Житие на св. вмч Екатерина

В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.

Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: „Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!“ Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.

В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:

– Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!

Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.

– Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.

– А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.

– Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.

Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.

Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. „Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син“, прибавил старецът.

Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Но напразно се стараела Екатерина да погледне Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което той не иска да я погледне.

– Не презирай Твоето създание – казала Божията Майка. – Кажи й какво трябва да прави, за да се наслаждава на Твоята слава и да види Твоето светло лице?

– Нека отиде при стареца – отговорил Младенецът – и ще узнае от него какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.

Чудният сън дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и поискала неговата помощ и съвет. Старецът подробно й обяснил истинската вяра; говорил й за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.

Екатерина се върнала у дома си обновена по душа, дълго се молила, много плакала и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията Майка, но сега лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той кротко и милостиво погледнал девойката.

– Угодна ли ти е сега тая девойка? – запитала Божията Майка.

– Сега – отговорил Младенецът – тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Екатерина паднала на земята и казала: „Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, но удостой ме да бъда Твоя рабиня!“ Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: „Не търси земен годеник!“

Екатерина се събудила с неизяснима радост; на ръката си имала чуден пръстен. От тогава тя съвършено се изменила. Не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.

 

 

В това време в Александрия пристигнал беззаконият цар – гонител на християните. Той разпратил глашатаи по всички градове да свикат народа на езически празник. Скоро градът се напълнил с тълпи пришълци. Всеки донесъл каквото могъл за жертвоприношение и се започнало празненството.

Екатерина много жалела за това безумие на царя и народа. Като взела със себе си няколко служители, тя отишла в езическия храм и застанала на прага. В храма се извършвало жертвоприношение. Всички се обърнали към нея, чудейки се на нейната красота. Царят я повикал. Тя му се поклонила и казала:

– Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени говорят, че боговете, на които вие се кланяте, били люде, и че тям за някакво славно дело поставили стълбове и статуи. Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват, светът стои. Той е слязъл на земята и Сам станал човек за нашето спасение. Той не обича жертви, не се радва на заколването на животни, но иска ние да живеем по неговите заповеди.

Царят се разгневил, но заповядал да продължат жертвоприношението и казал, че после ще поговори с девойката. Когато празникът свършил, той заповядал да доведат при него Екатерина. С изумление гледал нейната красота и питал, коя е тя, как се наричат нейните родители и какво учение тя проповядва.

– Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците си: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Сама аз съм пепел и прах, но Бог ме надари с красота, за да познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.

Царят се разгневил. „Не хули боговете, които имат безсмъртна слава!“ – казал той.

Екатерина отговорила:

– Ако искаш да отърсиш мрака, който затъмнява твоя ум, ще познаеш суетата на своите богове и ще разбереш истинния Бог.

Царят не искал да продължава спора с Екатерина и й казал:

– Не подобава на царя да влиза в спор с жена. Но аз ще събера мъдрите философи. Нека те ти докажат твоите заблуждения.

След това царят заповядал да пазят Екатерина, а в това време пратил да повикат мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. 50 мъдреци пристигнали в града. Един от тях особено се отличавал с остроумие и ученост. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. Пратили за девойката. Нейното сърце било твърдо и спокойно, понеже й се явил архангел Михаил и й казал, че Господ ще й даде сила да победи мъдреците, и че тя мнозина ще обърне в истинската вяра.

Започнал спорът. Езическият мъдрец защищавал своите езически богове. После започнала да му отговаря девойката. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с думи на философите и поетите, а след това обяснила ония места в техните съчинения, в които се вижда предчувствие и предсказание за живота и смъртта на Иисуса Христа. „Той милва грешниците, казала тя, прощава греховете на каещите се.“ Той говори: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Повярвайте в Него и ще бъдете спасени!“

Мъдрецът слушал с удивление и накрай се признал победен. Всички други се отказали да продължат спора. Напразно царят се гневял, заплашвал със смърт и мъчения. Мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно.

Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Той предлагал дори половината си царство, стараел се да я прелъсти с дарове и с обещания за почести и слава. Но Екатерина отговорила, че дрехата на мъченица за нея е по-красива от царска багреница. Напразно царят я убеждавал чрез различни обещания и след това я заплашвал със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство. Тогава царят заповядал жестоко да я мъчат. Били я безжалостно, цялото й тяло се покрило с рани, а след това я затворили в тъмница.

Дълго лежала в затвора светата мъченица. Искали да я уморят с глад, но Господ не я оставил. Едно чудно видение укрепило нейната вяра. Тя видяла своя небесен Годеник, обкръжен от ликове ангели. „Не се бой, казал й Той, със своето търпение ти мнозина ще обърнеш към Мене!“

В това време царят по някаква работа напуснал града. Царица Августа, неговата жена, като слушала за красотата и мъдростта на Екатерина, отдавна желаела да я види. Тя открила това свое желание на Порфирий, стотник и царски приятел. Това желание особено се усилило, след като Августа видяла един чуден сън. Присънило й се, че Екатерина стои, обкръжена от прекрасни момци и девойки. Всички те били облечени в бели дрехи, озарени от чудно сияние. Екатерина повикала при себе си Августа, надянала й златен венец и казала, че Владиката Христос й праща тоя венец. Като разказала на Порфирий тоя сън, царицата прибавила, че тя няма да се успокои, докато не види девойката. Порфирий обещал да изпълни желанието й и сам я отвел нощем в тъмницата, където била затворена светицата. Подир тях вървели много войници. Светлото лице на Екатерина тъй поразило царицата, че тя паднала пред нозете й и извикала: „Щастлива съм, че най-после те видях! Няма да съжалявам, ако за това изгубя дори живота си и царството си. Радвам се от душа и сърце, че виждам твоята светла красота. Блажена си ти и достойна да похвала, че си се привързала към такъв Господар и си получила от Него толкова чудни дарове!“

Екатерина й отговорила:

– И ти си блажена, царице. Аз виждам над главата ти венец, поддържан от ръцете не ангели. Ти ще получиш тоя венец за малкото мъчения, които ще изтърпиш, и ще отидеш при истинския Цар във вечното царство.

Царицата отговорила:

– Боя се от мъчения, боя се от особено жестокия си съпруг“.

– Иисус Христос ще бъде винаги с тебе – отговорила й Екатерина. – Малко ще пострада тялото ти, а там ще се успокоиш навеки.

Порфирий, като слушал тези думи, запитал:

– Какво дава Христос на оня, който вярва в Него? Аз искам да стана Негов войн и да вярвам в Него.

– Не си ли чул или не си ли чел християнските писания? – запитала Екатерина.

– Не – отговорил Порфирий. – Аз от младини съм се упражнявал във войски дела и не съм имал други грижи.

Тогава св. Екатерина обяснила на всички присъстващи Христовото учение и казала, че не могат да се изкажат радостите, които преблагия и човеколюбив Господ приготвил на обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди. Царицата, Порфирий и войниците, които ги придружавали, повярвали в Христа и благоговейно се простили с девойката.

Когато царят се върнал, той отново пратил за Екатерина. Сиянието на нейната красота го удивило. Той запитал как дългия затвор и глад не са изменили нейния вид, и и скал да накаже стражарите и вратарите. Но Екатерина казала, че не човешка ръка я пазела, Сам Бог. Царят пак се обърнал към нея с прелъстителни думи: „Ти си по-красива и по-мъдра от нашата богиня Артемида. Не погубвай красотата си! Раздели с мене царството и земното веселие!“

– Не мисли за моята красота – казала девойката. – Това е прах и кал, които ще окапят като цвят и ще изчезнат като сън.

