По установена от последните години традиция някои от епархийските митрополити, наред с общото синодално послание, се обръщат за празника Възкресение Христово и с лични послания към своите пасоми.

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в своето обръщение акцентира върху спасителното дело на Господ Иисус Христос и отражението му в живота на всеки човек. „Смирен като жертвен агнец, нашият Спасител посрещна страданията и като Бог ги понесе и победи смъртта. Неговото Възкресение е реалност и същевременно пророчество за нашето бъдещо възкресение, „защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкъснат първом”. (1 Сол. 4:16).

Някой ще запита: „Как може да се твърди, че Възкръсналият Господ е унищожил смъртта, когато хората продължават да умират?” Онези, които са дошли на този свят от майчината си утроба, ще го напуснат, като минат през смъртта и гроба. Това е така, само с тази разлика, че за нас, които умираме в Христа, смъртта не е вече тази тъмна бездна, а началото на новия живот и завръщането у дома. Гробът не ни обрича на вечен мрак, а е порта, където ни очакват Божиите пратеници, ангелите.

Други желаят да знаят, защо казваме, че Възкръсналият Христос е победил греха, когато хората все още грешат? А Той наистина победи греха, благодарение на Своето непорочно зачатие, на Своя чист и безгрешен живот на Земята, на Своето страдание на Кръста за изкупление на нашите грехове, и на Своята окончателна победа над греха чрез славното Си Възкресение. За нас Той се превърна в най-доброто и незаменимо средство срещу греха. Всеки, който е завладян от грях, може да бъде излекуван само от Христос; и всеки, който иска да не греши, може да постигне това само с помощта на Спасителя“.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбелязва в посланието си мястото на Богочовека Христос в човешката история и ролята на Неговото славно Възкресение. „Без Възкресението Христово не би възникнала Църквата – обществото от хора, които живеят с вярата в Господа, които чрез тази вяра реално се съединяват с Него и получават сила за своето вътрешно духовно усъвършенстване.

Възкресението на Господа свидетелства за това, че Той не само е Син Човечески, но Син Божи, Той е победител на смъртта и греха, и съединявайки се с Него, ние се съединяваме с Бога, а това значи, че получаваме Божията благодат, която ни помага да преодоляваме всякакви трудности, изпитания и скърби, да излезем победители от различни жизнени колизии, защото силата Божия лекува нашите немощи и възпълва човешките недостатъци. Когато човек сам се бори със злото, надявайки се само на себе си, то победата над злото се оказва непосилна. Но ако той призове Божията помощ, то заедно с Бога, с Възкръсналия Спасител ще излезе от тази битка победител.

В този ден човекът не само чувства пасхалната радост на емоционално равнище, но я постига и чрез разума и ние разбираме колко е убедително, логично и всеобхватно християнското учение. То е вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.

Но най-главното – това е радостта от светлия празник на Христовата Пасха, която ние преживяваме в сърцето си. Защото вече не само с ума познаваме силата на християнското учение, не чрез разума постигаме значението на Възкресението Христово, но със сърцето чувстваме, че Възкръсналият Господ реално живее в Църквата и преподава Своята благодат. Той се докосва до нашето естество. Това съприкосновение в пасхалната нощ усещат милиони и милиони хора по целия свят. Ние всички празнуваме това вселенско тържество, прославяйки Христос Възкръсналия, и радостта, която по време на Пасхалното богослужение влиза в сърцето на човека, остава с него задълго“.

Митрополит Йоан представя човешките измерения на Възкресение Христово, като посочва, че „Всеки път, когато вършим добри дела, когато помагаме на болните, слабите, немощните, когато протягаме дружеска ръка към нашите ближни, ние изпитваме вътрешно удовлетворение, а това е и отблясък на пасхалната радост. Ако нашите постъпки и действия отговарят на заповедите Господни, ако ние следваме това, към което ни призовава Бог, животът ни ще се изпълни с радост и щастие. Защото да живееш в съответствие с Божиите заповеди – това значи да бъдеш щастлив.“

Неврокопският митрополит Серафим в своето послание насочва вниманието към радостта от Христовото Възкресение, като заявява: „Велико е чудото на Христовото възкресение! То преобръща логиката на този свят и временния живот тук, защото от гроба възсиява животът. Господ Иисус Христос победи смъртта и ни подари тази победа, за да живеем и се спасяваме чрез нея. Затова небесата достойно се веселят, земята се радва, видимият и невидимият свят празнуват възкресението Христово, в което ние се утвърждаваме.

