Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на откриването на семинара „Социална свързаност и подкрепа“ в Пловдив
Ваши Високопреосвещенства,
Ваше Преосвещенство,
Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,
Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,
Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,
Уважаеми представители на държавната и общинска власт,
Боголюбиви отци, братя и сестри,
радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.
В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.
Едва ли ще кажа нещо изненадващо, ако подчертая, че в исторически план организираното социално дело, като такова, е създадено от Църквата. Чрез социалното дело Църквата, още в ранните векове, е изпълнявала завета на Нашия Спасител да се грижим за бедните, слабите и онеправданите. Първите болници, първите сиропиталища, първите кухни за бедни, първите старчески домове са създадени от Църквата и това е ноторно известен факт. Да не говорим за училищното дело, което от ранното средновековие е било задача само и единствено на Църквата.
Знаете също така, че с началото на секуларизма светската държава методично и планомерно започва да изземва образователното дело и социалните дейности от църквата и да ги упражнява самостоятелно. В България този процес на секуларизация тръгва по-бавно, още от началото на Третата българска държава, но приключва радикално бързо със Закона за вероизповеданията от 1949 г., който директно забранява на църквата да се занимава с възпитанието и организирането на децата и младежите, а всички материални условия за извършването на социални дейности са й отнети и национализирани, с което извършването на социални дейности също де факто й е забранено. Сега наши съвременници често повдигат въпроса защо църквата не осъществява социална дейност, имайки пред очи социалните и образователни дейности на църковните организации в някои от страните на Западна Европа. Тук трябва да се имат предвид два момента, които много ясно отговарят на този въпрос.
Първо, Българската православна църква не просто е била лишена от всички материални условия за извършване на това, което вие наричате „предоставяне на социални услуги”, но и изцяло е бил разрушен изгражданият в продължение на столетия човешки потенциал за извършването на тези дейности, това, което вие наричате „административен капацитет”, тоест, обучени хора.
И второ, във всички държави, в които религиозни организации извършват мащабни по обем социални дейности, те имат сериозната финансова подкрепа на съответните държави. С две думи, църквата никъде не може да осъществява социални дейности без тясно взаимодействие с държавата. Доскоро такова взаимодействие при нас не беше законово регламентирано. Радваме се, че сега това вече е променено и новите възможности, за които ще научим повече днес, са едно чудесно начало за възстановяване на сътрудничеството между държавата и църквата в сферата на социалното дело.
Защо църквата е естествен съюзник и помощник на държавата в извършването на такива дейности е въпрос, чийто отговор е очевиден, но ще ми позволите да откроя само два момента:
– Първо, защото всяка социална дейност има в основата си принципите на състраданието, солидарността и човеколюбието. Няма нужда да казвам, че за църквата, за която човекът е Божий образ и Божие подобие, тези принципи са основополагащи, въплътени са в базовото образование на всеки наш свещенослужител и и не подлежат на ревизия или дори на коментар. Ние, хората в църквата, имаме убеждението, че трябва да се грижим за нашите ближни, не защото сме сключили договор за предоставяне на социална услуга, а защото сме християни. Тоест, ако на държавата са й необходими почтени партньори, които разбират дълбокия смисъл на тези дейности, то тя по-почтен партньор от църквата няма да намери.
– Второ, защото ако на държавата в изпълнението на такива дейности са й необходими устойчиви партньори, то ви моля да обърнете внимание, че църквата е устойчива от 2000 години насам и в този смисъл е най-устойчивата организация, създавана някога.
Тоест, в лицето на Църквата вие имате партньор, който изпълнява по най-добрия възможен начин най-важните условия за изпълняването на такива дейности – любов към хората, като основна част от православния догмат, което значи – гарантирана почтеност и доказана във времето устойчивост. В интерес на коректността държа да кажа, че специално ние в Пловдивска епархия, не бихме искали да се втурваме презглава да участваме в такива проекти, само защото би имало такава възможност. За нас изграждането на капацитет за извършване на социални дейности не може да бъде „проект”, който да бъде отчетен след като приключи „проектния срок” и после да бъде забравен.
Започнем ли веднъж, трябва да можем да гарантираме, че тези дейности ще бъдат изпълнявани устойчиво, независимо от наличието или липсата на държавно финансиране. По-важното за нас в момента е именно да започнем да възстановяваме капацитета на църквата за изпълнение на такива дейности, което означава да започнем да създаваме материални условия и още по-важното – да подготвим хора, които да могат да ги извършват, които от своя страна да привличат и обучават други бъдещи съработници, така, че да може да се изгради една цялостна стабилна система за предоставяне на качествени социални услуги.
Надявам се, че в хода на днешната конференция ще се родят конкретни идеи, които ще бъдат доразработени в бъдещи наши срещи. Това, което искам да знаят гостите ни от държавните институции и, което моите верни съработници – свещенослужители, знаят, е, че когато в Пловдивска епархия започнем нещо, искаме то да е дълготрайно, за да служи за доброто на Църквата и за спасението на душите. От това, което току-що казах имплицитно следва, че добро за Църквата е това, което служи на спасението на душите, защото Църквата е тук, за да се грижи именно за спасението на душите и цялата нейна дейност е подчинена на тази свещена мисия. Ако на държавните институции са им необходими партньори, които разсъждават по този начин, то ние сме насреща.
Пожелавам успех на конференцията и наистина се надявам, че в нейния ход ще се родят полезни и добри идеи, като насърчавам нашите свещеници да задават въпроси и да се ангажират с реализиране на възможностите, които институциите на държавата така щедро ни предоставят.
С Божията помощ на добър час и благословен успех!
гр. Пловдив
26 юни 2024 г.
27.06.2024_08:45 | Източник: Българска патриаршия 26.06.2024 |
Автор: Пловдивска митрополия
