За слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Дух Светий.

Самостойната Българска православна църква – Българска Патриаршия, която е “неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква” (чл. 1, ал. 1 от Устава на БПЦ-БП) е скъп и жив завет, предаван в приемствеността от поколение в поколение още  от нашето славно многовековно минало, което осмисля настоящето ни и озарява бъдещето на православния ни български народ. Основана още през деветото столетие при св. цар Борис-Михаил І – Покръстителя, която точно преди 1160 години от св. Фотий Велики, Патриарх Kонстантинополски, е със статут на автономна Поместна църква в юрисдикцията на Вселенския патриаршески апостолски Трон на Константинопол от 4-ти март 870 г. под наименованието “Плисковско-Преславска архиепископия и Константинополски Екзархат на цяла България”. През 893 г. в Българската църква се въвежда официално за богослужебен език българският. Едва 10 години след Покръстването на Суверена на България и неговите поданици, българизацията в новоучредената Българска църква се извършва от ръкоположените български архиереи св. Климент Охридски, епископ Велички, св. Наум Преславско-Охридски, Константин, епископ Преславски, и епископ Марко Деволски. През 913 г. във Влахернския дворец в Константинопол Вселенският патриарх св. Николай І Мистик като регент на малолетния патриарх Константин VІІ Багренородни провъзгласява Българския владетел Симеон І за Цар на българите и изпраща, според Теодор Дафнопат, патриаршески епириптарий (патриаршеска епанокалимавка) на българския духовен глава, като това се счита за първи акт  на въздигане на Българската църква в патриаршеско достойнство, макар и все още подчинено на Константинопол.

През 919 г. Българската църква придобива окончателно статут на първата Църква след основаните от апостолско време и признати от най-висшия църковен форум – Вселенските събори като автокефална първородна Църква-Дъщеря на Великата Христова църква в Константинопол. Тази първа автокефалия е окончателно препотвърдена като напълно самоуправляема Църква от месец октомври 927 г. с ранг на Патриаршия, имаща за седалище българския столичен град Преслав и диоцез – цяла България, което е видно от специални Актове на Константинополските патриарси Стефан ІІ Амасийски, св. Трифон и Теофилакт Цариградски.

Ето така Българската църква е първата, която заема шестото място сред древните първопрестолни и равнодостойни центрове на целия християнски свят, като престолният на Българския патриарх град Преслав се нарежда непосредствено след Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

След завладяването на Източна България и нейната столица Преслав, Българският патриаршески престол се мести в посока запад, където продължава фактическото и юридическо съществуване на Българската държава. В Първи сигилий от м. юли 1019 г. и във Втори сигилий от м. май 1020 г. на императора на Източната Римска империя, именувана от модерната историография Византия, Василий ІІ се потвърждава автокефалният статут на Българската Архиепископия със седалище гр. Охрид за правоприемник на понижената от Патриаршия в Архиепископия на Дръстър от император Йоан Цимисхи през 969 г., макар и той да извършва това чрез правото на силата без изискуемата сила на правото, изискваща църковна санкция. От посочените императорски едикти се определя, че Тронът на Българския архиепископ е в Охрид – последна столица на България, управлявана от династията на Комитопулите. С издадените два сигилия на император Василий ІІ Българският патриарх Давид бива отстранен и изпратен в Константинопол, а за пръв “Архиепископ на Охрид и на цяла България” се поставя Йоан. В писмо до Арменския владетел Леон ІІ от края на 1213 г. Вселенският патриарх Теодор ІІ Ириникос споменава “Светейшия Архиепископ и Архипименарх на всички българи” Йоан Каматир, чието архиепископско седалище е в гр. Охрид

През 1235 г., на големия Всеправославен събор, провел се в град Лампсак, Българската църква – с престолнина в царствения Търновград, също получава официално и каноническо признаване на патриаршеското си достойнство от всички Източни Патриаршии, като автокефалният Търновски патриарх подобаващо е поставен на петото място в Православния диптих и се утвърждава като първостепенен деятел в църковния и държавния, политико-обществения и културно-просветния живот на българския род и на Вселенското православие.

За пръв Търновски патриарх този Събор провъзгласява Йоаким Първи – първият Български патриарх, ръкоположен от всички Източни патриарси в  Лампсак, който е причислен към сонма на светиите. Канонизирани за светци на св. Православна църква са и други Търновски патриарси: свещеномъченикът за вярата Макарий и славният, всехвален и богоносен патриарх св. Евтимий, при когото светата Православна църква по българските земи достига висок авторитет и огромно междуцърковно влияние. Патриаршеският институт става стожер, освен на вярата в Христа, но и символ на българското народностно и духовно-културно единство. В този славен период Българската православна църква успешно разпростира Словото Божие на
говорим от народите език в земите от Западните Балкани и в Северната шир, където за първосветители са избирани и ръкополагани представители на Търновската книжовна школа като митрополити – Киевски, Литовски, Московски и на цяла Рус.

През трагичната за народа ни 1393-та година светата Българската Патриаршия споделя участта на нашата държава и по настъпили военно-политически обстоятелства преустановява своето институционално съществуване. В Османската империя Българската църква преминава – не по църковно решение, съобразно Църковното право, а по волята на Султана – под фактическото и правно  управление на Вселенската Патриаршия, а през 1416 г. – и официално в нейната юрисдикция. В това положение православният Български народ живее почти пет столетия.

Съдбата на славната Търновска Патриаршия в 1767 г. споделя и другият наш вековен църковен институт – автокефалната Българска Архиепископия със седалище в град Охрид. Така българите – единственият народ имал едновременно две автокефални Православни църкви по време на Второто Българско царство и с една народностна, но и държавотворна Българска Архиепископия, то в цялост светата ни Църква, със своите древни и славни престоли – Патриаршеския в Търново и Архиепископския в Охрид – временно преустановява съществуването си, докато Всемилостивият и Всещедър наш Бог я възроди отново и ни я дари за трети път с благодатта на автокефалията.

След няколко десетилетия на блянове, прошения и активни действия, при възродено национално самосъзнание, се осъществиха всенародни процеси, особено в столицата на Османската империя Цариград, за църковна автономия или автокефалия, която Вселенската Патриаршия във Фенер да предостави, тъй като самоопределилият се в рамките на Империята Български народ, желаейки своята пълноценна и дори държавна независимост, копнееше, както във времената на св. братя Кирил и Методий и св. цар Борис, да участва в богослужения, извършвани на говоримия от него роден български език.

Всичко това доведе до стремеж за предобиване на пълна каноническа църковна самоуправляемост, като на 27 февруари 1870 г. Българската църква беше възобновена – под наименованието Българска Екзархия.

Както някога султан Баязид беше подчинил чрез военната си мощ православния български род, предавайки светата ни Българска църква в подчинение на Вселенския патриарх в Константинопол, който е бил определен в пределите на цялата Османска империя да представлява всички християни пред Високата порта, така и неговият приемник султан Абдул Азис със свой Ферман възстанови църковната ни самостоятелност, учредявайки Българската Екзархия с престолнина в неговата имперска столица Цариград.

На 16 септември 1872 г. Светият и Велик събор на Православната църква, свикан от Вселенския патриарх, обяви възродилата се със Султански декрет Българска църква и целия българския род за схизматични. Този акт на Събора не получи одобрението на всички свети Църкви. Патриаршията на Светия Град Йерусалим, на Светите Земи и на цяла Палестина, където Сам Господ Иисус Христос по обещанието Си изпрати, след Възнесението Си, на Петдесетница Светия Дух и основа Своята Си Църква, откъдето всички Негови апостоли, разпростирайки се по целия свят основаха всички останали Християнски църкви, не одобри и отхвърли този акт като противен на евангелските повели и Свещените Канони.

Така Блаженейшите Екзарси на всички българи продължиха да предстояват светата ни Църква, въпреки ограниченията на наложената схизма, от сърцето на султанския град Цариград, тъй като имаха най-естественото призвание при петвековно чуждо владичество да обединяват всички православни християни от българския род, пръснати из обширната територия на Империята.

След възстановяването пък на политическата независимост на страната ни,
светата Българска Екзархия спомогна за укрепването на обновената ни държавност, вдъхвайки така необходимите на новоосвободена млада България сили за институционален живот, доказателство за което е Учредителното събрание, проведено през 1879 г. в старопрестолния Търновград, председателствано от бившия вече към този момент Български екзарх Антим.

В годините и десетилетията след Освобождението Българската Екзархия – и в границите на свободното Княжество България с василитет към Високата порта, в Източна Румелия, автономна област на Османската империя, а след 1885 г. съединени в единен държавен организъм, който след 1908 г. като провъзгласено и признато независимо Царство България,  а и извън пределите дори на международно признатите държавни граници на Третото Българско царство, във всички земи, обитавани от православни
българи, благодарение усилията и дипломатическия такт на Екзарх Йосиф, се организират църковни и просветни структури, които ръководят живота на Българския народ, укрепвайки православната ни и културна идентичност.

След Балканските войни седалището на Българския екзарх се премества в новата българска столица София, макар след кончината на блаженопочиналия Български екзарх Йосиф през 1915 г. цели тридесет години до 1945 г. Българската църква няма свой Предстоятел – Екзарх, а се ръководи от Светия Синод, председателстван от Наместник-председател. И в този период обаче Православната ни църква не изостави духовните си чеда, полагайки майчински грижи за тях, включително в далечните земи на Северна Америка, където учредява свои духовни центрове.

В символ на единството на православна България се превърна построеният през 1912 г. и осветен през 1924 г. храм-паметник “Св. Александър Невски”, издигнат в памет на отдалите живота си за освобождението на България и в чест на възстановяването на Българската държава. До днес този храм със статут на ставропигия е Патриаршеска катедрала от общонационално значение, в който се намира славният Патриаршески престол на Светейшите Български първойерарси.

Жестоките промени, настъпили в Родината ни след 9 септември 1944 г., осъществиха погром в християнския нравствен порядък и традиции на благочестивия ни народ. Православна България попадна след Втората Световна война окончателно в сферата на влияние на болшевишкия безбожен тоталитарен строй на човеконенавистна диктатура. Враждебността към Вярата, към светата Църква и към благочестивите българи от страна на тираничния комунистически режим се проявяваше без каквато и да е милост чрез убийства, зверства, затвори без съд и присъда. Даже и през това тежко време на гонения, страдания и маргинализация на Църквата, обаче, подвигът на представители на нашето православно българско духовенство и на верния Божи народ принесе достоен плод пред Всеблагия Бог, а Православната ни църква, въпреки утеснението и изолацията, в които бе поставена, се увенча с  нови успехи.

На 21 януари 1945 г., подир тридесетилетна вакантност на Българския екзархийски престол, беше избран за нов Български екзарх – Софийският митрополит Стефан. Тържествената му Екзархийска интронизация се проведе в древния храм-базилика “Света Софuя – Премъдрост Божия”, гордост на столичния ни град, в който през далечната 343 г. е проведен Сердикийският събор.

