Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян, скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му.

След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

03.07.2024_12:29 | Източник: БТА 03.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 

Новоизбраният Български патриарх Даниил посети тази вечер Рилския манастир и се поклони на мощите на св. Йоан Рилски, когато се отбелязват 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново през 1469 г. На този празник беше посветена и проповедта му след първата патриаршеска Литургия в понеделник в храм-паметник „Св. Александър Невски“, където той пожела „под покрова и по молитвите на св. Йоан Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята“.

„Многая лета“ изпяха на патр. Даниил в Рилския манастир деца, водени о. Стоян, игумен на манастира „Св. Константин и Елена“ край Варна, сред които и украински деца, които след началото на войната в Украйна живеят край Варна заедно с майка им Анастасия, която работи като клисарка в манастира. Патр. Даниил благослови българските и украинските деца и каза, че този поздрав за него е голяма благословия.

02.07.2024_17:28 | Източник: Двери на Православието 01.07.2024 |
Автор: БТА

 

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил се поклони на мощите на св. Йоан Рилски на празника в Рилския манастир днес за честването на 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас – кой е знаел за Рила планина преди да отиде там св. Иван Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. Действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Иван Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави свети Иван Рилски – не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Иван Рилски върши през тези повече от 1000 години“, каза в проповедта си новият български патриарх Даниил на неговата първа патриаршеска литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

„Св. Иван Рилски се яви на своите ученици, заповяда им да вземат тялото му, да го занесат в София, от София в Унгария го носеха на ръце, след това във Велико Търново го носеха на ръце и когато България я сполетя тази беда, поради раздорите, неверието и караниците ни, и на царското семейство, и на народа след това, Бог допусна да се случи тази беда. Пак св. Иван Рилски ни събра, защото, братя и сестри, първата общобългарска институция, която се възстанови след падането на България под турско робство, това е Рилският манастир. Само 73 години, след като България беше опустошена, свети Иван Рилски събра най-напред да се възстанови манастира. Отидоха хора, съградиха отново манастира и през 1469 г. – 73 години след падането на Видинското царство, свети Иван Рилски се върна в своята обител“, с тези думи се обърна към вярващите, дошли на неговата първа патриаршеска литургия, Негово Светейшество.

Патриархът каза още: „Ние считаме начало на Възраждането, на пробуждането, на съзнанието на народа, написването на „История славянобългарска“, но да не забравяме, че там, в светата Рилска обител, беше онова дихание на молитвата, на общуването с Бога, което възкресява човешката душа и човешкото сърце, за да даде сили да се свърши и общата работа за пробуждането на народа и за освобождението на отечеството ни. Виждаме колко силно е това послание за всички нас – да не търсим земната слава, братя и сестри, която е преходна, която днес я има, а утре я няма. Да се доверим на славата, която Господ дава и никой друг не може да даде тази слава. И тя се дава за нашето покаяние, за нашето чистосърдечие, за нашата вярност към Бога, за нашето братолюбие, за нашето желание да следваме Христа, както той се смири, стана човек, уми краката на учениците си, прие поругание, рани, бичуване, смърт. Той, който е цар на царете, Господ на господарите, творец на небето и на земята, на всичко – видимо и невидимо. Затова нека не считаме за унижение, когато най-напред признаваме грешките си, каем се заради тази слава, която Господ дойде да ни донесе, да ни обогати с божеството си“.

Патриарх Даниил пожела под покрова и по молитвите на св. Иван Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята. Ние сме временни човеци – днес ни има, а утре ни няма, а Господ пребъдва вечно, добави Негово Светейшество.

Той завърши с думите: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Иван Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име – во веки веков“.

„Знаменателен е днешният ден, в който се празнува възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 г. Рилският манастир е първият български общонароден институт, който се възражда след падането на България под турско робство и мястото на св. Йоан Рилски сред нашите предци е изключително. Това ясно е показано и в неговия живот, и в цялата история на светеца, след като си е заминал от този свят. Знаменателно е как всичко и през такива превратности, които са преминали през държавата ни и които е изтърпяла Рилската света обител, тя винаги е възстановявана и много ясно се вижда подкрепата на светеца и неговото закрилничество. И действително св. Йоан Рилски е един общобългарски покровител, който от една страна се застъпва пред Божия престол за всички нас, а от друга страна ни показва какъв е пътят на всички нас”, каза патриарх Даниил тази сутрин преди литургията.

По информация на БТА.

02.07.2024_11:55 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Софийска митрополия

 

На този ден честваме едно историческо събитие в живота на Църквата, случило се през втората половина на V век. По времето на император Лъв I Тракиец (457-474 г.), родом от земите на днешна Северна България, двама негови патриции Галвий и Кандид от Константинопол отишли на поклонение в Палестина.

