Свети Юлиан бил родом от област Киликия, Мала Азия, затова се нарича и Киликийски. Баща му бил езичник, но майка му приела християнската вяра и в нея възпитала сина си. Когато мъжът й починал, тя се преселила в град Тарс със сина си Юлиан.

Той станал предан християнин и не криел вярата си, участвал дейно в живота на местната църква, помагал на бедни и страдащи. Но времената били трудни и постоянно имало гонения срещу вярващите в Иисус Христос. На 18-годишна възраст и Юлиан бил заловен от властта, и изправен на съд. Младежът смело изповядал вярата си пред управителя Маркиан, като знаел, че го очакват жестоки мъчения. Наистина управителят заповядал да го бият безмилостно, а след това го хвърлили в тъмница.

Маркиан извикал майката на Юлиан да убеди сина си да се отрече от Христос. Но добрата християнка направила точно обратното. Тя насърчила Юлиан да бъде твърд и да издържи всички мъчения. И когато управителят отново повикал Юлиан, той още по-твърдо заявил, че е готов да умре за вярата си в Христос, но няма да се откаже от нея. „Аз съм примерен гражданин, казал той, почитам царя и спазвам законите му. Но душата ми принадлежи на небесния Цар Христос и нищо не може да ме отдели от Него!“. Разгневен от тези думи, Маркиан заповядал да завържат Юлиан в чувал с отровни змии и да го хвърлят в морето.

Така младият мъченик предал душата си на Бог. Това станало по времето на император Галерий в началото на IV век. Християни успели да приберат останките на мъченика и ги погребали. Скоро след това край Антиохия в Сирия бил построен храм в негова чест. Във втората половина на века свети Йоан Златоуст, тогава свещеник в Антиохия, произнесъл слово за мъченик Юлиан, запазено и до днес. Храмът в чест на свети Юлиан бил опожарен при персийското нашествие в 537 г.

21.06.2024_11:14 | Източник: БТА 21.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Паметта на преподобния Наум Охридски се чества и на 23 декември, в който ден е починал през 910 г. А понеже тогава е предпразненство на Рождество Христово, паметта на този български просветител се чества повторно и на 20 юни.

Той бил сред учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий. Участвал в тяхната Моравска мисия, бил в Рим, където в 869 г. починал свети Кирил, после продължил да помага на свети Методий, а след смъртта му заедно с другите ученици бил прогонен от Великоморавия. Пристигнали в България в 886 г., където свети княз Борис-Михаил ги приел с радост и с благодарност към Бог, че ще може и българският народ да бъде просветен в истините на християнската вяра на свой, роден език.

След няколко години свети Климент бил изпратен в югозападната част на България, а свети Наум останал в столицата и основал там книжовна школа за превод на християнски книги и подготовка на духовенство на Българската църква, което да служи на български и да просвещава всички.

Свети Наум работил и в новата столица Преслав при цар Симеон Велики. А след ръкополагането на свети Климент за Охриски архиепископ Наум поел книжовната и образователната дейност в Охрид и околните земи. Построил и манастир на южния бряг на Охридското езеро, където работил заедно с други монаси, свои ученици. Упокоил се от трудовете си в 910 г. и бил погребан в същата обител, където и сега се пази гробът му.

Свети Калист живял през XIV век. Бил високообразован клирик, последовател на богослова Григорий Палама и на исихаста Григорий Синаит, при когото се запознал с българина преподобния Теодосий Търновски (после написал житието му). В 1350 г. Калист бил избран за Цариградски патриарх. Положил много усилия за опазване на православната вяра. Починал в 1364 г.

20.06.2024_09:24 | Източник: БТА 20.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Съобщение до медиите във връзка с предстоящия Патриаршески избирателен църковен събор и Интронизацията на новоизбрания Български патриарх, които ще се състоят на 30 юни, канцеларията на Светия Синод ще извърши акредитация на представителите на медиите, отразяващи историческото събитие.

Заявленията за акредитация, с трите имена, ЕГН и длъжността на лицата от екипите, да се изпращат до 25 юни на електронна поща: sinodpress@abv.bg. Допълнителна информация, свързана с процеса на акредитация, можете да получите на телефон: 0879510165.

Пропуските ще се получават в сградата на Светия Синод, София, ул. Оборище – 4.

19.06.2024_12:35 | Източник: Българска патриаршия 18.06.2024 10:48 |
Автор: Българска патриаршия

Свети апостол Юда, един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос, носел още имената Левей и Тадей, а за разлика от предателя Юда го наричали „Неискариот“. След Петдесетница той проповядвал Христовото благовестие първо в Палестина, сетне в Месопотамия, където в град Едеса умрял мъченически, разпънат на кръст.

Свети Зосим е родом от град Созопол и живял през I-II век. По времето на император Траян служил в римската войска и пострадал за вярата си в Иисус Христос в малоазийския град Антиохия, област Писидия. В Созопол има храм, посветен на него.

Свети Паисий е сред великите подвижници на IV век. Роден в Египет, от малък останал сирак от баща. Майка му възпитала седемте си деца в християнската вяра. Когато пораснал, Паисий отишъл в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун) и станал ученик на прочутия с добродетелите си авва Памво. Под неговото духовно ръководство Паисий станал мъдър и опитен във вярата и молитвата подвижник. След смъртта на стареца си той се оттеглил в една пещера, но при него започнали да се събират много ученици и така той създал своя манастир (действащ и сега манастир на Коптската църква). Много хора отивали при него за съвет и да чуят душеполезни слова. Посетил го и свети Ефрем Сириец. Когато го питали коя е висшата добродетел, той отговарял: „Добродетелта, която се извършва тайно“. Преподобният Паисий се упокоил в дълбока старост.

Преподобният Паисий Хилендарски, родом от град Банско, живял през XVIII век. Станал монах в Атон и усърдно се подвизавал в пост и молитва. При служебните си обиколки по метосите в българските земи Паисий установил, че народът ни има нужда от просвета и пробуда. Затова събрал много сведения и написал прочутата си „История славянобългарска“. Упокоил се в 1773 г.

19.06.2024_12:11 | Източник: БТА 19.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 14 юни в салона на Софийска митрополия се е провела свещеническа конференция на столичното духовенство. Основната тема е била подготовката на интронизацията на новия патриарх. На конференцията са присъствали Врачански митрополит Григорий, в качеството му на наместник на Софийска епархия, Старозагорски митрополит Киприан, като председател на една от комисиите по организацията на избора и интронизацията на патриарх, Белоградчишки епископ Поликарп и архим. Дионисий, който е възстановен в сан и отговаря за ритуала по възкачване на престола.

Свещеници, присъствали на събитието, описват поведението на Дионисий като арогантно. „Отношението му към нас варираше от такова към слуги до такова към роби…“, описва един от тях. Присъстващите висши клирици мълчали, а Дионисий говорил два часа. С явно презрение към свещенството, „нареченият за епископ“ карал някои да стават и да се завъртат пред всички, за да подбере подходящи по височина и дължина на брадата свещеници, които да бъдат включени в съставените от него ритуали. Столичните свещеници са били принудени да слушат обиди по свой адрес, споделят, че са се почувствали унижени от архимандрита пред очите на своите епископи. В социалните мрежи се разпространяват шокиращи свидетелства за тази среща в Софийска митрополия. „Ако отношението му към свещениците е такова още сега, то какво може да се очаква, ако стане епископ…“, с огорчение пита един от присъстващите. И още: „Колко може още да бъде унижавано българското свещенство? То има ли въобще достойнство? След като може да бъде събрано на конференция и в очите да му се каже че е потно и нечистоплътно и да не може да се защити, нито пък да има кой да го защити от преките му ръководители. Просто така обиждат свещениците и те трябва да преглътнат достойнството си. С това преглътнато достойнство трябва да проповядват Евангелието…“.

За какво свидетелства завръщането на Дионисий с такова арогантно поведение в живота на нашата Църква, предстои да видим.

Снимката е от архива на Двери

18.06.2024_12:30 | Източник: Двери на Православието 17.06.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 17 юни Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай отслужи молебен в храм „Св. Димитрий Солунски“ в Старинен Пловдив по случай откриването на мултижанровия фестивал „Лято в Стария град“ и изложбата „Из църковното минало на Пловдивската света митрополия“.

С Владиката съслужиха: Смолянският епископ Висарион – викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Фотий Паунов – председател на храма, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На богослужбата и откриването на фестивала и изложбата присъстваха: областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, зам.-кметът на Пловдив г-жа Савина Петкова, народният представител г-н Радомир Чолаков, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, зам.кметът на район „Централен“ г-жа Румяна Толова, кметът на район „Източен“ г-н Емил Русинов, кметът на район „Тракия“ г-н Георги Гатев, г-н Димитър Георгиев – ктитор на храмове, общественици и почитатели на изкуството.

След края на молебена архипастирят на Пловдивска епархия се обърна към всички с вдъхновено слово, в което изрази радостта си от това добро и народополезно начинание, а именно популяризирането на църковното изкуство и ценностите от историята на Пловдивската света Митрополия

Митрополит Николай изрази благодарности към организаторите на  фестивал  – агенция „Антракт“ и община Пловдив, които поставиха акцент на църковното минало в Пловдив, и на  организаторите на  изложбата – д-р Делян Тодев, йеромонах Петър Еремеев и свещеноиконом Емил Паралингов.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

Експозицията с безценните реликви от съкровищницата на Пловдивска митрополия в храм „Св. Димитрий Солунски“ ще остане отворена в продължение на месец и е с вход свободен. Посетителите ще могат да видят експонати, които никога не са показвани. Сред тях са Водосветен Кръст с поставка с гравиран надпис „† Пловдивски митрополит Максим“, принадлежал на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.), Архиерейска корона (митра) от края на XVIII – началото на XIX в., Потир (чаша) с гравирана датировка от 1659 г. и ктиторски надпис на дарителите му.

Датировката съвпада със служението на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Гавриил (1636-1673 г.). Друг интересен експонат е Архиерейски жезъл с гравирана датировка 1784 г., принадлежал на Негово Високопреосвещенство Филипополския митрополит Кирил, който е управлявал епархията в периода 1780-1808 г.

Снимки

18.06.2024_11:59 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 09:49 |
Автор: Пловдивска митрополия