Независимо от изпитанията на времето, на 22 февруари 1945 г. с Томос на Вселенския патриарх Вениамин в Патриаршеския катедрален храм на Константинопол “Св. вмчк Георги Победоносец” бе вдигната наложената по-рано върху Българската църква злополучна схизма. С този акт се премахна внесената изкуствено аномалия в единството на Тялото Христово и каноничното общение на Православната ни църква с Майката-Църква и с всички Поместни православни сестри-църкви беше възстановено. Пълно вътрешно канонично устройване на Църквата ни обаче беше постигнато едва на Поместния събор на светата ни Църква на 10 май 1953 г.

На този забележителен в най-новата ни църковна история ден, след като светият Патриаршески български престол беше вдовствал в продължение на петстотин и шестдесет години, беше възстановена старославната и скъпа на сърцата ни света Българска Патриаршия. В същия ден Третият църковно-народен събор, естествено прераснал в Първи Патриаршески избирателен, избра за пръв в Новото време Български патриарх и Софийски митрополит тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, с когото Престолът на Патриарсите ни беше отново въздигнат в слава и величие.

Патриаршеското достойнство на родния ни Първойерарх беше признато от Православните църкви, участвали в интронизацията на новия Български патриарх. На 27 юли 1961 г. (църковното честване на светите Седмочисленици) най-високият ранг на Поместна православна църква – Патриаршия бе признат официално от Вселенския патриарх Атинагор, който със специална Патриаршеска енциклика призна възстановения в 1953 г. патриаршески статут и институт на светата ни Българска православна църква, а това откри пътя към всеобщото признаване на Патриаршията ни от всички свети Православни църкви.

Богу било угодно, щото след осемнадесетгодишно многоплодно и разностранно патриаршеско служение, на 7 март 1971 г. да призове в Своите небесни селения Светейшия Кирил, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Съгласно предсмъртната му воля той беше погребан в съборния храм “Успение на Пресвета Богородица” – в ставропигиалния Бачковски манастир. Там е бил заточен, починал и погребан последният Български патриарх на Търново св. Евтимий, чиито честни свети мощи бяха открити през 1905 г., които през миналата 2023 г. бяха тържествено прославени и Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия определи тяхното честване и богослужебно преклонение пред тях да се извършва ежегодно на датата 22 октомври. В същата св. обител мирно се покоят тленните останки на последния Български екзарх Стефан, който ведно с Българския патриарх Кирил са обявени за “Праведници на света” по повод основната им роля за спасяването на над 50 000 български евреи, което е уникално достижение и подвиг до степен на саможертва в годините на безчовечния режим на Третия райх и Холокоста.

На 4 юли 1971 г. в Синодалната палата в българската столица София беше свикан Патриаршески избирателен църковно-народен събор, който избра за следващ Български патриарх и Софийски митрополит тогавашния Ловчански митрополит Максим. Той възглавяваше Православната ни църква повече от четири десетилетия – период на политически и обществени промени. Изпитанията, през които премина светата ни Църква при Светейшия Максим, бяха тежки, но те бяха преодолени благодарение на апостолската му ревност, себеотдание и търпение, на неуморните му трудове и на молитвите му.

С присъщата за него мъдрост, благост и дълготърпение Патриарх Максим въздигна авторитета на светата ни Църква основно в междуцърковните взаимоотношения, но и в българското общество. С личния си монашески пример на живот и служение, в годините на атеистичната диктатура, Светейшият Максим успя да съхрани Църквата, като принесе своя плод на изповедничество и послужи за пример на мнозина архиереи и духовници. С благочестие и смирение, с твърда вяра и висок християнски морал той не позволи Православната ни църква да рухне и в тежкия период на достопечалния разкол, като се подчини на решенията на Всеправославния надюрисдикционен събор, свикан и председателстван от Вселенския патриарх Вартоломей през есента на 1998 г. в Патриаршеската катедрала в София. Този Събор с християнска любов и църковна икономия опрости и бащински възприе в лоното на Българската църква всички отклонили се от църковното единство, които пожелаха да се завърнат в него. Патриарх Максим ни завеща да сме в мир с всички Божии чеда и да пребиваваме в благоволение помежду си, като така ни водеше всички нас по пътя на Христовата любов.

В уединение и непрестанна молитва към Бога, след боледуване, на 6 ноември 2012 г. Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Максим се пресели в небесните селения за служение Богу в тържествуващата Му Небесна Църква, на Когото беше посветил целия си живот, дело и всеотдайност.

След кончината на блаженопочиналия и приснопаметен Патриарх  Максим на Българския патриаршески престол се възкачи Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който дотогава оглавяваше Русенска епархия. Каноническият му избор се извърши от Третия Патриаршески избирателен църковен събор, проведен в столицата София на 24 февруари 2013 г.

През годините на своето първосветителско служение в светата ни Църква Светейшият Неофит беше приемник на достойни предходници, полагайки усилия да надгражда върху положените от тях здрави основи, да съхранява мира и църковното единство. В паметта на Църквата ни той остава със своята кротост и смирение, блага воля и христоподражателна отеческа любов към всички свои чеда. Затова блажената му кончина на 13 март 2024 г. донесе много болка и скръб на светата ни Църква и на цялото православно изпълнение в нашето общество.

През изтеклите седемдесет и една години от Възстановяването на патриаршеското достойнство на Православната ни църква и възвръшане блясъка на патриаршеската митра – при служението на приснопаметните наши патриарси блаженопочиналите Кирил и Максим и новопреставления Неофит – Българската Патриаршия се възобнови, укрепна и се утвърди още повече в призванието си да бъде духовна майка и кърмителница на православния ни български род. Тя издигна своя престиж и авторитет във вътрешен, но все по-значимо и във външен план, оставайки вярна на своята мисия – да просветява богохранимото и паство със светлината и непреходните истини на Христовото Благовестие, като го укрепява в праотеческата Православна вяра и го води към духовен възход.