Непреклонността на Екатерина отново възбудили яростта и злобата на царя. Той заповядал да донесат колело с остри зъбци и заплашил девойката, че ще я привърже към това страшно наказателно оръдие, ако не се поклони на боговете. Тия заплашвания не уплашили девойката. Тогава царят заповядал да я подложат на ужасни мъчения. Но едва те били почнали, и невидим Божи ангел счупил оръдието за мъчение и девойката се изправила невредима. Народът в изумление извикал: „Велик е християнският Бог!“

Царица Августа, като чула за станалото, излязла от своя дворец и гръмко започнала да укорява царя, задето той смее да се бори с живия Бог и да мъчи Неговите рабо. Царят страшно се разгневил. Той обърнал яростта си срещу царицата, подложил я на мъки и я осъдил на смърт.

– Рабиньо на истинския Бог – казала царицата на Екатерина преди смъртта си, – помоли се за мене!

– Иди с мир – отговорил Екатерина, – за да царуваш вечно с Христа!

На царицата отсекли главата с меч.

Порфирий същата нощ заедно с повярвалите войници погребал честното тяло на царицата. След това те отишлш при царя и му заявили, че и те са християни, войници на истинския Бог. Всички те били смъртно наказани.

На другия ден царят за последен път повикал девойката и й казал:

– Заслужаваш строго наказание; ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения мойн и смути народа. Но аз ще ти простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Аз с тебе ща разделя царството си. Ти ще живееш в богаство и удоволствия, които не е изпитвала още никоя царица.

Но лукавите думи не могли да отлъчат светата девойка от любовта Христова. Виждайки, че усилията му са напусто, царят заповядал да я предадат на смърт.

Когато я водели на мястото на наказанието, подир нея вървяло множество народ. Всички плачели и жалели за нея. Младите жени и девойки говорили: „Защо погубваш своята младост и красота? Иди при царя и го послушай!“

– Не плачете за мене – отговорила св. девойка, – но се радвойте с мене! Днес аз ще видя Иисуса Христа, моя Творец и Спасител. Той е красота, слава и венец на мъчениците. Той ме вика към неизказани райски радости. Плачете по-добре за себе си, защото вашето неверие ще ви погуби!

Пред смъртта си св. Екатерина се молела:

„Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си им указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, изранени на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Направи, Господи, тялото ми, което ще бъде посечено с меч, да остане невидимо за моите врагове и гонители! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!“
Войник отсякъл главата на девойката. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.

След повече от два века подир смъртта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли тия св. мощи в храма, който се намира в тяхната св. обител (виж Mанастирът „Св. Екатерина“ в Египет).

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

Житие на св. Григорий Неокесарийски

Този велик светител живял през ІІІ век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска . По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по-нататък, за да станат негови ученици. Скоро под негово ръковоство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.

Григорий се привързал от все сърце към великия учител, който му посочил пътя на истината. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в отечеството си Неокесария.

Да живее за Бога, да Му служи, като изпълнява Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови старания. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота.

Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Тая вест го потресла. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се скрил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. „Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни сега на мене и на Григорий, и направи действено посвещението чрез Твоята благодат!“ И след това задочно ръкоположил Григорий за епископ.

Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля, призовавайки го на трудното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ с твърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.

Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва.

Веднъж нощем на епископ Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в кратки думи му изложил високото учение за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго неокесарийската църква пазела благоговейно символа на вярата, известен под името символ на св. Григорий Чудотворец (виж по-долу).

Господ прославил верния Свой служител чрез дар на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; тайни помисли и бъдещи събития били открити нему; и чудесата му били тъй многобройни, че цялата страна го наричала втори Мойсей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на големи групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. епископ за съвети и помощ.

Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249—251 г.). Григорий считал за задължение на всеки християнин да пази живота си, докато това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен дар, който ние трябва да употребяваме за слава Божия. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила. Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до мястото, където той се криел, обаче по божия воля той останал за тях невидим.

