Блажена си ти, жено, черпеща обикновена вода, която си се оказала водочерпец на живата вода. Ти намери Съкровището, Източника, от Когото произтича потоп от милост. Изворът бил пресъхнал, но Той го подновил и ти дал да пиеш. Той е бил беден, но попитал теб, за да може да те обогати. Великият Извор, Който седеше до кладенеца, като Подател на питие на всички, излива за всички спрямо волята Си – различни извори, спрямо онези, които пият.
От кладенеца всеки път излиза едно и също питие, за онези, които са жадни, а Живия Извор разлива различна благодат и дарове за различните хора.
Блажена си ти, на която Той даде жива вода да пиеш и не си ожадняла, както каза.
Защото Той нарича истината „жива вода“, тъй като всички, които я чуят няма да ожаднеят отново. Блажена си ти, която научи истината и не ожадня, защото Един е Месията и няма други. Блажена си ти, жено, защото не сломи преценката си, след като откри търсеното. Твоята любов бе безспирна да споделиш всичко, което си научила с целия ти град. Ти остави съда си, но изпълнена с разбиране ти даде на хората да пият. В тебе, жено, виждам чудо като при Богородица. Защото тя, в своята утроба във Вителеем роди Неговото тяло като дете, но ти като зрял човек чрез устата си го яви в Сихем.
Блажена си ти, жено, защото чрез устата си донесе светлина на онези в мрак.
Св. Ефрем Сирин
Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
– Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:
– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.
А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:
– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:
– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.
А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
– Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514/30 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Източник: Жития на българските светии от Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974.
Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни – духовни лица при горещите води и запитал Патрикий. – Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме? Свети Патрикий отговорил: – Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог. Тогава наместникът го запитал: – А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода? Светителят отговорил: – Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека! Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.
Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има „много жилища“ (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В самия ден на Възкресението апостолите чули от мироносиците, от Петър, от Лука и от Клеопа, че Господ е жив и им се явил, но те не повярвали. Заради това Той ги порицал, когато Им се явил по-късно, когато били събрани заедно. След като той им се показал по много начини и случаи, че Е жив не само, че те всичките повярвали, но и проповядвали навсякъде:„Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената“ (Пс. 18:4) „и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше„. (Мк. 16:20). Защото личбите били необходими докато словото не било проповядвано из целя свят. Ако е трябвало да има велики личби, които да доказват, че учението е вярно, то е имало и личби, не толкова велики, които доказвали вярата на онези, които получили Словото. Какви личби имам предвид? Свидетелството на техните дела. „Покажи ми“, казано е „своята вяра чрез деля“ и „Кой е верен? С неговия добър живот нека покаже делата си“ (Срв. Иак. 3:13). Как можем да вярваме, че някои е наистина велик, небесен, дори разбиращ небесните неща, ако същият се придържа към мръсни дела и е вплетен в земните дела?
Безсмислено е за някого да казва, че има вяра в Бога, ако той няма делата, които вървят с вярата. Какво благо са донесли лапите на девиците, които нямали масло, а именно дела на любов и състрадание? Какво добро е допринесло викането към Авраам на богатия в неутолимия огън за неговата липса на състрадание към Лазар? Каква полза за привидното приемане на поканата от онзи мъж, който пропуснал да си придобие дреха достойна за сватбата и брачния чертог на безсмъртието. Той е бил поканен и порицан, защото очевидно вярвал, и седнал заедно със светите гости, но след това бил изгонен и унижен, защото бил облечен в развратни навици и дела и бил изхвърлен в пъкала, където има плач и скърцане със зъби.
Нека никой, който бъде повикан от Христос да няма този опит, не нека всички да проявяваме този начин на живот, който подхожда на вярата ни, за да можем да влезем в брачния чертог на нестихващата радост и да прекараме вечността със светиите при всички онези, които се радват. Амин!
Св. Григорий Палама
Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:
– Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!
Момчето отговорило:
– Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.
Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.
На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.
– Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.
– Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.
Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.
Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: „Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!“ Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: „Продай тази дреха и си купи хляб!“
Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.
Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.
Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.
Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:
– Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.
Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.
– Аз ти казвам – повторил Иларион, – иди в Саламин, там ти трябва да живееш!
Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.
Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!
– Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, – остави гроздовете и дойди с нас в църква!
Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:
– Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!
Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:
– Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: „Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний.“
След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“.
Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Изповедта на Тома дойде бързо, когато, осем дни, след като беше показал своето нежелание да повярва Христос му показа белезите от гвоздеите и премахна всяко възможно съмнение.
Нашият Господ Иисус Христос чудно влезе в стаята, когато вратата беше заключена. Тъй като това би било невъзможно за обикновено, земно тяло Той уверил Тома и чрез него останалите ученици, като му дал да види ребрата Му и раните в Своята плът.
Само за Тома ни е предадено, че казал „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“, но донякъде всички ученици били виновни поради неверие. Съмнение останало в тях дори и след като казали на Тома, че са видели Господа. Св. Лука ни казва, че „понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тука нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.“ (Лк. 24:41-44)
Това със сигурност показва, че не само в ума на Тома още се спотайвали съмнения, но и в другите ученици също. Самото им учудване ги направило мудни по сърце да вярват, но когато станало невъзможно да не вярват това, което могли да видят със собствените си очи, блажения Тома направил своята изповед: „Господ мой и Бог мой!“
Иисус им казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ Зад тези думи на Спасителя имало чудно провидение и те могат много да помогнат и на нас. Те ни показват отново колко Го е грижа за нашите души, защото Той е благ и, както Писанието казва „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (Тим. 2:4) И дори тогава тези Негови думи ни учудват.
Както винаги, Христос трябваше да прояви търпение към Тома, когато той казал, че няма да повярва и със другите също, когато те си мислели, че виждат дух. Заради желанието Си да убеди целия свят, той нарочно им показа белезите от гвоздеите и раната на ребрата Си, защото искаше онези, които имат нужда от такива знамения за укрепване на вярата си да нямат никаква причина да се съмняват и даже прие храна, дори и да нямаше нужда от нея. Но, когато някой приеме онова, което не е видял, вярвайки в думите на учителя си, вярата, чрез която почита Онзи, Когото учителят му проповядва е достоен за похвала. Блажени, тогава, всички, които вярват в посланието на Светите Апостоли, които, както Лука казва, бяха „очевидци и служители на словото“ (Лк. 1:2)
Ако желаем вечен живо и копнеем за жилище на небето, трябва да ги слушаме.
– Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие, Книга 12, 706