Като отчита историческата отговорност и мисия, а и градивната роля на родната ни Патриаршия за църковния и държавния, обществения и културния живот на православното ни изпълнение и на целокупния ни народ, живеещ в мир и хармония с представителите на всички вероизповедания в страната, то нейните заслуги в миналото за запазване и утвърждаване духовното единство на българския народ, Светият Синод, в изпълнение на Свещените Канони и Устава на светата ни Църква, определи, щото Българската Патриаршия да бъде отново възглавена, като бъде избран нов Патриарх и интронизиран на овдовелия ни Патриаршески престол.

Вземайки в съображение всичко гореизложено, Св. Синод в заседанието си от 19 март 2024 г., протокол № 7 – пълен състав, на основание чл. 42 – чл. 47 от УБПЦ – БП, реши на 30 юни 2024 г., в град София, да се произведе Четвъртият Патриаршески избирателен църковен събор и Патриаршеска интронизация.

Така, след като цялата предварителна каноническа процедура по подготовката, организирането, свикването и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор е вече изпълнена, днес, 30 юни 2024 г., след Божествената света литургия, отслужена в Синодалния параклис “Св. цар Борис-Михаил Покръстител” в столицата София, членовете на настоящия Четвърти Патриаршески избирателен църковен събор се събраха заедно в Приемния салон на Синодалната палата, за да изберат чрез тайно гласоподаване, съгласно чл. 47, ал. 1-4 от УБПЦ – БП, Предстоятел на светата Българска православна църква – Светейши Патриарх Български и Митрополит Софийски.

Съгласно разпоредбите на УБПЦ – БП, чл. 41, в състава на този Събор влизат всички епархийски митрополити, членове на Св. Синод, епископи на БПЦ – БП, по седем представители от всяка епархия – трима клирици, двама миряни, един монах и една монахиня, а за Софийска епархия дванадесет представители – шестима клирици, четирима миряни, един монах и една монахиня, също и по един представител от трите ставропигиални манастира, на двете Духовни семинарии и, съгласно приетата от Св. Синод Наредба в заседанието му от 25.05.2024 г., протокол № 9 – пълен състав, деканите на Богословските факултети на СУ “Св. Климент Охридски” и на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, както и Ректорът на Православната духовна академия “Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, всичко – сто и четиридесет души.

След пристойна към нашия Господ и Спасител Иисус Христос молитва Наместник-председателят на Светия Синод – Врачанският митрополит Григорий прогласи Патриаршеския избирателен събор за открит.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от УБПЦ – БП, преди да се пристъпи към самия избор, беше избрано Избирателно бюро в състав: Наместник-председателят на Светия Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор – Врачански митрополит
Григорий, и членове:

1. Ст. ик. Михаил Руменов Михайлов – единодушно
2. Ст. ик. Борис (Борислав) Стилянов Петров – единодушно
3. Борис Иванов Калибацев – 83 гласа
4. Доц. д-р Николай Светославов Янев – 81 гласа

Комисията по пълномощията, утвърдена с решение на Св. Синод в заседанието му на 12 юни 2024 г., прот. № 10 – пълен състав, провери пълномощията на избирателите и ги съобщи на Избирателното бюро.  От всичко 140 избиратели присъстват с редовни пълномощия 138, което съставлява изискуемото в чл. 46, ал. 3 от УБПЦ – БП, мнозинство.

Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор обяви имената на тримата епархийски митрополити, избрани от
Св. Синод за достойни за Патриаршеския престол, а именно:

1. Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
2. Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
3. Видински митрополит ДАНИИЛ

След това той прикани избирателите чрез тайно гласоподаване да дадат своя вот.

Като приключи гласуването, Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Врачански митрополит ГРИГОРИЙ са подадени 64 гласа.
2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 19 гласа.
3. За Видински митрополит ДАНИИЛ са подадени 51 гласа.
4. Невалидни бюлетини 4

Общо 138

Поради обстоятелството, че никой от тримата митрополити не получи изискуемото мнозинство от 2/3 от присъстващите избиратели, се пристъпи към втори тур на гласоподаването. След приключването на гласуването  на втория тур Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Врачански митрополит ГРИГОРИЙ са подадени 66 гласа
2. За Видински митрополит ДАНИИЛ са подадени 69 гласа
3. Невалидни бюлетини 3

Общо 138

На основание чл. 47, ал. 3 от УБПЦ – БП  Председателят на Избирателното бюро обяви Негово Високопреосвещенство Видински митрополит ДАНИИЛ, получил повечето гласове, за канонично и уставно избран от клира и народа СВЕТЕЙШИЙ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ.

За всичко станало, на основание чл. 47, ал 4 от УБПЦ – БП, се състави този Акт, който се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от Бюрото на Събора и от всички присъствали членове на Патриаршеския избирателен църковен събор за вечен спомен.

1. Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор и Наместник-председател на Св. Синод

Врачански митрополит Григорий

1. Епархийски митрополит, членове на Св. Синод

1. На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
2. Великотърновски митрополит Григорий
3. Плевенски митрополит Игнатий
4. Ловчански митрополит Гавриил
5. Пловдивски митрополит Николай
6. Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний
7. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
8. Неврокопски митрополит Серафим
9. Русенски митрополит Наум
10. Старозагорски митрополит Киприан
11. Видински митрополит Даниил
12. Доростолски митрополит Яков
13. Сливенски митрополит Арсений

III. Епископи на Българската православна църква –
Българска Патриаршия

1. Мелнишки епископ Герасим
2. Адрианополски епископ Евлогий
3. Тивериополски епископ Тихон
4. Велички епископ Сионий
5. Белоградчишки епископ Поликарп
6. Агатополски епископ Иеротей
7. Смоленски епископ Висарион
8. Константийски епископ Михаил
9. Браницки епископ Пахомий
10. Главиницки епископ Макарий
11. Велбъждски епископ Исаак
12. Никополски епископ Матей

 

1. Епархийски делегати, избрани и определени за
   членове на Патриаршеския избирателен църковен събор

А. Софийска епархия

1. архим. Василий (Васил Иванов Савов)
2. ст. ик. Георги Методиев Паликарски
3. ст. ик. Кирил Богданов Дидов
4. ст. ик. Михаил (Мишо) Димитров Колев
5. ст. ик. Михаил Руменов Михайлов
6. архим. Януарий (Янко Василев Джангозов)
7. проф. д-р Александър Стоянов Омарчевски
8. Ангел Владимиров Младенов
9. Даниел Павлов Николов
10. доц. д-р Николай Светославов Янев
11. архим. Йоаким (Борислав Милчев Балтов)
12. монахиня Марина (Десислава Димитрова Горненска)

Б. Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия

1. прот. Атанас Димитров Мегеров
2. ст. ик. Петър Пенчев Тотев
3. прот. Антоний Зоран Попоски
4. Бисер Михайлов Георгиев
5. Ивайло Върбанов Върбанов
6. йером. Климент (Кирил Иванов Страхилов)

В. Великотърновска епархия

1. ик. Руслан Любомиров Личев
2. ик. Михаил Йорданов Хаджиев
3. прот. Георги Йорданов Йорданов
4. Полина Веселинова Помакова
5. доц. д-р Николай Цветанов Марков
6. йером. Михаил Юриевич Максимов
7. монахиня Пелагия (Петя Цветанова Костова)

Г. Плевенска епархия

1. ик. Антон Гавраилов Търнев
2. ик. Венци Яков Христов
3. свещ. Момчил Венциславов Риджалски
4. Марина Константинова Георгиева
5. Цанка Петрова Илкова

Д. Ловчанска епархия

1. ст. ик. Любомир Иванов Казашки
2. ст. ик. Вениамин (Венцислав) Димитров Павлов
3. ст. ик. Борис (Борислав) Стилянов Петров
4. Стефка Пенчева Спиридонова
5. Христо Иванов Минков
6. йером. Нектарий (Радомир Михайлов Балабанов)
7. монахиня Касиана (Касиана-Мария Георгиева Тодорова)

Е. Пловдивска епархия

1. ст. ик. Атанас Стоянов Манолов
2. свещ. Ангел Георгиев Ангелов
3. ст. ик. Тодор Димитров Хаджиев
4. Радомир Петров Чолаков
5. Борис Иванов Калибацев
6. архим. Максим (Кузман Георгиев Глухчев)
7. монахиня Филотея (Милена Тодорова Динева)

Ж. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа

1. ст. ик. Юлиян Теофилов Ангелов
2. ст. ик. Недялко Атанасов Калинов
3. прот. Цоло Митков Кривачков
4. Мартин Ганчев Пенев
5. Христо Петров Беров
6. схиархим. Йоханес Пфайфер

З. Варненска и Великопреславска епархия

1. ст. ик. Дончо Александров Дончев
2. ик. Йордан Василев Найденов
3. ик. Стефан Иванов Николов
4. Ивайло Петров Николов
5. д-р Христо Василев Манев
6. Архим. Прокопий Атанасов Костадинов
7. монахиня Теофана (Румянка Върбанова Иванова)

И. Неврокопска епархия

1. ик. Андон Георгиев Шавулев
2. ст. ик. Георги Костадинов Кумбаров
3. Свещ. Никола Христов Златински
4. Емил Асенов Мингов
5. Росен Атанасов Михайлов
6. архим. Теофил (Данев Андреев)
7. монахиня София (Захариева Заркова)

Й. Русенска епархия

1. ст. ик. Илия Йорданов Тонков
2. ст. ик. Валентин Георгиев Лазаров
3. ст. ик. Георги Иванов Георгиев
4. Теодора Михова Кятовска
5. Никола Джипов Николов
6. архим. Филарет (Асен Радославов Драгомиров)
7. монахиня Макрина (Мирослава Кирилова Бонджева)

К. Старозагорска епархия

1. архим. Богослов (Димитър Здравков Димитров)
2. ик. Тодор Недялков Донев
3. протодякон Димитър Петров Куманов
4. Кристиан Стоянов Иванов
5. Диан Станимиров Димитров
6. архим. Панкратий (Кольо Стефанов Бузов)
7. монахиня Пелагия (Боряна Христова Григорова)

Л. Врачанска епархия

1. ик. Аспарух Томиславов Аспарухов
2. ик. Владислав Велизаров Цветанов
3. ик. Николай Димитров Костадинов
4. Михаил Любомиров Димитров
5. Наталия Чавдарова Тодорова
6. монах Софроний (Калин Иванов Бошняков)
7. монахиня Ксения (Моника Петкова Райкова)

М. Видинска епархия

1. ик. Рафаил Иванов Александров
2. свещ. Благовест Георгиев Борисов
3. архим. Нифонт (Димитров Димитров)
4. Илияна Иванова Мавродиева-Ангелова
5. Симо Николов Симеонов
6. йером.Йоан (Иван Георгиев Иванов)
7. монахиня Касиана (Елена Йорданова Велкова)

Н. Доростолска епархия

1. ик. Стефан Иванов Димитров
2. протопрезвитер Добри Чаков Иванов
3. ик. Иво Йорданов Георгиев
4. Цветана Илиева Цанова
5. Маргарита Русева Славова
6. йером. Назарий (Николай Стефанов Николов)
7. монахиня Михаила (Лилка Василева Попова)

О. Сливенска епархия

1. архим. Димитрий (Димитър Стоянов Драганов)
2. ик. Емилиан Михайлов Михайлов
3. ст. ик. Николай Гинчев Клюнков
4. Иван Димитров Млечков
5. Димитър Валентинов Загоров
6. архим. Амвросий (Ангел Атанасов Пандилев)
7. игумения Серафима (Силвана Александрова Спирова)

 

1. Ставропигии

 

1. Рилска ставропигиална света обител

архим. Виталий (Румен Василев Гичев-Виталий)

 

2. Бачковска ставропигиална света обител

йеродяк. Евтимий (Христо Стефанов Жгумов)

 

3. Троянската ставропигиална света обител

архим. Стефан (Симеон Тодоров Тричков)

 

4. Софийска духовна семинария “Св. Иван Рилски”

архим. Мелетий (Радослав Славчев Спасов)

 

5. Пловдивска духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”

доц. д-р Димитър Атанасов Мирчев

 

25. Членове на ПИЦС на основание Синодална наредба приета от Св. Синод на 25.05.2024 г. прот. № 9 – ПС

 

1. Павославна духовна академия “Св. св. Кирил и Методий” гр. Пловдив

ст. ик. д-р Добромир Кирилов Костов

 

2. Богословски факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”

доц. д-р Ивайло Иванов Найденов

 

3. Православен Богословоски факултет на Великотърновски университет
   “Св. св. Кирил и Методий”

проф. д-р Магдалена Маринова Легкоступ

01.07.2024_22:20 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

На 1 юли, когато Светата православна църква чества празника на Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец и светите безсребреници Козма и Дамян от Рим новоизбраният Български патриарх Даниил отслужи своята първа света Литургия като предстоятел на Българската православна църква. За да съслужат и съучастват в радостта на Българската църква в Божествената литургия се включиха и представителите на Поместните православни църкви.

Негово Светейшество бе посрещнат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ рано сутринта, като преди да влезе в храма пред медиите той отправи и едно от първите си послания, като каза, „че главата на Българската православна църква (БПЦ) е фигура, личност, която следва да олицетворява единството на Светия синод, на БПЦ и на народа. Призванието на Църквата е именно това да събира онези, които са разделени. Църква означава единство и самото име на църквата ни говори за това единство – народ, който е призван от Бога да бъде заедно с него и да бъдат съединени в любов“.

По време на светата Литургия на различни езици прозвучаха молитвените прошения към Всеподателя Бога. Обединени от разбираемия за всички език на Христовата Любов и съборното литургично единство около светия Престол заедно с новоинтронизирания Български патриарх застанаха: Диосполски митрополит Емануил (Александрийска патриаршия), Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений (Сръбска православна църква), Карпасийски епископ Христофор (Кипърска архиепископия),  Монемвасийски и Спартански митрополит Евстатий и Янински митрополит Максим (Гръцка православна църква), Корчански митрополит Йоан и Амантийски митрополит Натанаил (Албанска православна църква), а молитвено участие взеха представителите на Йерусалимската патриаршия, Руската патриаршия, Грузинската патриаршия и на Украинската православна църква.

В светата Литургия взеха участие и архиереите на БПЦ – Техни Високопреосвещенства: Великотърновски митрополит Григорий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений; Техни Преосвещенства: Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Велички епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастири, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Агатополски епископ Йеротей, Смоленски епископ Висарион, викарий на Пловдивския митрополит, Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Главиницки епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит и Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, молитвено участие взе Никополският еп. Матей, архим. Харалампий Ничев (Вселенска патриаршия), архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Мелетий, зам.-ректор на Софийската духовна семинария, архим. Стефан, брат на Троянската св. обител, Схиархимандрит Йоан, архим. Симеон и йеродякон Лазар от германския православен манастир „Света Троица“ в Бухаген от Западно- и Средноевропейската ни епархия, храмовото духовенство, столични свещеници и протодякон Иван Петков, протодякон Деян Коруновски, йеродякон Вартоломей, йеродякон Евтимий от Бачковската света обител.

По време на светата Литургия патриарх Даниил спомена за първи път в битността си на новоизбран и интронизиран Български патриарх всички предстоятели на Поместните православни църкви – Светейшите православни патриарси: Константинополски Вартоломей, Александрийски Теодор, Антиохийски Йоан X, Йерусалимски Теофил III, Московски и на цяла Русия Кирил, Грузински Илия II, Сръбски Порфирий, Румънски Даниил и блажените архиепископи и митрополити: Кипърски Георги, Атински Йероним, Полски Сава, Албански Анастасий, на Чехия и Словия Ростислав и на Северна Македония Стефан.

Патриаршеско и синодално послание до клира и народа по повод провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор от амвона на храма прочете Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод на БПЦ-БП.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас – кой е знаел за Рила планина, преди да отиде там св. Йоан Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. И действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Йоан Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави св. Йоан Рилски – не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Йоан Рилски върши през тези повече от 1000 години“, каза в словото си новоизбраният Български патриарх и допълни: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Йоан Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта, и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име – во веки веков“, с тези думи завърши словото си патриарх Даниил.

Последваха Многолетствия за Светейшия патриарх Даниил, клира и народа под неговия първосветителски омофор. Десетки православни християни поздравиха лично Светейшия патриарх на излизане от Патриаршеската катедрала.