Гонението било жестоко, но непродължително. Когато то било прекратено, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревностно продължил своята дейност. Той вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал и устно, и писмено, присъствал на съборите против лъжеучителите и когато дошъл часът на неговата смърт, имал утехата да знае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. чудотворец тихо починал в 265 година. Цялата Православна църква го почита и до днес като велик св. отец и чудотворец и го нарича „втори Мойсей“ с думите на св. Василий Велики.

Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Псалтирът като требник според преподобни Арсений Кападокийски

Псалтирът като требник според преподобни Арсений Кападокийски, изложени от св. Паисий Атонски

Преподобният Арсений използвал псалмите за благословение, подхождащо в различни случаи; особено в онези случаи, когато липсвало църковно чинопоследование за определена потребност. Гръцкия оригинал можем да намерим в изданието “Старецът Паисий” от иеромонах Христодул, 1994 г.Четене на Псалтира в различни случаи 

Псалом 1. Когато посадиш дърво или лоза, за да принесат плод.

Псалом 2. Господ да просвети отиващите на събрания и съвети.

Псалом 3. Злобата да остави хората и те да не измъчват несправедливо своите ближни.

Псалом 4. Господ да изцели мекосърдечните, падащи в униние при вида на деянията на жестокосърдечните.

Псалом 5. Господ да изцели очите, уязвени от злодеи.

Псалом 6. Господ да освободи намиращите се под клетва.

Псалом 7. За измъчваните от страх от козните и заплахите на злодеи.

Псалом 8. За уязвените от бесове или нечестиви хора.

Псалом 9. Да се прекратят бесовските страхове насън или изкушенията през деня.

Псалом 10. За жестокосърдечните съпрузи, когато се карат и се развеждат (когато жестокосърдечният мъж или жена измъчва съпругата или съпруга).

Псалом 11. За душевноболните, които са измъчвани от злоба и нападат ближните.

Псалом 12. За страдащите от болести на черния дроб.

Псалом 13. При нападение от бесове да се чете три дни по три пъти на ден.

Псалом 14. Да се обърнат крадците или разбойниците, да се върнат по домовете си и да се покаят.

Псалом 15. Да се намери изгубеният ключ.

Псалом 16. При тежки несправедливи обвинения да се чете три дни по три пъти на ден.

Псалом 17. При земетресения, други бедствия или буря с гръмотевици.

Псалом 18. Да роди родилка.

Псалом 19. За безплодните съпрузи, Господ да ги изцели и да не се разведат.

Псалом 20. Господ да смекчи сърцата на богатите, за да дават милостиня на бедните.

Псалом 21. Господ да спре пожара и да няма големи щети.

Псалом 22. Господ да усмири непокорните деца, за да не огорчават родителите си.

Псалом 23. Да се отвори вратата, когато ключът е изгубен.

Псалом 24. За силно измъчваните от изкушения, които губят покой и се оплакват.

Псалом 25. Когато някой изпросва нещо от Бога, Той да даде това, за което се молим, без вреда за молещия се.

Псалом 26. Господ да защити селяните от вражеската война, за да няма вреда за народа и нивите.

Псалом 27. Господ да изцели страдащите от душевни и нервни заболявания.

Псалом 28. За страдащите от морска болест и страхуващите се от бурно море.

Псалом 29. В опасности в далечни страни, сред варвари и безбожници, Господ да ги защити и да просвети и умири хората в тези страни, за да познаят Бога.

Псалом 30. Господ да изпрати достатъчно зърно и плодове, когато времето е неблагоприятно за земеделие.

Псалом 31. Да намерят пътя заблудилите се и смутени пътници.

Псалом 32. Господ да открие правдата за неправедно осъдените и да ги пуснат на свобода.

Псалом 33. За стоящите на прага на смъртта, когато ги измъчват бесове. Или когато неприятелят нахлува със зловещи намерения.

Псалом 34. Господ да освободи добрите от козните на злите, които притесняват Божиите раби.

Псалом 35.  Да се разсее враждебността след спорове и недоразумения.