В севернопалестинския град Назарет, където живяла Света Богородица в младините си, те установили голяма почит към една запазена дреха на Божията майка. Пазела я благочестива възрастна еврейка християнка, която я получила като скъпо завещание в своята младост. Много хора идвали в този дом да се молят за застъпничеството на Света Богородица и получавали духовна помощ и телесни изцеления.

Патрициите преценили, че тази свещена реликва ще бъде много ценна светиня за столицата и затова с хитрост успели да вземат дрехата, и да я занесат в Константинопол. Там с голямо благоговение и всенародно въодушевление Богородичната дреха била посрещната от императора, патриарха и народа, а скоро била поставена в прочутия храм в чест на Света Богородица във Влахерна (близо до брега на Златния рог).

В този храм светинята престояла в продължение на много векове и била почитана от вярващите, които се стремели да подражават на добродетелите на Света Богородица. А християнската традиция повелява, както тя е спазвала всички думи на своя божествен Син Иисус Христос, запечатани дълбоко в сърцето й (виж Лука 2:51), така и ние да се стремим да постъпваме.

Според преданието честната дреха на Божията майка е пренесена по-късно, през VIII век, по време на иконоборството и погрома над християнските светини, в Грузия, където се пази и сега в град Зугдиди.

02.07.2024_11:29 | Източник: БТА 02.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 

Изборът на предстоятел на Българската православна църква – Българска Патриаршия идва в момент на изпитания и смут за цялото човечество. Ето защо обръщаме поглед към патриарх Даниил с надежда да отстоява единството и автокефалността на нашата църква и добруването на Отечеството. Да въздига вярата, че Православната ни църква ще остане пазител на живота, крепител на мира и стожер на своята историческа мисия да бъде нравствена опора на българския народ, да го води към духовен възход, да му дава упование и напътствие в трудни дни.

Независимата Българска Патриаршия е безценно наследство от нашето многовековно минало, нравствена крепост и исторически подвиг, всеотдаен покровител на християнската вяра и националното ни съзнание. Във времена на униние нашите църковни водачи и православният клир неведнъж укрепваха моралните ни сили, просвещаваха и напътстваха, и в крайна сметка винаги съумяваха да преведат българите през не една духовна зима или чуждо потисничество.

Към ярката плеяда вечни духовни закрилници на България се прибави и блаженопочившият патриарх Неофит, който се радваше на дълбока почит и с мъдрост, такт и личен пример ни насочваше по спасителния път на християнските и общочовешки ценности.

Вярвам, че във високоотговорното си служение патриарх Даниил ще бъде воден от любовта си към Бога и хората. В днешния тържествен ден му пожелавам да съхранява единството на православието; да въздига авторитета и достойното място на Българската Патриаршия в семейството на православните църкви; да отстоява нейната градивна роля в обществото и да укрепва с търпение традиционно добрите отношения между религиозните общности в България; да насърчава ревностно съпричастността, милосърдието и щедростта към нуждаещите се. Нека в сърцето на Негово Светейшество не спира да отеква топлата грижа за духовенството, храмовете, манастирите и миряните.

Бог да пази България!

01.07.2024_23:28 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Възлюбени в Господа братя и сестри,С благодарност към Всеподателя Бога за Неговата отеческа любов и всички Негови щедрости към православния ни народ, с топъл архипастирски благослов и в пълнота на духовната радост се обръщаме към всички вас по повод избора на нов, от Бога и Неговия народ избран, предстоятел на светата ни Църква. Молим Господа и наш Спасител Иисус Христос – всякогашният Първосвещеник и единствен Глава на Църквата, „която Той си придоби със своята кръв“ (Деян. 20:28), щото дните и годините на първосветителстването на Негово Светейшество да бъдат дълги, мирни и благодатни, да бъдат време на още по-голям възход на Православната ни църква, на утвърждаване на нейното свидетелство и нейния авторитет – както в нашето общество, така и в междуцърковните отношения, на укрепване и засилване на нейната мисия и на нейното единство.

На древния и прославен Патриаршески български престол Негово Светейшество наследява достойни и именити архипастири, сторили много за православния ни народ, за неговия духовен и културен живот и за неговите исторически институции. В най-ново време той е четвърти поред патриарх на светата ни Църква, след приснопаметните наши първосветители о Бозе почившите Кирил, Максим и Неофит. Всеки един от тях, в своето време и с даруваните му от Бога сили и таланти, предстояваше Православната ни църква с твърда вяра и упование в Пастиреначалника Христа Иисуса – „добрият пастир“, Който „полага душата си за овците“ (Иоан 10:11). Всеки от тях има своя принос в съзиждането на светата ни Църква, като добър съработник на Онзи, „от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов“ (Еф. 4:16).