Велико щастие ни е дарувал нашият Господ Иисус Христос чрез Своето възкресение. Всяка година този дивен Празник ни преобразява със своята обновяваща сила. В това прекрасно духовно тържество можем да отложим скърбите и несгодите на сегашния измамен, временен живот и да устремим сърцата и умовете си към истинския, вечен и небесен живот във възкръсналия от мъртвите Христос Господ“.

Митрополит Серафим насочва вниманието на слушателите си към проблемите в съвременния свят. „За да видим непристъпната светлина на Възкресението, трябва да очистим чувствата си, както ни призовава и църковният химнописец. За нас християните това означава да живеем в подвига на борбата с греховете и страстите, но също така и със стремежа към обогатяване с добродетели и към духовно усъвършенстване. Да носим отговорностите си пред Бога, пред Родината си, пред обществото и към всеки отделен човек, с когото сме поставени заедно в този свят. Да помним винаги, че всяка човешка душа, всеки един човешки живот, е по-ценен от целия свят с всичките му богатства, както ни уверява Господ Иисус Христос.

За съжаление днес живеем в свят, в който като че ли всичко това се обезцени. Днес чуваме повече пъти думата война от думата мир. В живота ни нахлуха враждебност, недоверие, жестокост, разделение, зависимости…Господстващо място се опитват да заемат лицемерието, лъжата, безотговорността. Затова нека в Празника на празниците, възкресение Христово, се обновява надеждата и радостта ни, нека да се изпълваме с Христовия мир“.

Русенският митрополит Наум в своето Пасхално послание посочва, че поздравът Христос Воскресе „предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме. Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).

Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.

Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното“.

Старозагорският митрополит Киприян в посланието си посочва: „Пасха е венецът на вярата, надеждата и любовта, ликуване от истинната победа над тъмнината, злобата и безнадеждността, тържество на свободата ни от властта на отчаянието. Величествен ден на изстрадана обич сияе пред нас. Спасителят, Богочовекът Иисус Христос, понесъл кръста от греховете на човешкия род, с разпятието Си завършва светлото Божие домостроителство, дарувайки сили за духовна борба против „поднебесните духове на злобата“ /Еф.6:12/. Изкупителният подвиг на Спасителя ражда Новия Завет на Бога с човека, ново учение за братство и мир, за истинност и доброта.

„Мир вам!“, казва Възкръсналият Господ на учениците си и колко нужда има сега светът да чуе и се вслуша в думите Му. Себичността и себелюбието в суетата на съвремието затулва духовността, отдалечава ни едни от други. Очите на сърцата ни понасят омраза и тя пуща корени в душата. С нея преставаме да виждаме себе си и човека до нас, и болката му. Огънят на войните и в момента, в тези светли дни, не само отнема човешки животи и помита плодове на съзидателен труд, но променя и нравствените упори на милиони човеци по света“.

Врачанският митрополит Григорий в посланието си отбелязва, че „Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от Бога!“ Архиереят припомня, че от създаването си „Църква проповядва Възкресението Христово като най-голямото чудо в историята на човечеството. Тя благовести за него не само като за евангелска действителност, а като за особено съдбоносно събитие за всички, приели пасхалното благовестие. Синът Божий „бе разпнат, слънцето потъмня и отново засвети, понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца“ (Из слово на св. Григорий Богослов „За светата Пасха“). Ето защо Христовите страдания, кръстна смърт и Възкресение имат най-пряко отношение към цялото творение и към всеки един от нас.

В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела.

Великденското послание, промени целия последващ ход на световната история, и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство.

В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие.

Днес молитвата ни към Възкръсналия Господ и Спасител е да се възстановят изгубените връзки между отделните народи и отново да се възцари братолюбие, мир по света и благоволение между човеците!“

Видинският митрополит Даниил в своето Пасхално послание посочва „Чудото на Христовото възкресение е толкова изумително и необикновено, но в същото време е толкова и присъщо и неотнимаемо от Неговата Богочовешка личност. „В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците.“ (Ин. 1: 4), свидетелства божественият апостол и евангелист Йоан. И действително, не се ли докосва до нас жизнената сила на Господните слова, колчем четем или слушаме Светото Евангелие? Или когато извършим, дори малко, но безкористно благодеяние, както ни е заповядал Христос?