01.07.2024_22:06 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на предаването ви представяве слово за Всички светии от румънския старец Клеопа (Илие).

След това беседваме за празника на св. първовърховни апостоли Петър и Павел заедно с иконом Георги Янъков, отец-предстоятел на столичния храм „Покров Богородичен“.

А накрая посрещаме в студиото на „Стълба към небето“ богослова и психолог Красимир Иванов, с когото ще поговорим за различните зависимости като духовен проблем.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeеля след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

01.07.2024_21:54 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Софийска митрополия

 

Паметта за връщането на свещените мощи на Рилския пустинножител свети Иван в неговата света обител се отбелязва тържествено всяка година на 1 юли. След векове на странстване в Средец, в Унгария и в старата българска столица Търново, нетленните, запазени изцяло телесни останки на светеца са върнати на мястото им в Рилския манастир на 30 юни 1469 г. А на следващия ден, 1 юли, преди 554 г. в храма на манастира е отслужена първата литургия в присъствието и на мощите.

Оттогава и до ден днешен (с изключение на няколкогодишното превръщане на обителта в музей през 60-те години на миналия век) денят 1 юли се отбелязва като трети празник на Рилския светец. Останалите два негови празника са на 18 август (деня на смъртта му) и 19 октомври (пренасянето на мощите в Средец).

На тези дни във всички храмове на Българската православна църква в страната и зад граница се извършва празнично богослужение и се измолва застъпничеството на всебългарския светец пред Бог.

Не от всички светци има запазени мощи – било цялото тяло или само отделни кости, но те не са необходимо условие за почит към святата личност. Мощите на даден светец сами по себе си са нещо материално, сякаш далече от духовността. Те обаче се почитат не като магическа вещ, а само като повод да се обърнем с молитва към светеца или светицата, които са образци на вяра и живот за вярващите, а също да ги помолим да се застъпват за нас пред Твореца на видимия и невидимия свят в нашите усилия към духовно съвършенство и душевно спасение.

На 1 юли се чества и паметта на св. Козма и Дамян, християни лечители безсребърници, т.е. работели напълно безплатно в полза на болните. Те живели в Рим и пострадали заради вярата си в Христос през 284 г.

01.07.2024_07:54 | Източник: БТА 01.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 

ВАШЕ ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО,

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА

БРАТСКИТЕ ПОМЕСТНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ НА ГРАД СОФИЯ,

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

ПОЧИТАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ПАТРИАРШЕСКИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЪРКОВЕН СЪБОР,

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ, ПРЕПОДОБНИ МОНАСИ И МОНАХИНИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес, светата Православна Църква в своята пълнота празнува паметта на всички светии и особено Събора на дванадесетте славни и всехвални апостоли – велик и славен празник, в който целокупният Божий народ на земята ведно със сонма на светиите ликуваме и прославяме Бога за великата Негова слава, която е дал на нас човеците в Църквата, за да бъдем едно – осветени чрез словото на истината и съединени в Христовата любов, за да бъде Бог в нас и ние в Него, съединени в пълно единство (срв. Йоан 17:17, 22, 23).

Днешният празник ни показва в какво се състои спасителното дело на Господ Иисус Христос и как то се осъществява в историята на Църквата и човечеството, чрез освещаването и преобразяването, обожението на милиони и милиарди човеци чрез нетварната благодат на Светия Дух.

За това спасително дело, Господ постави в Църквата Си „едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство.“ (Еф 4: 11-13)

Именно такова е и днешното знаменателно събитие в живота на родната ни Българска православна църква – Българска патриаршия – както и в наш личен план – изборът ни за Патриарх на древнопросиалата, първа след древните Патриаршии – славна църква, украсена с множество светии от всички църковни и житейски поприща, през всяко време и епоха.

Със съзнание за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква – свещеноначалието, клира и православния народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските Православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.

Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28: 20)

В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението.

Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план.

Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.

Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило).

Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение, на  Българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение.

За повече от половин вековното им светителстване, чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковния кораб на Родната ни църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ, ще се старая да следвам в предстоящето ми служение.

Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на Преславските и Търновски патриарси, особено св. Патриарх Евтимий – съвършен подражател на Добрия Пастир, който положи душата си за овците (Йоан 10:11), както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската Екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни.

Сред тях, първият Български Екзарх и Видински митрополит Антим безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за освобождението на народа ни от Османско иго, а при Наместник-прадседателстването на Светия Синод на Видинския митрополит Неофит, Българската православна църква допринесе за спасението на евреите в страната ни през 1943 г. Доблестта на тези досточтими първоиерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност от всички архиереи на Свития Синод, винаги ще ни бъдат пример за подражание.

Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, Църквата и всички човеци е приснопаметнит наш духовен отец Неврокопския митрополит Натанаил. По общото признание на народа Божий, той беше “жива съвест на Българската православна църква”. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за предоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинско отношение и ръководство на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението ми.

Вярвам, че служението на всички нас в Българската православната църква е подпомагано от тяхната молитвената подкрепа.

В съвременния свят, в който живеем сме свидетели как бунтът на мнозина човеци срещу Бога води до узаконяване и налагане греха за норма в човешкото общество. За съжаление, размиването на понятията за добро и зло, за истина и лъжа оказва своето неизбежно влияние върху църковния народ и междуцърковните отношения. Призвани сме да бъдем на дело миротворци, въплъщавайки в живота си бъзсмъртните слова на Св. Йоан Златоуст: „Името Църква означава, не разделение, а единство и единомислие“.

