот на Църквата с вярата и делата си са се стремили да изпълняват Божиите заповеди и станали пример за останалите.
Обединяваме ги в разни чинове: праотци на цялото човечество, древни пророци, апостоли, светители (епископи-светци), свещеномъченици и преподобномъченици (свещеници и монаси мъченици), мъченици, преподобни (свети монаси/монахини), праведници (светци без сан), мъже и жени, повечето безименни, чиито имена знае само Бог. Всеки един/всяка една от тях има свой ден през годината, когато честваме паметта му/й, а в тази нeделя те се почитат всички заедно като носители на Божията благодат, съсъди на Светия Дух, образци за живот и поведение на всички християни.
Днес честваме и Събор на светите славни и всехвални 12 апостоли. Това е празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, или пратеници.
30.06.2024_10:38 | Източник: БТА 30.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
Днес, събота, 29 юни, бе дадено началото на регистрирането на участниците в Патриаршеския избирателен църковен събор (ПИЦС), който ще се проведе в утрешния ден. Регистрацията започна според обявената програма от 10,00 ч. в Канцеларията на Св. Синод, в залата на Висшия църковен съвет от Комисията по пълномощията. Нейните членове са: Сливенски митрополит Арсений, свещ. Ангел Ангелов, свещ. Георди Димитров, дякон Костадин Бойчин, Иван Млечков, Нели Пешакова и Мария Вукашинова.
Негово Високопреосвещенство Стерозагорският митрополит Киприан, говорител на събора, поздрави членовете на комисията и им пожела ползотворна работа.
Днес от 18 часа в старинния храм „Св. София“ ще бъде отслужена архиерейска вечерня, възглавена от Неврокопския митрополит Серафим. На вечерното богослужение ще се черкуват Предстоятели и представители на Поместните православни църкви, техните делегации, както и делегатите на ПИЦС и гости.
29.06.2024_12:09 | Източник: Българска патриаршия 29.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия
Представители на единадесет поместни православни църкви ще пристигнат в София за интронизацията на новия Български патриарх. Специална комисия организира тяхното посрещане и настаняване у нас. Гостите (около тридесет души) ще започнат да пристигат на 29 юни. Антиохийската църква, Полската църква и тази на Чешките земи и Словакия не изпращат свои представители.
Според полски православни източници техният глава, митр. Сава, е поискал информация от нашия синод кого канят и с кого ще трябва да служат, но не са получили отговор и са се отказали да изпратят свой клирик. Засега и у нас няма официална информация дали ще дойде представител на ПЦУ.
Следва списъкът на гостите от поместните православни църкви:
Вселенска патриаршия
Негово Светейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх
Халкидонски старши митрополит Емануил.
Деркийски старши митрополит Апостол.
Писидийски митрополит Йов (Геча) – канадски украинец.
Силиврийски митрополит Максим (сръбски възпитаник).
Адрианополски митрополит Амфилохий.
Архимандрит Аетий, велик еклисиарх, началник на Патриаршеската канцелария.
Втори патриаршески дякон Калиник.
Архимандрит Харалампий (Ничев).
Николаос-Георгиос Папахристу, директор на отдела за печат и комуникации.
Темистоклис Караниколас, патриаршески служител.
Александрийска патриаршия
Диосполски митрополит Емануил.
Антиохийска патриаршия
– Не изпраща представител.
Йерусалимска патриаршия
Бостренски митрополит Тимотей, екзарх на Светия гроб в Кипър.
Архимандрит Рафаил, екзарх на Светия гроб в Гърция.
Московска патриаршия
Корсунски и Западноевропейски митрополит Нестор.
Протойерей Владимир Тишчук, представител на РПЦ в София.
Грузинска патриаршия
Митрополит на Гора Андрей.
Сръбска патриаршия
Тимочки митрополит Иларион.
Нишки митрополит Арсений.
Румънска патриаршия
Търговищенски митрополит Нифон, патртиаршески екзарх.