За жалост, светът, който не разпозна и разпна Царят на славата (1 Кор. 2:8), днес също както в дните на земния живот на Господа не търси вечния живот, а живее по законите на този свят, за който удовлетворяването на всяко желание „тук и сега“, се е превърнало в химера и идол. Затова и сме свидетели на ужасни страдания и престъпления включително в земята осветена от стъпките на Спасителя, но и на гонения заради Божията правда на Христови ученици и служители на много места по света. Но Господ дойде, за да имаме живот и да имаме Неговия живот в изобилие (Ин. 10:10). Като съкруши царството на мрака, Той ни е призвал „от тъмнина към чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2: 9). Затова и благодатния Христов живот се усвоява от верните, чрез вяра в Спасителя и живот по Неговите заповеди. „Нова заповед ви давам“, ни казва Той, „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Ин. 13: 34), и „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели.“ (Ин 15:3).

07.05.2024_08:51 | Източник: Двери на Православието 30.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

Светли понеделник е днес. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.

Самият Великден, като най-голям християнски празник, се празнува три дни: нeделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едни и същи песнопения. Така тройно се подчертава величието на Възкресението.

Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат „празни“ от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.

Християнските празници имат така нареченото попразненство – от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! и Воистину воскресе!

Чества се и паметта на свети великомъченик Георги Победоносец. Той бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион – военен трибун.

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: “По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз – да понасям мъченията”.

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи, като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

06.05.2024_07:27 | Източник: БТА 06.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.

Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.

В това е и цялата наша вяра и надежда, всичкото ни упование; онази радост, която Сам Той пръв ни възвести и която никой не ще може да ни отнеме: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). И още: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:12). „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ – възкликва и апостолът на народите (Фил. 4:4), защото тази радост по своята дълбочина и своето съдържание е единствена по рода си, несравнима с никоя друга. Само с нея и само благодарение на нея ние можем да бъдем духовно здрави и цялостни. Тя е, която ни дава силите, необходими ни да преодоляваме всяко изпитание и изкушение в дните на нашия земен живот.

С Възкресението на Христа Спасителя смъртта беше потъпкана и вече няма онази власт, с която беше поробила човеците. Христовото Възкресение ни увери, че светлината и животът тържествуват властно над мрака и смъртта. Празният гроб в утрото на третия ден засвидетелства не само истинността на Божиите обещания, но и онова, което очаква нас – вярващите в Бога и уповаващите се само на Него, защото Бог „чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда“ (1 Петр. 1:3). Тази надежда е винаги с нас и в нас – чиста, светла и непомрачима. С нея и с вярата във Възкръсналия от мъртвите ние „ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). С вяра и надежда в Бога, чрез Когото „живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28).

Тази спасителна вяра и тази светла надежда са крепили всички праведници – още от самото начало на историята на човешкия род до днес. В епохата на Стария завет, време на съкровеното и затаено очакване, те са били известни само на малцина. Сега, след Боговъплъщението и Възкресението на Христа Господа, те са вече достояние на всекиго и на всички и само от нас зависи да се възползваме от даруваното ни от Бога спасение. Сега обаче, макар и скръбни в света (срв. Йоан. 16:33), макар и гонени заради правда и хулени, и плачещи (срв. Мат. 5:4, 10-11), макар и все още подвластни на смъртта, която по думите на свети апостол Павел е „най-последен враг, който ще бъде унищожен“ (1 Кор. 15:26), верните на Христа Иисуса живеят в предвкусване на бъдещите блага, защото както за апостола, така и за всички тях „животът е Христос“ (Фил. 1:21).

Като православни християни, от нас се очаква да живеем с ясно осъзнаване на тези основни истини на нашата спасителна вяра, които са ни необходими особено много сега, когато около нас продължава да има все още толкова много неправда, насилие и смърт. Да молим Христа, Който единствен е нашият път и истина, и живот (срв. Йоан. 14:6), да дарува Своето спасение и вечен живот на всички отминали от този свят с твърда вяра и надежда във Възкресението. Да Го молим за нашите близки, но и за нашите врагове, както Сам Той ни учи и призовава (срв. Мат. 5:44; Лука. 6:27-28, 35). Възкръсналият от мъртвите да им дарува светлина, радост и живот вечен.

Нека в този най-светъл ден Христовото Възкресение просветли всяка душа и всяко сърце, да прогони от нас всяко неверие и съмнение, отчаяние и безнадеждност, понеже ето: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).

Отечески поздравяваме с празника на Възкресението всички верни чеда на светата ни Църква, в Родината и далеч от нея, като на всички желаем светла и изобилна пасхална радост и всяко добро от Господа.

Мирът и благодатта на Възкръсналия от мъртвите Христос Господ

и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

И НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ СОФИЙСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

ЧЛЕНОВ Е НА СВ. СИНОД :

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН, наместник на овдовелия Сливенски еапархийски престол

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

04.05.2024_19: 42 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 14:27 |
Автор: Българска патриаршия

В 14:13 часа българско време бе измолен Благодатният огън в Йерусалим! Благодатният огън всяка година бива измолван от Йерусалимския Патриарх Теофил III.