Всесърдечно благодаря на боголюбезните представители на сестринските православни църкви, които дойдоха да засвидетелстват своята братска в Христа любов и молитвено да подкрепят църквата ни при избора на нейния Предстоятел. Благодаря на:

– Всесветейшия Константинополски и Вселески патриарх г-н, г-н Вартоломей заедно с Високпреосвещените Халкидонски митрополит Емануил, Деркски митрополит Апостол, Писидийския митрополит Йов, Силиврийския митрополит Максим, Адрианополския митрополит Амфилохий и придружаващите ги клирици и служители от Константинополската патриаршия,

– Диосполски митрополит Емануил, от Александрийската Патриаршия

– Востронски митрополит Тимотей, Екзарх на пресветия Гроб в Кипър и Архимандрит Рафаил, Екзарх на пресветия Гроб в Гърция, от Йерусалимска Патриаршия

– Корсунский и Западноевропейски митрополит Нестор, Протойерей Владимир Тишчук, от Руска православна църква

– Митрополит на Гора Андрей, от Грузинска православна църква

– Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений, от Сръбска православна църква

– Aрхипеископ на Търговище и Патртиаршески екзарх, Йеродякон Николае Ифтимиу, от Румънска православна църква

– Карпасийски епископ Христофор, Архимандрит Стилиан, от Кипърската православна църква

– Евстатий митрополит на Монемвасия и Спарта и Йоанински митрополит Максим, от Гръцката православна църква

– Митрополит на Корча Йоан и митрополита на Амантия Натанаил, от Албанската православна църква

– Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион, от Православната църква в Република Северна Македония

Благодаря на Високопреосвещените митрополити, членове на Светия Синод както и на всички членове на IV Патриаршески избирателен църковен събор за доверието, братолюбието и подкрепата, които се надявам и вярвам, че взаимно ще продължим да украпваме за благото на Православната ни българска църква и милото ни Отечество!

Благодаря на представителите на държавните институции, за тяхната държавническа грижа, отношение и подкрепа към църковната ни институция, при зачитане принципа на самоуправление. През последните години, народът ни все повече припознава Православната ни църква като своя духовна майка и кърмителка не само в исторически план, но и в съвремието ни.

Благодаря на всички, които усърдно се потрудихте при организацията и провеждането на днешното историческо събитие в живота на църквата, държавата и народът ни.

За всичко благодарим на Бога и усърдно Го молим да ни подкрепи и ни спаси!

30.06.2024_21:42 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

Днесь благодать Святаго Духа нас собра, и вси, вземше Крест Твой, глаголем: благословен Грядый во имя Господне, осанна в вышних” (стихира от триода).

Ваше Светейшество,

По „благата, угодна и съвършена воля Божия“ (Рим. 12:2) днес Вие бяхте избран за предстоятел на родната ни Църква. „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам“ (Деян. 15:28). Виждайки Вашите трудове, ревност и усърдие, Господ Ви въздигна в патриаршеско достойнство, та подобно на апостолите да свидетелствате „с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“ (Деян. 4:33), да се грижите вярата да възраства и „взаимната любов у всеки едного… да изобилва“ (2 Сол. 1:3).

Патриаршеското служение е необичайно трудно и отговорно. По думите на свети апостол Павел „никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога“ (Евр. 5:4). Той ще иска отчет от всички нас как сме употребили дадените ни от Него таланти. „Имайки в себе си словото на живота …със страх и трепет вършете Вашето служение, защото Бог е Който прави… да действувате според благата Му воля“ (Филип. 2:16, 12, 13) и „близо е Господ към всички, които Го призовават“ (Пс. 144:18).

И така, смирил се „под крепката ръка Божия“ (1 Петр. 5:6) и уповавайки се на щедрата помощ на Вседържителя, Вие ще можете достойно да изпълнявате това велико служение – „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28) със старание и отговорност, с грижа за нравственото просвещение на пасомите, като ги утвърждавате „във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:17) и призовавате да устройват живота си върху твърдата основа на Православието и ценностите, които то изповядва.

Не слава и почести – те са бързопреходни – и, разбира се, не отдих и покой Ви очакват занапред, но всекидневно напрежение на силите, концентрация на волята и чувствата, сърдечна болка и безпокойство за тези наши съвременници, които още блуждаят по своите си пътища и, както слепец ходят пипнешком в тъмнина (вж. Второз. 28:19), тези, които още не са се обърнали към Бога и не са намерили покой за душите си. А такива са хиляди и хиляди, и всички те са наше паство и наша грижа, даже и в тези случаи, когато те самите не се считат за паство. Ние сме отговорни и за тях, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

Носейки със смирение кръста на Първосветителското служение в това сложно време на конфликти и разделения, Вие трябва с „вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тим. 6:11) да наставлявате народа ни, като го призовавате да „се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15).

Вслушайте се в думите на свети Йоан Златоуст: „Името на Църквата не е име на разделение, но на единение и съгласие… Църквата е устроена, не за да се разделят тези, които се събират в нея, а за да се съединят онези, които са разделени, както и показва и самата дума „еклесия“, „Църква“, т. е. събрание“. Помнете винаги това наставление и правете всичко възможно за запазване „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3), за възцаряване на сговор и съгласие в обществото.

В „сей день, егоже сотвори Господь“ (Пc. 117:24), молитвено Ви желая от името на синодалните архиереи Началникът на живота и Победителят на смъртта Христос да Ви дарува мир и благодатна радост, да Ви подпопомага щедро във Вашето патриаршеско служение за полза на светата ни Църква.

„Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа да ви утвърди, укрепи и направи непоколебими“ (1 Петр. 5:10) в предстоящите Ви архипастирски трудове. Амин.

30.06.2024_21:32 | Източник: Българска патриаршия 30.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия