Велика сряда от Страстната седмица е днес. Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на покаянието на една безименна жена, която в евангелието е определена като грешница. Тя била докосната от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се за греховете си и от благодарност помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите страдания и спасителна смърт на кръста.

В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния й прелом, той замислил предателство.

Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че то можело да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси. Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена постъпила правилно, защото стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро.

Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата й и да я очисти, за да не греши повече. И Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание.

А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му. Неговият отрицателен пример, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос показват, че никой не е застрахован в състоянието си, в което се намира. Затова Църквата препоръчва да бъдем будни и да внимаваме над себе си.

01.05.2024_11:29 | Източник: БТА 01.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На Велики вторник, в столичния храм „Покров Богородичен“ бе отслужена архиерейска Преждеосвещена света литургия. Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в съслужение взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска епархия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Георги Янъков, протойерей Живко Лозанов, протойерей Владимир Каральов, свещеник Тодор Стоянов, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Миряни от цяла София дойдоха в столичния храм, за да вземат молитвено участие във великопостната богослужба. Продължителните църковни песнопения бяха молитвено изпълнени от клиросни певци, ръководени от д-р Андрей Касабов.

Много от присъстващите в края на литургията пристъпиха и се причастиха с Христовите Тяло и Кръв. Към събралото се църковно изпълнение се обърна със слово епископ Поликарп, който разтълкува евангелската притча за десетте девици. С нея светата Църква ни призовава да бъдем готови да посрещнем Небесния Жених със запалени светилници в своите души, защото Господ Иисус Христос ще дойде внезапно и неочаквано. В този ден светата Църква ни посочва и притчата за талантите. Тя ни призовава да обработваме нивата на своята душа и така да увеличаваме дарованията си, т. е. талантите, които ни е дал Бог.

„Много често казваме, че сме служители на Бога. Но като се поразмислим и осмислим думите на Спасителя към апостолите, виждаме че не ние сме Негови служители, а Той на нас ни служи, както казва св. ап. Матей: „Син Човеческий дойде не за да Му служат, а за да послужи“. Господ ни милва, спасява, прощава ни, обгрижва ни като малки деца, а ние си мислим поради нашата гордост, че ние служим на Него. Кой може да бъде достоен служител на Бога от грешния и недостоен човешки род?! Богочовекът Христос със Своята жертва на Кръста, със Своето изкупително дело дойде, за да послужи и да ни бъде пример“ – каза в словото си владиката и благопожела в тези свещени дни на Страстната седмица „да не помисляме нищо високо за себе си, а да бъдем смирени, кротки, да бъдем човечни, а най-вече да бъдем търпеливи“.

Владиката благодари на храмовото духовенство, на певците за молитвеното пеене и на присъстващия богомолен народ, и благослови: „Бог на всички да въздава, да благославя и да ни изпълнява всички добри пожелания“.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

30.04.2024_20:02 | Източник: Българска патриаршия 30.04.2024 17:14 |
Автор: Софийска митрополия

Практиката да се извършва тайнството Маслосвет във Велика сряда или във Велики четвъртък (преди Литургията) се е появила:

1) като израз на покаяние, прошка на греховете (посредством опростителната молитва в края на Тайнството) и като подготовка за пристъпване на голямо множество от християните към свето причастие във Велики четвъртък, а след това и на Пасха;

2) във връзка с честваното събитие – помазването на нозете на Иисус Христос с драгоценно миро (аналогията „миро“ – „елей“).

Според гръкоезичния Парижки Евхологий (Молитвослов) № 213 от 1027 г. Маслосветът се извършва не като отделно последование, а като част от утринната на Велики четвъртък. Според ръкописа утринната започва с „Благословенно царство…“, следва „Мирна (велика, б. р.) ектения“, а вместо шестопсалмието непосредствено се преминава към последованието на Маслосвета.

По същия начин Маслосвет е бил отслужван и на утринната в Първата събота на Великия пост (Тодоровден) и като част от утринната в Лазарова събота. В тези два последни случая се е пеело „просто… първо това, което се полага за деня, а после отреденото за седемте презвитери“ (т. е. маслосветът).