Вярваме, че Господ ще благоволи и сега към светата Българска Патриаршия и към нейния нов първойерарх, който беше избран от Патриаршеския избирателен църковен събор, проведен в София на 30 юни т. г., та стореното досега да не бъде пропиляно, но да бъде умножено стократно. Отсега и занапред Негово Светейшество ще се моли за всички нас, а неговото име ще се споменава на всяка света Божествена литургия, отслужвана от неговите събратя – епархийските митрополити, както и във всяка ставропигия на светата ни Църква, а също така и от предстоятелите на православните сестри-църкви.

В нашето време на продължаваща духовна криза, на все повече задълбочаващи се противоречия и конфликти, на все по-трудно различаване на „добро и зло“ (Евр. 5:14), Православната ни църква отново е онази единствена сигурна духовна опора, която е била за богодарувания ѝ народ винаги във времето на своето съществуване. И днес в Църквата се извършва тайнството на човешкото спасение и чрез нея се благовести Евангелието на Царството Божие. Светлината, с която Църквата просвещава, не може да бъде обзета от мрака (срв. Иоан 1:4-5) и на Църквата „портите адови“ все така не могат да „надделеят“ (Мат. 16:18) – защото тя е Църква Божия, която в дълбоката си същност е богочовешки организъм, ръководен от такива, които Сам Бог избира и поставя в нея (срв. 1 Кор. 12:28).

Всякога във вековната история на Православната ни църква нейният предстоятел е бил обединителна и сплотяваща фигура за нашия народ. С особена сила това е валидно за Светейшите ни патриарси от всички времена, а това може само да означава, че и днес всички ние сме призовани да се обединим около Негово Светейшество, та водени от него да вървим заедно по пътя към спасението. Да няма помежду ни разцепления, а да бъдем „съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10), защото този е единственият път, по който ще изпълним добре светата и съвършена Божия воля, с надеждата да достигнем и до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Такова е свидетелството на Господа Иисуса Христа и Неговите свети апостоли, така са разсъждавали и най-големите имена на светоотеческото богословие, един от които – богоносният наш отец свети Йоан Златоуст, тълкувайки Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните, настоява: „Името на Църквата не е име на разделение, а е име на единение и на съгласие“.

Въплъщаването в живота на тази вечна и непреходна истина зависи от всички нас – като църковно общество. Нашето единство е залогът за пребъдването ни и като Църква Божия, и като православен народ – със свое лице и своя идентичност, в съвременния свят на все по-голямо взаимно отчуждение между човеците и все по-силно задълбочаваща се криза на ценностите, приоритетите и перспективите. Православната вяра е съхранявала нашите предци и в най-мрачните периоди от историята ни, във времената на най-тежки беди и изпитания. Тази спасителна вяра е вярата на Църквата, която затова и съществува в нашия свят – за да благовести Евангелието на спасението, та както още в апостолските времена, към нея постоянно да се прибавят такива, които да се спасяват (срв. Деян. 2:47). Сигурен водач в тази наша отеческа вяра е нашето духовенство, начело със Светия Синод, председателстван от Светейшия ни патриарх, а затова и неговият избор днес е тържество и празник за цялата ни света Църква.

Нека всички заедно споделим това тържество и да влезем в радостта на празника, като синовно благодарим на Бога задето е благоволил светата ни Православна църква да се радва на най-високото в православния свят достойнство – патриаршеското, защото то е ярко свидетелство за смисъла на нейното съществуване и за нейната роля в живота на поверения ѝ от Бога народ, за успехите на нейната благовестническа и просветна мисия, за плодовете от нейния труд в миналото и днес.

По молитвите и небесното застъпничество на Пресвета Богородица и всички Свои дивни угодници от православния български род Всещедрият наш Бог да благоволи към светата Българска православна църква – Българска Патриаршия, да я предпазва от греха на разделението и да я съхранява като „славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но… света и непорочна“ (Еф. 5:27).

Отечески приветстваме и поздравяваме всечестнòто монашество, освещения клир и Божия народ на светата Българска Патриаршия с избора и интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, с архипастирски благопожелания за мир и радост в Светия Дух и нека сред нас „благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 5:21).

За много и благословени години!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит  ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит  ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит  ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит  ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит  НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит  АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит  ЙОАН

† Неврокопски митрополит  СЕРАФИМ

† Русенски митрополит  НАУМ

† Старозагорски митрополит  КИПРИАН

† Врачански митрополит  ГРИГОРИЙ

† Доростолски митрополит  ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

 

01.07.2024_22:34 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия