Митрополит Йоан отслужи Заупокойна света Литургия и Опело на протойерей Милен Петров в град Каспичан

Снимка

 

Неделният ден в периода на отдание на празника Възнесение Господне беше определен от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за особено моление за новопреставления протойерей Милен Герчев Петров, който се упокои в Господа на 14 юни след кратко боледуване.

Множество християни се стекоха в благолепния храм в град Каспичан, посветен на светите Седмочисленици и на свети великомъченик Пантелеймон. Те си взеха прошка с покойния духовник и участваха молитвено в заупокойните богослужения.

Заедно с Архиерея съслужиха множество духовници от Шуменска духовна околия, към които на опелото се присъедини архиерейският наместник на околията ставрофорен иконом Димитър Стойков. В богослужбите участва и Негово Високопреподобие архимандрит Василий (Савов) – протосингел на Софийска света митрополия.

Негово Високопреосвещенство припомни моменти от богатия пастирски труд на покойния отец Милен, продължил повече от 30 години. Той отбеляза, че загубата на един духовник е не само загуба за енорията и епархията, но и за цялата Църква. Архиереят изтъкна още, че всеки свещеник заслужава особена чест и уважение заради отговорното му служение и молитви, които отправя пред Бога на всяка света Литургия, както и при поменаването имена на живи и покойни православни християни на проскомидията.

Митрополит Йоан изказа искрени съболезнования на близките и роднините на покойния отец от името на епархийското ръководство на Варненска и Великопреславска света митрополия.

Вечна и блажена да бъде паметта на протойерей Милен Петров! Бог да го прости и упокои! Амин!

Словото на Негово Високопреосвещенство и Заупокойната света Литургия може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/837349801786494.

Изготви: Георги Великов

18.06.2024_11:37 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 15:08 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Излезе от печат бр. 11 на „Църковен вестник“ /1-15 ЮНИ 20224 г./

Снимка

 

Излезе от печат бр. 11 на „Църковен вестник“, който е посветен изцяло на избора на нов архиерей на Сливенската митрополитска катедра и въдворяването му в епархията.

В това специално издание на официоза на БПЦ-Българска патриаршия е отразен епархийският избирателен събор, провел се в Сливен на 18 февруари и по-късно касиран от Светия Синод на БПЦ-БП, както и повторно проведеният епархийски избор на 19 май (стр. 2, 3).

На стр. 4-5 сме отразили каноничния избор на епископ Арсений за Сливенски митрополит, състоял се на 26 май в параклиса „Св. цар Борис Покръстител“ в Синодната палата. Публикуваме и словото на наместник-председателя на Светия Синод Врачански митрополит Григорий към новоизбрания митрополит на БПЦ и словото-отговор на високопреосвещения Сливенски митрополит Арсений.

Посланието на Св. Синод на БПЦ–Българска Патриаршия до всечестния клир, преподобното монашество и богохранимото паство на Сливенска епархия, произнесено при въдворяването на новия митрополит, можете да прочетете на стр. 1-6.

На стр. 1, 6, 7 и 8 можете да проследите посрещането в епархията и тържественото въдворяване на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений и словата, които отправи той към клира и паството на богохранимата Сливенска епархия и присъстващите на въдворяването му събратя синодални архиереи и гости на събитието.

Настоящият брой, според утвърдената традиция, е на луксозна гланцирана хартия с 8 страници пълноцветен печат.

Отговорен редактор на бр. 11 е Александра Карамихалева, гл. редактор на „Църковен вестник“.

Абонирането за „Църковен вестник“се извършва на адреса на Синодално издателство: София 1000; ул. „Оборище“ №4; или на e-mail: sinizdat@gmail.com с точно упоменаване на адреса на получателя.

Средствата се превеждат по пощата или по банкова сметка: УниКредит Булбанк – София; IBAN BG97UNCR96601018147018; BIC код: UNCRBGSF

Отговорен редактор на броя: Александра Карамихалева

18.06.2024_11:28 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:51 |
Автор: Българска патриаршия

Записване за курсовете по православие за възрастни към храм „Св. св. Кирил и Методий“ – 2024/25 г.

Снимка

 

На 25 май 2024 г. започна поредното записване в Курсовете по Православие за възрастни, които се провеждат в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Курсовете се организират от 2005 г. насам по инициатива и с благословението на предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев според официално решение на църковното настоятелство, одобрено от Епархийския съвет при Софийската св. митрополия. Курсов преподавател е д-р Десислава Панайотова – православен богослов, директор на Eнорийския център и ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“ при едноименния храм, експерт „Програми и проекти“ в Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия.

Лекциите се провеждат всяка събота – от м. октомври до м. май включително, в различни часове – според групата. При необходимост се използват за лекции и делнични дни, когато се отработват църковни или национални празници.

За новата 2024/2025 учебна година са сформирани 4 групи, които тематично и като време на провеждане се разделят така:
~ Въведение в Православието. Църковни празници, символи и тайнства – 17:15-19:15 ч.
~ Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет – 15:00-17:00 ч.
~ Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет – 9:30-11:30 ч.
~ Св. отци и вселенските събори на Църквата Част I – 11:45-13:45 ч.

Препоръчително е начинаещите курсисти да се включат в групата по Въведение в Православието. При желание е възможно включване в повече от една група.

През учебната 2024–2025 г. лекциите започват на 5 октомври 2024 г. (събота).

СИСТЕМА на работа:
Минималният брой за сформиране на група е 6 човека. За всяка група занятията обхващат два астрономически часа с почивка между тях.

На разположение на курсистите се предоставят тематични разпределения на учебния материал, систематизирани таблици и подбрани откъси от църковни съчинения, богата православна литература. Безплатно може да се ползва книжният фонд на храмовата библиотека.

СРОК за записване: 25 септември 2024 г.

АДРЕС за записване:
София – 1202
ул. “Г. Вашингтон” № 47, ет. 3
Храм “Св. св. Кирил и Методий”
Д-р Десислава Панайотова
Моб. тел.: 0878 44 54 57
Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ за:

Курсовете:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie

Преподавателката:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/prepodavatel

Съдържанието на лекциите:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/sydyrjanie

С духовна радост споделяме, че част от курсистите записват своите деца в Църковното неделно училище по Вероучение. Така родители и деца, всеки в своята група и със своя преподавател, се просвещават и черпят от извора на знанието, който блика в Христовата Църква. Създава се общност на единомислие, взаимопомощ и любов в Христа, истинско Тяло Христово.

Заповядайте да се запознаем и напреднем във вярата, която ни освещава и спасява!


18.06.2024_11:16 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:45 |
Автор: Софийска митрополия

 

Нов брой на „Стълба към небето“ – вяра, футбол и изложбата „Едновремие“ (ВИДЕО) /14.06.2024/

Снимка

 

Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата ще ви предложим кратко изложение на архим. проф. Павел Стефанов за Неделята на св. Отци от Първия вселенски събор.

След това, с началото на Европейското първенство, ще си поговорим за футбол и вяра с протойерей Георги Райчев, бивш футболист и настоящ предстоятел на храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в с. Кокаляне.

А накрая ще посрещнем в студиото на „Стълба към небето“ художничката Лиляна Дворянова, с която ще представим настоящата ѝ изложба живопис и дигитални графики „Едновремие“, с християнски образи и мотиви, в галерия „Етюд“ до 19 юни.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.


18.06.2024_11:00 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:34 |
Автор: Софийска митрополия

 

Заупокойна литургия и панихида в памет на Българския екзарх Йосиф

Снимка

 

Тази година се навършват 183 години от рождението и 109 години от кончината на приснопаметния Български екзарх Йосиф, който в продължение на 38 години (1878-1915) възглавява разделения диоцез на Българската православна църква, заставайки като ревностен духовен водач и посредник между държавната власт и християнското население.

Всяка година в негова памет се отслужва заупокойна служба край гроба му, който се намира в южната колонада на катедралата „Св. вмчца Неделя”, в непосредствена близост до светия олтар. Тази година по решение на Светия Синод на БПЦ възпоменанието бе извършено в неделния ден на 16 юни, след отслужването на заупокойна архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит.

В литургията в памет на блаженопочиналия предстоятел на БПЦ, заедно с него съслужиха: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов и дяконите: протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиан Периклиев, дякон Красимир Кръстев, дякон Христо Василев, дякон Филип Стойчев и дякон Костадин Бойчин.

Молитвено участие в богослужбата взеха: Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, Преосвещените епископи: Мелнишки Герасим, главен секретар на Светия Синод, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария.

Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия хор при храма, дирижиран от д-р Стоян Малинов. Духовенство и миряни се помолиха в неделния ден за достойния български архипастир, който неуморно се е борил да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез и да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

В края на богослужението епископ Исаак, след като упомена основополагащите решения на св. Отци от Първия вселенски събор, чиято памет честваме днес, 7 Неделя след Пасха, изрази своята почит към блаженопочиналия екзарх със слово, в което каза:

„Приснопаметният и незабравим Екзарх Йосиф е един от тружениците на вярата, посветили се от младини за благото на род и родина. Всеки родолюбец съхранява спомените за любовта, търпението, постоянството и страданията, които Екзарх Йосиф понесе за вярата, единството, мира и благоденствието на Църквата и народа ни, като стана пример в слово, поведение, във вяра и чистота. В своя живот Екзархът прояви изключителни дарования, не само като духовник, но той бе и добър църковен дипломат, благодарение на солидното образование, което имаше, на добрата подготовка, мъдростта му, широката духовна култура и административни умения, които притежаваше… Всички тези качества и умения му послужиха да бъде добър водач на цялата ни родна православна църква и народ“ – каза в словото си епископ Исаак.

След богослужението в храма, всички духовници се отправиха към южната колонада на храма, където отслужиха панихида, предстоявана от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. За сетен път църковното изпълнение призова Господ да прости прегрешенията на приснопометния екзарх Йосиф и „да всели душата му там, където почиват праведниците“.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Евгения Комарова – Казиола, Бехнам-Емануил Сетайеш

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 1

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 2

+++

Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от импровизирания „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез сa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.

Заставайки начело на Българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и национални съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Екзархът преживя ужасите на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напредналата възраст, той остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

Из слово на Главиницки епископ Йоан по случай 98 години от блажената кончина на Екзарх Йосиф, произнесено след св. Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“, 9 юни 2013 г.


18.06.2024_10:52 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:15 |
Автор: Софийска митрополия

 

Честваме паметта на мъчениците Леонтий, Ипатий и Теодул

Снимка

 

Честваме паметта на мъчениците Леонтий, Ипатий и Теодул.

Тримата мъченици за вярата от I век – Леонтий, Ипатий и Теодул, станали жертва на гонение по време на управлението на император Веспасиан (70-79 г.).

Леонтий произхождал от остров Егина, Гърция. Бил снажен и храбър човек, с висока нравственост. На млади години той постъпил в римската армия и в битките показвал голямо мъжество. Заради неговите достойнство той бързо бил издигнат на висока военна длъжност. Въпреки бързото си издигане и високата си длъжност обаче, той проявявал голяма скромност и честност в отношенията си с хората.

Докато Леонтий бил в Африка със своята войскова част, се запознал с християнската вяра, на която неговата благородна и честна душа откликнала с плам. Започнал сам да проповядва Божието слово на подчинените си войници, а спечелените от заплатата пари той по християнски използвал за подпомагане на бедни, вдовици и сираци. Това правело много добро впечатление на хората и всички го уважавали за делата му.

Неговата християнска дейност бързо дала добри плодове. В Христос повярвали и започнали да живеят с християнска чистота много хора, сред тях и двама военни с високи чинове, Ипатий и Теодул.

Междувременно в цялата империя станали известни масовите гонения срещу християните, заповядани от римската власт десетина години преди това, по времето на Нерон. Оттогава такива преследвания на християни се провеждали често.

И в този случай, по времето на Веспасиан, африканският управител Адриан проявявал прекомерна ярост срещу вярващите в Христос. А щом той научил за Леонтий, Ипатий и Теодул и за тяхната успешна проповед за християнската вяра, се опитал с различни обещания да ги накара да се отрекат от вярата си. Но Адриан бързо осъзнал, че тримата остават непоколебими в своята преданост към Христос. Затова заповядал Ипатий и Теодул да бъдат обезглавени. А в яростта си Адриан наредил в негово присъствие да бият Леонтий с камшици, докато издъхнал.

18.06.2024_10:28 | Източник: БТА 18.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев