Новини от православна България

Ваше Високопреосвещенство митрополит Григорий, наместник-председател на Св. Синод,

Ваши Високопреосвещенства,

На милостивия Господен благослов за отговорно призвание и на благосклонния вот за високо доверие, които днес получавам с избирането ми за Архипастир на Сливенската катедра, аз с трепетно вълнение и смирено съзнание се откликвам: „Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. (Евр.10:9). На Божията свята воля, изявена чрез гласа на Светия Синод на родната ни Света Църква, аз подчинявам своето лично желание, защото: „кой съм аз, за да можех попречи Богу“ (Деян.11:17).

С трепет се изпълва сърцето ми в този момент, когато бивам избран на тази висота в църковното служение, и поставен за Архипастир на Сливенската епархия.

Чувствам се слаб да изпълня това велико служение, за което съм повикан, но се уповавам на Божията сила, която се в немощ напълно проявява (2 Кор.12:9). Като сърдечно моля Вас свети Архипастири да ми бъдете в подкрепа чрез светите Ви молитви и мъдри съвети, чрез братска отзивчивост и единодействие за да мога и аз с вас, да понасям един другиму теготите, за да изпълня закона Христов (Гал.6:2). А, аз, най-малкия сред вас, ще се старая да бъда „добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и доброто учение“ (1Тим. 4:6), за да бъда „образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1 Тим.4:12)., да ръководя поверения ми клир и паство на Сливенската епархийска църква, с дълготърпение и благост, с нелицемерна любов, със слово на истината чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка при чест и безчестие, при укори и похвали (2Кор.6:6-8), като не търся човешка слава (1Сол.2:6), нито се стремя към гнусна печалба (1Петр.5:2).

Поемайки кръста на митрополитското служение на Сливенската епархия, като се надявам на молитвите на верните, които да ме ободряват за да поддържам винаги горящ светилника на ревността в служението си, за да допринеса за усъвършенстване в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (срв. Еф.4:12-13).

Умиление изпълва душата ми, чувствата, които ме вълнуват в тоя момент, ще оставят дълбоки и незаличими следи в живота ми. Ясно виждам Божията милост още в ранните години на моето посвещение в монашество, когато Бог ме срещна с мъдър богоозарен мъж, изпълнен с пламенна ревност по Бога, моя духовен отец и наставник във вяра и иночество Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, на когото засвидетелствам своята вярност, синовна обич и благодарност, признателност за грижите, за проявеното отеческо внимание и изрядна любов – любов, която „всичко извинява и всичко претърпява“ (1 Кор.13:7)– по време на моето служение, в Пловдивската епархия в различните длъжности, които заемах, съобразно Вашето благословение, така Вие ме направихте свидетел на Вашето всеотдайно служение на Бога и на светата ни Църква, от които се възпитах в ревностно и усърдно пазене истините на светата вяра, свещените канони и догмати, литургичната и богослужебна практика, храмостротелство, просветна дейност, църковната администрация и мъдро ръководство в делото на епархията като Ваш помощник.

Искрено съм Ви благодарен Високопреосвещени Владико Николай, че въпреки човешките ми слабости, Вие ме покрихте с толкова милост и облякохте в толкова благодат. Нямам достатъчно думи, за да изразя в достойна мяра всичко, което направихте за мен. Разчитам на Вас, на Вашата подкрепа, на Вашите мъдри съвети и молитви.

Сърдечно благодаря на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който като наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол положи много труд и усилия за провеждането на избора в Сливенска епархия.

Вседушевно благодаря на Високопреосвещените митрополити Антоний и Яков с които се трудехме в Пловдивска епархия, на Преосвещените епископи- Велички Сионий, който бе и мой ректор в Соф Дух Семинария, Белоградчишкия епископ Поликарп и Смолянския епископ Висарион, за братската взаимопомощ и разбирателство.

Отправям и сърдечна благодарност към епархийските избиратели, посочили ме като един от двамата предпочетени кандидати за техен епархийски архиерей. Едно обстоятелство, което ме задължава да положа всичките си човешки сили, за да оправдая тяхното доверие за служение в мир, разбирателство и взаимен напредък.

Вратата на Сливенската митрополия ще бъде отворена за всеки един – клирик или мирянин, търсещ помощ, утеха или съвет.

Благодаря и на моите родители, които винаги ме подкрепят, на моите преподаватели в семинарията и духовната академия, на духовните ми чада и приятелите ми, които никога не ме изоставиха. Никого никога няма да забравя в молитвите си.

В своето служение ще се старая да подражавам на примера на моите предшественици, и особено на присноблажения Сливенски митрополит Йоаникий, който възложи десница на епископската ми хиротония, и който прояви усърдно старание за благопреуспяването на Сливенската епархия.

С молитва и преклонение отдавам почит към приснопаметния български патриарх Неофит, който благослови ръкоположението ми за епископ, и който чрез своите отечески съвети и наставления затвърди в мен смиреността, търпимостта и послушанието към св. Църква.

Бог да ги упокои в Царството Си!

Богомъдри Високопреосвещени Архипастири,

С умилено сърце и от цялата си душа още веднъж Ви благодаря, за топлите чувства, които ми засвидетелствахте, и Ви уверявам, че моята архипастирска дейност ще се ръководи и въодушевлява изключително от Божествените установления, по силата на които Църквата живее.

Господ да ми бъде свидетел, помощник и закрилник. Нека служението ми бъде „не за да угаждам на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“ (1Сол.2:4). Амин.

26.05.2024_16:16 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 14:04 |
Автор: Българска патриаршия

След Светата литургия, в 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, Най-нови – в Синодния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ в София, се проведе каноничният избор за нов Сливенски митрополит.

Със 7 гласа „ЗА“ от общо 12 Св. Синод на БПЦ-БП избра за Сливенски митрополит Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений.

Преосвещеният Знеполски епископ Арсений бе подкрепен с гласовете на митрополитите Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Русенски Наум, Старозагорски Киприан и Доростолски Яков.

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод прогласи избирането на Знеполския епископ Арсений за нов член на Св. Синод в качеството му на Сливенски митрополит.

На 26 май 2024 г. в синодалния параклис „Св. княз Борис-Михаил“ в София Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия в пълен състав проведе каноническия избор на нов Сливенски митрополит.

След обръщението си във връзка с избора митрополит Григорий откри гласуването, което се извърши от митрополитите в светия олтар, върху светия престол в синодния параклис. Митрополитите взимаха изборни бюлетини и празен плик, влизаха в олтара, целуваха светото Евангелие и светия кръст и върху олтарния престол вписваха своя избор.

След като всички синодални членове дадоха своя глас, при преброяването на 12-те подадени бюлетини митрополит Григорий огласи следния изборен резултат:

Общо подадени бюлетини – 12 присъстващи членове на Св. Синод.

Общо 7 гласа „ЗА“ това нов Сливенски митрополит да бъде Знеполският епископ Арсений.

Вторият кандидат за Сливенската митрополитска катедра Мелнишкият епископ Герасим получи 5 гласа, като за него гласуваха митрополитите Врачански Григорий, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Видински Даниил.

На основание получения изборен резултат Врачанският митрополит Григорий, от името на Св. Синод, прогласи за канонично избран Сливенски митрополит Знеполски епископ Арсений и му пожела многоуспешно и богоугодно служение.

26.05.2024_16:10 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 11:40 |
Автор: Българска патриаршия

Христос воскресе!

Ваше Високопреосвещенство,

От днес – Четвърта нeделя след Пасха – по решение на Светия Синод на светата ни Православна Църква Вие встъпвате в служение като Митрополит на Сливенската епархия. Приемаме Ви сред нас братски и с радост, като от сърце Ви желаем дълги и благословени от Бога години на доброплоден труд в полза на светата ни Църква. Надяваме се и вярваме, че във Ваше лице Светият Синод получава още един всеотдаен съработник, решен и готов да даде всичко от себе си за доброто и благопреуспяването както на Сливенската епархия, така и на цялата ни света Православна църква.

На Сливенския митрополитски престол Вие наследявате упокоилия се в Господа в началото на настоящата година приснопаметен и непрежалим наш събрат – митрополит Йоаникий – един от най-ярките архиереи на Православната ни църква в ново и най-ново време. Това обстоятелство ще Ви задължава винаги, но винаги ще бъде и Ваше насърчение – да подражавате, според силите си, на Вашия достоен предшественик в управлението на поверената Ви епархия, да следвате оставения Ви от него пример и, с Божията помощ, да надграждате върху положената от него и всички Ваши предходници здрава основа.

Вашият избор не беше лесен и безпроблемен. Той беше съпътстван от напрежения от различен характер, от изкушения и бушуващи страсти, крайности и противоборства. Всичко това не можеше да не ни смущава, но, от друга страна, то беше и свидетелство, че Православната ни църква е жива, че освещеният клир и Божият народ в богохранимата и скъпа на сърцата ни Сливенска епархия не са безразлични към личността на онзи, който ще води всички по пътя на спасението. Пък и нали още апостолът казва, че „трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас“ (1 Кор. 11:19).

Надяваме се и разчитаме на Вас, че с много любов и търпение, с пастирска мъдрост и много разсъдливост ще успеете да върнете мира и благата воля в поверената Ви епархия, да потушите страстите и примирите противоречията, така щото всички заедно – кириарх, клир и Божи народ – да вървите заедно към „… единство на вярата и на познаването Сина Божий“, към „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Църквата е мистично Тяло Христово. В нея невидимо обитава Пресветият Божи Дух – Дух на премъдрост и „всяка истина“ (срв. Иоан 16:13). Църквата е спасителен кораб сред бурното житейско море, в който – във великата тайна на богочовечеството – постоянно се извършва спасението на човешкия род от греха, смъртта и тлението. Едно от условията за това е тази общност на спасението, която сме всички ние – Свещеноначалие, клир и народ – да пребъдваме в единство и единомислие, както и Сам Господ наш Иисус Христос моли Своя и наш Небесен Отец: „… да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Иоан 17:21).

Работете, Ваше Високопреосвещенство, върху постигането и съхраняването на това съвършено единство, и Всещедрият Бог ще Ви укрепва всячески във всички Ваши трудове. Основата и залогът за това съвършено единство в Църквата Христова е любовта – любовта, която Сам Бог пръв ни засвидетелства (срв. Иоан 3:16) и която Той иска да види въплътена и в нас: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35). Нека тази божествена и богоподражателна любов да бъде всякога между Вас и всички онези, които днес Бог Ви поверява, за да бъдете техен пастир – в подражание на Пастиреначалника Христа, Който е „добрият пастир“ и Който пръв „полага душата си за овците“ (Иоан 10:11).

Живеем в усилно и размирно време. Време на дълбоки разделения и непримирими противоречия. Време на тежки изпитания пред християнската и човешката съвест, когато човеците отново се питат „що е истина?“ (Иоан 18:38). Кризата на духовността, за която се говори отдавна, се задълбочава все повече. Все по-трудно става за човеците „да различават добро и зло“ (Евр. 5:14), да изпитват духовете – „дали са от Бога“ (1 Иоан. 4:1) – и да търсят и изпълняват съвършената и свята Божия воля.

Във времена като тези отговорността на светата Църква е още по-голяма, а мисията ѝ – още по-трудна. Това обаче не бива да ни отчайва, но тъкмо напротив: с още по-голямо усърдие и ревност, с Божията благодатна помощ и подкрепа ние трябва отново и отново да свидетелстваме за вечната Божия истина, да бъдем „солта на земята“ и „светлината на света“ (Мат. 5:13-14), като сигурни водачи по пътя към Царството на светлината, правдата и вечния живот, който живот Господ ни е дарувал „в изобилие“ (Иоан 10:10).

Използвайте, Ваше Високопреосвещенство, целия натрупан от Вас опит във Вашето досегашно служение на светата Църква Христова, заедно с придобитите от Вас монашески добродетели, вече като архипастир на богохранимата Сливенска епархия, така щото – по думите на Христа за жетваря – да получите и Вие Вашата награда и да съберете „плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят“ (Иоан 4:36).

Нека в предстоящото Ви митрополитско служение с Вас всякога да бъдат любовта и молитвите на повереното Ви паство и да бъдете „едно стадо и един Пастир“ (Иоан 10:16). Своята помощ и подкрепа днес Ви засвидетелстват и всички Ваши събратя, архиереите от Светия Синод на светата ни Църква, които Ви приветстват с „Добре дошли!“ и Ви желаят всяко добро от Господа.

По молитвите на Своята Пречиста Всесвета майка, на преп. Арсений Велики и всички Свои дивни угодници Всемилостивият и Всещедър Бог да Ви укрепва в предстоящото Ви служение за доброто и благопреуспяването на светата ни Църква и скъпото ни отечество!

Христос воскресе!

† ГРИГОРИЙ, Митрополит Врачански

Наместник-председател на Св. Синод

26.05.2024_16:04 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 11:14 |
Автор: Българска патриаршия

Днес е четвърта нeделя след Великден – на разслабения. Определението разслабен в българската Библия се използва за парализиран човек. За изцеряването от Иисус Христос на такъв парализиран се разказва в днешното евангелско четиво. В Йерусалим при така наречените Овчи порти имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, тоест „Дом на милосърдието“, защото там периодично ставали изцеления на хора с различни увреждания.

От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след нейното раздвижване, оздравявал, от каквато болест и да страдал. Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил парализиран и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й – винаги някой друг го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го изцерил само с думите: „Стани, вземи си постелката и ходи!“.

Човекът веднага оздравял и започнал да ходи. На това завидели юдейските противници на Иисус и изтъкнали, че Той извършил изцерението в събота, който бил ден за пълен покой. Те поставяли законовата разпоредба над милостта към един тежко страдащ човек. Но Христос пренебрегнал разпоредбата от милост към парализирания от толкова години човек. Това събитие се припомня всяка година в четвъртата нeделя след Великден. А по името на „къпалнята при Овчи порти“ и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лековит извор край София от векове е наречен „Овча купел“.

Карп бил от широкия кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Живял през I век. Единствен път се споменава името му от апостол Павел във второто послание до Тимотей. Карп бил негов сътрудник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е продължител на древната Троя). Оттам минал апостол Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с кораб за европейския бряг. Според древни свидетелства апостол Карп после проповядвал в град Верея, Тракия, което отговаря на днешния град Стара Загора. Потрудил се много за разпространението на вярата в Христос и завършил мирно живота си.

Новомъченикът свети Георги Софийски Най-нови се родил в София в началото на XVI век в семейство на българи християни. Нарича се „най-нов“ за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, който пострадал за вярата през 1515 г. и чиято памет се чества на 11 февруари.

В детска възраст Георги се научил да чете и пише и станал съзнателен и деен християнин. На 25 години, понеже бил образован, красив и добродетелен, някои мюсюлмани пожелали да го привлекат към своята вяра. Но като не успели да постигнат това с убеждения, те насила навили на главата му свещената за тях чалма и го обявили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мюсюлманска тълпа го предала на съдията. Но всички усилия се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения сломили непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен. Изтощен от страданията обаче страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. Това станало на 26 май 1530 г.

26.05.2024_08:25 | Източник: БТА 26.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Решение на Св. Синод за провеждането на избор за Сливенски митрополит
Св. Синод в нарочното си заседание на 25.05.2024 г., прот. № 9 – пълен състав, изслуша доклад на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, с приложен протокол за проведения на 19 май 2024 г. епархийски избор за митрополит на Сливенска епархия, и единодушно реши:

На основание чл. 88, ал. 2 от УБПЦ – БП одобрява изборната преписка за проведения епархийски избор.

На основание чл. 90, ал. 1 от УБПЦ – БП на 26 май т.г. – 4 Неделя след Пасха – на Разслабления – св. ап. Карп, св. мчк Георги Софийски, Най-нови, да бъде проведен канонически избор за митрополит на Сливенска епархия в Синодалния параклис „Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител“.

25.05.2024_18:47 | Източник: Българска патриаршия 25.05.2024 17:14 |
Автор: Софийска митрополия

Днес почитаме третото намиране на главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител. Известно е от евангелията, че той бил обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа. След това учениците на Йоан съхранили главата му като светиня.

Йоан Кръстител и Иисус Христос са съвременници и далечни сродници. Според евангелист Лука Йоан се родил шест месеца преди Иисус, пораснал като чист и предан на Божията воля младеж, водил живот на отшелник. Когато дошло време да проповядва на народа покаяние и чистота от греховете, заедно с проповядването той започнал и да кръщава всички, които идвали при него разкаяни.

Това било подготовка на хората за идването на Христос – Месия, Когото по предсказания на пророците от векове еврейският народ очаквал. Затова Йоан е наречен предтеча: той вървял преди Христос и подготвял пътя Му. Един ден Сам Иисус дошъл при река Йордан и също се кръстил от Йоан (като Богочовек Христос е безгрешен и нямал нужда от покайно кръщение, но Той направил това, както казал, „за да се изпълни всяка правда“). По-късно Христос дал най-високата оценка за Кръстителя, като казал: сред родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстител.

Църквата почита на първо място сред човеците света Богородица, родила Богочовека, въплътения Божи Син. На второ място и преди всички други светци се почита свети Йоан Предтеча. Затова има няколко празника през годината, посветени на света Богородица, както и няколко, посветени на Предтечата. Това са неговите: зачеване, раждане, кръщаване на Иисус, отсичане на главата на Йоан, както и три пъти намирането й. Тя е пазена от християните като светиня и при различните нашествия в Палестина и околните страни е била скривана и отново намирана заради почитта към Предтечата. Третото намиране на главата му и донасянето й в Цариград станало в 850 г. Това са допълнителни поводи свети Йоан да се почита през годината.

25.05.2024_08:03 | Източник: БТА 25.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 24 май 2005 г. официално беше поставено началото на интернет-портала Двери на Православието. Вече деветнадесет години сайтът работи, за да осведомява своите читатели и да представя неказионна гледна точка към случващото в църковната сфера у нас и по света.

През тези години Двери отстоява себе си като независим източник на новини и коментари, дава трибуна на гласове, които не се страхуват да кажат истината, които търсят Божията правда.

25.05.2024_00:11 | Източник: Двери на Православието 24.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят, в който отдаваме всенародната си почит към великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, създатели на нашата култура.

По този повод Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен пред паметника на Свв. Кирил и Методий в двора на Хуманитарната гимназия, носеща името на светите братя в град Пловдив за всички учащи, учащи се и радетели за духовната просвета на народа ни.

С Владиката съслужиха: Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на митрополита, архимандрит Максим, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска епархия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На молебена присъстваха: кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, зам.-кметовете на Пловдив г-н Пламен Панов, г-н Владимир Темелков и г-н Николай Бухалов, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, народни представители, общински съветници, държавни и обществени служители, учители и просветни дейци, общественици и граждани.

В края на молебена Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с архипастирско слово за празника.

„Достойно в този ден е да преклоним коленете на сърцата си пред светата икона на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да изплетем венци от благодарност, да украсим сияещите им в святост образи със славословия, с признателност и похвала.

Този ден мъдро е определен да бъде празник на всички учащи и учащи се, на всички преподаватели, учители и възпитатели, на всички духовници, защото не бива да се забравя, че българското училище е рожба на Българската църква, на светата православна вяра. Празник на всички творци на духовна култура“, каза Владиката.

Празничният молебен завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

След като бяха поднесени венци пред паметника на първоучителите – светите братя Кирил и Методий, митрополитът, кметът, областният управител, генералът и духовниците застанаха начело на тържественото шествие, в което се включиха всички официални гости, дейци на културата и просветата, преподавателите и хиляди ученици от всички пловдивски училища. Под звуците на „Върви, народе възродени“ шествието премина радостно по Главната улица на града.

Снимки

25.05.2024_00:02 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 14:30 |
Автор: Пловдивска митрополия

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В молитвеното последование участваха Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, храмовото духовенство и столични свещеници, както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруновски.

След молитвеното последование митрополит Григорий, епископите, духовниците, хорът на Патриаршеската катедрала и православни християни се отправиха в лития към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където в присъствието на президента на България г-н Румен Радев, кмета на София Васил Терзиев, политици, общественици и множество държавни лица, академични представители, дейци на образованието и културата, граждани, родители, деца и ученици бе извършен тържествен водосвет.

След тържественото последование митрополит Григорий се обърна със слово, в което каза: „Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история… В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете. По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!“

Празникът завърши с многолетствие и химна на св. Братя „Върви, народе възродени“.

Молебенът бе излъчен и на живо в официалната страница на Св. Синод.

24.05.2024_23:56 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 12:26 |
Автор: Българска патриаршия

Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православието и единомислиeто, да умири света и да спаси нашите души!  (Тропар, гл. 4)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАВАЖЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ,

СКЪПИ ДЕЦА, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история.

Този празник е бил винаги скъп и за Православната ни църква. Макар и в най-ново време той да е отделèн от богослужебната прослава на равноапостолните братя Кирил и Методий, той обаче отново остава празник на Църквата, тъй като онова, което празнуваме днес, е родено, отгледано и утвърдено в нейните недра. Просвещението на нашия народ, неговото въздигане от мрака на езичеството към светлината на просветата, която светлина е Сам Христос Бог наш (срв. Иоан 1:4-9), е и остава дело на Църквата.

Църквата е не само духовна майка и кърмилница на православния български род, но също и негова просветителка, и тя остава такава и до днес, защото и днес тя продължава да учи своите верни на истините на вярата и на богопознанието, което е най-съвършеното познание и най-високата просвета. Защото всяко човешко знание е и остава несъвършено и безплодно, ако не се стреми и не води към съвършенството на богопознанието.

Водена от това разбиране и убеждение, светата ни Църква всякога се присъединява към всенародната радост на този светлопразничен ден и в гореща молитва към Всевишния Бог отново изпросва от Него великата Негова милост и щедрост към нашия народ, мирни и благодатни дни и години на съзидателен труд – за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването ни в Неговата вечна истина.

В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете.

По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

24.05.2024_23:49 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 12:04 |
Автор: Българска патриаршия