Псалом 36. За изранените от разбойници.

Псалом 37. При зъбобол.

Псалом 38. Да намерят работа изоставените и изпаднали в униние, за да не скърбят повече.

Псалом 39. Да се помирят стопанинът и работникът след скарване.

Псалом 40. За благополучно освобождаване от бременност, когато раждането е преждевременно.

Псалом 41. За младите, когато страдат от нещастна любов.

Псалом 42. Да се освободят съотечествениците от вражески плен.

Псалом 43. Господ да открие истината на съпрузите, ако между тях е имало недоразумение, за да живеят в мир и любов.

Псалом 44. За страдащите от болести на сърцето или бъбреците.

Псалом 45. За младите, на които враговете от завист не разрешават да се оженят.

Псалом 46. За да се примирят работникът или стопанинът, когато работникът си отива обиден от стопанина, и да намери работа.

Псалом 47. Когато разбойнически шайки ограбват хората или стават тежки бедствия, да се чете в продължение на 40 дни.

Псалом 48. За тези, чийто труд е свързан с опасности.

Псалом 49. Да се покаят отдалечилите се от Бога и да се обърнат, за да се спасят.

Псалом 50. Когато поради нашите грехове Бог за вразумление изпраща наказание (мор по хората или животните).

Псалом 51. Да се покаят жестокосърдечните управители и да се смекчат сърцата им, за да престанат да измъчват народа.

Псалом 52. Бог да благослови мрежите, и те да се напълнят с риба.

Псалом 53. Господ да просвети богатите, купили роби, и да ги пуснат на свобода.

Псалом 54. Да се възстанови доброто име на семейството, което е било обвинено несправедливо.

Псалом 55. За мекосърдечните хора, уязвени от ближните.

Псалом 56. За страдащите от болка в главата, произлизаща от силна скръб.

Псалом 57. Да бъдат благоприятни обстоятелствата за трудещите се с добри намерения и Господ да запрети на бесовете и лукавите хора.

Псалом 58. Господ да даде дар слово на немите.

Псалом 59. Господ да открие истината, когато много хора са осъдени несправедливо.

Псалом 60. За тези, на които е трудно да работят поради страх или леност.

Псалом 61. Господ да избави от напасти слабия, за да не се оплаква.

Псалом 62. Да принесат плод нивите и дърветата при суша.

Псалом 63. Когато бясно куче или вълк ухапе някого.

Псалом 64. Да процъфтяват търговците.

Псалом 65. Да не принесе лукавият разногласия у дома и да не хвърли семейството в скръб.

Псалом 66. За благословение на домашния добитък.

Псалом 67. Да се излекува страдащата от помятания.

Псалом 68. Когато реките прииждат от дъждовете и отнасят хора и къщи.

Псалом 69. За мекосърдечните, които скърбят за дребни неща и падат в отчаяние, Господ да ги укрепи.

Псалом 70. За самотните, които поради бесовските козни са досадили на близките и падат в отчаяние, Господ да ги помилва и изцели.

Псалом 71. Бог да благослови новата реколта.

Псалом 72. Да се покаят разбойниците.

Псалом 73. Господ да защити селяните, които работят на полето, когато врагът е обкръжил селото.

Псалом 74. Да се усмири злобният стопанин и да не измъчва своите ближни, работниците.

Псалом 75. За майките, страдащи при раждане, Господ да ги укрепи и защити.

Псалом 76. Когато няма взаимно разбиране между родители и деца, Господ да ги просвети, за да слушат децата родителите, а родителите да обичат децата.

Псалом 77. Господ да просвети заемодателите, за да бъдат състрадателни и да не изнудват длъжниците.

Псалом 78. Господ да защити селото от грабеж на неприятелски войски.

Псалом 79. Господ да изцели болния от водянка.

Псалом 80. Господ да не остави бедните в нужда и скръб, падащи в отчаяние поради своята бедност.

Псалом 81. Хората да купуват стоки от селяните, за да не падат последните в скръб и отчаяние.

Псалом 82. Господ да забрани на злодеите, замислящи убийство.

Псалом 83. Господ да запази домашната покъщнина, добитъка и плодовете на труда.

Псалом 84. Господ да изцели изранените от разбойници и страдащите от уплаха.

Псалом 85. Господ да спаси света, когато дойде чума и хората умират.

Псалом 86. Господ да продължи живота на онези членове от семейството, без които другите не могат.

Псалом 87. Господ да защити беззащитните, страдащи от жестокосърдечните ближни.

Псалом 88. Господ да укрепи болните и слабите, за да не изнемогват в работата и да не падат в униние.

Псалом 89. Господ да изпрати дъжд при суша и да се напълнят пресъхналите извори.

Псалом 90. Да изчезне бесът, явяващ се пред човека и плашещ го.

Псалом 91. Господ да даде благоразумие на хората, за да израстват духовно.

Псалом 92. Господ да запази кораба, намиращ се в опасност в морето. (Преподобният съветвал и да поръсват кораба със светена вода от четирите страни.)

Псалом 93. Господ да просвети смутителите, които сеят раздори сред народа и предизвикват безредици и разделения.

Псалом 94. Съпрузите да не попаднат под влияние на магиите, които ги подтикват да спорят и да се карат.

Псалом 95. Господ да изцели глухите.

Псалом 96. Да се разсеят магиите.

Псалом 97. Господ да утеши измъчените от скръб.

Псалом 98. Бог да благослови младите, желаещи да оставят всичко и да Го последват, и да им даде благодат. (Както изглежда, тук става дума за готвещите се да приемат монашеско пострижение ­ бел. прев.)

Псалом 99. Господ да благослови изпълняващите Неговата воля и да изпълни желанията им.

Псалом 100. Господ да даде дарове и таланти на добрите и простосърдечни хора.

Псалом 101. Господ да благослови властимащите, за да бъдат добри и състрадателни и да помагат на хората.

Псалом 102. Господ да помогне на жената, страдаща от женска немощ.

Псалом 103. Господ да благослови имуществото на хората, за да не падат в униние, но да прославят Бога.

Псалом 104. Хората да се покаят и да изповядат греховете си.

Псалом 105. Господ да просвети хората, за да не отстъпят от пътя на спасението.

Псалом 106. Господ да изцели безплодната.

Псалом 107. Господ да усмири враговете и те да оставят злите си намерения.

Псалом 108. Господ да изцели болния от епилепсия. И да помилва несправедливо обвиняващите, за да се покаят.

Псалом 109. Младите да уважават старите.

Псалом 110. Несправедливите съдии да се покаят и да съдят право Божиите хора.

Псалом 111. Господ да защити воините, отиващи на война.

Псалом 112. Господ да благослови бедната вдовица, за да изплати дълговете си и да се спаси от затвор.

Псалом 113. Господ да изцели слабоумните деца.

Псалом 114. Господ да благослови бедните деца и да ги утеши, за да не страдат от богатите деца и да не падат в униние.

Псалом 115. Господ да изцели от ужасната страст на лъжата.

Псалом 116. Да се запази любовта в семейството и да прославят Бога.

Псалом 117. Господ да смири варварите, когато обкръжават селото и всяват страх у жителите, и да ги отклони от злите им намерения.

Псалом 118. Господ да всее страх у варварите и да им забрани да убиват невинни жени и деца.

Псалом 119. Господ да даде дълготърпение на онези, на които се налага да живеят с лукави и неправедни.

Псалом 120. Господ да защити робите от ръцете на неприятеля, за да не бъдат осакатени, преди да бъдат освободени.

Псалом 121. Господ да изцели страдащите от суеверие.

Псалом 122. Господ да изцели слепите и страдащите от очни болести.

Псалом 123. Господ да защити хората от змии, за да не ги хапят.

Псалом 124. Господ да защити нивите на праведните от зли хора.

Псалом 125. Господ да изцели страдащите от болести на главата.

Псалом 126. Господ да донесе мир в семейството, ако е възникнало недоразумение.

Псалом 127. Да не се докосне злобата на враговете до дома и в семейството да пребъдват Божият мир и благословение.

Псалом 128. Господ да изцели страдащите от мигрена. И да яви Своята милост на жестокосърдечните и невъздържаните, които причиняват скръб на мекосърдечните.

Псалом 129. Господ да изпрати мъжество и надежда на тези, които започват нова работа и не са опитни в нея, за да не изпитват големи затруднения.

Псалом 130. Господ да даде покаяние на хората и да ги утеши с надежда, за да се спасят.

Псалом 131. Господ да яви Своята милост в света, където поради нашите грехове не спират войните.

Псалом 132. Господ да просвети народите, за да станат миролюбиви и да живеят в мир.

Псалом 133. Господ да защити хората от всяка напаст.

Псалом 134. Хората да се съсредоточат по време на молитва и душите им да се съединят с Бога.

Псалом 135. Господ да защити бежанците, когато напускат домовете си и бягат, и да се спасят от варварите.

Псалом 136. Господ да умири избухливия.

Псалом 137. Господ да просвети управителите, за да разбират нуждите на народа.

Псалом 138. Господ да избави слабите духом от изкушението на кощунствените мисли.

Псалом 139. Господ да умири тежкия характер на главата на семейството, за да не страдат домашните от него.

Псалом 140. Господ да умири жестокия управител, измъчващ ближните.

Псалом 141. Господ да умири размирника, причиняващ смущение на хората.

Псалом 142. Господ да защити бременната жена, за да не загуби плода.

Псалом 143. Господ да умири брожението сред народа, за да няма бунтове.

Псалом 144. Бог да благослови трудовете на хората и да ги приеме.

Псалом 145. Господ да изцели страдащите от кръвотечение.

Псалом 146. Господ да изцели ухапаните и ранени от злодеи.

Псалом 147. Господ да умири дивите зверове, за да не причиняват вреда на хората и стопанството.

Псалом 148. Господ да изпрати благоприятно време, за да събират хората богата реколта и да Го прославят.

(Всички приведени по-горе тълкувания принадлежат на преподобния Арсений, а следващите две ­ на св. Паисий Атонски).

Псалом 149. За благодарност към Бога за Неговите богати милости и за изобилието на Неговата любов, която е безгранична и пребъдва с нас.

Псалом 150. Господ да изпрати благоденствие и утешение на нашите братя и сестри, живеещи в далечни земи, и на нашите починали братя и сестри, които са още по-далече от нас. Амин.

Псалмите могат да се четат както от свещеника, така и от всеки вярващ.

Указател за псалмите

Земеделие: 1, 26, 30, 52, 62, 66, 71, 83, 124, 147, 148.

Враждебни животни: 63, 123, 147.

Деца: 22, 76, 109, 113, 114.

Смърт и починали: 33, 150.

Бедствия: 17, 21, 30, 50, 62, 68, 85, 89.

Телесно здраве: 5, 12, 28, 36, 37, 44, 56, 58, 63, 79, 86, 88, 95, 102, 108, 122, 125, 128, 145, 146.

Душевно здраве: 4, 7, 8, 9, 11, 24, 27, 41, 55, 56, 60, 61, 69, 70, 80, 81, 84, 97, 100, 103, 128, 136, 138.

Женско здраве: 18, 19, 40, 67, 75, 106, 142, 145.

Закони и правителство: 14, 16, 32, 36, 47, 51, 59, 72, 82, 84, 93, 101, 108, 110, 137, 140, 141, 143.

От нечисти духове: 5, 6, 8, 9, 13, 33, 57, 65, 90, 94, 96, 121.

Мир и война: 26, 33, 42, 73, 78, 93, 107, 111, 117, 118, 120, 127, 131, 132, 135, 140, 141, 143.

Мир в семейството и между приятели: 10, 19, 22, 35, 41, 43, 45, 54, 65, 76, 86, 94, 109, 116, 126, 127, 139.

Имущество: 14, 15, 23, 47, 83, 124.

Защита: 9, 13, 34, 47, 48, 57, 90, 133.

Обществени въпроси: 20, 32, 35, 38, 51, 53, 59, 77, 80, 81, 87, 93, 101, 110, 112, 113, 114, 119, 124, 137, 140.

Духовни въпроси: 3, 9, 24, 25, 29, 49, 50, 57, 72, 91, 98, 99, 100, 104, 105, 108, 115, 119, 130, 134, 136, 149.

Пътешествия: 28, 29, 31, 92, 135, 150.

Работа: 2, 38, 39, 46, 48, 51, 52, 57, 60, 64, 74, 81, 83, 100, 101, 103, 129, 137, 140, 144.

Източник

Житие на преп. Пимен Зографски

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.

Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“. Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.

 

 

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.

В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.

Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.

Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.

Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на св. Артемий Антиохийски

След смъртта на император Константин Велики православните християни изтърпели тежко гонение от сина му Констанций, привърженик на ароаните, които отхвърлили истината за божествеността на Спасителя.

След това трябвало да изтърпят гонение от друг род. Наследник на Констанций бил неговият роднина Юлиан, който от млади години ненавиждал християнската вяра и тайно се отрекъл от нея и станал наново езичник. Когато се възкачил на престола, той обявил всенародно, че служи на боговете. С всевъзможни средства употребил усилия да възстанови езичеството в цялата империя. Той открито показвал пренебрежение към ония християни, които били с граждански заслуги. Лишавал ги от местата и длъжностите им. Сам извършвал тържествено езически обряди. Принуждавал християните със свои средства да възстановяват разрушените езически храмове.

Много християни, изповедници на правата вяра, загинали мъченически.

Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в Антиохия. Тук бил силно раздразнен от мъжествената твърдост на християните. Изгоряло езическото капище. Юлиан обвинил християните в запалване на капището и почнал да ги предава на мъчения и смърт.

По това време в Автиохия се намирал египетският управител Артемий, известен като славен воин още при Константин Велики. Той бил с Константин, когато на небето се появило чудосното знамение на Христовия кръст.

При царуването на Констанций на него било поръчано да пренесе от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей. Ревностен в християнската вяра, той възнегодувал открито срещу императора и смело благовестял истината. Разярен, Юлиан не уважил в него ни предишните заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на смърт.

Свети Артемий бил посечен с меч в 361 година.

Източник:  Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Светоотеческо тълкувание за 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Семето е словото Божие. Онези на пътя са същите, които са чули. После дяволът идва и отнема Словото от сърцата им, за да не могат те да повярват и да бъдат спасени. Виждаме също, че твърдостта на земята прави семето да бъде разграбено. Една пътека е винаги твърда и необработена, защото краката на всеки тъпчат отгоре. Тя не приема никакво семе и то остава на повърхността, така че да го грабнат птиците.
Всички, чиито умове са твърди и неподатливи не получават божественото семе. Свещеното и божествено учение не намира вход в тях. Те не приемат думите, които биха предизвикали у тях страх Божий, и чрез които биха могли да принесат като много плодове славните добродетели. Те са се направили натъпкан и смачкан път за нечисти демони, да, самият Сатана, и като такива никога не биха могли да принесат свещени плодове. Нека онези, които са будни, чието сърце е стерилно и безплодно, да отворят умовете си. Получете свещеното семе! Бъдете като плодородна и обработена земя и принесете на Бога плодовете, които ще ви издигнат до нетленен живот.

Св. Кирил Александрийски, Коментар на Евангелието по Лука, Проповед 41, CGSL 178