Празничните богослужение за Възкресение Христово ще започнат у нас след 23:30 часа. В Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ богослужението ще започне в 23:30 ч. с отслужването на Полунощница с утреня, а след възвестяване на Христовото Възкресение и света литургия.

04.05.2024_19:37 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 14:24 |
Автор: Българска патриаршия

1 май /сряда/ – 09:00 ч. – Архиерейска Преждеосвещена света Литургия в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

1 май – 18:00 ч. – Съборно отслужване на Маслосвет в столичния храм „Св. Неделя“;

2 май /четвъртък/ – 09:00 ч. – Архиерейска Василиева света Литургия в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

2 май – 19:00 ч. – Последования на 12-те евангелия в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

3 май /петък/ – 08:00 ч. – Царски часове, вечерня с изнасяне на светата Плащаница в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

3 май /петък/ – 19:00 ч. – Опело Христово в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

4 май /събота/ – 09:00 ч. – Архиерейска Василиева света Литургия в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

4 май – 23:30 ч. – Архиерейска света Литургия за Възкресение Христово – Пасха в храм-паметник „Св. Александър Невски“, гр. София;

5 май /неделя/ – 11:00 ч. – Вечерня в 1-ви ден на Възкресение Христово – Пасха в митрополитски храм „Св. Неделя“, гр. София;

6 май /понеделник/ – 10:00 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, гр. София, бул. „Св. Патриарх Евтимий“;

7 май /вторник/ – 10:00 ч. – Възкресение Христово – Пасха, Архиерейска света Литургия в храм „Св. апли Петър и Павел“, с. Белчин, Самоковска духовна околия;

8 май /сряда/ – 09:30 ч. Архиерейска света Литургия с освещаване на Енорийски център в храм „Св. Йоан Богослов“, гр. София, кв. „Левски Г“;

9 май /четвъртък/ – 09:30 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. Николай“, гр. София, кв. „Връбница“;

10 май /петък/ – 09:30 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. Богородица – Живоприемен източник“, гр. София, кв. Подуяне;

16 май /четвъртък/ – 17:00 ч. – Архиерейска вечерня  с лития в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София;

17 май /петък/ – 09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София;

19 май /неделя/ – 09:30 ч. – Архиерейска света Литургия в Буховския манастир „Св. Мария Магдалина“, гр. Бухово;

20 май /понеделник/ – 18:00 ч. – Архиерейска вечерня в храм „Св. Константин и Елена“, гр. София, ул. „Одрин“ № 91;

21 май /вторник/ – 09:30 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. равноапостолни царе Константин и Елена“, с. Гара Елин Пелин;

26 май /неделя/ – 09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в столичния храм-ротонда „Св. вмчк Георги Победоносец“;

27 май /понеделник/ – 09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в старинен храм „Св. Петка“, гр. София;

29 май /сряда/ – 09:30 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Св. пр. Йеремия“, гр. София.

03.05.2024_07:43 | Източник: Софийска митрополия 28.04.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Молим до 10 май 2024 г. наградените участници в Националния синодален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия Животворящ Дух“ – 2024 да потвърдят поименно своето присъствие на тържественото награждаване. Протоколите с наградените участници са публикувани в раздел „Новини“ на Официалния сайт на БПЦ-БП.

Напомняме, че награждаването на победителите ще се състои на 19 май 2024 г. (3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици), след св. Литургия, която започва в 9,00 ч. Тържественото богослужение и награждаване ще е по традиция в храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София. Адрес: ул. „Георг Вашингтон“ № 47 (до Лъвов мост и Женския пазар).

Също така, пак до 10 май 2024 г., молим всички ненаградени участници, желаещи лично да получат своите сертификати, да потвърдят своето поименно присъствие на награждаването в София. Сертификати се раздават на участниците в конкурса, които са ги заявили предварително пред Културно-просветния синодален отдел.

След награждаването се предвижда откриване на изложба с наградените творби в раздели „Изобразително изкуство“ и „Фотография“ в Енорийския център при храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Пак там ще се проведе и рецитал с някои от наградените творби в раздел „Литература“.

За потвърждаване на присъствие:

Срок: 10 май 2024 г.

Имейл: skpotdel@bg-patriarshia.bg

Тел.: 02/ 987 56 11 (вътр. 217); моб.: 0879 510 162

02.05.2024_09:36 | Източник: Българска патриаршия 01.05.2024 15:11 |
Автор: Kултурно-просветен отдел