Следователно църковното предание предполага извършването на тайнството Маслосвет да става преди Литургията във Велики четвъртък, т. е. като своеобразна подготовка за нея. Тази практика е запазена в гръкоезичните църкви, където маслосветът се извършва във Велика сряда вечерта.

* Според Йоанис Фундулис: Τὸ Μυστήριο τοῦ Εὐχελαίου. Τελετουργικὴ θεώρηση (Ἰωάννου Μ. Φουντούλη, Τελετουργικὰ θέματα, τόμ. Α΄, Ἀθῆναι 2009, σ. 338-339).

Бел. ред.: В типика на БПЦ-БП също е посочено, че маслосветът се извършва във Велики четвъртък след утринната и преди Василиевата литургия (която започва с първата част на вечерната до входа, като той става малък вход на литургията и нататък тя продължава с особеностите на Василиева литургия за този ден). Но практиката се различава от това указание и маслосветът се прави след края на литургията. Това се прави от практически съображения, за да не си тръгват хората след маслосвета, а да остават и на литургията.

30.04.2024_16:42 | Източник: Двери на Православието 30.04.2024 |
Автор: Александър Смочевски

Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата ще чуем слово на обичния ни блаженопочивш Български патриарх и Софийски митрополит Неофит за празника Вход Господен в Йерусалим, който беше тази нeделя, 6-а на Великия пост.

След това ще продължим темата за Неделя Вайа, както е познат още празникът, заедно със свещеник Марио Михов от храм „Св. Йоан Рилски“ в Перник.

А накрая ще посрещнем в студиото на „Стълба към небето“ диригентa Нели Трошева, с която ще анонсираме вече традиционното събитие „Народът пее Опелото Христово“.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

30.04.2024_15:49 | Източник: Българска патриаршия 30.04.2024 13:40 |
Автор: Софийска митрополия

На 28 април вечерта Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Последованието на Жениха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив, с което започнаха богослуженията за Страстната седмица.

Последованието се нарича така, защото първото песнопение започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”). Сюжетът на тропара е от Господнята притча за 10-те девици (Мат. 25:1-5).

Песнопенията бяха изпълнени антифонно от митрополит Николай с духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

При запяването на светилния “Чертог Твой вижду…” от светия Олтар бе изнесена иконата с образа на Страдащия Спасител с трънен венец, която бе поставена в средата на храма за поклонение.

Високопреосвещеният митрополит Николай, всички духовници и боголюбивите миряни след третото изпяване на светилния се поклониха и целунаха Страдащия Спасител.

Снимки

30.04.2024_15:44 | Източник: Българска патриаршия 30.04.2024 11:18 |
Автор: Пловдивска митрополия

На 29 април, вечерта на Велики Понеделник, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ вълнуващото великопостно богослужение „Последование на Жениха“ .

Едно от най-покайните богослужения през Страстната седмица е посветено на притчата за десетте девици (вж. Мат. 25), в която образно Христос е представен като очаквания Жених: „Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!“

В този ден се чете притчата за десетте девици (Мат. 25:1-13). В нея се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека и тази светлина остава в душата, и свети и тогава, когато смъртта дойде и отнеме земното битие. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта (от гръцки „милост“).

Заедно с епископа във вечерното последование съслужиха свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Молитвено участие взеха архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Епархията.

Песнопенията на църковното последование изпълниха свещеници от храмовото духовенство, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов, към които се присъединиха свещеници и певци.

„Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой – пеят певците – и нямам дреха да вляза в него. Просвети облеклото на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси!“ – се казва при тъжното и тържествено изнасяне на икона със Страдащия Христос.

Пред Честния образ на Жениха, трикратно се поклониха първо духовниците – Белоградчишкият епископ Поликарп, архимандрит Василий, архимандрит Евтимий и свещениците, а после и миряните.

С кратко пастирско наставление към присъстващите се обърна в края на богослужбата епископ Поликарп, който настави вярващите да бъдат духовно бодри и бдителни, а те укрепени в духовна ревност се отправиха към домовете си, за да преживеят най-дългата и тъжна седмица през годината.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

30.04.2024_15:38 | Източник: Българска патриаршия 30.04.2024 10:27 |
Автор: Софийска митрополия